През май 1829 г., по време на Руско-турската война, в

През май 1829 година, по време на Руско-турската война, наоколо до брега на Османската империя се организира именитата морска борба сред бригът „ Меркурий “ под командването на Александър Казарски и два противников бойни кораба. Турска ескадра от 14 кораба, състояща се от 6 линейни кораба, 2 фрегати, 2 корвета, 1 бриг и 3 тендера, се натъква на три съветски кораба в Босфора и стартира гонене. Бързите „ Стандарт “ и „ Орфей “ съумели да се измъкнат от преследването. Два турски кораба се втурнали напред и изпреварили „ Меркурий ”, който изоставал от своя отряд. Те доста надминавали брига по мощ на артилерия и размер на екипажа. Руските моряци, обаче, съумели да изведат от строя бойните кораби, да избягат от преследването и да се причислят към главните сили на Черноморския флот.

Но да се върнем на детайлностите от борбата в Босфора преди 190 години. Както към този момент споменахме, бойните кораби деветкратно превъзхождали съветския транспортен съд по брой на оръдията. Независимо от това бригът нанася обилни вреди на вражеските кораби.

Бъдещият пълководец на „ Меркурий “ Александър Казарски е роден на 16 юни 1797 година в град Дубровно, белоруска провинция, в фамилията на пенсиониран недодялан секретар.

Василий Казарски, кръстник на Александър, се погрижил младежът да бъде изпратен да учи в Черноморското навигационно учебно заведение в Николаев. През 1813 година младежът става мичман, след което е нараснал в офицер. Известно време той служи на товарни кораби, след което се реалокира на поста пълководец на отряд от дребни гребни кораби на Дунавската флотилия.

През 1819 година Казарски получава званието лейтенант. Той е назначен в новоформированата 44-оръдейна фрегата „ Евстатий “, командвана от Иван Скаловски. Под негово управление Казарски минава през положително военноморско образование. След „ Евстатий “ младият офицер получава няколко краткосрочни задания на разнообразни кораби.

Руско-турската война

През 1827 година Санкт Петербург се афишира в поддръжка на национално-освободителната битка на гърците против османското господство. За да предотвратят усилването на въздействието на Русия на Балканите, Англия и Франция я убеждават да подписа Лондонската спогодба, която планува даване на цялостна автономност на Гърция под ръководството на Османската империя.

Турците не се съгласяват с условията, включени в съглашението и влизат в спор с неговите участници. През октомври 1827 година руско-англо-френската ескадра унищожава забележителна част от турския флот в борбата при Наварино и разрешава на Гърция да започва процеса на придобиване на самостоятелност.

След това Османската империя стартира антируска военна подготовка по Дунав и затваря черноморските проливи за съветските кораби. В отговор на това,  на 26 април 1828 година Санкт Петербург афишира война на Турция, която се разпростира на територияята на Балканите и Кавказ.

През 1828 година Казарски поема командването на транспортния транспортен съд „ Съперник “, на който е инсталиран еднорог – тип гаубица. По време на нападението над Анапа, „ Съперникът “, който имал дребна двигателна сила, маневрирал под огъня на вражеската артилерия и стрелял по турските укрепления. Корабът получил осем повреди, само че не се отдръпнал от борбата. За присъединяване си в завладяването на Анапа Казарски е нараснал в капитан лейтенант. За сходни дейности край Варна той е награден със златна сабя. В началото на 1829 година е назначен за пълководец на брига „ Меркурий “.

Подвигът на „ Меркурий “

Константин Стрелбицки, ръководител на Московския клуб по история на флота, разяснява в изявление, че бригът даже не е в класа на военните кораби.

„ Това е дребен ветроходен транспортен съд, който е употребен във флота за осъществяване на спомагателни задания: разузнаване, ескортиране, наблюдаване. Бриговете не са пригодени за водене на съществена борба, оборудвани били основно с отбранителни оръжия “, означи специалистът.

Двумачтовият бриг „ Меркурий “ бил пуснат на вода през 1820 година в Севастопол.

Той бил въоръжен с осемнадесет 24-килограмови каронади (гладкостволно артилерийско оръдие), предопределени извънредно за непосредствен пердах, и две дребни портативни оръдия.

„ Меркурий “ бил здрав транспортен съд и е поддържал добре вълната, само че дребната дълбочина на интрюма (пространство сред най-ниската палуба на транспортен съд и дъното му) е имала отрицателен резултат върху неговите характерности на ръководство.

През 1829 година съветски кораби постоянно патрулират в региона на Босфора, проследявайки придвижванията на турския флот. В края на май тази задача е предоставена на отряд от три кораба: фрегата „ Стандарт “, бриговете „ Орфей “ и „ Меркурий “.

