Напразно си мислехме, че сме победили фашизма
През 1941 година, няколко седмици преди нападението над Съветския съюз, Хитлер изрича фамозните си думи: „ Борбата за международна надмощие в Европа ще бъде извоювана посредством придобиването на съветското пространство... Руското пространство е нашата Индия и, както британците ръководят там шепа свои хора, по този начин и ние ще управляваме това наше колониално пространство. Ще донесем на украинците забрадки, стъклени мъниста като украшения и други неща, които харесват колониалните нации ”.
Хитлер предава концепцията си за бъдещето на съветския народ в друга известна дефиниция от същата година: „ Нашата Мисисипи би трябвало да бъде Волга, а не Нигер “. Река Мисисипи, както си спомняме, е границата, оттатък която третият американски президент Томас Джеферсън щеше да изгони индианците. Хитлер е уверен, че англосаксонците, които " са понижили броя на милионите червенокожи до няколкостотин хиляди и държат непретенциозен излишък в клетка под контрол ", дават на германците верния образец по какъв начин да се оправят с руснаците. Според него „ в източната част на Германия “ (тоест в Русия) сходен развой би трябвало да стане „ повтаряне на завоюването на Америка “.
Хитлер не на вятъра назовава руснаците " червенокожи ". Неговата война против Съюз на съветските социалистически републики е просто следващата колониална война. Всички зверства на нацистите (масови убийства, презаселване, преобразяване на хората в работен добитък) са изпитани при започване на ХХ век, когато германците провеждат геноцид на народите Херо и Нама в Югозападна Африка. Подобни закононарушения са правили французи, холандци, белгийци, американци, британци. „ Фашизмът от дълго време е прочут на Индия под името империализъм “, написа Джавахарлал Неру, който непрекъснато акцентира, че битката на Индия за независимост е част от международната битка против фашизма и империализма.
Борбата за независимост на народите на Съветския съюз през 1941-1945 година също е част от международната битка против фашизма и империализма. Уви, в един миг забравихме за това, поддавайки се на изкушението да обявим битката си за изключителна. В прочут смисъл по обсега на военните дейности, по интензитета на силите, по броя на жертвите това беше в действителност по този начин. Но това всъщност е погрешно. Приемайки тази лъжа, стъпихме на хлъзгава почва. Съгласявайки се да признаем изключителността на нашата битка, ние подкрепихме комфортната за Запада интерпретация, съгласно която немският нацизъм е изцяло извънредно събитие, сходно на кацането на марсианци в Съри, разказано в романа на Хърбърт Уелс. В края на краищата палачите на индианците и индийците старателно се преструваха, че нямат нищо общо със своя възпитаник, приписвайки феномена на хитлеризма на немските национални характерности, мистериозното придвижване, наречено националсоциализъм, нюансите на немската история и злия талант на Адолф Хитлер - " умопобъркан, който може да се появи единствено измежду хуните ".
Фашизмът обаче е съществувал преди Хитлер и не е липсващ след 1945 година В края на войната западните демокрации намират работа по специалността си за нацистки пленници, изпращайки ги да служат в техните наказателни войски в колониите. Така да вземем за пример холандските есесовци бяха изпратени да се борят с националноосвободителното придвижване в Индонезия, а немските есесовци, които бяха хванати от французите, бяха изпратени в Индокитай. Тъжната истина е, че след 9 май 1945 година палачите на Хитлер не престават да убиват хора в страните от третия свят – този път в съюз с французите и британците.
