Престъпленията срещу околната среда засягат всеки един от нас -

Престъпленията против околната среда засягат всеки един от нас - това са закононарушения, които вредят на въздуха, който дишаме, на земята, по която вървим, на водата, която пием. Отговорът на тези закононарушения посредством наказателното право е от основно значение в подтекста на климатичните проблеми, рисковете от световното стопляне и утежняването на изискванията на живот. 

Героите в този роман са участници в борба за по-добър живот посредством запазване на природата под егидата на съдопроизводството - юрист Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на индивида, доктор Веселка Христамян от националното гражданско обединяване " Дишай България " и климатичният бежанец Гавраил Гавраилов - екоактивист, публицист и публицист.

Пловдив е един от градовете, които най-често заемат челни места в класацията за замърсен въздух у нас. Това е роман за живота на пловдивчани - живот за глътка чист въздух. Започваме с климатичния бежанец от Пловдив Гавраил Гавраилов, който мощно има вяра, че премествайки се в София, си е обезпечил една доза по-чист въздух: 

" Нашето жилище в Пловдив е на огромен бул., където има доста мощен трафик съвсем непрекъснато. Почти няма зеленина, градският превоз - автобусите, които обслужват линиите, имаме безусловно до нашия апартамент спирка на градския превоз. И когато спрат рейсовете, отворят вратите и стартират едни невероятни трептения, които се усещат чак в стаите, които са от другата страна - не към булеварда, а на тихата уличка. Това, несъмнено, са някакви ежедневни аргументи, които нервират. "  

Мръсният въздух е причина за едни от най-разпространените и влошаващи качеството на живот белодробни и сърдечно-съдови болести. Д-р Веселка Христамян е деятел на придвижването " Дишай Пловдив ", в този момент част от националното придвижване " Дишай България ".

" Като доктор аз знам: ние, с цел да сме здрави, би трябвало да не разрешаваме етиологията - повода, която кара хората да се разболяват. Ние би трябвало да работим върху намаляването на нездравословните фактори, които въздействат върху човешкото здраве. "  

Преди 12 години неправителствени организации в Пловдив първи заведоха групов иск против общинската администрация и локалната екоинспекция. Те се позоваваха на данни от Европейската организация по околна среда, събрани от 2007 до 2011 година, съгласно които пределната норма от 50 mg/m3 прахови частици във въздуха е била постоянно надхвърляна, от време на време близо 200 пъти:

" Това дело е обвързвано с извънредно многото данни, които гражданските организации съумяха да съберат, и да дават на осмелилите се към този момент жители да потърсят правата си и по този метод. В момента Пловдив и вследствие на този стрес, в случай че мога по този начин да кажа, от неоправдателната присъда, която е казус - първата по рода си в България, стартира напълно по друг метод да подхожда към градските си политики по отношение на качеството на атмосферния въздух. Т. е. това беше лост, късмет нещата да тръгнат в вярната за хората посока. На базата на постигнатите такива резултати горе - долу можем да кажем, че гражданската сила даде късмет да се помръднат някои от нещата, които години наред не бяха съответни в ръководството на Пловдив ", споделя доктор Христамян. 

Делото за мръсния въздух беше заведено от Асоциацията за европейска интеграция и права на индивида. Един от основателите на желае е юрист Михаил Екимджиев: 

" Такъв вид каузи са форма на гражданска самоотбрана против страната, когато тя нарушава и не извършва личните си закони. Това са каузи, чиито решения водят до едни широкомащабни промени, засягащи доста хора, засягащи политиките, формиращи една устойчива институционална памет и просвета към решаването на този проблем. Ние проучвахме процедура на европейски съдилища, на Европейска комисия в тази тенденция. Не срещнахме на никое място сходен проблем да е интерпретиран през призмата на вътрешно дело, което да е заведено и извоювано пред националните съдилища.

