Защо американските совалки нямаха системи за аварийно спасяване
През 50-те години на предишния век, при започване на галактическата ера, ракетната технология е на напълно първично равнище и извънредно рискова. Изглежда, че съвсем всяка ракета експлодира при изстрелването си. Как следователно ще бъде изпратен човек в космоса? Космическият транспортен съд безусловно би трябвало да има опция за избавяне при положение на злополука. През тези бурни години един американски инженер на име Макс Фаджет предлага нещо извънредно просто. Защо на върха на капсулата да не бъде прикачена група от елементарни твърдогоривни мотори, които при положение на повреда да се възпламеняват и да изтеглят бързо астронавтите от експлодиращата ракета?
Изобретението се оказва толкоз гениално, че даже руснаците го внедряват години по-късно. Гагарин и астронавтите от “Восток ” употребяват елементарни катапултируеми кресла, само че когато галактическите кораби “Союз ” дебютират в края на 60-те, те към този момент имат специфична кула за спешно избавяне с твърдогоривни мотори. Именно такава кула избави живота на космонавта Алексей Овчинин и неговия американски сътрудник Ник Хейг при злополуката на “Союз МС-10 ” по-рано този месец. Заслугите за това са както на съветските инженери, по този начин и на самия откривател: американеца Макс Фаджет.
Но по какъв начин по този начин се случва, че в случай че руснаците не употребяват избавителни кули първоначално, а по-късно, при американците се случва тъкмо противоположното: “Мъркюри ” и “Аполо ” имат кули, до момента в който те са отстранени при совалката? Как въобще е позволена такава обстановка, че през 1986 и 2003 година умират 14 астронавти?
За да стигнем до отговора, би трябвало да си спомним какво е положението на НАСА двадесет години след началото на галактическата ера. Американската космонавтика е радикално друга от тази през 50-те години. Ракети към този момент не експлодират при съвсем всеки старт. Нещо повече: в случай че изключим трите смъртни случая при наземен тест на “Аполо 1 ”, НАСА в никакъв случай не е губила екипаж по време на полет. Всички задачи на “Мъркюри ”, “Джемини ” и “Аполо ” приключват с сполучливо завръщане на астронавтите, дори при проваленото лунно кацане на “Аполо 13 ” тримата членове на борда на кораба се прибират наред вкъщи. Агенцията е съумяла да реализира най-великото достижение в човешката история – изпращането на хора на Луната. Не е чудно, че увереността на американските инженери е толкоз огромна.
Космическите совалки първоначално имат някаква отбрана при спешните стартове – катапултируеми кресла, сходно на тези на “Восток ” и на американските кораби “Джемини ”. Те са употребявани при първите четири полета, когато екипажът се състои единствено от двама астронавти. След това обаче НАСА усилва опциите на совалките, добавяйки още пет места. До края на програмата американските галактически совалки летят с екипаж от над пет, най-често от седем души. Не е реалистично да се прибавят такива кресла за всички астронавти, още повече, че част от тях летят в междинния отсек, откъдето катапултирането не е допустимо.
Но най-важното: галактическата совалка по план би трябвало да е сходна на самолетите. Тя би трябвало да направи галактическите полети рутинни, за елементарните жители. Днес ние, когато летим със аероплан, сядаме на елементарни седалки, без да има каквито и да е системи за катапултиране на пасажерите. Но самолетите са надеждни. Инженерите от НАСА допускат, че совалките също ще са такива – техните пасажери ще могат да летят до космоса единствено по тениски с пай ръкав.
В последна сметка галактическите совалки съумяват да реализират задачите си единствено отчасти. Благодарение на тях е издигната “Международната галактическа станция ”. Освен това те са извели в космоса повече хора от всеки различен галактически транспортен съд.. С това Съединени американски щати може единствено да се гордее.
Но годините демонстрират, че американските совалки не са по-безопасни от елементарните ракети. И в действителност 14 души умират.
Оригиналите цели на совалките – рутинност, досегаемост, възвръщаемост, евтини услуги по извеждане до орбита, са все хубави цели, които са настоящи и до ден сегашен. Частни галактически компании като СпейсЕкс и Блу Ориджин работят по изпълняването им. Съдейки по огромния прогрес в региона на възвръщаемостта и обстоятелството, че всяка ракета “Фолкън 9 ” е по-евтина от всички други ракети от нейния клас, можем да кажем, че частниците са на прав път.
Но ще мине доста време и стотици сполучливи полети един след различен, преди да стане ясно, че ракетите могат да са безвредни като самолетите. Дотогава системите за спешно избавяне ще останат неделима част от множеството старания за основаването на безвредни галактически кораби. Новите пилотирани кораби “Крю Драгън ” на СпейсЕкс и “Старлайнър ” на Боинг, както и “Орион ” на НАСА, ще имат избавителни кули.
Дано в никакъв случай не се постанова тяхното потребление – само че ще е значимо да ги има.
