Космическият кораб на селенитите
През лятото на 1822 година професорът по астрономия от Мюнхенския университет Франц Паула декор Груйтуйзен (Franz von Paula Gruithuisen, 1774-1852) съобщил за открити покрай кратера Шрьотер отломки на „ град “. Това лунно образувание напомняло откъс от мрежа на паяк и включвало ниски прави валове, отклоняващи се под ъгъл 45 градуса и свързани с нещо като мостове. На края на мрежата били ситуирани „ руините на крепост “. Общата повърхност на „ Града на Груйтуйзен, по разнообразни оценки, била към 15 хектара.
Цитаделата на лунатиците
След като Груйтуйзен разкрил своя лунен „ град “, незабавно зародила бурна дискусия сред астрономите във връзка природата на това извънредно незадълбочено образувание. Селенолозите се разделили на две групи. По-голямата от тях отстоявала естествеността на този лунен феномен, а немногобройните почитатели на Груйтуйзен – че тя била изкуствена. Изминали са съвсем два века, само че разногласията не стопират.
В разгара на лунния ден, когато Слънцето се намира на оптималната височина над хоризонта, става забележима загадъчна верига от ситуирани по двойки светли петна, ограничаващи от двете страни тъмна огъната линия. От запад и изток на „ града “ се ширват странни триъгълни „ ниви “, покрити със едва различими линии.
Независимо от необичайния градеж на „ руините на града “ и неговите покрайнини, професионалните селенолози се придържат към мнението, че тези формирания от лунния ландшафт имат натурален генезис.
Подобен рисунък на местността напълно естествено може да възникне при изстиване на потоци лунна лава измежду комплицирания релеф. Определена роля тук може да са изиграли хълмисти трудности, предизвикващи няколко разминаващи се под ъгъл талази от лава. Практически такава картина може да се види на повърхността на течащ поток, да вземем за пример бързей.
„ Градът на Груйтуйзен “ е ситуиран в края на залива Зной, от който в миналото е текъл поток от лава, съдейки по разположението на гребените на застиналите талази. Ако се допусна, че гребените на валовете на „ града “ са се образували вследствие на придвижване на лавови потоци, то става общо взето ясна и изглеждащата геометрично вярна конструкция на тяхното разположение.
Нажежаването на пристрастеностите към лунния „ град “ довело до основаването на разнообразни обемни лабораторни модели с потребление на восък и парафин, имитиращи потоци лава. На прецизен макет на лунната повърхнина се „ пускали “ потоци от восъчни и парафинови смеси, а по-късно се изучавал застиналият релеф. Подобно моделиране разрешило да се разбере, по какъв начин лавата, обтичайки естествени трудности, може да е формирала необичайния ландшафт на лунния „ Град “, в това число радиалните лъчи, тръгващи от възвишенията, и „ мостовете “ сред тях.
Небесният диск Небра
Фракталната Вселена
Разбира се, нито директните наблюдения, нито моделирането съумели да убедят уфолозите в естествения темперамент на „ руините на града на Груйтуйзен “. Възможно е дефинитивна точка в столетния спор да сложи следващата лунна задача, ориентирана към региона на този феномен, напомнящ руините на изкуствени уреди.
Тайните на нощното величие
Тук преди всичко е версията за Луната като за планетарен космолет. Прилитането на този „ транспортен съд планетоид “ се свързва с редица биологични произшествия в историята на Земята, обсъждани като „ целенасочени естествени катаклизми “, призвани да оказват помощ на Хомо сапиенс да излезе на историческата сцена.
Откъде може да е пристигнало нашето нощно величие, по какъв начин и с каква цел е било основано, за какво се е „ прилепило “ точно към нашата планета? Какво може да се е случило с екипажа на „ коренните селенити “? А можи би невероятният „ Кораб планетоид “ съставлява някаква „ галактическа гробница “, обслужвана от многочислени киберавтомати?
