През 1999 г. един от сериозните военни историци Холгер Херуиг

През 1999 година един от сериозните военни историци Холгер Херуиг е помолен да взе участие в основаването на книгата „ Разкриването на запада: „ Ами в случай че? “ “ и точно там се раждат най-различни сюжети, които демонстрират по-различен ход и политики по време на турбулентната история. Самият Херуиг в никакъв случай не е писал сходни материали, само че има задоволително опит и невъзмутима мисъл, с цел да открие достоверни и рационални фактори, които биха посочили хода на историята при другите типове промени.

Концептът на книгата, която вижда бял свят през 2006 година ще покаже, че сходни разбори могат доста елементарно да ни показват една по-различна политическа сцена през днешния ден. Във въпросната книга ще открием информация по отношение на хода на събитията, които биха настъпили, в случай че персите бяха победили гърците, по-късно ще открием проблемите на западната цивилизация и в други много значими събития от историята.

Интересен взор има и към концепцията, че Исус е можел да избегне разпването, какво се случва по-късно? Дали християнството щеше да се случи и да се наложи със същата скорост в Европа? Все отново точно то е едно от главните и забавни придвижвания в тази посока и една такава доктрина има хиляди разклонения, които да се последват. Ами в случай че Китай за първи път употребява парните мотори, вместо Европа, кой щеше да е надалеч по-развит и един от най-често срещаните въпроси, които биха предиздвикали множеството специалисти да извърнат внимание и даже да се замислят е: в случай че Германия беше спечелила Втората Световна война?

Германия също заема част от западната цивилизация на света, само че също така ще открием, че Херуиг не счита, че нацизмът е част от Германия по метода, по който си мислим. Със сигурност една такава победа би повлияла напълно на западната цивилизация, само че след издигането на Хитлер, множеството германци не са толкоз мощно обвързани с фюрера. В самото начало ще открием, че има и доста съперници, в това число и опит за атентат, само че на финала е ясно, че един деспот идва единствено и само, когато има изискванията за всичко това. Историкът осъзнава, че би трябвало да пренапише историята и да открие някои съществени условия по тематиката, само че към това наложително би трябвало да прибавим и обстоятелството, че всичко е доктрина и нямаме гаранция за събитията. Практически към този момент е късно да проверим следствията при едно такова допускане, по тази причина оставаме единствено с теориите.

Ето за какво ще открием, че неговият взор е ориентиран към концепцията за победа над Съюз на съветските социалистически републики. По мнението на Херуиг, това въобще не е толкоз мъчно. Ако премахнем от уравнението концепцията, че Сталин е на власт, Съюз на съветските социалистически републики на практика остава без своя водач и хаосът е обезпечен. През октомври 1941 година Сталин е желал да напусне Москва и да остане в Кюнцево. Неговият основен шеф по сигурността – Берия, е трябвало да пресметна рисковете и да съобщи на Сталин, че тва е може да се случи. Имайки поради, че е по-лесно за врага да извърши атентат и да го обезврежда. Берия е можел да спести тази информация или да пропусне тези обстоятелства, което ще докара до премахването на Сталин.

Херуиг счита, че когато има едно едва и незавършено Политбюро, първата работа ще бъде да се договорят всички типове гаранции и мир за Русия. Очаквано е, че Русия предава всичките си европейски територии в подмяна на оцеляването на комунистическия режим и стартира да оперира само и единствено в Азия. Това към този момент се е случвало, изключително откакто Имперска Германия съумява да накаже Русия още от времето на Първата Световна война. Истината е, че Хитлер е подготвен да одобри сходна договорка и го споделя на Гьобелс още през август 1941 година Това ще разреши да се образува по този начин наречената Азиатска Русия и към нея ще има единствено маргинален интерес.

Победата над Съюз на съветските социалистически републики публично ще подсигурява на Хитлер една по-сериозна опция да продължи своето нахлуване над Англия. По калкулации, до 1943 година е предстоящо и тази страна да падне. Германия ще получи правото да се разпорежда с повече от 150 милиона поданици в Европейска Русия и да избие още 11 милиона европейски евреи и с това да извърши един от най-големите геноциди в историята на света.

Германия ще резервира своите дипломатически връзки със Съединени американски щати, най-малко по сюжета на историка. Да си представим, че Германия съумява да води война против Съединени американски щати през 1941 година В сюжета на историка е изцяло допустимо да се построят далекобойни бомбардировачи и да се задейства по-добра флота с която да се водят сражения в Атлантическия океан.

Да не забравяме, че в същия интервал Германия има своите ракети А9/А10 с по-сериозен обсег. Ако няма война със Съюз на съветските социалистически републики, Германия има време да създаде и своите подводници с обсег от към 25-26 хиляди километра, както и скорост от 17 възела. Същите подводници на практика изпреварват всичко по скорост до този миг и се оказват смъртоносни за конвоите от кораби с помощи. Това обаче няма да докара до възможна победа над Съединени американски щати.

Сценарият на историка е, че през 1945 година Херуиг счита, че двете атомни бомби могат да се детонират и да накарат Япония да се съобщи. И някъде там към този момент може да се допусне, че Хитлер ще почине от естествена гибел, имайки поради неговото здравословно положение и обстоятелството, че взима повече от 74 медикаменти, поръчани от неговия лекарски екип. Коктейлът се добавя и от някои по-леки опиати, които биха вредили в допълнение на здравето му.

Твърди се, че идващият правоприемник на Германия ще е адмирал Карл Дониц. Тук идва и идващият проблем. През 1945 година американците разполагат с бази в Исландия и атомно оръжие, което може да докара до директна бомбардировка на Германия. В хода на две седмици, Херуиг счита, че американците могат да пуснат до 6 атомни бомби в интервал от няколко седмици. Германия ще изиска мир до 1946 година откакто няма да може да издържи на този напън.

Истината е, че Херуиг развива сюжети, който да последва събитията от 1941 година с успеха над Съюз на съветските социалистически републики и неговите описания не са чак толкоз надалеч от истината. Причината е, че с развиването на плана „ Манхатън “, Германия няма да остане с потребни ходове за победа във Втората Световна война. Без значение от броя победи и добита скорост. По негово мнение, Съединени американски щати ще бъде единствената супер мощ, която ще владее някъде до 1991 година с рухването на азиатската версия на Съюз на съветските социалистически републики.

Няма сюжет, в който Германия излиза победител или създава атомно оръжие на време. Да, немските учени в действителност са имали концепция да разработят атомна бомба благодарение на тежка вода от ел. централи, само че това несъмнено не подсигурява триумф, изключително откакто знаем, че американци, англичани и локални саботьори ще оказват помощ за унищожаването на оръжието. Следователно чистата раса на Германия ще изгуби доста повече, прогонвайки евреите от своята територия.

Самият Херуиг е на мнение, че Хитлер е направил стотици неточности още през 1940 година Превземането на Франция е разрешило този човек да има опция да завоюва войната и да откри доста решения на проблемите си, само че един път, откакто атакува Съюз на съветските социалистически републики и всичко се изпарява.

Херуиг е на мнение, че първата атомна бомба в Европа е можело да бъде пусната точно в Хамбург, а не в Берлин, затова неговото битие също щеше да бъде заличено. Историкът признава, че има редица негативи и неточности в хода на Втората Световна война, както и след нея, изключително откакто въздействието на Съюз на съветските социалистически републики и по-късно на по този начин наречената Руска федерация ще покаже, че има съществени и тежки проблеми.