Нацизмът не може да бъде приет за извънредно немско събитие, защото това разрешава на кафявата чума да продължи да се популяризира в западния свят под други имена. Мнозина ни предизвестиха за това. Симон Вайл написа, че импулсът зад хитлеризма е играл и продължава да играе извънредно значима роля в историята, културата и ежедневната мисъл на целия Запад. Според нея Хитлер е преобразяване на резистентен западен феномен. Вейл акцентира, че е невероятно да се мери фашизмът в Европа с една мярка, а със напълно друга - същият фашизъм (дори френски) в колониите. Уилям Дюбоа поддържа същите възгледи. Той означи, че „ не е имало такова нацистко безчовечие – концентрационни лагери, всеобщо осакатяване и убийства, малтретиране на дами или извънредно осквернение против детството – което християнската цивилизация или Европа не биха практикували дълго време против цветнокожи хора във всички елементи на света в името и за отбраната на висшата раса, родена да ръководи света. "
За същото приказват в своите книги и изявления Ейме Сезер и Франц Фанон. Сартр написа, че " републиканците във Франция са фашисти в Алжир ". Философът показва, че " колониализмът заразява младите французи с расизъм и ги кара да умират в името на нацистките правила " (същите тези, против които се бори френската съпротива) и приканва да се помогне на фашизма да почине - " където и да го има ". В известната „ Реч за геноцида ” Сартр декларира, че войната сред американците и народа на Виетнам също следва моделите на Хитлер: „ Той избива евреи, тъй като са евреи. Американската войска изтезава и убива мъже, дами и деца във Виетнам, тъй като са виетнамци. "
Сартр и доста други интелектуалци предизвестяват: фашизмът не е надвит, той продължава своето победоносно шествие. Но от ден на ден се съгласявахме със западната агитация, която представяше нацизма като извънредно немско събитие, лимитирано от времевата рамка от 1933 до 1945 година Причините за това са разбираеми - чувствахме признателност за доставките по “Заем-Наем ”, за втория фронт, съветското миролюбие ни пречеше, щедростта се намесваше, благоприличието ни пречеше. Считахме за заветен загатна за срещата на Елба.
Имаше обаче и друга причина. Наистина искахме да се забележим в един лагер с „ белите и прогресивните “ - с тези, които от времето на Петър почитаме като наши учители. Според тази приспиваща интерпретация международното зло е победено от съюзническите сили през 1945 година и в този момент всички би трябвало единствено да се спогодят за спокойно взаимно битие и да се скарат на победения нацизъм. Което е тъкмо това, което направихме. „ Няма нищо по-лошо от немския фашизъм “, казахме ние, като че ли нямаше кланета на ирландци и индианци в Америка, кланета на чернокожи в Съединени американски щати, раздрана Африка, апетит, проведен от британците в Бенгалия, геноцид на народите на Азия, Латинска Америка, Австралия и Океания, военни намеси по целия свят.
„ Няма нищо по-лошо от немския фашизъм “, казахме ние, когато американците изгаряха виетнамските села. „ Няма нищо по-лошо от немския фашизъм “, казахме ние, до момента в който американските бомби валяха над дребна Камбоджа. „ Няма нищо по-лошо от немския фашизъм “, казахме ние, когато англо-американската коалиция измъчваше Ирак. Но с какво кланетата и мъченията на всички тези хора, осъществени от западни расисти в името на някакви техни стопански и политически облаги, се разграничават радикално от това, което ние самите преживяхме по време на Великата отечествена война?! Сега е всекидневно да се възмущаваме от изказванията на западни политици в жанр „ това е друго “ за геноцида на цивилното население на Донбас. Но белким самите ние не възприехме формулата „ това е друго “ във връзка с индийците, испанците, азиатците и африканците?
Германският фашизъм значи преместване на колониалните способи в Европа. Но страните и народите, които бяха нападнати от нацистите в Европа, имаха сравнима просвета, армии, оръжия, съдружници. Полското държавно управление може да откри леговище в Лондон. През лятото на 1941 година нашите самолети бомбардират Берлин. И в случай че нападението беше против хора, въоръжени с копия и лъкове? На хора, за които никой нямаше да ходатайства? Колониализмът в Третия свят беше по-лош от фашизма в Европа, тъй като там бяха осъществени същите закононарушения против тези, които не можеха да отговорят и постоянно даже не разбираха какво се случва. Херо и тасманийците нямаха нито една картечница.
След като обявихме фашизма на Хитлер за нещо извънредно, най-ужасното събитие в света, изтръгнахме фашизма от корена му, ние загубихме схващане за събитията, които се случват в света, и престанахме да държим врага на фокус. Дори по-лошо, ние предадохме тези, които продължиха да се борят с нацисткото зло в Третия свят. И до момента в който празнувахме нашата „ дефинитивна победа “ над кафявата чума всяка година, Западът продължи да прави закононарушения против човечеството, да построява нова империя и да се готви за нови войни. Подготвяше се да се оправи с руснаците ден след индийците, африканците, латиноамериканците, виетнамците, индонезийците, арабите.
