Мъжът, който вдигаше тост за Едгар Алън По, и тълпите, които развалиха традицията
През една есенната вечер на 3 октомври 1849 година Едгар Алън По се скита по улиците на Балтимор, Мериленд в истерично положение. Рошав, замърсен, с празен взор и в непознати облекла, писателят е признат в болничното заведение на Колежа във Вашингтон без да може да изясни какво му се е случило.
Докато По лежи в последния си дом в продължение на десетилетия, славата му на занаятчия на ужаса пораства. Неговите класики като „ Падането на Къщата на Ушер “, „ Сърцето за разказването “ и „ Гарванът “ въодушевяват вълни от почитатели и фенове. Но никой от тях не е изразявал благосклонностите си по този начин, както индивида (или хората), основал традицията „ Тостът за По “.
Гробът на Едгар Алън По
Тостът стартира 80 години след гибелта на създателя, през 30-те години на предишния век. Очевидец виждат сенчеста фигура, облечена в черно с бял шал и широкопола шапка да посещава гроба на По на всеки 19 януари, рождената дата на литературната легенда. Посред нощ индивидът донася три рози и бутилка коняк. Когато на идната заран слънцето изгрее, розите са в присъща групировка, бутилката коняк е на половина празна, а от време на време непознатият оставя и записка.
За този акт на уважение се загатва за първи път в „ Evening Sun “ (вечерният вестник на Балтимор) от 1950 година като опит да се притегли внимание, че локалната черква има потребност от реституция. През годините хората стартира да научават от ден на ден за тази тъмна фигура. Оказва се, че трите рози показват По, неговата умряла от туберкулоза обичана Вирджиния и свекърва му Мария Клем. Бутилката коняк е поради дългата обич на По към напитката.
Оставените бележки обаче в допълнение прибавят към мистерията. Понякога те цитират стихове и истории на По. Понякога са елементарни думи на отдаденост, да вземем за пример: „ Едгар, не съм те не запомнил “. Друг път обаче те хвърляха светлина върху самият човек. През 1993 година в бележката малко кодирано се загатва, че „ ще бъде предадена факла “. През 1999 година в друга записка се споделя, че първичния човек е умрял и визитациите към този момент са предоставени на неговия наследник.
През 2001 година, единствено броени дни преди Балтимор Рейвънс (които са кръстени на известната поема на По) да излязат против Ню Йорк Джайънтс за Супербоул, бележката гласи „ Ню Йорк Джайънтс. Мракът и разложението и огромното синьо държат владичество над всички. Балтимор Рейвънс. Хиляда пострадвания ще претърпят. Едгар Алън По вечно “. Като отпратка към „ Маската на алената гибел “, бележката сякаш споделя, че обичаният футболен тим на Балтимор ще загуби мача. Това разгневява доста балтиморци, само че прогнозата не се сбъдва – Рейвънс побеждават Джайънтс с резултат 34 на 7.
И по този начин, кой стои зад тостовете? Мнозина подозират Джеф Джером, някогашният организатор на Къщата музей на По в Балтимор. Самият той неведнъж е отричал това, само че признава, че знае повече за самоличността на същинския човек от другите. След като става екскурзовод в Уестминстър Хол през 1976 година, той се интересува от гроба на По. Тогава и прочита за мистериозния човек, а на 20 януари 1977 година самичък намира розите и коняка да чакат в студената заран. В този ден Джером се влюбва в легендата и от този миг нататък той и още няколко почитатели на Поседяха пред църквата на всеки 19 януари и чакаха да видят посетителя.
…
Всичко се трансформира през 1990 година, когато списание Life разгласява черно-бяла фотография на индивида, до момента в който е на гроба. Скоро той се трансформира в интернационална сензация. В идващите години десетки хора чакат пред портата на гробищната с вярата да го видят. Това, несъмнено, поражда и безчет имитатори. Но Джером приема като своята задача да резервира тази традиция и да се увери, че същинският клиент може да продължи с визитите си на мира. Той му оказва помощ да влезе в гробището, без да минава през тълпите и това работи и разреши традицията да продължи без проблеми. Поне до 2009 година – двестагодишнината от рождението на По.
