През август 1944 г. майор Питър Ж. Ортис и петима

През август 1944 година майор Питър Ж. Ортис и петима други американски морски пехотинци скачат с парашути във Франция, с цел да оказват помощ на френската опозиция. След като един от пехотинците умира, а различен е ранен, останалите четирима не престават задачата си и в последна сметка влизат в престрелка с германците като съумяват да им основат усещане, че са цялостен батальон мъже.

Ортис е същински воин от войната, с голям военен опит и дълъг лист от медали и награди на свое име, в това число два военноморски кръста, Орден на Британската империя и Почетния легион. Той е роден в Съединени американски щати през 1912 година, само че през 1932 година взема решение, че учебното заведение е прекомерно скучно за него и се причислява към Френския задграничен легион.

Ортис е изписан през 1937 година и се завръща в Америка, където работи в Холивуд като консултант по военни филми.

Когато стартира Втората международна война, той се отива назад в Легиона и се бие в Битката за Франция, само че в последна сметка е покорен от германците. След година и половина като военнопленник бяга и още веднъж се връща в Съединени американски щати. Там се пробва да се причисли към военновъздушните сили, само че когато процесът лишава прекомерно дълго, вместо това през 1942 година се причисли към морската пехота.

Ортис се откроява измежду другите новобранци със своя богат опит и цялостен сандък медали; в резултат на това бързо е и нараснал. Опитът му в Легиона го учи на доста неща; там прави над 150 скока с парашут.

Той също по този начин владее доста езици, което го прави потребен за Управлението на стратегическата работа в Северна Африка. Участва в редица рискови задачи, постоянно преследвайки врага самичък и преминавайки около отстъпващите бойци. През март 1943 година е ранен и изпратен назад в Съединени американски щати. След като се възвръща обаче, неговите чуждоезични умения са употребявани в Европа.

На 1 август 1944 година Ортис, петима други морски пехотинци и офицер от въздушния корпус скачат с парашути във Франция. Веднъж там те се срещат с Джоузеф Арселин, офицер от Свободна Франция, преоблечен като морски пехотинец. Тяхната задача е да се свържат с макиите, тайфа на френската опозиция (на фотографията са членове на тази банда), и да провеждат офанзиви против германците. Операцията е наречена Юниън II. Ортис към този момент е провеждал сходна задача преди този момент, през януари – Юниън I – в която е подсигурил и провел Съпротивата.

За да се понижат възможностите да бъдат атакувани или да се разпилян от ветровете, парашутистите от Юниън II скачат от ниска височина. Въпреки това задачата се обърква веднага…

Парашутът на един от пехотинците, сержант Чарлз Спери, се поврежда по време на скока. А при такива ниски височини аварийните парашути бяха безполезни и по този начин Спери умира при удара в земята.

Останалите събират 864 доставки с съоръжение, муниции и консумативи и стартират да образоват бойците на Съпротивата. Те обследват региона, устройват засади и правят разузнаване. Тяхната активност обаче бързо притегля вниманието на германците, които към момента са внимателни към Ортис след Юниън I по-рано през годината.

В средата на август екипът е на непозната територия и съвсем е хванат. Докато се пробват да се върнат в оперативната си база, бойците са открити от огромна група немци в село Центрон.

Екипът се разделя и задържа германците в яростна престрелка, доминирана от Ортис и неговите сътрудници. Следва интензивна борба всред къщите в селото, в която обаче съюзническите бойци осъзнават, че техните дейности могат да донесат повече щета, в сравнение с изгода.

Тъй като на няколко пъти германците към този момент са унищожавали градове и са убивали цивилни, за които се считало, че са помагали на Съпротивата, Ортис и хората му се притесняват, че в случай че съумеят да избягат, германците може да отмъстят на самото село.

Така той се пробва да влезе в контакт с тях, само че опитът му не съумява, тъй че самоуверено излиза от селото, до момента в който е под обстрел, и се доближава до немския пълководец, майор Колб. Германците стопират да стрелят и Ортис заговаря командира на един от езиците, които знае. Отправено е предложение: да съобщи себе си и хората си, в случай че германците подсигуряват, че ще пощадят селото.

„ Първоначално немският офицер не вярваше “, сподели майор Стивън Уайт, офицер от разузнаването на морската пехота. „ Той не вярваше, че единствено 4 пехотинци са задържали силите му толкоз дълго. Настоя майор Ортис да изведе и останалите членове на екипа си. “

Въпреки че Арселин не приказва британски, германците имат вяра, че той също е морски пехотинец.

Ортис и хората му прекарват остатъка от войната като военнопленници. Той е един от най-награждаваните пехотинци през цялата война.