С течение на времето хипотезата за „ Луната Космолет “ почнала да обраства с все нови детайлности. От уфологическите проучвания разбираме, че „ Космическият суперкораб “ би трябвало да е доста твърдо железно оборудване. Вероятната дебелина на неговите стени е към 20-25 километра. Освен това се отделя огромно въздействие на обосноваването на външния образ на нашия спътник: „ За да предпазят кораба от непотребни загуби на топлота, неговите основатели са покрили повърхността със специфична топлозащитна повърхнина. Нейната дебелина е няколко километра. Именно в нея са образували безчет кратери метеоритите, а ударите от планетоиди са кревати на лунните морета, запълнени след това с второстепенен топлозащитен пласт. “
Уфолозите не подминават и градежа на „ кораба планетоид “. „ В Луната, под металния корпус, би трябвало да съществува много доста свободно пространство, предопределено за механизмите, обслужващи придвижването и ремонта на галактическия суперкораб, устройствата за външни наблюдения, някои структури, осигуряващи съединението на бронираната облицовка с вътрешното наличие на Луната. Възможно е 70-80% от масата на Луната, намиращи се в нейните дълбини зад „ пояса на обслужване “ в действителност да са „ потребният товар “ на кораба. Догадките за неговото наличие и предопределение излизат отвън рамките на рационалните разсъждения. “
При това се счита, че „ в случай че се регистрира, че топлозащитният пласт на изкуствената Луна е играл доста огромна роля в нейния живот, то за жителите на Луната надалеч не би било безразлично, че ударите на насрещни астероиди са отчупвали от нейния железен корпус огромни части от тази обшивка…
С тази цел към оголените места много бързо са прекарвани „ тръбопроводи “, водещи от „ машините “ в „ зоната на обслужване “. Тези машини изработвали прахообразна маса, която се разпръсвала по повърхността на Луната и я покривала. Но основателите на Луната предвиждали в този случай опция за колебателно придвижване на повърхността, което разрешило на прашинките да образуват „ кипящ пласт “. Точно те „ потекли “ като течност, запълвайки всички вдлъбнатини на Луната, образувайки на стотици километри повърхност „ лунни морета с съвсем съвършен пласт “.
Много необичаен детайл
След неудържимия полет на фантазията на уфолозите наподобява, че всяко споменаване на лунни селища би трябвало да провокира скептична реакция. Но в действителност надалеч не е по този начин.
Съществуват цяла редица съществени научни планове, разглеждащи разнообразни благоприятни условия за потребление на лунните запаси за решение на земните проблеми. Първоначално става дума за дълготрайни научни бази, а по-късно – за същински лунни градове, и най-после – за амбициозни проекти за тераформиране (привеждането на климатичните условия към положение, годно за обитание на земни животни и растения) на нашия натурален сателит.
Известно е, че на Луната няма значими органични потребни изкопаеми – като да вземем за пример петрол, газ и въглища. По-скоро там няма и богати рудни находища. Но даже бедните ресурси от локални запаси – желязо, алуминий и исполин – са доста значими за самоосигуряване на локалната индустрия. Освен това в повърхностния пласт на лунния грунт, състоящ се главно от минерала реголит, се съдържа редкият на Земята детайл хелий-3. Този изотоп може да даде гориво за термоядрената енергетика на бъдещето, осигурявайки потребностите освен на лунното население, само че и на земляните.
При потреблението на хелий-3 не пораждат дълготрайни радиоактивни боклуци и по тази причина казусът с тяхното погребение, толкоз остро изравен при употребата на реакторите за термоядрен разпад, отпада от единствено себе си.
Обитаема база
Но основаването на термоядрена енергетика, съдейки по всичко, се явява дело на бъдещето, а утрешните лунни градове ще бъдат снабдявани с електричество от елементарни атомни реактори и мощни слънчеви акумулатори.
Първите лунни градове евентуално главно ще бъдат населявани от учени, енергетици и галактически кораби.
Освен всичко останало, нашият сателит би трябвало да стане стартова площадка за близки и далечни галактически задачи, а в миналото – и за междузвездни прелети.
Лунният свят, с помощта на своя другоземен ландшафт, сигурно ще стане Мека на галактическия туризъм, а това може да притегли обилни средства за разнообразни научни стратегии. В далечното бъдеще Луната е призвана да стане най-големият директен пункт за хора и товари към далечната Слънчева система.
Безспорно, ще изминат епохи и Земята ще се снабди с по-млада сестра с атмосфера, растителност и същински морета. А лунните градове ще бъдат населявани от същински селенити – потомци на земляните, рискували да се преселят на своя сателит…
