Единственото куче военен пленник във Втората световна
През 1936 екипажът на бойната лодка HMS Gnat си нямат амулет и взема решение да поправи тази неточност. Командирът, лейтенант Валдергрейв, и офицер Чарлз Джефри купуват британски пойнтер от Шанхай, Китай, който кръщават Джуди и считат да служи и като амулет на лодката, и като ловно куче, когато дебаркират. Грижата за него е поверена на готвачът на лодката.
Втората международна идва и през юни 1939 екипажът на HMS Gnat сменя лодката с HMS Grasshopper. Три години по-късно Grasshopper е ударена от торпедо и екипажът се озовава на уединен остров покрай Суматра, където Джуди оказва помощ на всички като съумява да откри питейна вода с помощта на сензитивното си кучешко подушване.
Джуди на борда на HMS Grasshopper
Няколко дни по-късно съумяват да се спасят, стигайки до самия остров Суматра, откъдето поемат на дълъг път към Педанг, който се държи от британците. Те се надяват да заловен сътрудниците си преди да се изтеглят. Уви, когато идват, и последната лодка с британци към този момент е отпътувала – това ги оставя в плен на японците.
Един от пленниците в лагера в Медан, Индонезия, е водачът Франк Уилямс, който вижда кучето и „ Помня, че си помислих какво прави подобен прекрасен британски пойнтер на сходно място. Осъзнах че даже да беше кльощава, тя беше герой. “ От тогава те си стават толкоз положителни другари, че Джуди към този момент е наричана кучето на Франк.
Когато надзирателите в лагера бият някой от пленниците, Джуди постоянно им се спуска да ги лае. Това напълно естествено насочвало вниманието и експанзията им върху кучето.
Кученцата на Джуди
При преместването си в различен лагер през 1944, Франк Уилямс скрито взима Джуди със себе си в чувал от ориз. На 26 юни, до момента в който плават за Сингапур обаче корабът им е ударен от няколко английски торпеда. Настава безпорядък измежду пленници и екипаж, само че съгласно Франк: „ (Тя) беше извънредно спокойна и неподвижна, чакайки ме аз да направя нещо. “ Двамата съумяват да се измъкнат от бързо потъващия транспортен съд, само че в процеса и измежду отломките се губят един различен. Франк намира земя и още веднъж е хванат заложник като го пращат в различен лагер.
Намирайки се в начална позиция, самичък и още веднъж на път да бъде заключен някъде в Суматра, той споделя: „ Не можех да допускам на очите си! Когато влязох в лагера, мършаво куче ми скочи на гърдите и ме прекатури… Никога не съм се радвал толкоз доста да видя остарялото момиче. И мисля, че тя се усещаше по същия метод. “
Когато са освободени обаче, появява се нов проблем. Корабът, който би трябвало да ги върне във Англия, не позволява животни на борда. Мъжът обаче съумява да вкара кучето си, до момента в който други пленници баламосват пазачите.
Когато идват на Острова обаче тъгите не свършват. Джуди незабавно е взета от Министерството на земеделието, където прекарва 6 месеца под карантина. Историята й обаче се разчува и вследствие на службата си Джуди получава медала „ Дикин “ (еквивалента на кръста „ Виктория “, само че за животни, посочили заслуги в който и да е бранш на армията).
Пример за орден „ Дикин “
Освен оценките, тя получава и доста внимание, включително дава „ изявление “ за BBC, а на 3 май 1946 се организира гала в чест на службата й. Официално изказания мотив за връчването на оценката й е:
…
Джуди прекарва остатъка от дните си, пътувайки с Уилямс из Африка. На 17 февруари 1970, на 13-годишна възраст, тя е приспана, тъй като здравето й се утежнява поради израстък.