Да, пред Европейския съд в Страсбург има такива каузи, които обаче са изгубени пред националните съдилища във Франция, в Италия. А в Италия и по-късно Страсбургският съд е установил, че това е проблем и нарушава член 8 - това е правото на персонален живот, включващ в по-широк аспект и правото на чиста околна среда. Но, по този начин или другояче, за това дело получихме поздравления от сътрудниците от цяла Европа. И по тази причина дръзвам да настоявам, че в случай че не е невиждано, то е със значителен принос за развиването на юриспруденцията освен в България, само че и в цяла Европа. "  

Делото е гледано от правосъдни сформира от Смолян, Пловдив, Велико Търново и София. На 27 юли предходната година Върховният касационен съд взе решение, с което задължи управляващите в границите на една година да подхващат всички ограничения, с цел да изчистят мръсния въздух в Пловдив. Михаил Екимджиев:

" Местните съдии имаха фиктивен мотив да се отведат, като споделиха, че те също като живеещи в Пловдив дишат този въздух и са предубедени. И по тази причина се наложи делото да върви в Смолян, във Велико Търново. След това да чака във Върховен съд две години. Но най-малко във Върховен съд имаше смисъл от чакането, тъй като точно Върховният съд постанови това удивително решение. А след нашето решение - половин година по-късно, сходно дело беше извоювано и от зелени организации в София.

Но още веднъж Пловдив е авангардът, юридически авангард имам пред тип. Колеги от общината споделяха в хода на воденето на това дело, че цели отдели, които преди този момент просто са тунеядствали - хора единствено са получавали заплати, сякаш управляват чистотата на атмосферния въздух, в този момент работят на цялостен потенциал. Организират активността по почистването, работят по планове, по методики и т. н. Не че има кой знае какъв на практика резултат, само че посредством този цивилен напън се образува просвета на институционална ангажираност към решаването на този проблем, а не присъщото досега опрощение - въздухът е нещо, което се движи, той се движи трансгранично сред общините, сред районите, и по тази причина, тъй като ние нямаме цялостен надзор над въздуха над Пловдив, ние нищо няма да създадем.

Напротив, логиката е тъкмо противоположната - тъй като Пловдив фактически е с отрицателна естествена предиспозиция на дъното на Тракийската равнина с релативно малко превалявания и вятър, тъкмо това задължава локалните управляващи, несъмнено, координирано с централната власт в лицето на Министерството на околната среда и водите, да предприеме тези оптимално ефикасни, устойчиви, целенасочени и поредни ограничения, тъй че този естествен негатив, който имаме като даденост, като отрицателен фактор, да бъде преодолян, а не той да служи като опрощение. "  

Пловдивският правист има пояснение и за какво следствията на екологични закононарушения са малко:

" В България рядко се водят такива каузи от прокуратурата поради нищетата на самата прокуратура. Вие знаете, че тя не пипа там, където има корупция. А неведнъж екологичните закононарушения са свързани с корупция, тъй като не се упражнява надзор над избрани бизнеси и предприемачи, най-често доближени до властта или такива, които си заплащат успокоение. "

 

Последвайте ни в: - -

И защото околната среда няма граници, поражда авангардната концепция за интернационалните следствия на зелената престъпност на равнище Европейски съюз. Отново Михаил Екимджиев:

" Даже се приказва напоследък за европейска зелена прокуратура и аз бих приветствал такава концепция, тъй като може да се окаже коректив на този вид неглижиране на уговорките, които държавите-членки са поели за запазване на околната среда. "

И в Полша жители търсят правосъдна отбрана от закононарушения против околната среда. Жена от Подляското воеводство в североизточната част на страната упрекна няколко министерства, че са пасивни пред изменението на климата. Проливните дъждове, наводненията, засилващите се горещини, сушата и пожарите нарушават правото на дамата на свободно придвижване и ценене на фамилния й живот и независимост, постанови ръководителят на Окръжния съд в Ломжа, арбитър Ян Лешчевски:

" В резултат на всички промени в климата, всяка сфера от нейния живот може да бъде нарушена от тези феномени. И заради всички тези аргументи ищецът не може да употребява свободно естествената среда ".

