Изумителната История На „Богиня На Красотата“- Великата Българска Владетелка, Пазител На Християнството!
През 1539 година на престола се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му носи името Сююмбике, което в превод значи „ богиня на хубостта “, само че има и други догатки – че е аналогично на Любов или Люба, тъй като на локален език „ сюю “ е „ обич “.
През 1551 година Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, само че тя е дала обет за честност към брачна половинка си, който съблюдава даже и след неговата кончина. Тя поема ръководството на страната и се отдава в работа на народа си.
Още през 1548 година в Казан идват двама български свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра, с мисионерската задача да се опитат да покръстят тамошните българи в православна религия. Царица Сююмбике ги приема от любознание. Тя е високообразована, изчела е византийски и арабски книги, в които се разказва християнството. Знае, че нейните сънародници от Дунавска България, която към този момент не съществува като страна, изповядват тази вяра. В поседвалите дълги диалози с Матей и Лукан тя схваща, че православието е по-прогресивно от мюсюлманството, само че към този момент епохи нейният народ изповядва исляма, а и тя е възпитана в тази вяра.
Въпреки това стартира да демонстрира все по-засилен интерес към православието. Матей и Лукан я научават да чете черковно-славянски и й дават книги на този език. Особено я впечатляват писанията за св. Богородица, по тази причина още до момента в който брачният партньор й е жив, с негово единодушие построява параклис в нейна чест. Матей е и иконописец и изрисува облика на Божията майка върху дъбова дъска, а Сююмбике подрежда да позлатят ореола й.
Волжка България граничи на изток с Киевска Рус, която към този момент е със столица Москва. Там от 1533 година господства княз Иван, който желае да разшири владенията си. През юни 1552 година той нахлува с войската си във Волжка България, завладява селища и опустошава страната. В края на август стига до Казан и го обсажда.
Българите са привикнали на кротичък живот и имат малобройна, не повече от 5-6-хилядна армия, а княз Иван настава с 60 хиляди бойци. Само след едномесечна блокада русите завладяват Казан и го подлагат на плячкосване и заличаване. Кремълският комплекс е опустошен, библиотеката е опожарена, а от града са изнесени 16 кораба със злато, скъпоценности, килими, гоблени. Взета е златната корона, на която има 16 диаманта, направеният от седеф престол с позлата, скиптъра с пет големи рубина.
Княз Иван сяда на трона, слага короната на главата си, взима скиптъра в лявата си ръка, с дясната се прекръства и се афишира за цар Всерусийски и Български. Един от неговите доближени го поучава да одобри и името Грозни (което на съветски значи Страшни), както се е именувал славният български хан Крум, и той приема.
Царица Сююмбике става негова пленница. Той е удивен от неземната й хубост и я пожелава за жена. И тя се съгласява, при изискване че ще построи висока 30 м кула на мястото, където е заровен брачният партньор й. Но това могат да създадат единствено българските строители. Вече цар, Иван Грозни събира най-опитните от тях, дава обещание им по половин кг злато и по 5 кг сребро, в случай че я вдигнат за 2 месеца.
Тя е подготвена единствено за месец и половина и цар Иван Грозни води Сююмбике в нея. Но когато се качват дружно на върха й, царицата се хвърля оттова. Така остава вярна на обета си към своя брачен партньор и народ – мъртва, само че не робиня. Силно ядосан, Иван Грозни заповядва да опожарят кулата, само че когато я възпламеняват, се спуска дъждовен облак и погасява огъня. Бляскат светкавици и една от тях за малко да порази самия цар. Той приема това като Божие предсказание и напуща Казан, само че подрежда на мястото на параклиса, издигнат по повеля на Сююмбике, която той е наричал Люба, да се построи огромен храм и тя да бъде заровена в неговото подземие.
През 1561 година едно българско момче открива в руините на към момента невъзстановения град иконата на св. Богородица, изографисана от свещеника Матей. Въпреки че е мохамеданин, я отнася в християнския храм. Архиереят я почиства и вижда на гърба й изписана годината 1541. Когато я слагат в олтара, ореолът й заблестява с ослепителна светлина.
Момчето, което я е донесло, е глухонямо, само че от този момент стартира да чува и да приказва. Иконата е оповестена за чудотворна и по разпореждане на всерусийския патриарх е пренесена в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлуват в рамките на Русия, на Архангеловден я изнасят пред съветските воини, защитаващи Москва, и нашествениците са отблъснати.
