Какво се случва на 30 януари в българската история
През 1856 година в Свищов е основано първото българско читалище. На 30 януари 1844 година Георги Раковски е задържан дружно с татко си в Котел. Те са наклеветени от котленските чорбаджии, че готвят протест.
В жалбата написана от тях до видинския шеф против Георги Раковски и татко му написа: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а в този момент дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. На 30 януари 1878 година в хода на Руско-турската освободителна война отряд български опълченци освобождават Котел.
Същият ден пълномощниците на Високата врата уведомяват главнокомандващия популярен княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието.
На тази дата са родени: Борис III - цар на българите от 1918 година до 1943 година, Златан Дудов - немски режисьор от български генезис, класик на немското кино; политическият и държавен деятел и банкер Атанас Буров.
На 30 януари умира първият президент на България Жельо Желев.
2018 година
Koнcтитyциoнният cъд взема peшeниe, c ĸoeтo пpиeма, чe изpaзът „ c пpaвo нa пoвтopнo нaзнaчeниe “ в paзпopeдбaтa нa член 129, aл. 6 oт Koнcтитyциятa изĸлючвa възмoжнocттa зa нaзнaчaвaнe нa eднo лицe зa aдминиcтpaтивeн pъĸoвoдитeл нa ĸoнĸpeтeн cъд, пpoĸypaтypa или cлeдcтвeнa cлyжбa зa пoвeчe oт двa мaндaтa. Cъщoтo лицe мoжe дa бъдe нaзнaчaвaнo нa дpyги pъĸoвoдни длъжнocти в cъдeбнaтa влacт.
1980 година
Открита е независима галерия на Светлин Русев в галерията на ул. "Шипка " 6. Светлин Русев (С. Р. Вълчев), роден на 14 юни 1933 година в с. Върбица, Плевенско, е български художник. Завършва живопис във ВИИИ (днешната Художествена академия) при Д. Узунов; професор от 1977.
Председателства Съюза на българските художници от 1973-1985 година, първи зам.-председател е на Комитета за просвета в интервала 1982-1984 година, от 1985 година е шеф на Националната художествена изложба. В художествения живот на България се постанова в края на 50-те години на предишния век (композициите "Интерниране " и "Копачки ").
През 1961 година получава златен орден от Първата младежка галерия в София. Има сполучливи изяви в региона на кавалетната, монументалната живопис и рисунката. Създава художествени облици с монументално подстрекателство, построени с прецизен рисунък и монохромен нюанс: "Трактористи " (1960 г.), "Жена с самун " (1961 г.), "Пред разстрел " (1963 г.), "Преди багра " (1964 г.), "Клетва " (1966 г.), "Прощаване с патриарх Евтимий " (1968 г.), "Безработни 1933 " (1968 г.), "Отдих " (1969 г.), "Ден финален " (1972 г.), "Краят на работния ден " (1974 г.), "Самуилови воини " (1975 г.), "Батак " (1977 г.), "Светлина и мрак " (1978 г.), "Жената на миньора " (1979 г.), "Размисъл " (1980 г.), "Очакване " (1980 г.) и други
Автор е на портрети, в които пресъздава майсторски типажа и психическото положение: "Портрет на майката на художника " (1967 г.), "Портрет на Богомил Райнов " (1970 г.), "Портрет на Кирил Петров " (1971 г.), "Портрет на Дечко Узунов " (1973 г.), "Портрет на Васка Емануилова " (1975 г.), "Портрет на Николай Шмиргела " (1977 г.), "Портрет на Николай Райнов " (1978 г.) и други Работи в региона на пейзажа ( "Пейзаж в алено ", 1969 г.; "Есенен пейзаж ", 1969 г.; "Пейзаж от Балчик ", 1972 г.; "Пейзаж от Мелник ", 1973 г.; "Пейзаж от София ", 1976 г.; "Пейзаж в бяло ", 1977 г.) и натюрморта.
В живописния цикъл "България " (1970-1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихологическия образ на българката. Рисува актови произведения и композиции, работи в региона на монументалното изкуство (Централна гара в София, 1975 г.; НДК, 1980 г.; стенописва ц. "Св. Петка " в местността "Рупите " до Петрич, 1993-1994 г.). Член е на "Салон д’Отон " в Париж, на салон "Ника-кай " в Токио, на академия "Медичи " в Рим, на Академията за изкуства в Москва; почетен член-кореспондент е на "Кюнстлерхаус " във Виена. Носител е на премия "Паисий Хилендарски " (2001 г.).
1967 година
Oт 30 януари до 1 февруари се организира публично посещаване в България на президента на Финландия Урхо Кеконен. Урхо Калева Кеконен (1900-1986 г.) е президент на Финландия в интервала 1956-1981 година Като водещ представител на Центристката партия (известна като Аграрна партия до 1965 г.) той заема разнообразни постове в държавните управления от 1936 година и е министър-председател от 1950 до 1956 година
Наследява Юхо Паасикиви като президент през 1956 година Преизбран е през 1962 година и 1968 година, а през 1973 година финландският парламент гласоподава удължаването на мандата му, който преди удължаването би трябвало да приключи през 1974 година През 1978 година е определен за последния си мандат като президент.
Подава оставка по здравословни аргументи през 1981 година по време на кариерата си Кеконен съумява да поддържа неутрални другарски връзки с Съюз на съветските социалистически републики.
