В Ямбол предстои издигането на паметник на Иван Параскевов
През 2023 година в Ямбол ще бъде повдигнат бюст-паметник на Иван Параскевов, по чиято концепция е основано Браилското знаме, прототип на националния ни трикольор.
Монументът ще се намира на крайречната улица, която към този момент носи неговото име с решение на от последната сесия на Общински съвет – Ямбол. Тя се простира от бензиностанция „ Шел “ до улица „ Атанас Кратунов “. Идеите са на управлението на Община Ямбол, като задачата е по този метод още един път да се подсети за приноса на Ямбол към славното българско минало.
Иван Параскевов е роден към 1821 година в Ямбол. Той е едно от петте деца на Параскев Петков и х. Ангелина. Заможното за времето си семейство се препитава със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета, Иван и Панайот, порастват буйни и будни младежи, които постоянно минават Каргонския мост и намерено показват самостоятелност и свободомислещ дух в турския квартал на града. След една сходна проява с коне ямболският аянин взема решение да ги арестува. Братята избират емиграцията в чужбина вместо пандиза и отплават за Одеса с френски параход от Бургас. Това се случва към 1851 година
Кримската война от 1853 – 56 година ги заварва към този момент в Браила, Влашко, с построена постоянна и авторитетна българска колония. Браилските българи подават ръка на братята да се устроят и развият предприемаческите си качества. Междувременно Панайот умира и Иван, към този момент самичък, развива търговия, наема параходи и транспортира стока. Става един от най- заможните и уважавани жители в свободното княжество.
През 1862 година се дами за Недялка Димитрова от Разград и на 16 март 1863 година се ражда щерка им Стилияна. След три години на бял свят се появява синът Стефан, а през 1873 година – и дребната щерка Мария.
Макар и надалеч от родината, Иван Параскевов не не помни Ямбол и Отечеството. Домът му в Браила се оформя като център на патриотична предприемчивост. Събират се средства за оръжие, за образование на българи за учебници и книги. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила – Васил и Костаки Попович, Диаманди Христофорович, той е един от създателите на Българското книжовно сдружение, което от 1911 година става Българска академия на науките.
Сред честите гости в дома на Параскевови са Георги Раковски, Иван Драсов и други
Патриотичната активност на Иван Параскевов е изключително дейна по време на подготовката на Освободителната война от 1877 – 78 година На концепцията да се създаде знаме от браилските жители за някоя от опълченските дружини откликва непринудено и поема всички материални разноски по ушиването му. Той предлага и макета на знамето, което съставлява бял, зелен и червен плат, ситуирани хоризонтално. Изработването му е предоставено на 14-годишната щерка на Иван Параскевов – Стилияна.
Върху зеления цвят Стилияна извезва със златна сърма лъвче, с височина от към 60 см. За първообраз е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Над короната на лъва е извезано „ България ”, а под него, върху аления плат „ С божията помощ и със славата на руского царя, напред ”. Отдолу, в края на знамето, има автограф „ Ст. Параскевова, Браила, 1877 година ” Неизвестно по кое време и от кого подписът на Стилияна е изрязан от оригинала и в този момент го няма.
В края на април 1877 година работата по изработването на знамето е завършена.
На 8 май 1877 година Иван Параскевов и щерка му Стилияна го предават персонално на главнокомандващия Николай Николаевич, който дава обещание да го връчи на някоя опълченска тайфа. Стилияна получава императорски подарък – златно кръстче и предложение за постъпване в интернат за благородни девици в Санкт Петербург, тактично отклонено от Иван Параскевов.
По политически и бюрократични аргументи знамето действително не взе участие във военните дейности. След привършване на войната цялата страна е залята с трицвети. А през март 1879 година, един от околните на Параскевови го внася в залата, където заседава Учредителното заседание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крайници и на 26 март 1879 година член 3 от Търновската конституция го дефинира като „ българското национално знаме ”.
След Освобождението семейство Параскевови напуща Браила и преминавайки за малко през Ямбол, се заселва в София.