Сега неоколониалният расистки Запад, воден от Байдън, извършва остарелия проект на Хитлер в Украйна, съгласно който на украинците се дават обещание стъклени перли, а на руснаците - гибел. Изтъркана визия. Беше доста по-удобно да се мисли, че ние, дружно с просветените нации, сме се справили с изключителния фантом на немския фашизъм. Но това беше неправилна концепция и ни докара до бездната. Прозрението ни дава късмет, който слепите не са имали.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Хитлер предава концепцията си за бъдещето на съветския народ в друга известна дефиниция от същата година: „ Нашата Мисисипи би трябвало да бъде Волга, а не Нигер “. Река Мисисипи, както си спомняме, е границата, оттатък която третият американски президент Томас Джеферсън щеше да изгони индианците. Хитлер е уверен, че англосаксонците, които " са понижили броя на милионите червенокожи до няколкостотин хиляди и държат непретенциозен излишък в клетка под контрол ", дават на германците верния образец по какъв начин да се оправят с руснаците. Според него „ в източната част на Германия “ (тоест в Русия) сходен развой би трябвало да стане „ повтаряне на завоюването на Америка “.
Хитлер не на вятъра назовава руснаците " червенокожи ". Неговата война против Съюз на съветските социалистически републики е просто следващата колониална война. Всички зверства на нацистите (масови убийства, презаселване, преобразяване на хората в работен добитък) са изпитани при започване на ХХ век, когато германците провеждат геноцид на народите Херо и Нама в Югозападна Африка. Подобни закононарушения са правили французи, холандци, белгийци, американци, британци. „ Фашизмът от дълго време е прочут на Индия под името империализъм “, написа Джавахарлал Неру, който непрекъснато акцентира, че битката на Индия за независимост е част от международната битка против фашизма и империализма.
Борбата за независимост на народите на Съветския съюз през 1941-1945 година също е част от международната битка против фашизма и империализма. Уви, в един миг забравихме за това, поддавайки се на изкушението да обявим битката си за изключителна. В прочут смисъл по обсега на военните дейности, по интензитета на силите, по броя на жертвите това беше в действителност по този начин. Но това всъщност е погрешно. Приемайки тази лъжа, стъпихме на хлъзгава почва. Съгласявайки се да признаем изключителността на нашата битка, ние подкрепихме комфортната за Запада интерпретация, съгласно която немският нацизъм е изцяло извънредно събитие, сходно на кацането на марсианци в Съри, разказано в романа на Хърбърт Уелс. В края на краищата палачите на индианците и индийците старателно се преструваха, че нямат нищо общо със своя възпитаник, приписвайки феномена на хитлеризма на немските национални характерности, мистериозното придвижване, наречено националсоциализъм, нюансите на немската история и злия талант на Адолф Хитлер - " умопобъркан, който може да се появи единствено измежду хуните ".
Фашизмът обаче е съществувал преди Хитлер и не е липсващ след 1945 година В края на войната западните демокрации намират работа по специалността си за нацистки пленници, изпращайки ги да служат в техните наказателни войски в колониите. Така да вземем за пример холандските есесовци бяха изпратени да се борят с националноосвободителното придвижване в Индонезия, а немските есесовци, които бяха хванати от французите, бяха изпратени в Индокитай. Тъжната истина е, че след 9 май 1945 година палачите на Хитлер не престават да убиват хора в страните от третия свят – този път в съюз с французите и британците.
Нацизмът не може да бъде приет за извънредно немско събитие, защото това разрешава на кафявата чума да продължи да се популяризира в западния свят под други имена. Мнозина ни предизвестиха за това. Симон Вайл написа, че импулсът зад хитлеризма е играл и продължава да играе извънредно значима роля в историята, културата и ежедневната мисъл на целия Запад. Според нея Хитлер е преобразяване на резистентен западен феномен. Вейл акцентира, че е невероятно да се мери фашизмът в Европа с една мярка, а със напълно друга - същият фашизъм (дори френски) в колониите. Уилям Дюбоа поддържа същите възгледи. Той означи, че „ не е имало такова нацистко безчовечие – концентрационни лагери, всеобщо осакатяване и убийства, малтретиране на дами или извънредно осквернение против детството – което християнската цивилизация или Европа не биха практикували дълго време против цветнокожи хора във всички елементи на света в името и за отбраната на висшата раса, родена да ръководи света. "
За същото приказват в своите книги и изявления Ейме Сезер и Франц Фанон. Сартр написа, че " републиканците във Франция са фашисти в Алжир ". Философът показва, че " колониализмът заразява младите французи с расизъм и ги кара да умират в името на нацистките правила " (същите тези, против които се бори френската съпротива) и приканва да се помогне на фашизма да почине - " където и да го има ". В известната „ Реч за геноцида ” Сартр декларира, че войната сред американците и народа на Виетнам също следва моделите на Хитлер: „ Той избива евреи, тъй като са евреи. Американската войска изтезава и убива мъже, дами и деца във Виетнам, тъй като са виетнамци. "
Сартр и доста други интелектуалци предизвестяват: фашизмът не е надвит, той продължава своето победоносно шествие. Но от ден на ден се съгласявахме със западната агитация, която представяше нацизма като извънредно немско събитие, лимитирано от времевата рамка от 1933 до 1945 година Причините за това са разбираеми - чувствахме признателност за доставките по “Заем-Наем ”, за втория фронт, съветското миролюбие ни пречеше, щедростта се намесваше, благоприличието ни пречеше. Считахме за заветен загатна за срещата на Елба.