1963 година
В изложба "Шарпантие " в Париж е проведена изложбата "Съкровищата на българските музеи ". Тя е под патронажа на френското Министерство на външните работи и е открита от министъра на културата Андре Малро. До закриването й на 2 юни с.г. тя е посетена от 120 000 души, измежду които е и министър председателят Жорж Помпиду.
1934 година
С решение на държавното управление е въведен държавен монопол върху житото и ръжта.
1913 година
В хода на Балканската война стартират Българо-румънски договаряния в София. Княз Гика упорства да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа. Балканската война (1912-1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз – 1912-1913 г.) срещу Османската империя.
Предизвиква се от нерешения народен въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили обилни елементи от полуострова, обитаеми с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в рамките на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
1912 година
Шведският публицист Алфред Йенсен издига кандидатурата на Пенчо П. Славейков за Нобелова премия по литература за 1912 година Пенчо Славейков е български стихотворец, автентичен член на БКД (1898 г.), наследник на П. Р. Славейков. Следва философия в Лайпциг в интервала 1892-1898 година Активно взе участие в редактирането на списание "Мисъл ".
Обществено-политическите и естетическите му възгледи се оформят под въздействие на възрожденския либерализъм, реализма на съветската класическа литература и българското национално творчество, на немската философия и психологизма на индивидуалистичната хармония.
Майстор е на къси лирични творби - "Сън за благополучие ", епични - "Епически песни ", "На Острова на блажените ", произведения. Разработва претекстове и от националното творчество. В поемата "Кървава ария " пресъздава трагизма на Априлското въстание. Превежда произведения от немски поети. Умира в заточение в Италия
1888 година
Владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под ескорт до епархиите им, тъй като вземат решение да не загатват в божествената литургия името на княз Фердинанд като грабител и са мълчешком подкрепени от екзарха. През януари 1889 година те проповядват срещу управляващите и са сложени под домакински арест.
1878 година
В хода на Руско-турската освободителна война отряд български опълченци освобождават Котел. Същия ден пълномощниците на Високата врата уведомяват главнокомандващия популярен княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието.
1856 година
В Свищов е основано първото българско читалище.
1844 година
Георги Раковски е задържан дружно с татко си в Котел. Те са наклеветени от котленските чорбаджии, че готвят протест. В жалбата написана от тях до видинския шеф против Георги Раковски и татко му написа: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а в този момент дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не желаеме да ги имаме между тях... Отървете ни от тях! "
На 31 януари двамата са изпратени през Търново за Русе, където остават в пандиза до 22 февруари. На 23 февруари са оковани във вериги. Георги Раковски и татко му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в пандиза.
На тази дата са родени:
1944 година
Родена е Цветана Манева - театрална и киноактриса. Родена е в фамилията на известния пловдивски трагичен актьор Георги Манев. През 1966 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.Дебютира в ролята на Еболи („ Дон Карлос " - Фр. Шилер) (1967) в Пловдивския трагичен спектакъл, където играе до 1979 година, когато се причислява към трупата на Театър „ Сълза и смях “ (1979-1991) и в Драматичен спектакъл „ Н. О. Масалитинов “ в Пловдив, Драматичен спектакъл „ Невена Коканова “ Ямбол и Общински трагичен спектакъл „ Апостол Карамитев” Димитровград (1992-1993) и ТР „ Сфумато “ (1993-1999).
Играе в постановки на Театър 199. Участва още в спектакъл „ Сфумато “ и Младежки спектакъл „ Николай Бинев “. Преподавател по актьорско майсторство в Първо частно театрално учебно заведение „ Любен Гройс “ в Нов български университет (1993-1995). Член на английското Шекспирово сдружение. Художествен шеф на театралното издание на интернационалния фестивал „ Варненско лято “.
Има голям брой функции в театъра, само че е по-известна с функциите си в киното: играла е в над 50 български кино лентата. Председател е на Съюза на артистите в България от 1986 до 1989 година. Почетен професор на Нов български университет (2003).
Преди измененията през 1989 година Манева е била национална представителка в 7-мо, 8-мо национално заседание и 9-то национално събрание; била е член на Пленума на Комитета за просвета и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 година е удостоена със званието „ национална артистка “. Хабилитиран професор.
Манева е избирана и два следващи мандата за кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия – на XII и XIII конгрес.
През 2004 година получава медал „ Стара планина “ за огромните ѝ заслуги в региона на българския спектакъл и кино и във връзка 60 години от рождението ѝ. През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен жител на град Пловдив.
1903 година
Роден е Златан Дудов - немски режисьор от български генезис, класик на немското кино. През 1929 година е стипендиант в Съюз на съветските социалистически републики, където се среща с Айзенщайн. Дебютът му "Куле Вампе " (1932 г.) е в традициите на пролетарското известно изкуство (т. нар. соцреализъм). Емигрира в Париж през 1934 година, живее в Швейцария през 1940 година
През 1945 година се завръща в Берлин. По-известни филми: "Сапунени мехури " (1933 г.), "Хляб наш насъщни " (1949 г.), "Семейство Бентин " (1950 г.), "Съдбата на дамите " (1952 г.), "По мощни от нощта " (1954 г.), "Капитанът от Кьолн " (1956 г.), "Превратности на любовта " (1959 г.). Умира при автомобилна злополука. Не съумява да приключи "Кристина " (1963 г.). Златан Дудов умира през 1963 година
1899 година
Родена е Надежда – българска княгиня, последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза; сестра на цар Борис III. На 24 януари 1924 година се омъжва за Вюртенбергския херцог Албрех-Евгени и от брака си с него има пет деца: Фердинанд-Евгени, Маргарита–Луиза, Евгени-Еберхард, Александър-Евгени и София. Не се занимава с политическа активност.
