bTV Репортерите: 1340 години България
През 2021 година страната ни отбелязва 40 години от грандиозния празник от 1981 година, белязал честванията във връзка 13-те века българска страна.
Снимка: bTV
В сърцето на тези огромни прояви ще се окаже построяването на Националния замък на културата, а юбилеят ще получи извънредно спорни оценки. Дали това е време, което подменя действителността, или самобитна културна теория, зародила се измежду устойчиви легенди и безспорни истини към появяването на българите оттатък Дунава?
Снимка: bTV
На 9 август 681 година, по време на 16-ото съвещание на Шестия космополитен събор в Константинопол, за пръв път България е упомената като страна. Това сторва представителят на Апамея, казвайки следното:
Снимка: bTV
„ Константин ме назовават и съм презвитер на светата Божия черква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, свещеник на Аретуса. Дойдох на вашия свят Събор, с цел да ви оповестя, че в случай че аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. “
Снимка: bTV
„ Обикновено от този миг насетне историографията твърди, че се основава българската страна “, изяснява проф. Цветелин Степанов, учител по средновековна просвета.
Но българите идват още по-рано в региона на река Дунав, а след това реализират превъзходство над ромейските сили в фамозната борба против войските на василевса Константин IV. За да останат. До през днешния ден.
Снимка: bTV
„ За българите Аспарухова България е продължение освен на Велика Кубратова България, а и въобще на българската държавност. Тоест ние имаме противоборстващи си отзиви и визии по кое време и по какъв начин се основава една страна “, споделя още проф. Степанов.
Снимка: bTV
Защо следователно 13 века по-късно от тези събития дъщерята на някогашния първи Тодор Живков избира да празнува през 1981 година 1300 години от основаването на България? И до каква степен грандиозният, а и разхитителен празник, интерпретира правилно историческите обстоятелства?
Снимка: bTV
„ Основаването на страната е кампанийно – беше по 1300-годишнината, да, всичко живо се занимаваше с това. Аз тогава работех в Института по културата и прелестно си припомням страхотната акция по това по какъв начин да се възвеличим, какъв брой сме велики и какъв брой сме героични “, разяснява етнологът. проф. Евгения Иванова.
Снимка: bTV
" Идеята за толкоз огромно честване на 681 година, респективно на 1981 година, неслучайно се появи през 70-те години. Ако човек отвори проучванията на най-маститите откриватели от това време от някогашния социалистически лагер, ще види, че формированието на Кубрат беше несъмнено като военно-племенен съюз, което автоматизирано означаваше, че това не е страна, а формированието на Аспарух се определяше като страна. Следователно, разумно е да мислим, че от тези научни позиции на 60-те и 70-те години са тръгнали и избрани политически измерения “, показва проф. Степанов.
Снимка: bTV
„ Цялата тази националистическа „ дандания “ трябваше да замести безспорното крушение на пролетарския интернационализъм. И да се покаже, че властта е обвързвана с народа, обвързвана с националното “, спомня си проф. Иванова.
Снимка: bTV
„ Това, което ние не можем да си представим от днешна позиция, е, че партията си слага за цел и организира дейни ограничения, с цел да промени хората. Ако мога да заимствам фразата на Иван Еленков, то тя е обвързвана с това, че културната политика на Людмила Живкова е коренно визионерство с привкус на тоталитаризъм “, споделя историкът проф. Момчил Методиев.
Снимка: bTV
Контекстът на юбилея, който Людмила Живкова прегръща, е обвързван с тържествено провъзгласената идея за развито социалистическо общество. Така годишнината се постанова като Втори златен век на българската просвета, недвусмислено отпращайки към времето на цар Симеон Велики. Живкова има вяра, че юбилеят би трябвало да се разгърне в огромни събития през цялата 1981 година, като за задачата е мобилизиран голям човешки капацитет.
„ Разбира се, че то това не никакъв Златен век. Не може да има просвета, когато няма независимост “, счита проф. Иванова.
Снимка: bTV
Замисълът на юбилея е да бъдат обхванати всички сфери на човешкия живот. Разписана е подробна стратегия, която включва изложения, кинопрегледи, спектакли, художествена самоинициатива. Възползвайки се от ситуацията си, Живкова провежда огромни акции. Тя инициира Международната детска асамблея " Знаме на мира " и по този начин е издигнат и цялостният със символика мемориален комплекс " Камбаните ". Едно от най-видимите измерения на честванията тогава са монументалните монументи, отдадени на средновековната популярност на България, с които е осеяна страната и до през днешния ден.
