През октомври 1928 г. автор на писмо, адресирано до Айнщайн

...
През октомври 1928 г. автор на писмо, адресирано до Айнщайн
Коментари Харесай

Музиката на Вагнер слушам с отвращение ♫ АЙНЩАЙН за любимите си композитори

През октомври 1928 година създател на писмо, адресирано до Айнщайн в Берлин, го попитал дали музикалните му желания имат несъмнено влияние върху главната му работа. На 23 октомври 1928 година Айнщайн му написал: „ Музиката не въздейства на изследователската работа, само че и двете се зареждат от еднакъв източник – буйното предпочитание, и се допълват едно друго с това, че снемат душевното напрежение. ”

Айнщайн буйно обичал цигулката и в никакъв случай не се разделял с нея. Предпочитал композиторите на 18-ти век. Обичал Бах и Моцарт. На Бетовен повече се възхищавал, в сравнение с обичал. С по-късните композитори не намирал духовна връзка.

Славата му довела до това, че хората почнали да демонстрират упоритост и скучен интерес към всички области от живота на Айнщайн. И не било чудно, че когато през 1928 година немски илюстрован всекидневник му пратил анкета за отношението му към Бах, той не й обърнал никакво внимание. Редакторът почакал известно време и още веднъж пратил въпросите си на 24 март 1928 година В този ден (пощите по това време стремително доставяли писмата), Айнщайн внезапно дал отговор в писмо: „ Ето какво мога да кажа за работата, на която Бах е отдал живота си – слушайте, свирете, прекланяйте се – и си дръжте езика зад зъбите. ”

Случило се по този начин, че няколко месеца по-късно същата година в различен вестник попитали Айнщайн за различен композитор, а през ноември 1928-а, той отвърнал: „ За Шуберт мога да кажа единствено едно – изпълнявайте музиката му, обичайте го и си затваряйте устата! ”

Около 10 години по-късно, била оповестена доста по-детайлна анкета по отношение на музикалните усети на Айнщайн, на която той отговарял обстоятелствено. Самата анкета се изгубила, само че характерът на въпросите става ясен от самите отговори на Айнщайн, оповестени през 1939 година

1. Повече от всичко аз обичам музиката на Бах, Моцарт и някои остарели италиански и британски композитори. Бетовен доста по-малко, и несъмнено, Шуберт.

2. Затруднявам се да кажа кой значи повече за мен – Бах или Моцарт. В музиката аз не диря логичност. Възприемам я интуитивно, не познавайки никакви теории. Не одобрявам музикалното произведение, в случай че не съумея да хвана неговата вътрешна целокупност и единение (архитектура).

3. Винаги усещам, че Хендел е добър, даже изтънчен, само че в него има някаква несериозност. Бетовен за мен е доста трагичен и музиката му е прекомерно персонална.

4. Шуберт е един от обичаните ми композитори, талантлив с невероятната дарба да показва възприятие и голяма мощ в причудливи мелодии. Но в неговите крупни творби ми пречи незавършената архитектоника.

5. Шуман е прелъстителен за мен със своите дребни творби – в тях има автентичност и благосъстояние на възприятията. Но несъвършенството на формата не ми разрешава да им се любувам откровено. У Менделсон усещам огромния гений, само че не постоянно уловимото неявяване на дълбочина го довежда до простащина.

6. Считам някои песни и камерни творби на Брамс безспорно за обилни, даже по метода, по който са издигнати. Но болшинството му работи не са изпълнени с вътрешна меродавност за мен. Не разбирам, за какво е било нужно да бъдат написани.

7. Възхищавам се на изобретателността на Вагнер, само че отсъствието на отчетлива архитектурна режисура преглеждам като декадентство. Именно по тази причина, за мен неговата персона като музикант е неописуемо противна, тъй че през множеството време го чувам с омерзение.

8. Имам възприятието, че Рихард Щраус е надарен, само че у него няма вътрешна правота и той е обладан от външните резултати. Не мога да кажа, че съм напълно безучастен към актуалната музика. Дебюси е изящно-цветен, само че неговата архитектура е прекомерно бедна. На бих могъл да се увлека по сходен жанр музика.

* Фрагменты из книги " Альберт Эйнштейн по какъв начин человек ", перевод с английского А.Н. Лука. Albert Einstein: the Human Side, Selected and edited by H, Dukas & B, Hoffmann, Princeton University Press, 1979, журнал Вопросы философии, 1991г., Москва, изд. Наука

Източник: Андрей Кончаловский
Снимки: sciencevibe.com, ualrpublicradio.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР