През 2007 година арехологическият екип на д-р Бони Петрунова започва

През 2007 година арехологическият екип на доктор Бони Петрунова стартира разкопки на хълма Св. Петка край Пещера. Някога там е имало казарми на сапьорен батальон, а бойците му са упражнявали изкуството на окопаването. Когато екипът на доктор Петрунова стартира разкопките, се натъква на разнообразни „ артефакти ” от днешния век. Откриват противогази, звезди от войнишки кепета, гилзи от патрони. С всяка копка археолозите се натъкват на монети и битови уреди. В края на хълма откриват глинени погребални урни с формата на саркофаг. Такива урни липсват при множеството от тракийските погребения. Благодарение на постоянството и упоритостта на екипа от археолози, на влизане в гр. Пещера всеки може да се наслаждения на уникалността и хубостта на крепостта „ Перистера ”.

 Разкрити са съвсем напълно стените на цитаделата, които заемат три декара, дружно с ъгловите кули и кулата-порта. При разкопките са открити монети, които са били изсечени от император Тиберии II. Една от тях се откроява, тъй като няма аналог в света. Също по този начин в дъното на делва за зехтин са открити 10 солида, което е цялата годишна заплата на коменданта на крепостта. Много скоро по-късно изобретение археолозите намират още по-голяма делва с 13 солида в нея. Откритията не стопират дотук. След продължителна работа по крепостта, те откриват 28 жилищни пространства. В тях намират доста керамика и предмети от бита. Според доктор Петрунова, от наличието в тях може да се възвърне седмичното меню на гарнизона.

 Находките разкриват цяла картина от живота в крепостта. Археолозите удостоверяват за голям брой набези, две опожарявания, поправки и укрепвания. Крепостта се свързва и със славянските племена. За тях летописецът Йоан Ефески написа: " На третата година след гибелта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетият славянски народ и извърши нападения по цяла Елада, в покрайнините на Солун и по цяла Тракия. Те заеха доста градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я превзеха. Те се преселиха в нея без боязън, като че ли тя им принадлежеше. " Археологическото изследване е разрешило да се обясни съвсем напълно историята на хълма Света Петка. В най-високата част на възвишението са групирани камъни с друга величина, от които един е с формата на гълъб. Този факт дава съображение да се допусна, че мястото е било известно като свято още на траките, които са го трансформирали в светилище.

 По-късно, през римската ера, когато наоколо е минавал един от основните пътища, свързвали Горнотракийската равнина с Егейско море, е бил построен кастел. Това е първият интервал от историята на крепостта и обгръща времето от II до началото на III век. Вторият (късноримският) интервал е засвидетелстван от четири монети, сечени по времето на императорите: Диоклециан (284 – 305), Константин I Велики (324–337) и Юлиян II (360 – 363). Може да се допусна, че първото опустошение на укреплението е станало по време на Втората готска война през 376 година, при император Валент и най-много след неговото проваляне при Хадрианопол на 9 август 379 година Най-добре е засвидетелстван третият интервал от съществуването на крепостта. След 150-годишно спиране живота на укреплението и близкото населено място се възражда при започване на VI век. Свидетелство за това са грандиозното строителство, две групови монетни находки и множеството други материали. След опустошителните безчовечен набези през 528–529 година и пагубния погром на византийската войска през 533 година, откакто през четвъртото и петото столетие Византия губи контрола си над Мизия и Скития, империята е пред злополука. Загубата на провинциите е стресиращ предвестител на надвисналата опасност от север.

 Мощното контранастъпление през 551 година довело до цялостно възобновяване на границите на империята. Като резултат почнала огромна укрепителна активност на Дунавската граница, Балкана и Родопите. Хълмът Света Петка очевидно е включен в третия защитителен вал, целящ да защищити Империята и най-много пътните артерии, свързващи западната тракийска равнина с Беломорието, от зачестилите набези. Тогава, евентуално при огромното строителство по времето на император Юстиниан I Велики (527-565), крепостта на хълма Св. Петка е била преизградена и преустроена, като две от кулите са актуализирани и от правоъгълни стават с формата на еднокорабни църкви. Така, с изключение на с функционално предопределение, кулите-църкви са осигурявали и духовната протекция на укреплението. В тях бойците, преди да тръгнат в борби, са се молили, а благодарили на Бога, когато побеждавали неприятеля.

