През 1806 г. в един лондонски вестник се появява странна

През 1806 година в един лондонски вестник се появява странна реклама, която афишира „ най-голямата странност в света “ – господин Даниел Ламбърт, който тежи 317 кг. Драгата аудитория може да заповяда да види Ламбърт и неговата външност – против избрана цена.

Всъщност Даниел, който е прочут като „ най-дебелият човек в Англия “ по своето времето, трансформира голямото си тегло в машина за печелене на пари. И макар че хората идват, с цел да видят външния му тип, те остават поради интелигентността му и увлекателното му говорене.

Във време, когато затлъстяването се смята за изключително любопитно, Даниел се трансформира в нещо като легенда, която се помни и до през днешния ден, изключително в родния му град Лестър, Англия.

ва

Ламбърт не постоянно е имал наднормено тегло. Роден на 13 март 1770 година в Лестър, Англия, той е документиран в книгата „ The Two-Headed Boy and Other Medical Marvels “ като мощен и здрав юноша, което обича конни надбягвания, лов, лов на риба и развъждане на кучета.

Всъщност, преди да стане прочут с размера си, той се отличава със своята смелост и мощ: да вземем за пример, като младеж, до момента в който гледа зрелище на танцуващи мечки, едно от кучетата му ненадейно се спуска към зверовете, и когато мечка отвръща на нападението, Ламбърт я прогонва с кол.

Но макар че постоянно се е опитвал да бъде деен, в последна сметка си намира заседнала работа – когато татко му, надзирател на пандиза, се пенсионира при започване на 1790-те, Ламбърт поема поста му. И защото прекарва от ден на ден и повече време седейки, той стартира да напълнява.

И по този начин, до 1793 година Ламбърт към този момент тежи невероятните 200 кг. Той към момента е мощен – както написа в The National, Ламбърт може да вдигне 250 кг дървен материал и да носи двама мъже на гърба си, до момента в който плува – само че бездействието му стартира да се отразява.

Именно тогава тежестта му стартира и да притегля внимание.

До началото на 1800 година той нараства до 254 килограма… и има и един сериозен проблем – пандизът му затваря. С привършване на спестяванията си и малко благоприятни условия за друга работа, Даниел Ламбърт взема решение, че ще се изложи на показ.

„

През пролетта на 1806 година отпътува за Лондон. Това обаче не е лесна работа – тогава Ламбърт тежи 317 кг и е най-тежкият човек в записаната човешка история към този миг. Според English Eccentrics and Eccentricities, той би трябвало да си направи специфична карета, която да е задоволително огромна, с цел да го води до столицата.

Но един път там, той ползва проекта си в деяние и пуска реклама в The Times, която гласи:

„ ИЗЛОЖБА: Г-Н ДАНИЕЛ ЛАМБЪРТ, от Лестър, най-голямата странност в света, който на 36 години тежи повече от 317 кг. Г-н Ламбърт ще приема компания в дома си на Пикадили № 53, против църквата Сейнт Джеймс, от 12 до 5 часа. — Вход 1 шилинг. “

Стотици хора се стичат да го видят и остават очаровани от Ламбърт, който твърди, че в никакъв случай не е пил алкохол и яде единствено непретенциозно количество. Те също по този начин го намират за превъзходен събеседник, който можеше да приказва дълго по тематики като породи кучета и лов.

„ Сборът от фешън гости в къщата на господин Ламбърт… беше доста огромен през последните два дни “, отбелязва кореспондент на The Times, откакто го посещава.

„ Да забележим мъж с неговите необикновени размери… който също по този начин има голяма информация, най-приветливи и приятни обноски и съвършена лекост на диалога, надвиши упованията ни, колкото и да бяха огромни. “

Репортерът означи също, че дамите гости са доста повече от мъжете и че те хвалят „ мъжественото и интелигентно изражение на Ламбърт “.

Карикатура на двамата с Йозеф Борувласки

Не след дълго мълвата за мъжа се разнася из целия града. И Лондон е разтресен, когато при Ламбарт идва „ граф “ Йозеф Борувласки, фамозното полско джудже.

Ламбърт даже получава визита при крал Джордж III.

Но не всичките му срещи са позитивни. В „ The Book of Wonderful Characters “ (1869) от Хенри Уилсън и Джеймс Колфийлд Уилсън написа, че Ламбърт е имал и груби гости.

„ Човек, който попита по доста недодялан метод за цената на едно от палтата му, той остави без отговор “, написа Уилсън. „ Мъжът повтори въпроса като посочи, че съгласно него има право да изисква каквато и да е информация, откакто е платил своя шилинг, който ще помогне да се заплати палтото на господин Ламбърт. “

Когато той се завръща в Лестър няколко месеца по-късно, към този момент е богат човек – и нещо като локален воин. На 19 септември 1806 година Leicester Journal енергично отбелязва наличието му на съревнование, като написа, „ измежду изтъкнатите герои на терена, ние се радвахме да забележим и нашия остарял другар, господин Даниел Ламбърт, в явно положително здраве и положително въодушевление. “

По-късно същата година той излиза на турне, на което притегля аудитория както в Лондон, по този начин и в по-малки градове. Според Уилсън „ доста хиляди гледат с удивление удивителната му маса. “

Но дните му за жалост са преброени.

През юни 1809 година той идва в Стамфорд за част от турнето си – и тъй като желае да види Stamford Races (конни надбягвания). Но това е последната спирка, която ще направи.

След като се настанява в Waggon and Horses Inn на 20 юни, той си ляга както нормално и става на идващия ден. Докато се бръсне обаче, стартира да изпитва зной и за броени минути умира. Тогава е единствено на 39 години.

Смъртта му провокира редица логистични проблеми: Ламбърт е 335 кг и локалните поданици трябваше да измислят по какъв начин да го извадят от странноприемницата и да го погребат. Те в последна сметка изтръгват прозорец и част от стена, с цел да извадят натрупа му, и го поставят в ковчег, сходен на кутия, който бил с размерите на място за паркиране.

Необходими са 20 мъже, с цел да занесат постепенно ковчега на Ламбърт през града до двора на църквата.