Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти - за да сбъднеш моите | Фредерик ПЪРЛС
През 40-те години на 20-ти век, немският психиатър и психоаналитик Фредерик (Фриц) Пърлс и брачната половинка му Лора, основават гещалт-терапията. Тя учи терапевти и пациенти на феноменологията на съзнанието, посредством което възприемаме, усещаме и действаме, и което се разграничава от тълкуването и пренареждането авансово на съществуващите настройки.
***
„ Аз пребивавам моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, с цел да сбъдна упованията ти, нито пък ти – за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз и в случай че инцидентно ти и аз се срещнем, ще е прелестно. А в случай че се разминем, нищо не може да се направи... ”
Гещалт-молитвата на Фриц ПЪРЛС
(1893 ~ 1970)
Правя извода, че главната персона на нашето време, е невротичната персона. Това е моето съмнение, тъй като имам вяра, че живеем в ненормално общество, където има единствено един избор – или да си участник в груповата неуравновесеност, или да рискуваш и да оздравееш, или да бъдеш разпнат.
Ще бъдеш обсаден до тогава, до момента в който не пожелаеш да се предадеш и да станеш самия себе си.
Човек може да надскочи личните си лимити само, когато се опира на своята същинска природа, а не на нечии упоритостите и изкуствени цели.
Едно от най-общите неопределени прекарвания, е обидата. Това е незавършена обстановка. Ако сте афектирани, значи, че сте застинали, не можете да извършите крачка напред и да изразите своя яд, с цел да измененията света и да получите задоволство, не можете да забравите това, което ви тревожи. Обидата – това е еквивалент на стисната до болежка челюст.
Зад всяко възприятие на виновност има прикрито възмущение.
Според самата същина на самосъзнанието, човек не може да бъде благополучен от самото начало.
При „ тук ” и „ в този момент ” няма проблеми. Вие може да създадете от това проблем, в случай че забравите, че сте тук и в този момент.
Колкото по-малко сме уверени в себе си, колкото по-малко се допираме до самите себе си, толкоз повече ще желаеме да направляваме.
Вие не се задължени да се стремите да се харесате на всички, и вас напълно не би трябвало да ви вълнува това, че някой там не ви харесва.
Пациентът се отличава от психотерапевта единствено по степента на изразеност на неврозата.
Чувството за виновност не е нищо по-различно от неизречен укор. А паниката – нищо по-различно от раздор сред " в този момент " и " след това ".
Светът е фактически подобен, какъвто е. И вашата позиция за него ще бъде такава, каквато изберете от това, което ви предлага светът.
Навсякъде и постоянно, когато съществуват граници, те се възприемат по едно и също време и като контакт, и като изолираност.
Не бутайте реката, тя тече сама по себе си!
Вие употребявате тялото си, вместо да бъдете самото тяло.
Снимка: reflections yaro
