През 1991 г. холандските власти хвърлят особена светлина към един

През 1991 година холандските управляващи хвърлят особена светлина към един доста прочут престъпен създател – Ричард Клинкхамер. Човекът става прочут със своите завъртяни истории, напрежението сред страниците и вниманието на публиката. Не би трябвало да забравяме, че през 1991 година книгите към момента са настояща и забавна тематика, оферират задоволително занимания на читателите и даже се купуват. Ричард попада в светлината на прожекторите по напълно друга линия – жена му изчезва. Полицията го счита за главен обвинен, имайки поради, че самият той неведнъж е доставял на публиката истории, в които до последно не може да се разкодира краят. Това кара полицията да счита, че създателят на такива книги сигурно знае по какъв начин да убие човек, затова следва задържането

Клинкхамер отива в съда, не може да му се повдигне обвиняване, заради липса на доказателства и е освободен. Веднага след освобождението си, престъпният публицист предлага нова книга, в която ще опише по какъв начин е щял да убие жена си, в случай че му се е налагало. Книгата е отказана от всеки един издател и Ричард отпътува за Амстердам. Освобождава жилището си в Олдбамт и малко по-късно в него се нанасят новите притежатели. Като всеки нов притежател, те бързат да трансформират парцела си по своя усет и стартират да реставрират остарялата градина. Докато вършат по-сериозните разкопки, господата попадат на циментиран сандък в земята.

Ричард Клинкхамер е роден на 15 март 1937 година и стартира живота си с много инциденти. На 5-годишна възраст е очевидец на принуждение в фамилията сред вуйна му и чичо му. По време на Втората Световна война, Клинкхамер живее в Австрия и си спомня, че тогава родната му майка имала отношение с офицер от SS. Била е изнасилвана от нациста и когато се завръща в Холандия, съседите ѝ бръснат главата за наставление. За да се свързват двата края, дамата почнала да работи като продажница.

Младият Ричард тогава отпътува в сиропиталите. На 19-годишна възраст се причислява към френския легион. Участва в няколко задачи и по-късно намира друго амплоа – инспектор. Поради пристрастеността си към литературата стартира да основава и по-сериозни текстове. Междувременно персоналният му живот се движи много забавно, дами се, по-късно се развежда, пропива се и открива своята бъдеща брачна половинка в Амстердам – Ханелоре Годфринон. Според приятелите й, Хани била извънредно свежа и занимателна дама, която също така е с 10 години по-малка от своя предстоящ брачен партньор. Това обаче въобще не я тормози и доста скоро разкрива своята обсебеност от бъдещия престъпен създател.

През 1978 година двамата подписват брак и се местят в малко селце в североизточна Холандия. В началото всичко е прелестно и устойчиво, двамата имат хубава специалност – Хани е здравна сестра, Ричард се занимава с писане на книги и също така намират задоволително време, с цел да се срещат с другари. Пред всички животът наподобява извънредно хубав. За страдание, когато облаците стартират да се натрупват за стихия, рядко им обръщаме внимание. Клинкхамър бил подведен от организация за акции и облигации и откакто направил няколко неверни покупко-продажби, останал без безусловно никакви спестявания. С алкохолното увлечение, писателят става много нападателен и Хани постоянно се крие при съседките.

Снимка: By Aquilo – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18579242

Един зимен ден на 1991 г.съпругата изчезва безследно. През февруари, същата година в полицията постъпва сигнал от Ричард, че жена му е изчезнала. Откриват велосипеда й покрай ЖП гарата, а съмненията стартират да се насочват точно към алкохолизираният й брачен партньор. Освен провиненията за разоряването на семейството, той самият продължава да се дистанцира от загубата, не наподобява смутен и даже не се пробва да наподобява обезпокоен пред камерите. Полицията пристигнала с кучета-търсачи, почнали да се вършат въздушни фотоси на района с вярата, че в случай че тялото е наоколо, най-малко ще бъде намерено, само че уви.

Хани е потънала в неопределеност. След като липсват всевъзможни доказателства, полицията е принудена да снеме всевъзможни съмнения. Известно време Ричард продължава да се занимава с писане на романи и проучването на алкохолната си взаимозависимост. Една година след мистерията и прекратяването на делото, Ричард посещава своя издател Уилем Донкер и му показва своя нов скрипт. В литературния свят е съумял да реализира цели две огромни победи, възползвайки се от специфичните драми „ Послушен като куче “ и „ Хотел Червено “.

Там основният воин е някогашен боен от френския легион, който извършва мокри поръчки. Този път Ричард е дошъл с ново предложение. Вместо престъпна история, индивидът е направил лист с разновидности, в които е можел да убие жена си. Един от 7-те разновидността включвал унищожаването на тялото в месомелачка и храненето на гълъби с тях. Издателят не харесал концепцията и също така събудил съществени съмнения към Ричард. Задал и непосредствено въпросът, дали в действителност той е килърът, а отговорът е, че не е тъкмо в този момент времето за водене на този диалог.

Много скоро книгата се появила в общественото пространство и почнала да генерира добре познатото внимание. Вестниците задавали един и същи въпрос, оформило се и телевизионно предаване, само че отговорите още липсвали. В предаването „ Птички от парадайса “, водещият задава този въпрос на Клинкхамер, а той дава отговор доста сбито:

„ Възможно е… Селяните споделят, че съм я нарязал на късчета или съм я хвърлил в езерото. “

Освен това постоянно копаел дупки в градината си, с цел да покаже, че постоянно има място да се скрие мъртвец там. Когато вдовецът отпътува за Амстердам е посетен още няколко пъти от кореспонденти и всички са на едно и също мнение – Ричард може да играе доста грубо със страха на хората. Единственият проблем е, че доста скоро шегите и закачките щели да се върнат като добре засилен бумеранг.
Шест години след гибелта на жена си, писателят наема юрист, който да разгласи гибелта, както е по закон.

По този метод индивидът може да продаде къщата и да се върне назад в столицата и също така да получава пенсията на някогашната си брачна половинка. Когато най-сетне извършва всичките си задачи, отпътува за Амстердам и продължава живота си. Новите притежатели обаче имат други проекти за деня. След като почнал да разкопава градината и събаря бараката, под нея се крие една друга загадка. В циментирания сандък се открива човешки череп.

Патолозите вършат инспекция и откриват, че в миналото това е била Ханелоре Клинкхамер. След като е задържан, писателят споделя, че на 31 януари 1991 година пребива жена си с гайчен ключ и надлежно тя умира от раните си. Носи тялото в бараката и го заравя, като прибавя съществено количество тор, с цел да маскира миризмата. Докато чака своята присъда, писателят споделя пред медиите, че точно жена му е почнала първа офанзивата и в резултат на това е намерила гибелта си.

Клинкхамер е наказан на 7 години затвор през 2003 година и лежи единствено две години, тъй като е освободен за положително държание. Интересен факт е, че множеството му съседи го почитат и споделят, че макар делата си, той продължава да излъчва някаква добрина. Точно по този начин, мнозина не го съдят за дейностите му, като се изключи една някогашна другарка, която понякога се замисля какво щяха да мислят хората, в случай че нейните остатъци са открити в бараката. Ричард умира през 2016 година

Заглавна фотография: By edward – wikiportret.nl, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45190584