5 интересни и малко известни факта за Съединениeто
През 2017 година на 6-и септември се навършват 132 години от Съединението на България с Източна Румелия . То се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом, подсилен от българския княз Александър I.
България чества 132 години от Съединението
Представяме ви 5 забавни обстоятелството за Съединението:
След Берлинския контракт
Първата концепция за съединяване се заражда в мига след подписването на Берлинския контракт. Особено популацията в Южна България, нарeчeна изкуствено Източна Румелия, нито момент не се е съгласявало и помирявало с това си състояние, още повече, че това са хората, организирали и направили Априлското въстание. Съгласно клаузите на Берлинския контракт, тази част остава като една провинция с необикновен статут на Османската империя.
Първият опит за съединяване
През 1880 година е изработен първи опит за съединяване. Тогава обаче интернационалната конюнктура се оказва извънредно неподходяща и опитът се проваля. Малко прочут факт е, че Съединението е уредено относително ненапълно. С Топханенския акт от пролетта на 1886 година българският княз става генерал-губернатор на Източна Румелия и това е общо-взето цялото Съединение в правната област. В Берлинския контракт остават доста от текстовете, свързани с Източна Румелия: че тя е обособена провинция, че има настрана устройство и настрана ръководство.
Петко Каравелов
Петко Каравелов в диалог с доктор Иван Странски с най-рязък звук отхвърля Съединението като нелепост. Въпреки всичко Димитър Ризов в Евксиновград скланя княз Александър да се извърши Съединението, дори получава динамит за взривяването на моста на р. Арда.
Първоначалните проекти
Първоначалните планове са да се извърши Съединението на 15 септември, само че Панагюрище въстава на 2 септември без оглед на плануваното от комитета. Властта арестува размирниците, само че навалица от няколко хиляди индивида принуждава околийския шеф да ги освободи.
На 6 септември 1885 година е осъществено Съединението на Княжество България и Източна Румелия
След Съединението
След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Нежелаейки спор, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската намеса, само че в това време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, съветският цар Александър III отхвърля да поддържа българската дипломация, въпреки и да е срещу възобновяване на ситуацията отпреди 6 септември.
БГНЕС
България чества 132 години от Съединението
Представяме ви 5 забавни обстоятелството за Съединението:
След Берлинския контракт
Първата концепция за съединяване се заражда в мига след подписването на Берлинския контракт. Особено популацията в Южна България, нарeчeна изкуствено Източна Румелия, нито момент не се е съгласявало и помирявало с това си състояние, още повече, че това са хората, организирали и направили Априлското въстание. Съгласно клаузите на Берлинския контракт, тази част остава като една провинция с необикновен статут на Османската империя.
Първият опит за съединяване
През 1880 година е изработен първи опит за съединяване. Тогава обаче интернационалната конюнктура се оказва извънредно неподходяща и опитът се проваля. Малко прочут факт е, че Съединението е уредено относително ненапълно. С Топханенския акт от пролетта на 1886 година българският княз става генерал-губернатор на Източна Румелия и това е общо-взето цялото Съединение в правната област. В Берлинския контракт остават доста от текстовете, свързани с Източна Румелия: че тя е обособена провинция, че има настрана устройство и настрана ръководство.
Петко Каравелов
Петко Каравелов в диалог с доктор Иван Странски с най-рязък звук отхвърля Съединението като нелепост. Въпреки всичко Димитър Ризов в Евксиновград скланя княз Александър да се извърши Съединението, дори получава динамит за взривяването на моста на р. Арда.
Първоначалните проекти
Първоначалните планове са да се извърши Съединението на 15 септември, само че Панагюрище въстава на 2 септември без оглед на плануваното от комитета. Властта арестува размирниците, само че навалица от няколко хиляди индивида принуждава околийския шеф да ги освободи.
На 6 септември 1885 година е осъществено Съединението на Княжество България и Източна Румелия
След Съединението
След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Нежелаейки спор, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската намеса, само че в това време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, съветският цар Александър III отхвърля да поддържа българската дипломация, въпреки и да е срещу възобновяване на ситуацията отпреди 6 септември.
БГНЕС Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