„ Това, което е останало през днешния ден от цялата тази културна политика, са паметниците и тези монументи не престават да носят някакъв символен капитал, някакви хора да се разпознават с тях. С други думи, някакви клишета, които са създадени тогава, или в случай че щете културни топоси, не престават да съществуват и днес”, изяснява историкът проф. Методиев.
Снимка: bTV
А образците са доста. Паметникът „ 1300 години България “ над Шумен е умислен и осъществен като паметник, който да показва основни стадии от историята на Първото българско царство.
В Добрич е издигнато място за поклонение и респект към основателя на Дунавска България – Аспарух. Тази статуя на българския държател е най-голямата в страната.
Снимка: bTV
Идеята пък за дом-паметника " Бузлуджа " е в неговото осъществяване да взе участие цялото общество. Грандиозният градеж ознаменува и 90-ата годишнина от основаването на Българска комунистическа партия. Внушителната сграда е построена от народа, само че оставена в ръцете на времето.
Снимка: bTV
Еуфорията към юбилея е повсеместна, като се стига до любопитни обстановки, в които властта се заиграва със признака „ 1300 “. В завода за изолирани проводници в Смолян да вземем за пример се чака от служащите да реализират 1300 лева годишна спестовност от материали, възпитаници вършат утринни кросове от 1300 метра, а край село Обретеник, Русенско, е засадена дребна гора от 1300 дървета.
„ Символният капитал, който влага режимът, е под прикритието на националното да прокара идеологическото, само че крайният резултат е в това, че в съзнанието остава единствено националното от днешна позиция “, споделя още Методиев.
„ Всичко това цели да възпитава памет, да култивира памет, да основава изборна памет. Всичко беше измислено, с цел да се компенсират дефицити, с цел да покажем, че сме велики в нещо, откакто не сме по никакъв начин велики в главното си “, добавя проф. Иванова.
Снимка: bTV
В знак на епохата обаче се трансформира Националният замък на културата – построен в идеологически подтекст, само че с функционалност, която и до през днешния ден впечатлява с мащабите си.
Снимка: bTV
„ Когато става дума за идеология, на мен не ми се желае НДК да бъде натоварван с непотребна такава. Това е по този начин, тъй като доста от тези исторически здания в целия свят са издигнати или на идеологии, или на напредък, или вследствие да отбележат нещо. С годините това ненужно натоварване със социалистическа идеология, което се приписва на НДК, има доста нюанси “, изяснява специалистът по ръководство на зали Борислав Велков.
Ала със строителството на НДК се бърза, с цел да може Дворецът да посрещне паметната 1981 година
Снимка: bTV
На 27 декември 1977 година Политбюро утвърждава концепцията за построяването на двореца. Работата стартира незабавно, без даже да е подготвен планът. Дворецът е издигнат за по-малко от три години, като още преди да е приключен, в него се организира XII конгрес на Българска комунистическа партия.
Снимка: bTV
„ И тук още веднъж се приказва за идеология, по какъв начин първото събитие в „ зала 1 “ е било партиен конгрес, вижда се, че седалките са конгресни. Все отново в НДК през последните години се организираха двете най-значими събития за България - Българското европредседателство и срещата " Три морета ". Но и тогава, и в този момент тази зала продължава да е едно украшение. За годините си тя е извънредно функционална и съвременна и продължава и извършва задачите си “, добавя Велков.
Снимка: bTV
НДК приютява над 80 монументални творби на изкуството – живопис, статуя, мозайка, стенна живопис, дърворезба, металопластика. Всички тези произведения са основани и интегрирани в пространството от водещи български създатели от втората половина на XX в.
Снимка: bTV
„ Тези творби са също в подтекста на цялата идеология, само че за мен те въплъщават целия този напредък, несъгласие, огън, възобновление. Има извънредно фино комбиниране на изкуство и функционалност. Изключително точно е планувано на този декор от изкуство да се случват събитията “, споделя още той.
Първата копка на Двореца е направена на 25 май 1978 година Присъстват единствено хора, директно ангажирани със градежа.
