Антонина: Аз съм от третия пол
През 2012 година Антонина основава един от емблематичните си планове „ Да не се объркаме “ и с това не просто поставя начало на един нов стадий от развиването си като актьор, става от малцината актьори, които се осмеляват да приказват за ЛГБТ общността в България.
„ Сега всички приказват за това. Истанбулската спогодба скара политиците в Народното събрание и провокира необятен спор за третия пол. Всеки откри за свое обвързване да се изкаже по тематиката и се изговориха, меко казано, много нелепости. През 2012 година не беше доста възможно хора от ЛГБТ общността да стават част от музикални планове. Те бяха запратени в тъмния ъгъл на медийната среда и предпочитахме да ги виждаме като фризьори, гримьори или стилисти, само че в никакъв случай в светлината на прожекторите. Никога не говорехме за техните проблеми и права, отнасяхме се с подигравка и неуважение…, а в този момент се уплашихме, че ще бутнат парламентарните устои на Републиката и ще повредят децата ни! “
Антонина е от дребното реализатори в жанра, които не остават равнодушни за проблемите в обществото. Дръзкият й почерк се трансформират в нейна запазена марка през годините. „ Да не се объркаме “ вади на показ тези страхове на обществото, настоящи и в този момент.
„ В България има трансполови хора. Те имат своите права, без значение какво мислят Светият синод или патриотичните организации в страната ни. Малко след фотосите на клипа едно от девойките беше нападнато на улицата. Бяха я пребили свиреп, тъй като е мъж с перука. На процедура няма никакво значение дали пребиват мен като жена или пребиват мъж, който в действителност е жена и не може да се отбрани по никакъв метод! И в двата случая това е принуждение над жена! Мога да ви дам и различен съответен образец. Ако една жена разпознава себе си като мъж…, това значи ли че може да се бие с мъжете. Ако я атакуван на улицата и я пребият по кой закон ще я пазят? “
Българското общество е консервативно и в огромна степен с помощта на тези полезности е оцелявало. Ясните граници на половете и връзките сред тях са ни съхранили като народ. Спорния документ, разделил обществото ни, е мотив да се замислим и за толерантността, и за приемането на другите, само че никога не значи да се отречем от традициите и изконните си полезности.
„ Хората с друг обществен пол са част от обществото ни. Време е да приказваме за това по естествен метод. Една транссексуална жена има същите проблеми, каквито имам и аз. Недопустимо е да трансформираме това в политически брътвежи и да настройваме една група от хора против друга! Това е езикът на омразата! В естествените общества, когато се появява полемика за принуждение, хората поставят хаштаг в обществените мрежи, с цел да изразят поддръжката си към потърпевшите. Ние слагаме хаштаг пред „ дупара “. А що се отнася до третия пол, ще ви кажа едно. За да оцелее една жена в динамичността на времето, й се постанова да развива чисто мъжки качества. Затова самоуверено мога да сложа хаштаг и да кажа: „ Аз съм от третия пол! “
„ Сега всички приказват за това. Истанбулската спогодба скара политиците в Народното събрание и провокира необятен спор за третия пол. Всеки откри за свое обвързване да се изкаже по тематиката и се изговориха, меко казано, много нелепости. През 2012 година не беше доста възможно хора от ЛГБТ общността да стават част от музикални планове. Те бяха запратени в тъмния ъгъл на медийната среда и предпочитахме да ги виждаме като фризьори, гримьори или стилисти, само че в никакъв случай в светлината на прожекторите. Никога не говорехме за техните проблеми и права, отнасяхме се с подигравка и неуважение…, а в този момент се уплашихме, че ще бутнат парламентарните устои на Републиката и ще повредят децата ни! “
Антонина е от дребното реализатори в жанра, които не остават равнодушни за проблемите в обществото. Дръзкият й почерк се трансформират в нейна запазена марка през годините. „ Да не се объркаме “ вади на показ тези страхове на обществото, настоящи и в този момент.
„ В България има трансполови хора. Те имат своите права, без значение какво мислят Светият синод или патриотичните организации в страната ни. Малко след фотосите на клипа едно от девойките беше нападнато на улицата. Бяха я пребили свиреп, тъй като е мъж с перука. На процедура няма никакво значение дали пребиват мен като жена или пребиват мъж, който в действителност е жена и не може да се отбрани по никакъв метод! И в двата случая това е принуждение над жена! Мога да ви дам и различен съответен образец. Ако една жена разпознава себе си като мъж…, това значи ли че може да се бие с мъжете. Ако я атакуван на улицата и я пребият по кой закон ще я пазят? “
Българското общество е консервативно и в огромна степен с помощта на тези полезности е оцелявало. Ясните граници на половете и връзките сред тях са ни съхранили като народ. Спорния документ, разделил обществото ни, е мотив да се замислим и за толерантността, и за приемането на другите, само че никога не значи да се отречем от традициите и изконните си полезности.
„ Хората с друг обществен пол са част от обществото ни. Време е да приказваме за това по естествен метод. Една транссексуална жена има същите проблеми, каквито имам и аз. Недопустимо е да трансформираме това в политически брътвежи и да настройваме една група от хора против друга! Това е езикът на омразата! В естествените общества, когато се появява полемика за принуждение, хората поставят хаштаг в обществените мрежи, с цел да изразят поддръжката си към потърпевшите. Ние слагаме хаштаг пред „ дупара “. А що се отнася до третия пол, ще ви кажа едно. За да оцелее една жена в динамичността на времето, й се постанова да развива чисто мъжки качества. Затова самоуверено мога да сложа хаштаг и да кажа: „ Аз съм от третия пол! “
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