Възходът на Китай поставя много неизвестни пред света
През 20 век Япония на два пъти провокира Запада - първо с милитаристичния си опит да стане имперска мощ, а по-късно и като индустриална мощ. Сега е ред на Китай да излезе на международната сцена, написа Асошиейтед прес, представена от Българска телеграфна агенция.
75 години след капитулацията на Япония във Втората международна война и 30 години откакто нейният стопански балон се спука, възходът през 21 век на друга азиатска мощ раздрусва статуквото. Също като Япония Китай влезе в преден конфликт с утвърдилите се западни сили, които във все по-голяма степен възприемаха като опасност повишаването на китайската икономическа и военна мощност. В отговор Китай, още веднъж сходно на Япония, усеща, че Западът се пробва да ограничи неговия напредък, като разпалва националистически усеща и измежду обществото, и измежду водачите.
Само че световният пейзаж се е трансформирал - към този момент е постколониален, също така с нуклеарни страни, международни институции и доста по-силна икономическа взаимосвързаност. Целите на Китай са сходни на тези на Япония - да откри надзор върху непосредствените си съседи и да обезпечи запаси за икономическия си напредък, само че средствата са разнообразни. Вместо да постанова директен надзор посредством военна интервенция, Китай разчита на стопански примамки, културно въздействие и последователно подсилване на въоръжените си сили, с цел да ускори позициите си.
Останалата част на Азия следи със комбинация на опортюнизъм и страх, като гори от предпочитание да се облагодетелства от вложенията на Китай и търговията с него, само че в това време се притеснява от размерите и силата му и от все по-големите му териториални искания. Тъй като е доста по-голям от Япония и с 10 пъти повече население той има по-голям капацитет да влезе в конфликт с одобрените свръхсили.
В една друга епоха, когато слънцето в никакъв случай не залязваше над Британската империя, все по-силната Япония се стремеше да се включи в лигата на западните колониални сили, нападайки и окупирайки Китай и няколко страни от Югоизточна Азия, в множеството случаи по доста нечовечен метод.
Преди 75 години Япония публично подписа акта на капитулацията си на борда на американски транспортен съд "Мисури ", а имперските й упоритости бяха разрушени от двете атомни бомби на Съединени американски щати, изравнили със земята два града и възвестили началото на нуклеарната епоха. Вчера китайските водачи означиха годишнината от края на войната с къса и тържествена гала в музей в памет на воювалите с Япония.
Впоследствие Япония влезе в противоборство с комерсиалните си сътрудници от Франция до Съединени американски щати и се възроди като втората по величина стопанска система след Втората международна война. Тя бе упреквана, че колите, стоманата и битовата електроника, които създава са отговорни за увеличаващата се безработица в индустриалния Запад.
Когато през 80-те години тези търкания доближиха своя връх, Китай експериментираше с промени в пазарен жанр. Четири десетилетия по-късно Япония остава богата, само че стагнирала, а Китай е втората по величина стопанска система и е въвлечена в комерсиална война със Съединени американски щати. И още веднъж, сходно на Япония, Китай е упрекван, че краде технологии и не съблюдава обещанията си да отвори своите пазари, до момента в който се бори да бъде конкурентен в разнообразни промишлености - от произвеждане на електрически автомобили до съвременно здравно съоръжение.
Но по-важното е, че ръководещата Китайска комунистическа партия се притеснява, че еднопартийната система в никакъв случай няма да бъде призната от Запада, споделя Ричард Хейдарян, филипински анализатор, който е писал доста за съперничеството САЩ-Китай в Тихоокеанския район. Това поражда "усещането, че каквото и да вършат те, Западът постоянно ще гледа на тях като на опасност " и ще се стреми да ограничи или саботира възхода на Китай, споделя той.