1894 година
Роден е Борис III - цар на българите от 1918 година до 1943 година Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава незабавно купата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната гибел на майка им (1899 г.) децата порастват под непосредствения контрол на баба им – княгиня Клементина.
Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните учебни заведения. След довеждане докрай на междинното си обучение Борис III слуша лекции във Военното учебно заведение в София. След навършване на пълноправие през 1912 година публично е провъзгласен за престолонаследник на българския трон. Участва като офицер със специфични поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 година
След въвличането на България в Първата международна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската войска, само че след това още веднъж е офицер за специфични поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 година се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от интензивно присъединяване във вътрешнополитическия живот на страната. Не утвърждава ръководството на Български земеделски народен съюз (1919–1923 г.), отпред на което стои Ал. Стамболийски.
Става основател на боен скрит план, организацията на който разпорежда на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се групировка Народен сговор. След триумфа на акцията на 9 юни 1923 година пристъпва към подсилване на ситуацията си като първокачествен фактор в цялостния политически живот на страната.
Подкрепя сговористкото държавно управление на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 година и когато то става неловко от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране при започване на януари 1926 година Работи в стеснен контакт и с второто сговористко държавно управление отпред с А. Ляпчев.
През октомври 1930 година се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 година се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. След два преходни кабинета, през ноември 1935 година Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 година се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава купата княз Търновски.
В началото на Втората международна война Борис III се придържа към курс на неутралитет. Натискът на Берлин за замесване на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 година държавното управление на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, вследствие на който България става съдружник на страните от хитлеристката ос.
От този миг Борис III е лишен на процедура от опцията да организира независима външна политика. Той се оказва безпомощен да се опълчи на идващото искане на своите съдружници – да разгласи война на Съединени американски щати и Англия, което става на 13 декември 1941 година В средата на август 1943 година той подхваща следващото си посещаване при А. Хитлер.
След завръщането си към 20–21 август ненадейно заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е напълно непредвидена и аргументите за нея и до през днешния ден остават неизяснени. На престола незабавно е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функционалностите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.
1882 година
Роден е Теодор Траянов - стихотворец, преводач и посланик. Участва като доброволец в Балканската война през 1912–1913 година От 1914 година е в системата на Министерството на външните работи и изповеданията. Служител е в Българското посолство във Виена (1914–1921 г.) и в Бреслау (дн. Вроцлав) (1922–1923 г.). Уволнен е след държавния прелом на 9 юни 1923 година от държавното управление на проф. Ал. Цанков. Автор е на стихосбирката "Пантеон ". Превежда от немски език.
1876 година
Роден е Никола Михайлов Ненов - български художник. Рисувал е портрети на изтъкнати интелектуалци като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Петко Ю. Тодоров, цар Фердинанд и други Роден е в Шумен на 30 януари 1876 година Рисува от дребен. Учи в Софийската мъжка гимназия. Негов преподавател и началник е проф. Иван Мърквичка.
Завършва гимназията през 1895 година и отпътува за Мюнхен, където учи живопис в академията за изящни изкуства при професорите Ото Зайц и Александер декор Вагнер. След завършването отпътува на специализация в Париж, а по-късно и в Лондон, където учи старите британски портретисти. Завръща се още веднъж в Мюнхен и открива частно учебно заведение по изобразяване. Една от ученичките му – Ида Муглер от Фрайбург – става по-късно негова брачна половинка. От 1902 година Михайлов е в България.
Заема длъжността художник на Министерството на националното просвещение и става велможа художник на цар Фердинанд. Напуска страната през 1910 година и се открива при брачната половинка си в Берлин. Между Първата и втората международна война е измежду най-търсените и скъпо платени салонни портретисти освен в Европа, само че и в Южна и Северна Америка. През 1917 година художникът открива изложения в Лайпциг, Берлин, Дрезден и Бремен.
През 1921 година посещава Аржентина и рисува портрети на видни персони. През 1922 – 1923 година в Чили и Бразилия рисува портрети на ръководителите на двете републики и прави изложения. В края на 1923 година и през 1924 година художникът пътува и прави изложения в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и други
Благодарение на своя огромен гений в портретната живопис, художникът си извоюва интернационална популярност. Неговите изложения се посещавани и коментирани в пресата от критици и аудитория. Михайлов е доста работлив художник. По данни на немския щемпел до 1954 година е нарисувал 3000 картини, в интервала 1911 – 1960 година е взел участие в общо 55 изложения, 26 от които в Германия – множеството от тях независими.
Никола Михайлов е завещал 18 от картините си на Националната художествена изложба, само че българската администрация години наред не се е погрижила да ги прибере от Германия и 7 от тях са изчезнали.
Според наследството на художника, който умира през 1960 година, картините от жилището на щерка му след нейната гибел би трябвало да дойдат в България. Част от картините са репродуцирани от изкуствоведката Снежанка Добриянова-Бауер. Дъщеря му Олга Михайлова умира през май 1994 година на 90-годишна възраст.