Снимка: bTV
Започва и видоизменение на региона към бъдещия културен център.
„ Според мен околното пространство към НДК също не е без значение – тези прелестни фонтани начело и тази постройка, която те респектира, само че влизайки в нея, ти виждаш уют, усещаш този уют, той те обгръща, тъй като е умислен добре. Независимо дали има идеология, или не, всяко едно добре замислено оборудване, каквото е НДК, ще продължи да съществува, като се откъсва от идеологията на времето “ счита специалистът по ръководство на зали.
Снимка: bTV
Днес, 40 години след събитията от 1981 година, спомените за 13-вековния празник, заел голям човешки запас, остават живи в разнообразни места на паметта из цялата страна, където са се провели или предстоят алегорични празнувания. Остава и все по този начин жив разногласието за точното време към възникването на българската страна, дал мотив за една внушителна годишнина, извършена с обсег.
„ Ако би трябвало спекулативно да разсъждаваме, би трябвало да кажем, че Съветската страна доминираше социалистическия лагер и може би не е било прелестно на избрани фактори в тогавашния Съветски съюз началото на българската държавност да бъде препратено към Кубратова България, тъй като тя тогава щеше да стане още по-древна по отношение на Киевската страна “, разяснява проф. Цветелин Степанов.
Снимка: bTV
„ Самият празник има за цел да обслужва режима, а не някакъв тип национална горделивост. Никога не би трябвало да забравяме, че този празник е иницииран, създаден и натрапен от една тоталитарна страна, която е разполагала с всички механизми – медийни, културни, обществени, с цел да наложи посланията, която тя е желала да наложи. Много е значимо по какъв начин пренасяме това изкуство и тази идеология през днешния ден, какви прочити имат, по какъв начин въобще ги усещаме и употребяваме всичко това, което е основано, през 81-ва година “, счита проф. Момчил Методиев.
Снимка: bTV
„ Правихме проучвания по какъв начин се помни комунизма – помни се, в това число и от деца, родени след него, като нещо доста хубаво, устойчиво и несъмнено. Тоест, доста е значимо да се съхранява тази памет, само че да не се спекулира с нея “, приключва проф. Евгения Иванова.
Снимка: bTV
В сърцето на тези огромни прояви ще се окаже построяването на Националния замък на културата, а юбилеят ще получи извънредно спорни оценки. Дали това е време, което подменя действителността, или самобитна културна теория, зародила се измежду устойчиви легенди и безспорни истини към появяването на българите оттатък Дунава?
Снимка: bTV
На 9 август 681 година, по време на 16-ото съвещание на Шестия космополитен събор в Константинопол, за пръв път България е упомената като страна. Това сторва представителят на Апамея, казвайки следното:
Снимка: bTV
„ Константин ме назовават и съм презвитер на светата Божия черква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, свещеник на Аретуса. Дойдох на вашия свят Събор, с цел да ви оповестя, че в случай че аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. “
Снимка: bTV
„ Обикновено от този миг насетне историографията твърди, че се основава българската страна “, изяснява проф. Цветелин Степанов, учител по средновековна просвета.
Но българите идват още по-рано в региона на река Дунав, а след това реализират превъзходство над ромейските сили в фамозната борба против войските на василевса Константин IV. За да останат. До през днешния ден.
Снимка: bTV
„ За българите Аспарухова България е продължение освен на Велика Кубратова България, а и въобще на българската държавност. Тоест ние имаме противоборстващи си отзиви и визии по кое време и по какъв начин се основава една страна “, споделя още проф. Степанов.
Снимка: bTV
Защо следователно 13 века по-късно от тези събития дъщерята на някогашния първи Тодор Живков избира да празнува през 1981 година 1300 години от основаването на България? И до каква степен грандиозният, а и разхитителен празник, интерпретира правилно историческите обстоятелства?
Снимка: bTV
„ Основаването на страната е кампанийно – беше по 1300-годишнината, да, всичко живо се занимаваше с това. Аз тогава работех в Института по културата и прелестно си припомням страхотната акция по това по какъв начин да се възвеличим, какъв брой сме велики и какъв брой сме героични “, разяснява етнологът. проф. Евгения Иванова.
