306 хиляди българи с пенсии под линията на бедност от 413 лв.
. През предишния месец те са били 318 600 души, демонстрират данни на Националния застрахователен институт (НОИ). Така нарастването на пенсиите от 1 юли е понижило броя им с 12 600, осведоми
Това са хора с минимални пенсии при повърхностен стаж, за неработоспособност заради общо заболяване в най-малък размер. В групата попадат и хората, които взимат пенсия, която не е обвързвана с трудова активност - обществената пенсия за напреднала възраст и неработоспособност, за особени заслуги, лични, както и част от българите, които получават пенсия по европейски регламенти и интернационалните контракти.
На 1 октомври следва ново преизчисляване в две стъпки. Първо ще се дефинира конвенционален размер на пенсията към годината на отпущането ѝ, който се усилва с % за всяка последваща календарна година. Той ще е еднакъв или на % на повишаване на междинния застрахователен приход за страната, или на този на инфлацията - съгласно това кой % е по-висок.
За всички години след 2008-а междинният приход дава по-голям %. Единственото изключение е през 2010 година, когато приходът е повишен с 2,8%, а инфлацията е била 3%.
Изчисленията на Национален осигурителен институт демонстрират, че след 1 октомври пенсионерите с приход под линията на беднотия ще намалеят още и ще са 304 хиляди Правителството в оставка предложи от следващата година тя да се вдигне с 91 лева Така линията на беднотия да стане 504 лева от идната година.
Това ще увеличи приходите на 670 хиляди хора с увреждания и на още 96 200 небогати българи, които са на помощи. В момента 1,532 млн. души живеят с приходи под линията на беднотия.
Голяма част от тях обаче не получават помощи от страната, тъй като пари се отпускат основно съгласно обезпечения най-малък приход, който е 75 лв..
Предвижда се от 1 януари 2023 година общественото подкрепяне да се обвърже точно с линията на бедността.
През тази година се чака обществено подкрепяне да получават 63 хиляди души. С обвързването на помощите с линията на беднотия техният брой ще се усили до 115 хиляди през 2025 година Точните размери на новите помощи обаче ще се разпишат в правилника за използване, който занапред ще се изготвя.
Разчетите демонстрират, че за смяната през идващите три години ще са нужни спомагателни над 301 млн. лева За следващата година това ще коства още 70,3 млн. лева, през 2024 година - 105,3 млн. лева, а през 2025 година -125,4 млн. лева
Основната причина за смяната е, че едно от изискванията за приемането на пари от проекта за възобновяване и резистентност е обществените помощи да се обвържат с линията на беднотия. Такива рекомендации към нашата страна имаше и от Европейска комисия през последните години.
Относителният дял на българите, които са в риск от беднотия, е измежду най-високите в Европейски Съюз. Според „ Изследване на приходите и изискванията на живот “ (SILC), провеждано от Национален статистически институт, 1/3 от популацията над 60 годишна възраст у нас са били в риск от беднотия през 2020 година, а 32,1% от цялото население са се намирали в риск от беднотия и обществено изключване.
88 хиляди са се пенсионирали през 2021 година, единствено 6069 с първа и второкласен
88 264 са българите, които са се пенсионирали през предходната година. Това е с 3291 повече по отношение на 2020 година, само че с близо 10 хиляди по-малко от 2008 година, демонстрира разбор на Национален осигурителен институт.
Лични пенсии са получили 72 936 души, а наследствени - 15 328. Едва 48 358 са били новоотпуснатите пенсии за застрахователен стаж и възраст.
Броят на пенсионерите с лични
Това са хора с минимални пенсии при повърхностен стаж, за неработоспособност заради общо заболяване в най-малък размер. В групата попадат и хората, които взимат пенсия, която не е обвързвана с трудова активност - обществената пенсия за напреднала възраст и неработоспособност, за особени заслуги, лични, както и част от българите, които получават пенсия по европейски регламенти и интернационалните контракти.
На 1 октомври следва ново преизчисляване в две стъпки. Първо ще се дефинира конвенционален размер на пенсията към годината на отпущането ѝ, който се усилва с % за всяка последваща календарна година. Той ще е еднакъв или на % на повишаване на междинния застрахователен приход за страната, или на този на инфлацията - съгласно това кой % е по-висок.
За всички години след 2008-а междинният приход дава по-голям %. Единственото изключение е през 2010 година, когато приходът е повишен с 2,8%, а инфлацията е била 3%.
Изчисленията на Национален осигурителен институт демонстрират, че след 1 октомври пенсионерите с приход под линията на беднотия ще намалеят още и ще са 304 хиляди Правителството в оставка предложи от следващата година тя да се вдигне с 91 лева Така линията на беднотия да стане 504 лева от идната година.
Това ще увеличи приходите на 670 хиляди хора с увреждания и на още 96 200 небогати българи, които са на помощи. В момента 1,532 млн. души живеят с приходи под линията на беднотия.
Голяма част от тях обаче не получават помощи от страната, тъй като пари се отпускат основно съгласно обезпечения най-малък приход, който е 75 лв..
Предвижда се от 1 януари 2023 година общественото подкрепяне да се обвърже точно с линията на бедността.
През тази година се чака обществено подкрепяне да получават 63 хиляди души. С обвързването на помощите с линията на беднотия техният брой ще се усили до 115 хиляди през 2025 година Точните размери на новите помощи обаче ще се разпишат в правилника за използване, който занапред ще се изготвя.
Разчетите демонстрират, че за смяната през идващите три години ще са нужни спомагателни над 301 млн. лева За следващата година това ще коства още 70,3 млн. лева, през 2024 година - 105,3 млн. лева, а през 2025 година -125,4 млн. лева
Основната причина за смяната е, че едно от изискванията за приемането на пари от проекта за възобновяване и резистентност е обществените помощи да се обвържат с линията на беднотия. Такива рекомендации към нашата страна имаше и от Европейска комисия през последните години.
Относителният дял на българите, които са в риск от беднотия, е измежду най-високите в Европейски Съюз. Според „ Изследване на приходите и изискванията на живот “ (SILC), провеждано от Национален статистически институт, 1/3 от популацията над 60 годишна възраст у нас са били в риск от беднотия през 2020 година, а 32,1% от цялото население са се намирали в риск от беднотия и обществено изключване.
88 хиляди са се пенсионирали през 2021 година, единствено 6069 с първа и второкласен
88 264 са българите, които са се пенсионирали през предходната година. Това е с 3291 повече по отношение на 2020 година, само че с близо 10 хиляди по-малко от 2008 година, демонстрира разбор на Национален осигурителен институт.
Лични пенсии са получили 72 936 души, а наследствени - 15 328. Едва 48 358 са били новоотпуснатите пенсии за застрахователен стаж и възраст.
Броят на пенсионерите с лични
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