 Анализът на данните и откритите на крепостта монети изрично дефинират годините, в които ръководи Юстиниан II (565–578 г.), като време на максимален стопански разцвет на селището – крепостта „ Перистера “. Напълно идентична обстановка е отразена и в монетния материал от ранно-византийските укрепления в Тракия и Илирия. Последвалите събития, масирани аварски и славянски нападения и ответните удари на византийската войска, трансформират територията на цяла Тракия в поле на рядко затихващи бойни дейности през последните две десетилетия на VI и началото на VII век. Множество от селищните центрове престават да съществуват. Намерените тук последни отсечени монети на император Тиберий II Константин (578 – 582) обрисуват края на съществуването на крепостта Света Петка. Краят на обитаването на ранновизантийското укрепено населено място край Пещера има катастрофален темперамент и е навсякъде маркирано от бурен пожар. Като доказателство служи и едно сведение на летописецът Йоан Ефески: „...На третата година след гибелта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи лошотия славянски народ и извърши нападения по цяла Елада, в покрайнините на Солун и по цяла Тракия. Те заеха доста градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без боязън, като че ли тя им принадлежеше. “ Описаните събития в хрониката се отнасят за 582 година

 Открити в северната част на крепостта „ Перистера “ фрагменти от средновековна керамика и монети от XIII в. потвърждават, че укреплението е имало четвърти интервал на битие. През средновековието тя още веднъж е била възродена, само че отчасти, върху част от късноантичното фортификационно оборудване.

 Вероятно крепостта на хълма Св. Петка е била унищожена при османското настъпление в края на XIV в. Но селището в подножието ѝ траяло да съществува и по-късно. Наличните данни сочат, че популацията му упражнявало рудодобив и металодобив и през османското иго, като „ един самоков и три ливници работели до 1850 година “. Освен това, при оформянето на парк към възобновената цитадела, служащите се натъкнали на остатъци, което подсказва, че надолу под нея има цялостен един град от няколко полиса, в който са живели търговците и майсторите. За просперитета и културното равнище на този град разбираме от описанията на Стефан Захариев, който написа: „..имало 10 черкови множеството с кубета, на които имената селяните знаят коя на кой светия е била отдадена и ги назовават оброчища, само че най-пространна и най-великолепна е била Св. Петка... “. Тук става въпрос за старинната черква на хълма Света Петка, издигната през средновековието върху една от кулите-църкви, и чиито стени към момента стърчали до към средата на XIX в. Дотогава очевидно просъществували последните останки от тогавашната „ Перистера “ – крепостта на гълъбите.

 През 2012 година цитадела „ Перистера ” е оповестена за монумент на културата с национално значение. Всеки клиент на крепостта е посрещнат от двама екскурзоводи, аниматор и осем „ бойци ” – четири византийски и четири български. Поставени са седем пана, които показват разнообразни епизоди от историята на крепостта. От мултимедийно табло оживява предишното на Перистера. Всеки посетител на Крепостта ще може да облече бойни доспехи, да стреля с лък, или да хвърля копие. Всички, които са любопитни могат да получат информация за стенобойните машини, които преди епохи са били гордостта на крепостта. В деня на Света Петка се организират литийни шествия. 

 Дионисиевите празници също са част от атракциите. Всяка година общината организира пролетен празник на цветята. В цитадела „ Перистера ” могат да се организират и венчавки. В двора на тогавашния боен обект (в подножието на хълма) ще се разноските по алеята на старите занаяти, които са съществували в гр. Пещера.