Снимка: bTV
" Идеята за толкоз огромно честване на 681 година, респективно на 1981 година, неслучайно се появи през 70-те години. Ако човек отвори проучванията на най-маститите откриватели от това време от някогашния социалистически лагер, ще види, че формированието на Кубрат беше несъмнено като военно-племенен съюз, което автоматизирано означаваше, че това не е страна, а формированието на Аспарух се определяше като страна. Следователно, разумно е да мислим, че от тези научни позиции на 60-те и 70-те години са тръгнали и избрани политически измерения “, показва проф. Степанов.
Снимка: bTV
„ Цялата тази националистическа „ дандания “ трябваше да замести безспорното крушение на пролетарския интернационализъм. И да се покаже, че властта е обвързвана с народа, обвързвана с националното “, спомня си проф. Иванова.
Снимка: bTV
„ Това, което ние не можем да си представим от днешна позиция, е, че партията си слага за цел и организира дейни ограничения, с цел да промени хората. Ако мога да заимствам фразата на Иван Еленков, то тя е обвързвана с това, че културната политика на Людмила Живкова е коренно визионерство с привкус на тоталитаризъм “, споделя историкът проф. Момчил Методиев.
Снимка: bTV
Контекстът на юбилея, който Людмила Живкова прегръща, е обвързван с тържествено провъзгласената идея за развито социалистическо общество. Така годишнината се постанова като Втори златен век на българската просвета, недвусмислено отпращайки към времето на цар Симеон Велики. Живкова има вяра, че юбилеят би трябвало да се разгърне в огромни събития през цялата 1981 година, като за задачата е мобилизиран голям човешки капацитет.
„ Разбира се, че то това не никакъв Златен век. Не може да има просвета, когато няма независимост “, счита проф. Иванова.
Снимка: bTV
Замисълът на юбилея е да бъдат обхванати всички сфери на човешкия живот. Разписана е подробна стратегия, която включва изложения, кинопрегледи, спектакли, художествена самоинициатива. Възползвайки се от ситуацията си, Живкова провежда огромни акции. Тя инициира Международната детска асамблея " Знаме на мира " и по този начин е издигнат и цялостният със символика мемориален комплекс " Камбаните ". Едно от най-видимите измерения на честванията тогава са монументалните монументи, отдадени на средновековната популярност на България, с които е осеяна страната и до през днешния ден.
„ Това, което е останало през днешния ден от цялата тази културна политика, са паметниците и тези монументи не престават да носят някакъв символен капитал, някакви хора да се разпознават с тях. С други думи, някакви клишета, които са създадени тогава, или в случай че щете културни топоси, не престават да съществуват и днес”, изяснява историкът проф. Методиев.
Снимка: bTV
А образците са доста. Паметникът „ 1300 години България “ над Шумен е умислен и осъществен като паметник, който да показва основни стадии от историята на Първото българско царство.
В Добрич е издигнато място за поклонение и респект към основателя на Дунавска България – Аспарух. Тази статуя на българския държател е най-голямата в страната.
Снимка: bTV
Идеята пък за дом-паметника " Бузлуджа " е в неговото осъществяване да взе участие цялото общество. Грандиозният градеж ознаменува и 90-ата годишнина от основаването на Българска комунистическа партия. Внушителната сграда е построена от народа, само че оставена в ръцете на времето.
Снимка: bTV
Еуфорията към юбилея е повсеместна, като се стига до любопитни обстановки, в които властта се заиграва със признака „ 1300 “. В завода за изолирани проводници в Смолян да вземем за пример се чака от служащите да реализират 1300 лева годишна спестовност от материали, възпитаници вършат утринни кросове от 1300 метра, а край село Обретеник, Русенско, е засадена дребна гора от 1300 дървета.
„ Символният капитал, който влага режимът, е под прикритието на националното да прокара идеологическото, само че крайният резултат е в това, че в съзнанието остава единствено националното от днешна позиция “, споделя още Методиев.
„ Всичко това цели да възпитава памет, да култивира памет, да основава изборна памет. Всичко беше измислено, с цел да се компенсират дефицити, с цел да покажем, че сме велики в нещо, откакто не сме по никакъв начин велики в главното си “, добавя проф. Иванова.
