Как един сериал разболя стотици ученици в Португалия
През май 2006 година учебните заведения в Португалия едно след друго заливат държавните служби с отчети за стотици възпитаници с недоволства от обриви, замаяност и затруднено дишане, тъкмо когато наближават изпитите в края на годината. Дали това е някаква мистериозна алергична реакция, химически разлив, вирус или добре проведена машинация? След като се задълбават, лекарите намират виновника: „ Ягоди със захар “ или на португалски: „ Morangos com Acucar “ – известна тийн сапунка. Точно преди „ експлоадирането на заболяванията “ в същинските учебни заведения, сходно нещо се случва и с младежите в сериала.
При психогенно заболяване психична, а не биологична или екологична причина основава същински физически признаци. Както споделя социологът Робърт Барталамю: „ Масовата нервност работи като плацебо. Хората безусловно могат да се разболеят единствено от една концепция. “ Барталамю учи всеобщата нервността и написа за сходни случаи по целия свят. “Родителите и учениците се борят с диагнозата, защото никой не желае да одобри, че децата им са се заразили по тв приемника. В реалност това е групова реакция, подбудена от стрес, и се среща при доста елементарни хора. “
Ученият Сиян Хиксън споделя на Международния фестивал на науката в Единбург по време на полемика на случая с „ Ягоди със захар “: „ Това не е просто 300 деца да си измислят нещо. Те в действителност имат вяра, че са заболели като имат и напълно същински обриви “.
Случаи на всеобща нервност има от епохи като тя визира хора от всички култури и райони по света. Преди 20 век всеобща психогенна болест се появява в цяла Европа, постоянно в обществено изолирани манастири, където дамите живеят в мощно стресираща среда с повтарящи се ритуали и молебствия, строги санкции за нарушение на разпоредбите и апетит. Тези детайли са задоволителни, с цел да основат дълготрайния стрес, нужен за двигателната нервност. Така сред 15 и 19 век има свидетелства, че монахините блеят като овце, лаят като кучета и мучат. Има догатки за сходни случай и по време на лова на вещици.
Докато светът мина през индустриалната гражданска война такива всеобщи огнища на нервност се появяват нови места: заводи и интернати, където се основава сходен стрес като в манастирите. Започвайки през 20 век, документирани огнища се провокират от опасения за изпускане на отрови в околната среда, в храната, във въздуха и водата, както и от боязън от непознати миризми.
„ Психогенните епидемии процъфтява там, където има непрекъсната стимулирана с доказателства опасността или подозрения за такава. Терористичните офанзиви през 1995 година, в които се употребява газът зарин в метрото в Токио провокират серия от такива епидемии “, пишат Барталамю и психиатърът Саймън Уесели в публикация за феномена.
Изкушаващо е тези огнища да се загатват през днешния ден с подигравка и без изключително значение за обществото. Но актуалните психогенни огнища могат да костват извънредно скъпо на лечебните заведения и в последна сметка на здравната система, защото лекарите може още веднъж и още веднъж да тестват за органична причина, когато такава не съществува. А възходът на обществените мрежи наподобява единствено утежнява нещата, тъй като възможният извършител може да се популяризира все по-бързо и по-бързо.
„ Възможно е да сме на кръстопът в историята на психогенните болести, защото наподобява главният им вектор или извършител е интернет и новите технологии “, сподели Барталамю. В своите проучвания той открива единствено четири случая на двигателна нервност в западните учебни заведения през целия 20 век, до момента в който случаите на тревожна нервността са доста по-често срещани. Но от 2002 година той към този момент е записал 5 огнища на двигателна нервност. „ Тези технологии се развиват толкоз бързо, че нямаме задоволително време да оценим тяхното влияние. “
Неврологът Стив Роуч, който работи по случай на двигателна нервност в Северна Каролина, по време на която 10 девойки младежи получават пристъпи, сходни на припадъци, също счита, че средствата за всеобща информация, като телевизионните вести, могат да изострят казуса. Позовавайки се на случая с двигателна нервност през 2012 година в Льо Рой, Ню Йорк, в който младите девойки претърпяват двигателната нервност, той споделя: „ Трудно ми е да допускам, че в случай че я пуснем по националната телевизия, това ще докара до нещо друго, с изключение на да я направи повече сложна за справяне. “
Роуч прибавя, че казусът с „ Ягоди със захар “ е изключително забавен, тъй като медиите не изострят случая, а самото телевизионно предаване е повода. В ерата на Youtube, Twitter и онлайн малкия екран ще се повлияе ли методът, по който се използват медиите, в бъдещи огнища на всеобщи психогенни болести?