На 3 юли 1895 година, откакто научава за съсичането на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 година умира. Погребан е в остарялата алея „ Архангел Михаил ” в Централните софийски гробища.
Монументът ще се намира на крайречната улица, която към този момент носи неговото име с решение на от последната сесия на Общински съвет – Ямбол. Тя се простира от бензиностанция „ Шел “ до улица „ Атанас Кратунов “. Идеите са на управлението на Община Ямбол, като задачата е по този метод още един път да се подсети за приноса на Ямбол към славното българско минало.
Иван Параскевов е роден към 1821 година в Ямбол. Той е едно от петте деца на Параскев Петков и х. Ангелина. Заможното за времето си семейство се препитава със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета, Иван и Панайот, порастват буйни и будни младежи, които постоянно минават Каргонския мост и намерено показват самостоятелност и свободомислещ дух в турския квартал на града. След една сходна проява с коне ямболският аянин взема решение да ги арестува. Братята избират емиграцията в чужбина вместо пандиза и отплават за Одеса с френски параход от Бургас. Това се случва към 1851 година
Кримската война от 1853 – 56 година ги заварва към този момент в Браила, Влашко, с построена постоянна и авторитетна българска колония. Браилските българи подават ръка на братята да се устроят и развият предприемаческите си качества. Междувременно Панайот умира и Иван, към този момент самичък, развива търговия, наема параходи и транспортира стока. Става един от най- заможните и уважавани жители в свободното княжество.
През 1862 година се дами за Недялка Димитрова от Разград и на 16 март 1863 година се ражда щерка им Стилияна. След три години на бял свят се появява синът Стефан, а през 1873 година – и дребната щерка Мария.
Макар и надалеч от родината, Иван Параскевов не не помни Ямбол и Отечеството. Домът му в Браила се оформя като център на патриотична предприемчивост. Събират се средства за оръжие, за образование на българи за учебници и книги. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила – Васил и Костаки Попович, Диаманди Христофорович, той е един от създателите на Българското книжовно сдружение, което от 1911 година става Българска академия на науките.
Сред честите гости в дома на Параскевови са Георги Раковски, Иван Драсов и други
Патриотичната активност на Иван Параскевов е изключително дейна по време на подготовката на Освободителната война от 1877 – 78 година На концепцията да се създаде знаме от браилските жители за някоя от опълченските дружини откликва непринудено и поема всички материални разноски по ушиването му. Той предлага и макета на знамето, което съставлява бял, зелен и червен плат, ситуирани хоризонтално. Изработването му е предоставено на 14-годишната щерка на Иван Параскевов – Стилияна.
Върху зеления цвят Стилияна извезва със златна сърма лъвче, с височина от към 60 см. За първообраз е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Над короната на лъва е извезано „ България ”, а под него, върху аления плат „ С божията помощ и със славата на руского царя, напред ”. Отдолу, в края на знамето, има автограф „ Ст. Параскевова, Браила, 1877 година ” Неизвестно по кое време и от кого подписът на Стилияна е изрязан от оригинала и в този момент го няма.
В края на април 1877 година работата по изработването на знамето е завършена.
На 8 май 1877 година Иван Параскевов и щерка му Стилияна го предават персонално на главнокомандващия Николай Николаевич, който дава обещание да го връчи на някоя опълченска тайфа. Стилияна получава императорски подарък – златно кръстче и предложение за постъпване в интернат за благородни девици в Санкт Петербург, тактично отклонено от Иван Параскевов.
По политически и бюрократични аргументи знамето действително не взе участие във военните дейности. След привършване на войната цялата страна е залята с трицвети. А през март 1879 година, един от околните на Параскевови го внася в залата, където заседава Учредителното заседание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крайници и на 26 март 1879 година член 3 от Търновската конституция го дефинира като „ българското национално знаме ”.
След Освобождението семейство Параскевови напуща Браила и преминавайки за малко през Ямбол, се заселва в София.
На 3 юли 1895 година, откакто научава за съсичането на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 година умира. Погребан е в остарялата алея „ Архангел Михаил ” в Централните софийски гробища.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