Снимка: bTV
В знак на епохата обаче се трансформира Националният замък на културата – построен в идеологически подтекст, само че с функционалност, която и до през днешния ден впечатлява с мащабите си.
Снимка: bTV
„ Когато става дума за идеология, на мен не ми се желае НДК да бъде натоварван с непотребна такава. Това е по този начин, тъй като доста от тези исторически здания в целия свят са издигнати или на идеологии, или на напредък, или вследствие да отбележат нещо. С годините това ненужно натоварване със социалистическа идеология, което се приписва на НДК, има доста нюанси “, изяснява специалистът по ръководство на зали Борислав Велков.
Ала със строителството на НДК се бърза, с цел да може Дворецът да посрещне паметната 1981 година
Снимка: bTV
На 27 декември 1977 година Политбюро утвърждава концепцията за построяването на двореца. Работата стартира незабавно, без даже да е подготвен планът. Дворецът е издигнат за по-малко от три години, като още преди да е приключен, в него се организира XII конгрес на Българска комунистическа партия.
Снимка: bTV
„ И тук още веднъж се приказва за идеология, по какъв начин първото събитие в „ зала 1 “ е било партиен конгрес, вижда се, че седалките са конгресни. Все отново в НДК през последните години се организираха двете най-значими събития за България - Българското европредседателство и срещата " Три морета ". Но и тогава, и в този момент тази зала продължава да е едно украшение. За годините си тя е извънредно функционална и съвременна и продължава и извършва задачите си “, добавя Велков.
Снимка: bTV
НДК приютява над 80 монументални творби на изкуството – живопис, статуя, мозайка, стенна живопис, дърворезба, металопластика. Всички тези произведения са основани и интегрирани в пространството от водещи български създатели от втората половина на XX в.
Снимка: bTV
„ Тези творби са също в подтекста на цялата идеология, само че за мен те въплъщават целия този напредък, несъгласие, огън, възобновление. Има извънредно фино комбиниране на изкуство и функционалност. Изключително точно е планувано на този декор от изкуство да се случват събитията “, споделя още той.
Първата копка на Двореца е направена на 25 май 1978 година Присъстват единствено хора, директно ангажирани със градежа.
Снимка: bTV
Започва и видоизменение на региона към бъдещия културен център.
„ Според мен околното пространство към НДК също не е без значение – тези прелестни фонтани начело и тази постройка, която те респектира, само че влизайки в нея, ти виждаш уют, усещаш този уют, той те обгръща, тъй като е умислен добре. Независимо дали има идеология, или не, всяко едно добре замислено оборудване, каквото е НДК, ще продължи да съществува, като се откъсва от идеологията на времето “ счита специалистът по ръководство на зали.
Снимка: bTV
Днес, 40 години след събитията от 1981 година, спомените за 13-вековния празник, заел голям човешки запас, остават живи в разнообразни места на паметта из цялата страна, където са се провели или предстоят алегорични празнувания. Остава и все по този начин жив разногласието за точното време към възникването на българската страна, дал мотив за една внушителна годишнина, извършена с обсег.
„ Ако би трябвало спекулативно да разсъждаваме, би трябвало да кажем, че Съветската страна доминираше социалистическия лагер и може би не е било прелестно на избрани фактори в тогавашния Съветски съюз началото на българската държавност да бъде препратено към Кубратова България, тъй като тя тогава щеше да стане още по-древна по отношение на Киевската страна “, разяснява проф. Цветелин Степанов.
Снимка: bTV
„ Самият празник има за цел да обслужва режима, а не някакъв тип национална горделивост. Никога не би трябвало да забравяме, че този празник е иницииран, създаден и натрапен от една тоталитарна страна, която е разполагала с всички механизми – медийни, културни, обществени, с цел да наложи посланията, която тя е желала да наложи. Много е значимо по какъв начин пренасяме това изкуство и тази идеология през днешния ден, какви прочити имат, по какъв начин въобще ги усещаме и употребяваме всичко това, което е основано, през 81-ва година “, счита проф. Момчил Методиев.
Снимка: bTV
„ Правихме проучвания по какъв начин се помни комунизма – помни се, в това число и от деца, родени след него, като нещо доста хубаво, устойчиво и несъмнено. Тоест, доста е значимо да се съхранява тази памет, само че да не се спекулира с нея “, приключва проф. Евгения Иванова.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