През лятото на 558 г. жителите на Константинопол видели по

През лятото на 558 година жителите на Константинопол видели по улиците конници, облечени в ризница от стоманени плочи. Войниците били високи, имали по две дълги плитки и яздели на мощни коне, също предпазени от ризница. Тези воини били посланиците на аварски водач, който надменно декларирал на император Юстиниан, че са Уари – най-могъщият народ на земята, който може да унищожи всеки зложелател. За славяните аварите станали същински мъчители, които поискали налог освен веществен, само че и кръвен.

Тайната на произхода им

Историците по този начин не откриха от кое място идват аварите. Най-популярната версия твърди, че те идват от степи, разпростряли се по актуалните граници на Северен Китай. Редица историци считат, че преди да заминат за Европа, те се скитали сред Каспийско и Азовско море. Смята се, че там е  родината на аварите, някъде из степите на Централна Азия.

При проучване на черепи, открити в могилите на аварски предводители, антрополозите разкрили, че 80% от тях са с кавказки черти. Също по този начин 34% се причисляват към скандинавската раса, която се характеризира с висок растеж, светли очи и коса. 20% са са с монголоидни черти. Историците считат, че монголите се  включили към ордата в Сибир или в Черноморския район.

Аварите имали рунически трудове, само че няма доказателства, че са ги употребявали за преписка. Аварските воини носели гривни на врата и златни катарами на коланите с детайли, сходни на скитския „ скотски жанр “.

Стремена и ризница

На бойното поле аварският конник бил аналог на актуален танк. Те се биели по друг метод от другите номади. Войните и техните коне били предпазени с ризница от железни пластини. На главите си носели бездънен шлем с маска. В борбата аварите употребявали мощен лък и саби, оставящи страшни рани. И най-важното: аварите донесли стремето в Европа, което обърнало военните каузи.

Стремената обезпечават устойчиво яздене и доста уголемяват опциите на ездача в борба. Аварите започвали борбата с обстрел на врага със стрели, след което конниците, бронирани, въоръжени с тежки копия, се разбивали във вражеския строй. Поражението на врага завършвало с кръвопролитие.

Авари в Европа

През 557 година в Черноморския район се появили 20 хиляди аварски конници от войнствени номади – Савири, Барсили, Утигури. Пришълците помели новите си врагове и като нож през масло минали през територията на модерна Украйна.

През 558 година в съюз с кутригурите победили утигурските племена и дунавските антислави. През същата година Византия почнала да им заплаща годишен налог. Седем години по-късно аварите обиколили Карпатите и нахлули в Западна Европа. Извършили ужасяващ разгром и взели в плен франкския цар Сигисберт, след което ордата се върнала към Дунав.

Към 568 година аварите изцяло избили немското племе гепиди и поели контрола над територията на Панония, където основавали хаганата. Аварите имали странни връзки с ромеите. Номадите опустошили провинциите на империята, сключили мир и още веднъж нахлули. Понякога византийците наемали авари да унищожават външните си врагове.

Славяните – пушечно месо

Каганатът растял и поел контрола над славяните. В следените територии аварите изграждали дървени крепости-кризи, където се съхранявали провизиите, получени от славяните. Според историческите летописи аварите презирали покорените нации. За образец може да се даде следната история: Аварите почнали война против славянското племе Дулеб. След като спечелили, вместо волове и коне, впрегнали дулебските дами в каруците.

Завоюваните славяни отдавали дан освен с продуктите, само че и с хора. Франкският историк Фредегарий написа, че по време на борбите аварите поставяли на напред във времето славяните. Те поемали тежестта върху себе си и спасявали аварите от загуби на свои хора. Историка също написа:

„ … всяка година аварите идваха през зимата при славяните и вземаха съпругите дъщерите им в леглото си. “  

През 623 година славяните въстанали и основали своя страна на територията на модерна Чехия и Долна Австрия. Три години по-късно византийската войска нанесла съществено проваляне на аварите, по-късно българите ги победили и „ слънцето ” на Хаганата почнало да залязва.

Краят на аварския каганат

След несполучлив поход до Константинопол, аварските благородници се разделили на групи, които се стремели да слагат на чело своя престолонаследник. През 640 година те са изгонени от Далмация от свирепи хървати, а аварските владения са сведени до границите на модерна Унгария. Хаганатските воини последователно изчерпали силата си и губели бойния си жар.

През 797 година армията на франкския крал Карл Велики се противопоставил на аварите. Летописецът Айнхрад написа, че след тази война в Панония не е останал нито един жив авар. Всички били изтребени. Няколко години по-късно територията на аварите е разграничена посред франките и българите.

Вместо воини – пияници, търговци и лицемери

Във византийската хроника от IX век е записан диалогът сред остарял аварски боец и българския хан Крум. Господарят на българите попитал врага за какво тяхната мощ умира, а бойците изгубили предходната си враждебност. Аварът дал отговор:

„ Отначало заради свада, която лиши кагана от правилни и мъдри съветници, властта попадна в ръцете на нечестиви хора. Тогава се поквариха съдиите, които трябваше да пазят истината пред хората, само че вместо това се изправиха пред лицемери и крадци; изобилието от вино породи пиене и аварите, отслабвайки физически, изгубиха разсъдъка си. Накрая се появи въодушевление по търговия: аварите станаха търговци, единият изневери на другия, брат продаде брат си. Това, господарю, се трансформира в източника на нашето срамно злощастие. „  

Няма какво да прибавим към думите на остарелия боец. А в „ Приказка за краткотрайните години ” летописецът написа:

„ Бяха с могъщи телата, само че горди с мозъците си. Бог ги унищожи. Всички измряха. Нито един не остана. “