1875 година
Роден е Атанас Буров - политически и държавен деятел, банкер. Завършва стопански и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от водачите на Народната партия и като подобен заема значими държавни постове – подпредседател на ХV Общински народен съвет, министър на търговията в държавното управление на Ст. Данев (1913 г.) и в съдружното държавно управление на Ал. Стамболийски (октомври 1919 – май 1920 г.).
Противник е на ръководството на Български земеделски народен съюз, провежда присъединяване на последователите на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 година След неуспеха на акцията е заставен да емигрира. След държавния прелом на 9 юни 1923 година се завръща в България и става един от създателите на Демократическия сговор.
Той е министър на външните работи в държавното управление на А. Ляпчев (1926–1931 г.). По-късно взе участие в ръководството на страната за малко време като министър без портфейл в държавното управление на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). По време на Втората международна война (1939–1945 г.) като съперник на отечественофронтовската власт е репресиран и умира.
1875 година
Роден е Климент Шапкарев - български бунтовник, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и образован деятел. Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев.
В 1893 година приключва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В гимназията членува в тайния революционен кръжок дружно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет.
През 1897 година е пратеник от Самоковското сдружение на Четвъртия македонски конгрес. Завършва в 1898 година и става преподавател в Самоков, като по едно и също време с учителската активност работи и като пунктов шеф на ВМОРО, като провежда прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904 – 1905 година е преподавател в Одринската българска гимназия „ Д-р Петър Берон “ и секретар на Одринския областен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).
Като Август написа във вестника на десницата във ВМОРО „ Илинден “, от чиито страници атакува органа на левицата „ Одрински глас “. Преди началото на Балканската война отпътува от Одрин за България и се записва като доброволец в 52-ри пехотен полк на българската войска, с който се бори под Одрин.
За проявена смелост е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата международна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското учебно заведение в Садово. След освобождението на Вардарска Македония напролет на 1941 година се открива в Битоля, където също преподава в земеделско учебно заведение. Умира там през 1949 година.
Климент Шапкарев е създател на брошурата „ Спомени и мисли за Гоце Делчев “.
След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се дами за Амалия Примджанова, която дружно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и ръководител на Македонския теоретичен институт Петър Шапкарев и историкът Иван Шапкарев.
1857 година
Роден е Петър Ораховац – доктор и публичен деятел, един от уредниците на здравното дело в България. Роден е в Орехово, Черна гора. Следва право в Русия. През 1875 година прекъсва образованието си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 година Участва и в Сръбско-турската война през 1876 година
След това се завръща в Русия и приключва медицина в Москва. Установява се в България и от 1884 година работи като околийски доктор в Кула, Ловеч, Видин, областен доктор в Ловеч и София. През 1898 година е назначен за шеф на Софийската общинска санитарна работа, а през 1901–1902 година за шеф на Държавна санитарна ревизия. След това минава на свободна процедура. Той е измежду основателите и ръководителите на Българския лекарски съюз.
През 1909–1910 година е определен за член и ръководител на Върховния медицински съвет. Полага огромни грижи за развиването на опазването на здравето в България. Автор е на законопроект (1901 г.) за националното здраве, който планува разширение на участъковия принцип и възстановяване на санитарния контрол, на план за изменение на Закона за запазване на публичното здраве (1903 г.) и други
По негово гледище е гласувано нарастване на санитарния бюджет с 25 % и разпределяне на заем за изграждане на 35 нови лечебни заведения. Изработва устав за работа на болничните колегиуми и вкарва двустепенното обслужване на болните в стационарите. Участва в редактирането на сп. "Медицина ", "Български доктор " и "Медицински прогрес ". Автор е на редица писания, отдадени на санитарното дело - "Санитарната организация и санитарното положение на София ", "Поглед върху нашите санитарни наредби ", "Санитарната работа в София през войните 1912–1913 " и други
1839 година
Роден е Васил Диамандиев - преподавател, държавник, деятел на македоно-одринското революционно придвижване. Роден в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава образованието си в Киевския университет. Работи като преподавател в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти поради просветната си активност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското учебно заведение в Комрат, Бесарабия.
По негова самодейност по време на Сръбско-турската война през 1876 година се основава Комитет за подкрепяне на българските доброволци. Този комитет продължава да действа и по време на Руско-турската освободителна война през 1877–1878 година След Освобождението се преселва в България и взема интензивно присъединяване в държавния живот. Народен представител в Учредителното и в I Велико народно събрание.
Той е един от основателите за откриването на Софийската обществена библиотека (дн. НБ "Св. св. Кирил и Методий "). Изпълнява редица административни служби: ръководител на Кюстендилския областен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд и други Диамандиев не губи връзка с българите, останали отвън рамките на България. Основава и става ръководител на "Македонска лига " в Русе, Македонско благотворително сдружение в София и сдружение "Македонски глас ". През март 1895 година се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е определен в неговото управление.
На тази дата умира:
2015 година
Жельо Желев - първият президент на Република България. Желю Митев Желев е български мъдрец (доктор на философските науки), отстъпник и политик, държавен глава на България сред 1 август 1990 и 22 януари 1997 година 4-ти и финален ръководител (президент) на Републиката: Народна република България (1 август – 15 ноември 1990); Република България (15 ноември 1990 – 22 януари 1992). 1-ви президент на Република България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).
