През 1978 г. Kiss са актуалните крале на хард рока. Те

През 1978 година Kiss са настоящите крале на хард рока. Те са не просто музиканти, само че и свръхпопулярни лица, трансформирали групата в сполучлива попкултурна марка. Характерно боядисаните лица на четиримата красят всевъзможни артикули, от комикси, през кукли, до настолни игри. В пика на Kiss манията обаче, групата прибягва до един прекомерно самоуверен и недомислен ход, родил нещо неописуемо неуместно.

Тогава мениджърът на бандата и деец в телевизионната постановка Бил Окойн взема решение, че идната разумна стъпка за тях е да се наложат в Холивуд със личен филм. Така се ражда „ Kiss среща фантома на парка “ („ Kiss Meets the Phantom of the Park “), неуместно нискоразредна продукция, замислена амбициозно като комбинация сред фамозния мюзикъл с Beatles “Нощ след тежък ден ” и „ Междузвездни войни “.

Над 40 години след премиерата му, филмът се помни най-вече от най-заклетите почитатели на бандата и е добил паметен статут поради неоспоримия сексапил, който носят филмите от вида „ толкоз неприятни, че чак хубави “.

Да се изреждат проблемите в „ Kiss среща фантома на парка “ е напряко изтощаващо. Освен поради смехотворния сюжет и отчайващите артисти в поддържащи функции, всичко се проваля поради меко казано незадоволителните актьорски умения на самите музиканти.

Сцените с Пол, Джийн, Ейс и Питър са с поразителен разговор, само че методът, по който те произнасят репликите ги прави още по-отчайващи.

Режисьорът Гордън Хеслър, останал в историята с нисобюджетни хорър ленти, не съумява да накара Kiss да се отнесат съществено към фотосите и съгласно слуховете, те са толкоз неподготвени, че се постанова репликите да им се суфлират буквално.

“Бяха наели много добър режисьор ”, спомня си мениджърът Бил Окойн. „ Но когато той опита да изкара добра игра от тях, отнемаше два пъти повече време, тъй като те нямаха предходен опит. Не беше по тяхна виновност. Но продуцентите от „ Хана/Барбера “ уволниха режисьора и взеха различен “.

Продуцентското студио в действителност се оказва проблем, въпреки че от дълго време е потвърдено с велики анимации като „ Том и Джери “ и „ Семейство Флинстоун “. „ Хана/Барбера “ се отхвърлят от концепцията филмът за Kiss да се популяризира по кината и вземат решение той да бъде продукция непосредствено за телевизия, с много понижен бюджет.

А тъкмо по време на фотосите се оказва и интервал, когато връзките сред членовете на Kiss са в най-ниската си точка. „ По това време аз взимах кокаин и се напивах и лудувах “, признава барабанистът Питър Крис. „ Помня какъв брой мъчно беше да стана в 6 сутринта и гримът ми да е подготвен в 8. Даже единствено да си мръднеш главата, и гримът се разваляше. А никой не ни сподели, че ще има толкоз висене и очакване. Аз съм хиперактивен човек и незабавно като бях подготвен с грима, отварях бира и започвах да купонясвам “.

“Имаше много напрежение на фотосите ”, споделя Ал Рос, вицепрезидент в компанията на Бил Окойн. „ Беше си стрес за бандата, имаше по някой спор всеки ден. За Джийн и Пол това беше най-страхотното нещо, да бъдат на огромния екран. Ейс и Питър смятаха, че по този начин единствено ще се удължи цялото това нещо с бандата. Беше време те да се махнат. Баладата Beth стана огромен шлагер и това наду егото на Питър. Той пееше главния вокал в нея и оттова нататък искаше единствено да облече смокинг и да се изявява в Лас Вегас като Франк Синатра “.

Наистина Питър Крис е толкоз тотално отвън надзор, до момента в който снима кино лентата, че целият му разговор е трябвало да бъде презаписан от различен артист.

“Казаха, че гласът ми е ужасяващ. Да, бях друсан от самото начало, само че Ейс също беше. Бяхме тотални празненство животни в оня интервал ”, прям е барабанистът. „ Имахме си дами в караваната, по 6-7 дами по едно и също време, всеки ден, в това число и до момента в който бяхме гримирани. Хладилникът беше препълнен с бира, взимахме и кока, бяхме животни. Пред нас Томи Лий (от Motley Crue) изглеждаше като детенце “, продължава Крис.

“Така че бях отпаднал и може би в действителност гласът ми е звучал скапано. Но този, който са взели да ме смени, го е опропастил тотално. Поне да бяха взели някой, който звучи по-близо до мен. Толкова писма получих от почитатели на Kiss, които споделяха “Какво, по дяволите, е това? Как смее този да употребява нечий непознат глас? ”

Китаристът Ейс Фрейли разкрива различен занимателен факт от продукцията: че каскадьорът му е бил негър.

„ Като му сложиха белия грим нещата се получаваха, само че трябваше да му прибавят изкуствена плът по ръцете. На една сцена се скарах с режисьора и просто се качих на Мерцедеса и си потеглих. Дубльорът се е снимал вместо мен, само че има един по-близък проект и несъмнено си проличава, че не съм аз “.

Оригиналната концепция е Kiss да създадат музиката за кино лентата, само че въобще не им остава време и единствената „ нова “ тяхна ария вътре Rip & Destroy се оказва не напълно нова.

Вокалистът Пол Стенли изяснява, че това е същата ария като Hotter Than Hell, само че с изменен тест, който той написа небрежно в караваната си.

Премиерата на „ Kiss среща фантома на парка “ в края на октомври 1978 година е посрещната унищожително от рецензията, само че реализира висок рейтинг. Четиримата музиканти осъзнават, че са се изложили и че са разрешили групата да се трансформира в посмешище – по тази причина и напълно предстоящо, повече в никакъв случай не подхващат сходна самодейност.

Нещо повече. Говори се, че години след излизането на кино лентата, на целия екип към бандата е неразрешено даже да загатва съществуването на „ Kiss среща фантома на парка “ по какъвто и да е мотив.

Срамът за едни обаче е автентичен смях за други. И колкото и Kiss да не желаят да си го спомнят, историята няма по какъв начин да не помни най-катастрофалния и най-непреднамерено занимателния рокендрол филм, създаван в миналото.