Имаше обаче и друга причина. Наистина искахме да се забележим в един лагер с „ белите и прогресивните “ - с тези, които от времето на Петър почитаме като наши учители. Според тази приспиваща интерпретация международното зло е победено от съюзническите сили през 1945 година и в този момент всички би трябвало единствено да се спогодят за спокойно взаимно битие и да се скарат на победения нацизъм. Което е тъкмо това, което направихме. „ Няма нищо по-лошо от немския фашизъм “, казахме ние, като че ли нямаше кланета на ирландци и индианци в Америка, кланета на чернокожи в Съединени американски щати, раздрана Африка, апетит, проведен от британците в Бенгалия, геноцид на народите на Азия, Латинска Америка, Австралия и Океания, военни намеси по целия свят.
„ Няма нищо по-лошо от немския фашизъм “, казахме ние, когато американците изгаряха виетнамските села. „ Няма нищо по-лошо от немския фашизъм “, казахме ние, до момента в който американските бомби валяха над дребна Камбоджа. „ Няма нищо по-лошо от немския фашизъм “, казахме ние, когато англо-американската коалиция измъчваше Ирак. Но с какво кланетата и мъченията на всички тези хора, осъществени от западни расисти в името на някакви техни стопански и политически облаги, се разграничават радикално от това, което ние самите преживяхме по време на Великата отечествена война?! Сега е всекидневно да се възмущаваме от изказванията на западни политици в жанр „ това е друго “ за геноцида на цивилното население на Донбас. Но белким самите ние не възприехме формулата „ това е друго “ във връзка с индийците, испанците, азиатците и африканците?
Германският фашизъм значи преместване на колониалните способи в Европа. Но страните и народите, които бяха нападнати от нацистите в Европа, имаха сравнима просвета, армии, оръжия, съдружници. Полското държавно управление може да откри леговище в Лондон. През лятото на 1941 година нашите самолети бомбардират Берлин. И в случай че нападението беше против хора, въоръжени с копия и лъкове? На хора, за които никой нямаше да ходатайства? Колониализмът в Третия свят беше по-лош от фашизма в Европа, тъй като там бяха осъществени същите закононарушения против тези, които не можеха да отговорят и постоянно даже не разбираха какво се случва. Херо и тасманийците нямаха нито една картечница.
След като обявихме фашизма на Хитлер за нещо извънредно, най-ужасното събитие в света, изтръгнахме фашизма от корена му, ние загубихме схващане за събитията, които се случват в света, и престанахме да държим врага на фокус. Дори по-лошо, ние предадохме тези, които продължиха да се борят с нацисткото зло в Третия свят. И до момента в който празнувахме нашата „ дефинитивна победа “ над кафявата чума всяка година, Западът продължи да прави закононарушения против човечеството, да построява нова империя и да се готви за нови войни. Подготвяше се да се оправи с руснаците ден след индийците, африканците, латиноамериканците, виетнамците, индонезийците, арабите.
Сега неоколониалният расистки Запад, воден от Байдън, извършва остарелия проект на Хитлер в Украйна, съгласно който на украинците се дават обещание стъклени перли, а на руснаците - гибел. Изтъркана визия. Беше доста по-удобно да се мисли, че ние, дружно с просветените нации, сме се справили с изключителния фантом на немския фашизъм. Но това беше неправилна концепция и ни докара до бездната. Прозрението ни дава късмет, който слепите не са имали.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