През 2006 г. Даниел Крейг се превърна в шестия Агент

Даниел КРЕЙГ | Аз не съм Джеймс БОНД

През 2006 година Даниел Крейг се трансформира в шестия Агент 007 от паметната поредност за Джеймс Бонд. Англичанин, грациозен, студен и убеден, с прорязващ наследник взор, който обезсилва дамите и други, малко по-жестоки похвати, с които отстрани враговете си. Тази роля му е напълно по размер, въпреки че се намират доста разбирачи, които подлагат на критика растежа и русите му коси. (Крейг е висок „ единствено ” 180 см, което го прави най-ниския от агентурните му предшественици). Самият той признава, че Шон Конъри е обичаният му Джеймс Бонд, а „ От Русия с обич ” – желания от него филм от грандиозната сага за 007. Ние се възхищаваме на умеенето му да излиза от всяка напечена обстановка с безукорен костюм и сбит коментар по тематиката. Това се харесва и на Нейно Величество Кралицата, която всички знаем, е жена с възприятие за комизъм и жанр. И му има доверие до такава степен, че е подготвена с парашут да скочи поради него.

Честит Рожден Ден, мистър Крейг! Или мистър Бонд, с цел да е всичко тъкмо!

(Daniel Craig for Quantum of solace directed by Marc Forster, 2008)

Киноиндустрията е доста лъжлива, тя ври от акули и гадни хора, само че това е отворена книга – ти идваш, с цел да гледаш, а ние печелим пари от теб. Ние не сме банкери. Ние сме промишленост за развлечения. Сигурен съм, че има доста други, по-лоши специалности, на които можеш да посветиш живота си.

Историята на човек, който изживява най-хубавия интервал в живота си, който е същински благополучен и при който всичко върви без спънки, едва ли ще заинтригува някой кинорежисьор.

Нито съм изключително самоуверен, нито съм изключително невъзмутим. Понякога ми се коства, че бих могъл изкусно да се измъкна от някаква обстановка, и точно тая фикция ми оказва помощ да се вживея в облика на Бонд. Дори при Бонд обаче, има моменти, в които и той не знае, какво по дяволите, да прави. А това към този момент доста наподобява на същинското ми аз.

Не съм сигурен, че бих желал да прекарам дълго време с някого като Бонд. Възможно е да пийнем дружно някоя вечер, само че няма да се заседявам в компанията му. Не осъждам Бонд. Да съди качествата на своя персонаж не влиза в отговорностите на артиста.

Моят пример за Бонд, това е по-скоро е Харисън Форд в „ Индиана Джоунс ”, най-много в „ Похитителите на изгубения кивот ”. Неговата загадка е в това, че той може да бърка, само че го прави неуместно, комедийно. Гледаш го и разбираш, че във всеки миг може да съсипе всичко. А това прибавя още повече напрежение.

Бонд е демонски уединен, в това е неговата болежка. Той прелъстява всички прелестни дами, само че те постоянно го напущат, а това в реалност е тъжно. Да, допустимо е в профил всичко да наподобява напълно добре – което съгласно мен също е противоречиво, само че пробвайте да поживеете по този начин няколко месеца.

Всичко, което имам – това е моят живот и аз би трябвало да върша нещо с него. Ще забележим какво ще излезе от това.

За благополучие Бонд към този момент не е подобен сексист, какъвто беше в най-ранните филми. Светът се промени.

След „ Спектър на утехата ” престанах да се трежова за това, че ме асоциират с Бонд. Успокоих се и си споделих: „ Майната ви! Искате да съм Джеймс Бонд? Е, ще бъда Джеймс Бонд! ”

Винаги има с какво да се занимавам вкъщи. Чета, фотографирам – в действителност върша доста неприятни фотографии. Толкова неприятни, че на 1000 фотоси, единствено една се получава добре. Но се старая да подобря това съответствие.

Ролята на Бонд ме направи богат човек. Мога да си разреша много удобен живот. Семейството ми и децата ми се усещат добре, а това ми носи голямо облекчение. Наистина съм необикновено богат. Но всичко останало, което предлага богатството… Знаете ли, с неспокойствие очаквам деня, в който ще мога да вляза в пъб и някой ще каже: „ Ей, това май е Даниел Крейг ” – и незабавно ще ме оставят на мира. Да, това ще бъде най-хубавото време в живота ми.

Аз не съм Джеймс Бонд.

Daniel Craig by Greg Williams for Skyfall directed by Sam Mendes, 2012