В жалбата написана от тях до видинския шеф против Георги Раковски и татко му написа: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а в този момент дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. На 30 януари 1878 година в хода на Руско-турската освободителна война отряд български опълченци освобождават Котел.
Същият ден пълномощниците на Високата врата уведомяват главнокомандващия популярен княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието.
На тази дата са родени: Борис III - цар на българите от 1918 година до 1943 година, Златан Дудов - немски режисьор от български генезис, класик на немското кино; политическият и държавен деятел и банкер Атанас Буров.
На 30 януари умира първият президент на България Жельо Желев.
2018 година
Koнcтитyциoнният cъд взема peшeниe, c ĸoeтo пpиeма, чe изpaзът „ c пpaвo нa пoвтopнo нaзнaчeниe “ в paзпopeдбaтa нa член 129, aл. 6 oт Koнcтитyциятa изĸлючвa възмoжнocттa зa нaзнaчaвaнe нa eднo лицe зa aдминиcтpaтивeн pъĸoвoдитeл нa ĸoнĸpeтeн cъд, пpoĸypaтypa или cлeдcтвeнa cлyжбa зa пoвeчe oт двa мaндaтa. Cъщoтo лицe мoжe дa бъдe нaзнaчaвaнo нa дpyги pъĸoвoдни длъжнocти в cъдeбнaтa влacт.
1980 година
Открита е независима галерия на Светлин Русев в галерията на ул. "Шипка " 6. Светлин Русев (С. Р. Вълчев), роден на 14 юни 1933 година в с. Върбица, Плевенско, е български художник. Завършва живопис във ВИИИ (днешната Художествена академия) при Д. Узунов; професор от 1977.
Председателства Съюза на българските художници от 1973-1985 година, първи зам.-председател е на Комитета за просвета в интервала 1982-1984 година, от 1985 година е шеф на Националната художествена изложба. В художествения живот на България се постанова в края на 50-те години на предишния век (композициите "Интерниране " и "Копачки ").
През 1961 година получава златен орден от Първата младежка галерия в София. Има сполучливи изяви в региона на кавалетната, монументалната живопис и рисунката. Създава художествени облици с монументално подстрекателство, построени с прецизен рисунък и монохромен нюанс: "Трактористи " (1960 г.), "Жена с самун " (1961 г.), "Пред разстрел " (1963 г.), "Преди багра " (1964 г.), "Клетва " (1966 г.), "Прощаване с патриарх Евтимий " (1968 г.), "Безработни 1933 " (1968 г.), "Отдих " (1969 г.), "Ден финален " (1972 г.), "Краят на работния ден " (1974 г.), "Самуилови воини " (1975 г.), "Батак " (1977 г.), "Светлина и мрак " (1978 г.), "Жената на миньора " (1979 г.), "Размисъл " (1980 г.), "Очакване " (1980 г.) и други
Автор е на портрети, в които пресъздава майсторски типажа и психическото положение: "Портрет на майката на художника " (1967 г.), "Портрет на Богомил Райнов " (1970 г.), "Портрет на Кирил Петров " (1971 г.), "Портрет на Дечко Узунов " (1973 г.), "Портрет на Васка Емануилова " (1975 г.), "Портрет на Николай Шмиргела " (1977 г.), "Портрет на Николай Райнов " (1978 г.) и други Работи в региона на пейзажа ( "Пейзаж в алено ", 1969 г.; "Есенен пейзаж ", 1969 г.; "Пейзаж от Балчик ", 1972 г.; "Пейзаж от Мелник ", 1973 г.; "Пейзаж от София ", 1976 г.; "Пейзаж в бяло ", 1977 г.) и натюрморта.
В живописния цикъл "България " (1970-1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихологическия образ на българката. Рисува актови произведения и композиции, работи в региона на монументалното изкуство (Централна гара в София, 1975 г.; НДК, 1980 г.; стенописва ц. "Св. Петка " в местността "Рупите " до Петрич, 1993-1994 г.). Член е на "Салон д’Отон " в Париж, на салон "Ника-кай " в Токио, на академия "Медичи " в Рим, на Академията за изкуства в Москва; почетен член-кореспондент е на "Кюнстлерхаус " във Виена. Носител е на премия "Паисий Хилендарски " (2001 г.).
1967 година
Oт 30 януари до 1 февруари се организира публично посещаване в България на президента на Финландия Урхо Кеконен. Урхо Калева Кеконен (1900-1986 г.) е президент на Финландия в интервала 1956-1981 година Като водещ представител на Центристката партия (известна като Аграрна партия до 1965 г.) той заема разнообразни постове в държавните управления от 1936 година и е министър-председател от 1950 до 1956 година
Наследява Юхо Паасикиви като президент през 1956 година Преизбран е през 1962 година и 1968 година, а през 1973 година финландският парламент гласоподава удължаването на мандата му, който преди удължаването би трябвало да приключи през 1974 година През 1978 година е определен за последния си мандат като президент.
Подава оставка по здравословни аргументи през 1981 година по време на кариерата си Кеконен съумява да поддържа неутрални другарски връзки с Съюз на съветските социалистически републики.