Иконата е сложена в храм „ Василий Блажени “ в съветската столица. През 1941 година Хитлер атакува Съветския съюз и стига на 20 км от Москва. Сталин, който макар че е учил в семинария, се счита за безбожник. Но през декември 1941 година той подрежда иконата на Казанската света Богородица да бъде натоварена на брониран трен и придвижена до фронта. Свещеници, под защитата на спецчасти, я носят в окопите и всеки офицер и боец се допира до нея. Три дни по-късно руските войски подхващат контраатака и отблъскват немците на 100-120 км от Москва.
След успеха Сталин не помни случая. Разореният от войната Съветски съюз се нуждае от средства за възобновяване. По разпореждане на Сталин иконата е продадена на Ватикана за 50 млн. $. Тя е сложена в Сигстинската шапка, само че не й се обръща изключително внимание.
Когато става папа, Йоан Павел ІІ – първият славянин на този пост, я вижда и я взима в своите палати. Според мемоари на персоналния му секретар, когато е ранен при атентата през 1981 година, светият отец подрежда всеки ден да го придвижват до иконата и с часове се моли за своето изцеляване. Когато се възвръща, споделя, че на нея дължи оздравяването си. След кончината му, през 2004 година съветският олигарх Свечовски подписва договорка с Ватикана иконата да бъде върната в Русия против 200 хиляди $. Тя бива сложена в Архангелския манастир край Печорск. Но казанският магнат Анатолий, който е с български генезис, заплаща 300 хиляди $, с цел да я откупи.
Така през 2005 година иконата се връща там, където е основана, и е сложена в храма „ Св. Богородица “ в Казан, наоколо до кулата на Сююмбике, от която се е хвърлила последната кралица на Волжска България. Сега тази територия се назовава Татарстан, само че огромна част от хората, които живеят там, към момента имат самосъзнанието, че са българи.
Бележка на редакцията: През 2011 година Всерусийският патриарх Кирил връчва иконата с думите: „ Нека над нашия разтревожен и раздиран от несъгласия свят, в който има толкоз доста скърби и човешка тъга, се простира Покровът на Пречистата Царица небесна... “ на екипажа на галактическия транспортен съд „ Юрий Гагарин “, който я отнася на Международната галактическа станция!/desant.net
През 1551 година Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, само че тя е дала обет за честност към брачна половинка си, който съблюдава даже и след неговата кончина. Тя поема ръководството на страната и се отдава в работа на народа си.
Още през 1548 година в Казан идват двама български свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра, с мисионерската задача да се опитат да покръстят тамошните българи в православна религия. Царица Сююмбике ги приема от любознание. Тя е високообразована, изчела е византийски и арабски книги, в които се разказва християнството. Знае, че нейните сънародници от Дунавска България, която към този момент не съществува като страна, изповядват тази вяра. В поседвалите дълги диалози с Матей и Лукан тя схваща, че православието е по-прогресивно от мюсюлманството, само че към този момент епохи нейният народ изповядва исляма, а и тя е възпитана в тази вяра.
Въпреки това стартира да демонстрира все по-засилен интерес към православието. Матей и Лукан я научават да чете черковно-славянски и й дават книги на този език. Особено я впечатляват писанията за св. Богородица, по тази причина още до момента в който брачният партньор й е жив, с негово единодушие построява параклис в нейна чест. Матей е и иконописец и изрисува облика на Божията майка върху дъбова дъска, а Сююмбике подрежда да позлатят ореола й.
Волжка България граничи на изток с Киевска Рус, която към този момент е със столица Москва. Там от 1533 година господства княз Иван, който желае да разшири владенията си. През юни 1552 година той нахлува с войската си във Волжка България, завладява селища и опустошава страната. В края на август стига до Казан и го обсажда.
Българите са привикнали на кротичък живот и имат малобройна, не повече от 5-6-хилядна армия, а княз Иван настава с 60 хиляди бойци. Само след едномесечна блокада русите завладяват Казан и го подлагат на плячкосване и заличаване. Кремълският комплекс е опустошен, библиотеката е опожарена, а от града са изнесени 16 кораба със злато, скъпоценности, килими, гоблени. Взета е златната корона, на която има 16 диаманта, направеният от седеф престол с позлата, скиптъра с пет големи рубина.