Вземете самодейността "Един пояс, веднъж ", която е достигнала до задния двор на Съединени американски щати в Латинска Америка и е възприемана от Запада като гамбит за усилване на китайското въздействие в чужбина. Или Южнокитайско море, където самолетоносачи от американския военен флот парират Китай, който от своя страна се усеща обграден от военните бази на Съединени американски щати от Южна Корея до Гуам.
"В последна сметка най-важното завещание от войната в Азия е трайният отпечатък от мощта на Съединени американски щати ", както боен, по този начин и стопански, споделя някогашният американски посланик Минтаро Оба.
Не е ясно по какъв начин тези различия ще се развиват през 21 век. Това че и Китай, и Съединени американски щати могат да се плашат взаимно с нуклеарни оръжия най-малко ненапълно е спирачка пред мисълта за започване на война. По-големият риск е двете най-големи въоръжени сили в света да се въвлекат в стеснен спор, може би по нехайство, да вземем за пример поради Тайван - самоуправляващия се остров, който Китай счита за своя територия, а Съединени американски щати доставят с оръжия.
В икономическо отношение Съединени американски щати и някои други страни оказват напън върху фирмите да понижат зависимостта си от Китай. Администрацията на Тръмп издига загради пред китайски софтуерни компании - от телекомуникационния колос "Хуавей " до доста известното мобилно приложение за видеоклипове ТикТок - и убеждава съдружниците си да сторят същото.
Но за мнозина скъсването с Китай с неговите ефикасни заводи и голям потребителски пазар би било мъчно и скъпо. В Китай се сглобяват най-вече смарт телефони, лични компютри и други електронни артикули за "Епъл ", "Дел " и други марки. Неговият разрастващ се пазар е от основно значение за задграничните автомобилостроители и други промишлености, до момента в който търсенето в Америка и Европа е непроменливо.
"Просто не е било допустимо Япония да се съизмерва със Съединените щати, дори в Тихоокеанския район ", споделя Хейдарян. "Това, което доста отличава Китай, е неговият размер, който му дава паритет със Съединени американски щати, какъвто Япония в никакъв случай не е имала ", прибавя той. Това прави от Китай - все едно дали ще има боен спор, или не - евентуално по-страховит противник през идните години.
75 години след капитулацията на Япония във Втората международна война и 30 години откакто нейният стопански балон се спука, възходът през 21 век на друга азиатска мощ раздрусва статуквото. Също като Япония Китай влезе в преден конфликт с утвърдилите се западни сили, които във все по-голяма степен възприемаха като опасност повишаването на китайската икономическа и военна мощност. В отговор Китай, още веднъж сходно на Япония, усеща, че Западът се пробва да ограничи неговия напредък, като разпалва националистически усеща и измежду обществото, и измежду водачите.
Само че световният пейзаж се е трансформирал - към този момент е постколониален, също така с нуклеарни страни, международни институции и доста по-силна икономическа взаимосвързаност. Целите на Китай са сходни на тези на Япония - да откри надзор върху непосредствените си съседи и да обезпечи запаси за икономическия си напредък, само че средствата са разнообразни. Вместо да постанова директен надзор посредством военна интервенция, Китай разчита на стопански примамки, културно въздействие и последователно подсилване на въоръжените си сили, с цел да ускори позициите си.
Останалата част на Азия следи със комбинация на опортюнизъм и страх, като гори от предпочитание да се облагодетелства от вложенията на Китай и търговията с него, само че в това време се притеснява от размерите и силата му и от все по-големите му териториални искания. Тъй като е доста по-голям от Япония и с 10 пъти повече население той има по-голям капацитет да влезе в конфликт с одобрените свръхсили.
В една друга епоха, когато слънцето в никакъв случай не залязваше над Британската империя, все по-силната Япония се стремеше да се включи в лигата на западните колониални сили, нападайки и окупирайки Китай и няколко страни от Югоизточна Азия, в множеството случаи по доста нечовечен метод.