1963 година
В изложба "Шарпантие " в Париж е проведена изложбата "Съкровищата на българските музеи ". Тя е под патронажа на френското Министерство на външните работи и е открита от министъра на културата Андре Малро. До закриването й на 2 юни с.г. тя е посетена от 120 000 души, измежду които е и министър председателят Жорж Помпиду.
1934 година
С решение на държавното управление е въведен държавен монопол върху житото и ръжта.
1913 година
В хода на Балканската война стартират Българо-румънски договаряния в София. Княз Гика упорства да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа. Балканската война (1912-1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз – 1912-1913 г.) срещу Османската империя.
Предизвиква се от нерешения народен въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили обилни елементи от полуострова, обитаеми с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в рамките на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
1912 година
Шведският публицист Алфред Йенсен издига кандидатурата на Пенчо П. Славейков за Нобелова премия по литература за 1912 година Пенчо Славейков е български стихотворец, автентичен член на БКД (1898 г.), наследник на П. Р. Славейков. Следва философия в Лайпциг в интервала 1892-1898 година Активно взе участие в редактирането на списание "Мисъл ".
Обществено-политическите и естетическите му възгледи се оформят под въздействие на възрожденския либерализъм, реализма на съветската класическа литература и българското национално творчество, на немската философия и психологизма на индивидуалистичната хармония.
Майстор е на къси лирични творби - "Сън за благополучие ", епични - "Епически песни ", "На Острова на блажените ", произведения. Разработва претекстове и от националното творчество. В поемата "Кървава ария " пресъздава трагизма на Априлското въстание. Превежда произведения от немски поети. Умира в заточение в Италия
1888 година
Владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под ескорт до епархиите им, тъй като вземат решение да не загатват в божествената литургия името на княз Фердинанд като грабител и са мълчешком подкрепени от екзарха. През януари 1889 година те проповядват срещу управляващите и са сложени под домакински арест.
1878 година
В хода на Руско-турската освободителна война отряд български опълченци освобождават Котел. Същия ден пълномощниците на Високата врата уведомяват главнокомандващия популярен княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието.
1856 година
В Свищов е основано първото българско читалище.
1844 година
Георги Раковски е задържан дружно с татко си в Котел. Те са наклеветени от котленските чорбаджии, че готвят протест. В жалбата написана от тях до видинския шеф против Георги Раковски и татко му написа: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а в този момент дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не желаеме да ги имаме между тях... Отървете ни от тях! "
На 31 януари двамата са изпратени през Търново за Русе, където остават в пандиза до 22 февруари. На 23 февруари са оковани във вериги. Георги Раковски и татко му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в пандиза.
На тази дата са родени:
1944 година
Родена е Цветана Манева - театрална и киноактриса. Родена е в фамилията на известния пловдивски трагичен актьор Георги Манев. През 1966 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.Дебютира в ролята на Еболи („ Дон Карлос " - Фр. Шилер) (1967) в Пловдивския трагичен спектакъл, където играе до 1979 година, когато се причислява към трупата на Театър „ Сълза и смях “ (1979-1991) и в Драматичен спектакъл „ Н. О. Масалитинов “ в Пловдив, Драматичен спектакъл „ Невена Коканова “ Ямбол и Общински трагичен спектакъл „ Апостол Карамитев” Димитровград (1992-1993) и ТР „ Сфумато “ (1993-1999).
Играе в постановки на Театър 199. Участва още в спектакъл „ Сфумато “ и Младежки спектакъл „ Николай Бинев “. Преподавател по актьорско майсторство в Първо частно театрално учебно заведение „ Любен Гройс “ в Нов български университет (1993-1995). Член на английското Шекспирово сдружение. Художествен шеф на театралното издание на интернационалния фестивал „ Варненско лято “.
Има голям брой функции в театъра, само че е по-известна с функциите си в киното: играла е в над 50 български кино лентата. Председател е на Съюза на артистите в България от 1986 до 1989 година. Почетен професор на Нов български университет (2003).
Преди измененията през 1989 година Манева е била национална представителка в 7-мо, 8-мо национално заседание и 9-то национално събрание; била е член на Пленума на Комитета за просвета и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 година е удостоена със званието „ национална артистка “. Хабилитиран професор.
Манева е избирана и два следващи мандата за кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия – на XII и XIII конгрес.
През 2004 година получава медал „ Стара планина “ за огромните ѝ заслуги в региона на българския спектакъл и кино и във връзка 60 години от рождението ѝ. През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен жител на град Пловдив.
1903 година
Роден е Златан Дудов - немски режисьор от български генезис, класик на немското кино. През 1929 година е стипендиант в Съюз на съветските социалистически републики, където се среща с Айзенщайн. Дебютът му "Куле Вампе " (1932 г.) е в традициите на пролетарското известно изкуство (т. нар. соцреализъм). Емигрира в Париж през 1934 година, живее в Швейцария през 1940 година
През 1945 година се завръща в Берлин. По-известни филми: "Сапунени мехури " (1933 г.), "Хляб наш насъщни " (1949 г.), "Семейство Бентин " (1950 г.), "Съдбата на дамите " (1952 г.), "По мощни от нощта " (1954 г.), "Капитанът от Кьолн " (1956 г.), "Превратности на любовта " (1959 г.). Умира при автомобилна злополука. Не съумява да приключи "Кристина " (1963 г.). Златан Дудов умира през 1963 година
1899 година
Родена е Надежда – българска княгиня, последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза; сестра на цар Борис III. На 24 януари 1924 година се омъжва за Вюртенбергския херцог Албрех-Евгени и от брака си с него има пет деца: Фердинанд-Евгени, Маргарита–Луиза, Евгени-Еберхард, Александър-Евгени и София. Не се занимава с политическа активност.