На 26 май съветските моряци, ситуирани на 24 км от брега на Турция, виждат ескадра от 14 кораба на Османската империя. Моряците не били натоварени със задачата да влязат в борба с турците – те незабавно трябвало да рапортуват за врага на командването. Старшият офицер от отряда, командирът на „ Стандарт “ Павел Сахновски, заповядва „ да се избере курс, в който корабът има приоритет “. „ Стандарт “ и „ Орфей “ се насочват на северозапад, а „ Меркурий “ се насочва по-на запад. В същото време турците забелязали бавния бриг и се втурнали да го преследват.

Бриг „ Меркурий “ след победа над два турски кораба се среща с съветската ескадра 1848 година Художник Иван Айвазовски. Снимка: Уикипедия

Двата османски линейни кораба – 110-оръдейният „ Селимие “ под знамето на Капудан паша и 74-оръдийният „ Реал бей “ под флага на младшия флагман – бързо почнали да изпреварват „ Меркурий “. Казарски се опитал да се откъсне от преследвачите благодарение на  веслата, само че скоро вятърът се засилил и османците се доближили до брига на разстояние с топовен изстрел.

„ 184 оръдия против 20 – в такива случаи задграничните флоти нормално спускат флага, считайки обстановката за безнадеждна, само че Казарски не бил подобен човек и екипажът му не бил подобен “, споделя Стрелбицки.

Казарски привиква офицерски съвет, на който поручик Иван Прокофиев предлага да се включат в борбата и да взривят кораба, когато се опитат да го завладяват. Казарски и други офицери разкрили огън по турските кораби от портативни оръдия. „ Меркурий “ почнал да маневрира под вражеските изстрели, пробвайки се да не бъде ударен от бордовия залп на вражеските кораби.

В последна сметка „ Меркурий “ е бил притиснат сред турските бойни кораби. Но това също било несъмнено преимущество. Турците не можели да употребяват оръжията си с цялостна мощ поради мъртвата зона и страха да не се ударят един различен.

Първо, съперникът не можел да стреля по едно и също време с всички оръдия – те били от двете страни. Второ, оръжията не се обръщат на 180 градуса, тъй че с вярно маневриране бригът можел да влезе в „ мъртвата зона ” на обстрела. Трето, към момента било времето на ветроходния флот – в случай че мачтите с платната били свалени, корабът не можел да бъде деен, до момента в който „ Меркурий ” имал гребла, които липсвали на турските бойни кораби.

Руските моряци дали отговор на апелите за предаване с изстрели от оръдия и пушки. Стрелбата от „ Меркурий “ се организира целеустремено по рангоута и такелажите на турските кораби. Казарски съумява да обездвижи врага. Руските артилеристи повреждат ватерщага и бейфут грот-марс-рея на „ Селимие ”, а също по този начин и фор-брам-рея, и фор-марса-рея на „ Реал-Бей ”. Турските кораби към този момент не можели да преследват и да вземат участие в багра.

„ Меркурий “ се насочил към главните сили на Черноморския флот. В борбата от 115 членове на екипажа на брига четирима изгубили живота си, шестима били ранени, самият Казарски бил ранен. Корабът получил 22 дупки в корпуса и към 300 повреди на мачтата, платната и такелажа. Няма публични данни за убитите турски моряци.

Константин Стрелбицки отбелязва, че „ екипажът на „ Меркурий “ е направил невъзможното, тъй като бриг против два линейни кораба е като петокласник против двама професионални боксьори “.

Корабът явно е трябвало да бъде погубен. Много съвременници просто отказали да повярват, че борбата в действителност се е състояла. За благополучие, отзивите на участниците от турска страна удостоверили това, което споделят отчетите на Казарски.

Компетентното маневриране и морските качества разрешили на „ Меркурий “ да завоюва в борбата с вражеските кораби.

„ Турските кораби по никакъв метод не можаха да заловен брига. Обръщайки едната или другата страна, той сполучливо се противопоставял на врага. Умението и смелостта на съветските моряци и офицери стопили съвсем десетократното предимство на турските кораби по брой оръдия “, споделя специалистът.

Бригът е изпратен в Севастопол за ремонт, след което е причислен към главните сили на флота. Казарски е нараснал в капитан от втори сан, награден с медал „ Св. Георги “ четвърта степен и назначен за адютант на император Николай I.

По-късно Казарски командва разнообразни фрегати от съветския флот. През 1831 година е нараснал в капитан от първи сан и включен в императорската свита. Казарски е инструктиран да се занимава с проучвания, свързани с вероятностите за развиване на флота. През 1833 година той отива да изследва черноморските пристанища и умира ненадейно в Николаев.

През 1839 година в Севастопол е открит монумент на Казарски, който съществува и през днешния ден. Паметникът е изработен под формата на пресечена каменна пирамида с инсталирана върху нея бронзова трирема. С декрет на Николай I на паметника е изписан надписът: „ Казарски. За потомството като образец. “

Автор: Десислава Михалева