И защото околната среда няма граници, поражда авангардната концепция за интернационалните следствия на зелената престъпност на равнище Европейски съюз: 

" Даже се приказва напоследък за европейска зелена прокуратура и аз бих приветствал такава концепция, тъй като може да се окаже коректив на този вид неглижиране на уговорките, които държавите-членки са поели за запазване на околната среда. "  

Не всяко екологично закононарушение обаче стига до съда. Страната ни е надалеч от така наречен зелено съдопроизводство. Гавраил Гавраилов изяснява за какво жителите не се обръщат към съда:

" Процедурите са доста тромави в България. Изискват доста време, доста средства и доста нерви. И, може би, поради това огромна част от хората не пристъпват към тези стъпки, а по-скоро се пробват посредством разнообразни форми на цивилен напън и митинги да сигнализират за проблемите и се надяват, че по този метод те ще почнат да се вземат решение. Аз до момента не съм прибягвал до правосъдна борба, а доколкото знам има сходни опити в разнообразни елементи на страната, има сходни деятели, които последователно се специализират и за жалост отделят огромна част от свободното си време, най-много, с цел да водят сходен вид борби. Радващият факт е, че към този момент гражданското общество стартира да се активизира и има индикации, че групите за цивилен напън стартират да работят синхронно. Пред юни месец да вземем за пример се сътвори едно национално съдружие под шапката " Дишай България ", което сплотява 10 сходни локални сдружения в градове в страната, където има проблем с мръсния въздух. И един от тези градове е Пловдив със сдружението " Дишай Пловдив ". Така че, аз допускам, че с национални старания последователно тези проблеми могат да бъдат изнесени на по-високо политическо равнище и да стартират да се вземат решение и през националното държавно управление. "

Д-р Веселка Христамян от " Дишай Пловдив ", част от " Дишай България ", е безапелационна:

" В България би трябвало да се оформи, може би, първоначално национално екологично зелено съдопроизводство, а по-късно то да се репликира и в локалните такива. Но съгласно мен, това е развой, който занапред ще се разисква и занапред ще навлиза, защото неговата значителност отсам - нататък следва. Вярвам, че оттук-нататък делата ще се вземат решение по места, където са заведени и се надявам те да бъдат обществени - т. е. да има публично притежание до това какви решения взима правосъдната ни власт, тъй като ние разчитаме на това - върховенството на закона е главен принцип на една демократична страна. Замърсяването на въздуха е световен проблем. За страдание няма такова място, където да можем да дишаме единствено чист въздух. В наши ръце обаче е като жители да принуждаваме политиците да работят за нас и да дават отговор - в случай че се наложи и от подсъдимата пейка, за вредите върху околната среда. "

Климатичният бежанец, екоактивист, публицист и публицист Гавраил Гавраилов:

" Аз предвиждам, че до 10-15 години огромна част от хората към този момент ще бъдат със зелено мислене. Просто вървим натам, тъй като този проблем с климатичните промени и резултатите от тях последователно ще завладее напълно нашето всекидневие. Климатичните промени занапред ще основават големи проблеми на всички нас. И от всички нас зависи посредством бързи реакции и посредством съответни дейности ние да влияем на тези проблеми още от през днешния ден. Защото на следващия ден евентуално ще бъде късно. Ние би трябвало да стартираме с смяна на нашите настройки и да разберем, че ние сме част от естествените процеси и не трябва да си разрешаваме да ги манипулираме дотам, че да няма връщане обратно. "

Гражданите ще осъществят зелената концепция на Европа, уверена е доктор Веселка Христамян:

" И мога да си разреша да прикани хората: включвайте се, участвайте, сигнализирайте, дайте своята социална дан, тъй че всички ние да имаме опция да създадем едни по - положителни политики, с цел да може Пловдив да диша, с цел да може децата ви да дишат! "  

Подкастите от поредицата " Green Deal " са наличие, предоставено от, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и доближава до вас с помощта на партньорството с Dir.bg.