1894 година
Роден е Борис III - цар на българите от 1918 година до 1943 година Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава незабавно купата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната гибел на майка им (1899 г.) децата порастват под непосредствения контрол на баба им – княгиня Клементина.
Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните учебни заведения. След довеждане докрай на междинното си обучение Борис III слуша лекции във Военното учебно заведение в София. След навършване на пълноправие през 1912 година публично е провъзгласен за престолонаследник на българския трон. Участва като офицер със специфични поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 година
След въвличането на България в Първата международна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската войска, само че след това още веднъж е офицер за специфични поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 година се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от интензивно присъединяване във вътрешнополитическия живот на страната. Не утвърждава ръководството на Български земеделски народен съюз (1919–1923 г.), отпред на което стои Ал. Стамболийски.
Става основател на боен скрит план, организацията на който разпорежда на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се групировка Народен сговор. След триумфа на акцията на 9 юни 1923 година пристъпва към подсилване на ситуацията си като първокачествен фактор в цялостния политически живот на страната.
Подкрепя сговористкото държавно управление на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 година и когато то става неловко от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране при започване на януари 1926 година Работи в стеснен контакт и с второто сговористко държавно управление отпред с А. Ляпчев.
През октомври 1930 година се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 година се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. След два преходни кабинета, през ноември 1935 година Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 година се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава купата княз Търновски.
В началото на Втората международна война Борис III се придържа към курс на неутралитет. Натискът на Берлин за замесване на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 година държавното управление на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, вследствие на който България става съдружник на страните от хитлеристката ос.
От този миг Борис III е лишен на процедура от опцията да организира независима външна политика. Той се оказва безпомощен да се опълчи на идващото искане на своите съдружници – да разгласи война на Съединени американски щати и Англия, което става на 13 декември 1941 година В средата на август 1943 година той подхваща следващото си посещаване при А. Хитлер.
След завръщането си към 20–21 август ненадейно заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е напълно непредвидена и аргументите за нея и до през днешния ден остават неизяснени. На престола незабавно е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функционалностите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.
1882 година
Роден е Теодор Траянов - стихотворец, преводач и посланик. Участва като доброволец в Балканската война през 1912–1913 година От 1914 година е в системата на Министерството на външните работи и изповеданията. Служител е в Българското посолство във Виена (1914–1921 г.) и в Бреслау (дн. Вроцлав) (1922–1923 г.). Уволнен е след държавния прелом на 9 юни 1923 година от държавното управление на проф. Ал. Цанков. Автор е на стихосбирката "Пантеон ". Превежда от немски език.
1876 година
Роден е Никола Михайлов Ненов - български художник. Рисувал е портрети на изтъкнати интелектуалци като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Петко Ю. Тодоров, цар Фердинанд и други Роден е в Шумен на 30 януари 1876 година Рисува от дребен. Учи в Софийската мъжка гимназия. Негов преподавател и началник е проф. Иван Мърквичка.
Завършва гимназията през 1895 година и отпътува за Мюнхен, където учи живопис в академията за изящни изкуства при професорите Ото Зайц и Александер декор Вагнер. След завършването отпътува на специализация в Париж, а по-късно и в Лондон, където учи старите британски портретисти. Завръща се още веднъж в Мюнхен и открива частно учебно заведение по изобразяване. Една от ученичките му – Ида Муглер от Фрайбург – става по-късно негова брачна половинка. От 1902 година Михайлов е в България.
Заема длъжността художник на Министерството на националното просвещение и става велможа художник на цар Фердинанд. Напуска страната през 1910 година и се открива при брачната половинка си в Берлин. Между Първата и втората международна война е измежду най-търсените и скъпо платени салонни портретисти освен в Европа, само че и в Южна и Северна Америка. През 1917 година художникът открива изложения в Лайпциг, Берлин, Дрезден и Бремен.
През 1921 година посещава Аржентина и рисува портрети на видни персони. През 1922 – 1923 година в Чили и Бразилия рисува портрети на ръководителите на двете републики и прави изложения. В края на 1923 година и през 1924 година художникът пътува и прави изложения в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и други
Благодарение на своя огромен гений в портретната живопис, художникът си извоюва интернационална популярност. Неговите изложения се посещавани и коментирани в пресата от критици и аудитория. Михайлов е доста работлив художник. По данни на немския щемпел до 1954 година е нарисувал 3000 картини, в интервала 1911 – 1960 година е взел участие в общо 55 изложения, 26 от които в Германия – множеството от тях независими.
Никола Михайлов е завещал 18 от картините си на Националната художествена изложба, само че българската администрация години наред не се е погрижила да ги прибере от Германия и 7 от тях са изчезнали.
Според наследството на художника, който умира през 1960 година, картините от жилището на щерка му след нейната гибел би трябвало да дойдат в България. Част от картините са репродуцирани от изкуствоведката Снежанка Добриянова-Бауер. Дъщеря му Олга Михайлова умира през май 1994 година на 90-годишна възраст.
