През 60-те и 70-те години на XIX век в българската

През 60-те и 70-те години на XIX век в българската публицистика се оформят контурите на така наречен революционна школа, чиито достижения остават едни от върховете на българската художествена книжовност. Нейни представители са Раковски, Ботев, Каравелов, а след освобождението Стамболов и Захари Стоянов.

Георги Сава Раковски е роден на 2 април 1821 година в град Котел като Съби Стойков Попович. Той е първият български публицист и журналист, който се вълнува от обществените и политически въпроси в народен и международен проект, уверен, че едно всеобщо въстание е неизбежно.

Без Раковски е немислима цялата креативна активност на създатели като Каравелов и Ботев, на революционери като Левски, тъй като точно той е един от първите, който основава съвременна политическа доктрина.

Ето и няколко забавни обстоятелството за живота на Георги Раковски.

1. Учредяване на „ Македонското сдружение “

Георги Раковски е самообразован, само че съумява да научи разнообразни езици, някои от които са гръцки, британски и френски. През 1837 година отпътува за Цариград и там става един от учредителите на „ Македонското сдружение “, което цели освобождението на българите от турска власт. Под въздействието на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, Раковски се включва в битката за църковна самостоятелност.

2. Осъден на гибел

През 1841 година Георги Раковски отпътува за Браила, където се готви за протест. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест през февруари 1842 година, Раковски е наказан на гибел. Той съумява да избяга благодарение на гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина.

3. Борбата на локалните еснафи срещу чорбаджиите

Когато се завръща в Котел, дружно с татко си, Раковски взима присъединяване в битката на локалните еснафи против чорбаджиите. Обвинени са пред турските управляващи за бунтовници и са наказани на седем години затвор. Откарани са в Цариград за излежаване на присъдата и там остават от 1845 до 1848 година.

4. Тайното общество и трибагреника – бяло, зелено, алено

След започването на Кримската война Георги Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и натрупа сведения за османските войски, които предава на съветското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и алено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски още веднъж е задържан.

5. „ Горски пасажер “

Снимка: Wikipedia, Vassia Atanassova-Spiritia

През 1854 година Георги Раковски провежда чета от дванадесет души и дружно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава пробва да се свърже с съветските бойци, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен съветската войска се отдръпва и Раковски разпуска четата. Известно време се крие в Котел, където написа за прекарванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „ Горски пасажер “.

6. „ Българите обичат да четат, само че не обичат да си заплащат абонамента “

През 1860 година Раковски се реалокира в Белград. Там през 1861 година стартира да издава вестник „ Дунавски лебед “, в който се разискват тематики от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната битка. В края на 1861 година „ Дунавски лебед “ стопира да излиза и в последния брой Раковски оповестява „ Българите обичат да четат, само че не обичат да си заплащат абонамента “. Други вестници на Раковски са „ Бранител “, „ Българска старост “ и „ Будощност “.

7. „ План за освобождението на България “

През 1861 година Раковски написа „ План за освобождението на България “ и „ Статут за едно Привременно българско шефство в Белград “. Тези негови съчинения дават началото на нов стадий в развиването на Георги Раковски. Той желае да провежда войска на територията на Сръбското Княжество, благодарение на която да вдигне на въстание българското население. Така през 1862 година Раковски става ръководител на Привременното българско държавно управление.

8. Организиране на чети в България

В края на 1866 година Раковски прави „ Върховно национално българско гражданско начало “ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Неговите цели са да провежда и изпраща чети в България и по този начин да се постави завършек на безразборното прекачване на такива чети по българските земи.

9. Дейност в Руската империя

През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за образуване на въоръжени чети, също по този начин и да приготви присъединяване в тях на бесарабски българи. Той не реализира огромен триумф с намирането на пари, поради натиска на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.

10. „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “

На 1 януари 1867 година организацията на Раковски издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “, в който са записвани организационния принцип на построяването на четите и правата и отговорностите на самите четници. Раковски има вяра, че със основаването на добре проведени чети ще може да се вдигне народа на битка и ще се реализира освобождението му. През пролетта на 1867 година са трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.