Преди 75 години Япония публично подписа акта на капитулацията си на борда на американски транспортен съд "Мисури ", а имперските й упоритости бяха разрушени от двете атомни бомби на Съединени американски щати, изравнили със земята два града и възвестили началото на нуклеарната епоха. Вчера китайските водачи означиха годишнината от края на войната с къса и тържествена гала в музей в памет на воювалите с Япония.
Впоследствие Япония влезе в противоборство с комерсиалните си сътрудници от Франция до Съединени американски щати и се възроди като втората по величина стопанска система след Втората международна война. Тя бе упреквана, че колите, стоманата и битовата електроника, които създава са отговорни за увеличаващата се безработица в индустриалния Запад.
Когато през 80-те години тези търкания доближиха своя връх, Китай експериментираше с промени в пазарен жанр. Четири десетилетия по-късно Япония остава богата, само че стагнирала, а Китай е втората по величина стопанска система и е въвлечена в комерсиална война със Съединени американски щати. И още веднъж, сходно на Япония, Китай е упрекван, че краде технологии и не съблюдава обещанията си да отвори своите пазари, до момента в който се бори да бъде конкурентен в разнообразни промишлености - от произвеждане на електрически автомобили до съвременно здравно съоръжение.
Но по-важното е, че ръководещата Китайска комунистическа партия се притеснява, че еднопартийната система в никакъв случай няма да бъде призната от Запада, споделя Ричард Хейдарян, филипински анализатор, който е писал доста за съперничеството САЩ-Китай в Тихоокеанския район. Това поражда "усещането, че каквото и да вършат те, Западът постоянно ще гледа на тях като на опасност " и ще се стреми да ограничи или саботира възхода на Китай, споделя той.
Вземете самодейността "Един пояс, веднъж ", която е достигнала до задния двор на Съединени американски щати в Латинска Америка и е възприемана от Запада като гамбит за усилване на китайското въздействие в чужбина. Или Южнокитайско море, където самолетоносачи от американския военен флот парират Китай, който от своя страна се усеща обграден от военните бази на Съединени американски щати от Южна Корея до Гуам.
"В последна сметка най-важното завещание от войната в Азия е трайният отпечатък от мощта на Съединени американски щати ", както боен, по този начин и стопански, споделя някогашният американски посланик Минтаро Оба.
Не е ясно по какъв начин тези различия ще се развиват през 21 век. Това че и Китай, и Съединени американски щати могат да се плашат взаимно с нуклеарни оръжия най-малко ненапълно е спирачка пред мисълта за започване на война. По-големият риск е двете най-големи въоръжени сили в света да се въвлекат в стеснен спор, може би по нехайство, да вземем за пример поради Тайван - самоуправляващия се остров, който Китай счита за своя територия, а Съединени американски щати доставят с оръжия.
В икономическо отношение Съединени американски щати и някои други страни оказват напън върху фирмите да понижат зависимостта си от Китай. Администрацията на Тръмп издига загради пред китайски софтуерни компании - от телекомуникационния колос "Хуавей " до доста известното мобилно приложение за видеоклипове ТикТок - и убеждава съдружниците си да сторят същото.
Но за мнозина скъсването с Китай с неговите ефикасни заводи и голям потребителски пазар би било мъчно и скъпо. В Китай се сглобяват най-вече смарт телефони, лични компютри и други електронни артикули за "Епъл ", "Дел " и други марки. Неговият разрастващ се пазар е от основно значение за задграничните автомобилостроители и други промишлености, до момента в който търсенето в Америка и Европа е непроменливо.
"Просто не е било допустимо Япония да се съизмерва със Съединените щати, дори в Тихоокеанския район ", споделя Хейдарян. "Това, което доста отличава Китай, е неговият размер, който му дава паритет със Съединени американски щати, какъвто Япония в никакъв случай не е имала ", прибавя той. Това прави от Китай - все едно дали ще има боен спор, или не - евентуално по-страховит противник през идните години.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