1875 година
Роден е Атанас Буров - политически и държавен деятел, банкер. Завършва стопански и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от водачите на Народната партия и като подобен заема значими държавни постове – подпредседател на ХV Общински народен съвет, министър на търговията в държавното управление на Ст. Данев (1913 г.) и в съдружното държавно управление на Ал. Стамболийски (октомври 1919 – май 1920 г.).
Противник е на ръководството на Български земеделски народен съюз, провежда присъединяване на последователите на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 година След неуспеха на акцията е заставен да емигрира. След държавния прелом на 9 юни 1923 година се завръща в България и става един от създателите на Демократическия сговор.
Той е министър на външните работи в държавното управление на А. Ляпчев (1926–1931 г.). По-късно взе участие в ръководството на страната за малко време като министър без портфейл в държавното управление на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). По време на Втората международна война (1939–1945 г.) като съперник на отечественофронтовската власт е репресиран и умира.
1875 година
Роден е Климент Шапкарев - български бунтовник, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и образован деятел. Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев.
В 1893 година приключва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В гимназията членува в тайния революционен кръжок дружно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет.
През 1897 година е пратеник от Самоковското сдружение на Четвъртия македонски конгрес. Завършва в 1898 година и става преподавател в Самоков, като по едно и също време с учителската активност работи и като пунктов шеф на ВМОРО, като провежда прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904 – 1905 година е преподавател в Одринската българска гимназия „ Д-р Петър Берон “ и секретар на Одринския областен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).
Като Август написа във вестника на десницата във ВМОРО „ Илинден “, от чиито страници атакува органа на левицата „ Одрински глас “. Преди началото на Балканската война отпътува от Одрин за България и се записва като доброволец в 52-ри пехотен полк на българската войска, с който се бори под Одрин.
За проявена смелост е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата международна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското учебно заведение в Садово. След освобождението на Вардарска Македония напролет на 1941 година се открива в Битоля, където също преподава в земеделско учебно заведение. Умира там през 1949 година.
Климент Шапкарев е създател на брошурата „ Спомени и мисли за Гоце Делчев “.
След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се дами за Амалия Примджанова, която дружно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и ръководител на Македонския теоретичен институт Петър Шапкарев и историкът Иван Шапкарев.
1857 година
Роден е Петър Ораховац – доктор и публичен деятел, един от уредниците на здравното дело в България. Роден е в Орехово, Черна гора. Следва право в Русия. През 1875 година прекъсва образованието си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 година Участва и в Сръбско-турската война през 1876 година
След това се завръща в Русия и приключва медицина в Москва. Установява се в България и от 1884 година работи като околийски доктор в Кула, Ловеч, Видин, областен доктор в Ловеч и София. През 1898 година е назначен за шеф на Софийската общинска санитарна работа, а през 1901–1902 година за шеф на Държавна санитарна ревизия. След това минава на свободна процедура. Той е измежду основателите и ръководителите на Българския лекарски съюз.
През 1909–1910 година е определен за член и ръководител на Върховния медицински съвет. Полага огромни грижи за развиването на опазването на здравето в България. Автор е на законопроект (1901 г.) за националното здраве, който планува разширение на участъковия принцип и възстановяване на санитарния контрол, на план за изменение на Закона за запазване на публичното здраве (1903 г.) и други
По негово гледище е гласувано нарастване на санитарния бюджет с 25 % и разпределяне на заем за изграждане на 35 нови лечебни заведения. Изработва устав за работа на болничните колегиуми и вкарва двустепенното обслужване на болните в стационарите. Участва в редактирането на сп. "Медицина ", "Български доктор " и "Медицински прогрес ". Автор е на редица писания, отдадени на санитарното дело - "Санитарната организация и санитарното положение на София ", "Поглед върху нашите санитарни наредби ", "Санитарната работа в София през войните 1912–1913 " и други
1839 година
Роден е Васил Диамандиев - преподавател, държавник, деятел на македоно-одринското революционно придвижване. Роден в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава образованието си в Киевския университет. Работи като преподавател в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти поради просветната си активност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското учебно заведение в Комрат, Бесарабия.
По негова самодейност по време на Сръбско-турската война през 1876 година се основава Комитет за подкрепяне на българските доброволци. Този комитет продължава да действа и по време на Руско-турската освободителна война през 1877–1878 година След Освобождението се преселва в България и взема интензивно присъединяване в държавния живот. Народен представител в Учредителното и в I Велико народно събрание.
Той е един от основателите за откриването на Софийската обществена библиотека (дн. НБ "Св. св. Кирил и Методий "). Изпълнява редица административни служби: ръководител на Кюстендилския областен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд и други Диамандиев не губи връзка с българите, останали отвън рамките на България. Основава и става ръководител на "Македонска лига " в Русе, Македонско благотворително сдружение в София и сдружение "Македонски глас ". През март 1895 година се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е определен в неговото управление.
На тази дата умира:
2015 година
Жельо Желев - първият президент на Република България. Желю Митев Желев е български мъдрец (доктор на философските науки), отстъпник и политик, държавен глава на България сред 1 август 1990 и 22 януари 1997 година 4-ти и финален ръководител (президент) на Републиката: Народна република България (1 август – 15 ноември 1990); Република България (15 ноември 1990 – 22 януари 1992). 1-ви президент на Република България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