През 2022 г. екип на bTV създаде документален филм посветен

...
През 2022 г. екип на bTV създаде документален филм посветен
Коментари Харесай

Авторката на музиката в документалния филм на bTV "Аз съм Бурнеша": Прекрасно е да пазим традициите си чрез музика


През 2022 година екип на bTV сътвори документален филм отдаден на културния феномен в Албания и Косово – дами, които дават обет да изживеят живота си като мъже в името на това да получат независимост и обществен статут в тогавашното патриархално общество по тези земи. Наричат себе си " бурнеша ". Музиката във кино лентата, който беше отличен с 4 интернационалните и 2 български награди е авторска и е дело на певицата – Вьолка Робели Мрипа – Ajo. Всеки един от текстовете на песните на Вьолка е обвързван с тематиката за жените-бурнеши.

Вьолка Робели Мрипа е родена в Косово. Занимава се с музика от дете, само че развира музикална кариера доста по-късно в живота си. През 90-те години е повлияна от осъществяванията на актьори като Аланис Морисет, Пи Джей Харви, Скънк Ананси, Гуен Стефани, Лорин Хил, Шаде, Ерика Баду, Ани Ленокс. Всички те въодушевяват музиката ѝ. Дълги години работи като публицист. Работи като водещ на праймтайм емисия вести, както и водещ на сутршен блок. Има лична графа " Живот ". Водещ е и на предаването " Кръстословица ", което през 2003 година е определено за едно от най-гледаните телевизионни излъчвания в Косово. Казва, че работата й като публицист доста оказва помощ по тази причина по-късно тя да развие и музикалната си кариера. Всяка една от авторските песни на Вьолка през днешния ден споделя история.

Снимка: " AJO "


– Какво значи за една млада жена да се развива в Косово?

– Косово е доста млада страна със ярко бъдеще. Аз съм дете на 80-те години. Спомням си татко ми, който повтаряше " Ти си родена в ерата на размириците ". Изпитахме доста несправедливости от страна на тогавашната система. Родителите ми изгубиха работата си. Нямаше независимост на словото. Децата бяха " тровени " в учебните заведения и колежите, а даже по-късно режимът затвори учебните заведения за непрекъснато. Момчетата ги изпращаха в Армията, с цел да бъдат върнати в ковчези. Спомням си по какъв начин Ардиан, момче от моя клас, беше погубен на 14 години. Полицията го умъртви с револвер посред пътя, където той работеше, с цел да помогне на фамилията си да оцелее. Всички тези обстановки, на които ставах очевидец ме разгневиха. Създадохме паралелна система, отворихме подземни учебни заведения и музикални заведения, където се образовахме. Бях член на юношески конгрес, който водеше митинги, при които хиляди хора излизаха на улицата, с цел да стачкуват за свободата ни. В тези времена да си жена беше също толкоз мъчно, колкото и да си мъж, всички бяхме в една лодка и се борехме за оцеляването си.



От 2004 година Вьолка живее във Англия. Там приключва няколко нови специалности, свързани с музика и ръководство. Среща брачна половинка си, с който има 4 деца. Печели второ място в музикалния конкурс на BBC " Top of the pops " с песента си " Ajo ". Избира да живее в Лондон, тъй като счита, че там е сърцето на музикалната промишленост.

– Как бихте описали музиката, която създавате?

– Описвам я като чувство, което свързва сетивата ми. Душата и тялото ми. Сила, която ме кара да се усещам спокойна. Чрез музиката избавям разочарованието си от осъществената неправда в родината ми. При мен първо идва възприятието, а по-късно думите, последвани от мелодията и ритъма.

– Защо избрахте псевдонима AJO?

– Ajo беше име на моя ария, преди да реша, че ще бъде и моето театрално име. През 2002 година с песента AJO за първи път станах известна в Косово и Албания. Песента – наречена AJO – беше отдадена на повишение на осведомеността за СПИН и завоюва доста оценки. Превърна се във ентусиазъм за доста девойки и дами. 15 години след основаването си, песента резервира своята известност. Това ме накара, през 2017-та година да я приема и като театрално име. AJO, което значи " Тя ".