Княз Иван сяда на трона, слага короната на главата си, взима скиптъра в лявата си ръка, с дясната се прекръства и се афишира за цар Всерусийски и Български. Един от неговите доближени го поучава да одобри и името Грозни (което на съветски значи Страшни), както се е именувал славният български хан Крум, и той приема.
Царица Сююмбике става негова пленница. Той е удивен от неземната й хубост и я пожелава за жена. И тя се съгласява, при изискване че ще построи висока 30 м кула на мястото, където е заровен брачният партньор й. Но това могат да създадат единствено българските строители. Вече цар, Иван Грозни събира най-опитните от тях, дава обещание им по половин кг злато и по 5 кг сребро, в случай че я вдигнат за 2 месеца.
Тя е подготвена единствено за месец и половина и цар Иван Грозни води Сююмбике в нея. Но когато се качват дружно на върха й, царицата се хвърля оттова. Така остава вярна на обета си към своя брачен партньор и народ – мъртва, само че не робиня. Силно ядосан, Иван Грозни заповядва да опожарят кулата, само че когато я възпламеняват, се спуска дъждовен облак и погасява огъня. Бляскат светкавици и една от тях за малко да порази самия цар. Той приема това като Божие предсказание и напуща Казан, само че подрежда на мястото на параклиса, издигнат по повеля на Сююмбике, която той е наричал Люба, да се построи огромен храм и тя да бъде заровена в неговото подземие.
През 1561 година едно българско момче открива в руините на към момента невъзстановения град иконата на св. Богородица, изографисана от свещеника Матей. Въпреки че е мохамеданин, я отнася в християнския храм. Архиереят я почиства и вижда на гърба й изписана годината 1541. Когато я слагат в олтара, ореолът й заблестява с ослепителна светлина.
Момчето, което я е донесло, е глухонямо, само че от този момент стартира да чува и да приказва. Иконата е оповестена за чудотворна и по разпореждане на всерусийския патриарх е пренесена в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлуват в рамките на Русия, на Архангеловден я изнасят пред съветските воини, защитаващи Москва, и нашествениците са отблъснати.
Иконата е сложена в храм „ Василий Блажени “ в съветската столица. През 1941 година Хитлер атакува Съветския съюз и стига на 20 км от Москва. Сталин, който макар че е учил в семинария, се счита за безбожник. Но през декември 1941 година той подрежда иконата на Казанската света Богородица да бъде натоварена на брониран трен и придвижена до фронта. Свещеници, под защитата на спецчасти, я носят в окопите и всеки офицер и боец се допира до нея. Три дни по-късно руските войски подхващат контраатака и отблъскват немците на 100-120 км от Москва.
След успеха Сталин не помни случая. Разореният от войната Съветски съюз се нуждае от средства за възобновяване. По разпореждане на Сталин иконата е продадена на Ватикана за 50 млн. $. Тя е сложена в Сигстинската шапка, само че не й се обръща изключително внимание.
Когато става папа, Йоан Павел ІІ – първият славянин на този пост, я вижда и я взима в своите палати. Според мемоари на персоналния му секретар, когато е ранен при атентата през 1981 година, светият отец подрежда всеки ден да го придвижват до иконата и с часове се моли за своето изцеляване. Когато се възвръща, споделя, че на нея дължи оздравяването си. След кончината му, през 2004 година съветският олигарх Свечовски подписва договорка с Ватикана иконата да бъде върната в Русия против 200 хиляди $. Тя бива сложена в Архангелския манастир край Печорск. Но казанският магнат Анатолий, който е с български генезис, заплаща 300 хиляди $, с цел да я откупи.
Така през 2005 година иконата се връща там, където е основана, и е сложена в храма „ Св. Богородица “ в Казан, наоколо до кулата на Сююмбике, от която се е хвърлила последната кралица на Волжска България. Сега тази територия се назовава Татарстан, само че огромна част от хората, които живеят там, към момента имат самосъзнанието, че са българи.
Бележка на редакцията: През 2011 година Всерусийският патриарх Кирил връчва иконата с думите: „ Нека над нашия разтревожен и раздиран от несъгласия свят, в който има толкоз доста скърби и човешка тъга, се простира Покровът на Пречистата Царица небесна... “ на екипажа на галактическия транспортен съд „ Юрий Гагарин “, който я отнася на Международната галактическа станция!/desant.net
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