Робинята, която стана кралица на Османската империя
През 16 век Османската империя господства над Балканите с желязна ръка. За да си набират прислужници османците още през 1470 година завземат Кримският полуостров и с кораби транспортират всеки европеец, с задоволително шанс да попадне в плен. В един от тези кораби ще се окаже и бъдещата кралица на империята.
Александра Лисовска се ражда през 1502 година в кралство Полша, откъдето принудително е отвлечена като млада госпожица. От родният си град Рогатин тя е превозена чак до Инстанбул, където става част от мистичният харем на Сюлейман, наследник на Султан Селим I. Сюлеман е покорен единствено с един взор от хубавицата и ѝ дава името Хюррем, персийска дума, означаваща “Засмяната ”. Само след няколко месеца от влизането на младата робиня в харема, султанът умира, а датата е 30 октомври 1520 година Така Сюлейман се възкачва на трона на 25-годишна възраст. Неговото 45-годишно ръководство ще докара до по този начин наречения “Златен век ” на османската просвета.
Новият държател не губи време да увеличи позицията на Хюррем по отношение на другите си противозаконни съпруги. През 1522 година Хюррем ражда първото си дете, синът си Мехмед. В интервал на 4 години тя ще подари Сюлейман с още трима сина и една щерка, доста повече от разрешеното едно дете за наложница в харема.
Въпреки възприятията си един към различен те дълго време не подписват брак, поради християнската религия на Хюррем и рецензията, която ще би трябвало да понесат от османските благородници. Решението на Сюлейман е неведнъж спирано и от Айше Хафса, която държи купата валиде султан като законната му майка. По закон е неразрешено, която и жена да приема по – висока позиция от тази на султанската майка, до момента в който тя е жива.
Чак след гибелта на Хафса Султан през 1534 година, Сюлейман ще има свободата да се ожени публично за Хюррем. Двамата подписват брак през 1536 година С това Хюррем приема формалната купа Султан. Необичайният съюз сред мюсюлманският държател и европейската християнка ще стане огромен скандал, който ще се популяризира из цяла Европа, стигайки чак до Италия.
От огромна обич към Хюррем, Сюлейман ще наруши доста правила и обичаи, сложени от предците му по отношение на връзките на един султан към брачната половинка си. Едно от тях гласи, че наложницата има право да се разполага само в харема с децата си, само че Хюррем ще остане за непрекъснато в персоналните палати на османският държател. Също по този начин Хюррем, като жена на султана, получава и власт върху ръководството на империята. Тя трансформира харема на Сюлейман във водеща политическа мощ наречена “женски султанат ”. В интервал от хиляда години Сюлейман дава неповторимата опция на дамите да вземат участие във взимане на значими решения, засягащи империята отпред със Хюррем.
Хюррем Султан играе и значима роля във външните работи на Османската империя, като има и шансът да влезе в непрекъснат контакт с кралят на Полша от 1548 до 1572 година. С този ход, тя обезпечава спокойствието на родното си кралство като убеждава Сюлейман да не води война с тях. В историята Хюррем е единствената жена на султан, която води договаряния с европейската монархия.
Освен върху империята, Хюррем има и власт над харема на мъжа си като ѝ се дава неповторимата опция да помогне с избирането на бъдещият престолонаследник. Традициите гласят, че най – огромният наследник на султана ще го наследи. В този случай Мустафа, роден още през 1515 година от Махидевран, една от противозаконните дами на Сюлейман. Той дълго време се счита за идеалният претендент за трона. Въпреки всичките си подвизи и обич от страна на поданиците, той е упрекнат, че ламти за власт и има желанието да смъкна татко си от трона. Това не се нрави изключително на Сюлейман, който подрежда изтезанието на сина си, осъществена през 1553 година от личните му стражи.
Остава тайнственост дали Хюррем има пръст в слуховете за Мустафа, само че без значение от това неговата гибел разрешава на един от синовете ѝ, бъдещият Султан Селим II, да наследи Сюлейман.
Още дълги години Хюррем Султан ръководи паралелно с мъжа си. От поданиците тя е помнена с благотворителност като през целият си живот подарява пари и средства на джамиите в Инстанбул. По нейно разпореждане се строят лечебни заведения, както и заслон за бедните.
През 1558 година Хюррем Султан, обичаната на Сюлейман, почива на хипотетичната 56-годишна възраст. Тя е заровена в кралската джамия, където до нея по – късно ще легне и самият султан през 1566 година. Любовта им един към различен остава вечно запечатана в ръчно написаните писма, които двамата си разменят, когато Сюлейман потегля на походи.
Снимки: Wikipedia