– Пишете сама текстовете на песните Ви. Какво най-често те въодушевява?

– Моето албанско завещание. Ние имаме доста богата просвета и антични обичаи, които не са били разказани на света заради изолацията през вековете. През последните три десетилетия албанците в Косово и Албания най-сетне вкусиха от свободата и е прелестно да запазим тези обичаи, а какъв по-добър метод от този посредством музиката.

– Всеки Ваш текст има история. В какво най-силно вярвате?

– Когато пиша, първо би трябвало да усещам нещо, с цел да мога да пиша. В последния си албум " Besa " писах за истории за чест, наслада и болежка. За политиката на това да си жена, за празнуването на женствеността и за албанската идея за " Besa " - клетва за доверие през вековете. Вярвам, че посредством музиката можем да изразим и разберем по-добре това, което усещаме, и това, през което прекосяваме в всекидневието си. Създавайки музика, вие създавате опция за слушателите да възприемат дадена тематика в друга вероятност.



Вьолка работи с музиканти от разнообразни краища на света. Казва, че всеки носи културното завещание от родината си в себе си и това преплитане на култури прави музиката й по-различна, по-богата. В последния си албум работи с музиканти от Австрия, Италия, Англия, Косово и Албания. В моемнта работи и по нов план в Истанбул.



– Защо избрахте да говорите за " Бурнеша " в песента си?

– " Бурнеша " е синонимна дума, която използваме в моята татковина за дамата, която е смела. Много се вълнувам от тематиката, защото в основата й стои това по какъв начин едно общество, на разнообразни точки по света възприема дамите, най-често като слаби. Бурнешите са същински. Те живеят в " прокълнатите " планини на Косово, Албания и Черна Гора. За да бъдат признати в обществото, да имат права и стойност, те би трябвало да одобряват това да изживеят живота си като мъже. За да придобият този мъжки статут - те би трябвало да наподобяват, да се държат и да живеят изцяло като мъже. Мисля си, че през днешния ден това е доста завладяваща тематика, тъй като в действителност признакът на " бурнешата " е по-жив от всеки път, в свят, управителен от мъже, основан от мъже. Когато се огледам какъв брой международни водачи са дами, какъв брой дълго те могат да " виреят " в тези среди... намирам тематиката за доста забавна. Бурнешите са смели дами, те избират да създадат жерта - да не помнят за желанието си да имат брачен партньор и деца в името на това да получат независимост и обществен статут. Бурнешата получава това: става значима, забележима, самостоятелна, свободна да взима сама решения, да гради кариера. Това е доста мъчителен избор, само че в това време - както ни споделя за обществото ни? Достатъчно свободни ли са дамите и в днешно време, с цел да вземат решение сами? Мисля, че посредством " бурнешите ", посредством тези, които са подготвени на такава жертва, ние в действителност можем да забележим какъв брой доста дами са дискриминирани или изоставени или лишени от свободен избор.

– Имате ария, наречена " Беса ". Разкажете ни повече за смисъла на тази дума?

– " Беса " значи " клетва ", дума на достойнството. Думата ти да е равна на дейностите ти. Да си спазиш думата. – Как виждате дамите в актуалното общество?

– В множеството страни по света методът на живот е планиран по този начин, че да дава отговор на потребностите на мъжете, към момента би трябвало да създадем доста усъвършенствания в политиките, с цел да могат дамите да се интегрират елементарно в работна среда, откакто станат майки.

– Какво бихте споделили за мястото на дамите в страни като Албания и Косово в днешно време?

– Жените в Косово и Албания в днешно време са интегрирани доста добре, както са интегрирани дамите по света, просто мисля, че светът би трябвало да промени усещането за дамите, с цел да ни е по-лесно да бъдем част от него.



През 2023 година Вьолка ще има ново музикално турне. Очаква я и нов албум.

Документалният филм на bTV " Аз съм Бурнеша. Последните клетвени девици на Албания ", в който звучи нейната музика може да гледате в неделя – 22.01.2023 година, в 15:50 ч. по bTV!
Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР