Преп. Сисой Велики. Св. свщмчк Валентин, презвитер Римски
Преподобни Сисой се родил в Египет. Бил възпитаник на св. Антоний Велики, който го въвел в непоколебим отшелнически живот. След гибелта на своя преподавател преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, тъй като на нея по-рано се подвизавал самичък св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал простодушен като дете. Затова Бог го надарил с плодородна мощ да изцерява заболели, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди гибелта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели към него и се чудели на това събитие. А когато старецът умрял, цялата килия се изпълнила с чудно благовоние. Св. Сисой умрял в дълбока напреднала възраст през 429 година.
От млади години обикнал Бога, преподобният Сисой поел игото на кръста и с старание последвал Христа, подвизавайки се в египетските пустини с подвизите на поста. Той водел равноангелски живот и със примирение и молитва побеждавал пълчищата на невидимите врагове. Блаженият Сисой обитавал на една пустинна планина, където преди се подвизавал преподобният Антоний Велики, и бил имитатор на неговото житие. За своето смиреномъдрие той получил такава берекет от Бога, че даже възкресявал мъртви. Патерикът споделя и следното за свети Сисой.
Паметта на свети Антоний Велики се чества на 19 януари.
Патерик, или Отечник - книга от отците или за отците. Така се назовават сборниците от къси повести за живота на подвижниците или от техни поучителни слова.
Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия дружно с дребния си наследник. Случило се по този начин, че по пътя момчето се разболяло и умряло. Но татко му не се смутил и с религия го отнесъл при стареца. Когато влезнал в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си наследник, като че ли изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му. Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още чака благословия, споделил:
- Стани, дете, и си върви.
И мъртвият незабавно възкръснал и тръгнал след татко си.
А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като схванал, че е възкресил мъртъв, светецът доста се натъжил, тъй като не желаел славата на вълшебник, и забранил на индивида да споделя за случилото се до самата му кончина.
Веднъж братята попитали боговдъхновения отец:
- Ако някой брат падне в грях, задоволителна ли ще е една година, с цел да се покае?
- Жестоки са тези думи - дал отговор старецът.
Тогава братята споделили:
- Значи съгрешилият би трябвало да се кае единствено шест месеца?
- Много е - дал отговор старецът.
- Може би - още веднъж попитали братята - за покаянието му са задоволителни четиридесет дни?
- И това е доста - отново отвърнал той.
После добавил:
- Вярвам в милосърдието на Човеколюбивия Бог, и в случай че човек се покае от цялата си душа, Бог ще одобри покаянието му до три дни.
Един брат още веднъж попитал стареца:
- Как да постъпя, отче, тъй като паднах в грях?
- Изправи се, чадо - дал отговор старецът, - и ще се спасиш.
- Но откакто се изправих, паднах още веднъж - дал отговор братът.
- Отново се изправи - споделил старецът.
- Докога - запитал братът - ще продължава моето проваляне и изправяне?
- Докато не пристигна краят ти и те застигне или в положително, или в зло. Затова би трябвало постоянно да обитаваме в изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.
Преподобният отец имал един възпитаник на име Аполос. По силата на вражеското лукавство измежду другите изкушения у него се появило желанието да придобие духовнически ранг. На сън му се явили бесове в облика на светители, които го хиротонисали за свещеник. Когато се събудил, той почнал да моли стареца да му заповяда да иде в града при архиерея, с цел да одобри ръкополагане за духовник. Но старецът му забранявал и с поуки го вразумявал да не търси ранг, по-висок от своето достолепие. Огорчен от непрекъснатите поуки и директиви на стареца, Аполос скрито избягал от него и се отправил при свои родственици в Александрия, с цел да може с тяхно подпомагане по-скоро да получи презвитерски ранг. Когато вървял по пътя, срещнал бяс в облика на неизмеримо висок човек. Той бил гол и черен, с непоносимо лице, с дебели устни и стоманени нокти. Бил сходен на звяр, само че в това време приличал и на мъж, и на жена. Разпространявайки воня, бесът показвал пред Аполосовите очи такова дебелоочие, че даже не може да се опише. Той се хвърлил на врата му, прегръщал го и постоянно го целувал. Аполос се ограждал с кръстното предсказание и се опитвал да се отскубне от ръцете му.
Но бесът му споделил:
- Защо бягаш от мене? Знай, че си мой и аз те обичам, тъй като изпълняваш моите стремежи. Затова и пристигнах да те придружавам, до момента в който не извърша всичките ти стремежи до дъно.
Аполос не бил в положение да понесе неговия воня и дебелоочие, вдигнал очи към небето и високо извикал:
- Боже, по молитвите на моя отец Сисой, помогни ми и ме избави от тази злина!
Тогава бесът отстъпил от него, преобразил се в красива гола жена и му споделил:
- Ела и удовлетвори желанието си, тъй като доста пъти си ме успокоявал с намерения в сърцето си!
- Исках - добавил бесът - да те направя духовник и свещеник, само че молитвите на Сисой, сластолюбивия дъртак, ме прогонват от тебе.
С тези думи бесът станал незабележим.
Обзет от мощен боязън, Аполос се върнал при стареца и като паднал пред него, му изповядал всичко и молел за амнистия. Той разказал и на братята какви премеждия е претърпял от дяволската хубост и по какъв начин му помогнали молитвите на преподобния Сисой.
Наистина молитвата на преподобния била мощна да прогони бесовете. Тя прогонила измъчващия го мръсен дух и от различен възпитаник на стареца, на име Авраам. Всички зли духове бягали от него и не смеели да се приближат до храбрия и несломим Христов боец.
Преподобният Сисой живял в пустинята шестдесет години. Когато към този момент бил на смъртен одър, заобиколен от братя, лицето му се озарило от светлина и той им споделил:
- Ето, пристигна авва Антоний.
После помълчал малко и още веднъж споделил:
- Ето, пристигна ликът на пророците.
И още веднъж просиял и споделил:
- Ето, пристигна ликът на апостолите.
И двойно просияло лицето му и той беседвал с невидимите лица.
Братята го молели:
- Отче, кажи ни с кого беседваш?
А той дал отговор:
- Ангелите пристигнаха да ме вземат, само че аз ги апелирам да ме оставят още малко, с цел да мога да се разкая.
- Ти нямаш потребност от смирение, отче - споделили му братята. На това старецът дал отговор:
- Наистина не зная дали съм положил най-малко началото на своето смирение.
Но всички братя знаели, че той е идеален в добродетелите.
След това още веднъж, още по-силно просиял и лицето му станало като слънце, а всички доста се изплашили.
Тогава старецът споделил:
- Ето, иде Господ, гледайте всички. Той споделя: донесете Ми определения съсъд от пустинята!
С тези думи преподобният предал духа си на Господа. В този миг блеснала гръмотевица и килията се изпълнила с благовоние.
Преподобният Сисой Велики умрял към 429 година
Завършил с такава блажена кончина краткотрайния си живот, преподобният Сисой се преселил във безконечния. И в този момент съжителства с Христа и се любува на Неговото Лице, дружно с тези ликове на светиите, които видял при кончината си.
По молитвите на преподобния наш отец Сисой да се сподобим и ние с тази наслада посредством благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност во веки. Амин.
От млади години обикнал Бога, преподобният Сисой поел игото на кръста и с старание последвал Христа, подвизавайки се в египетските пустини с подвизите на поста. Той водел равноангелски живот и със примирение и молитва побеждавал пълчищата на невидимите врагове. Блаженият Сисой обитавал на една пустинна планина, където преди се подвизавал преподобният Антоний Велики, и бил имитатор на неговото житие. За своето смиреномъдрие той получил такава берекет от Бога, че даже възкресявал мъртви. Патерикът споделя и следното за свети Сисой.
Паметта на свети Антоний Велики се чества на 19 януари.
Патерик, или Отечник - книга от отците или за отците. Така се назовават сборниците от къси повести за живота на подвижниците или от техни поучителни слова.
Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия дружно с дребния си наследник. Случило се по този начин, че по пътя момчето се разболяло и умряло. Но татко му не се смутил и с религия го отнесъл при стареца. Когато влезнал в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си наследник, като че ли изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му. Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още чака благословия, споделил:
- Стани, дете, и си върви.
И мъртвият незабавно възкръснал и тръгнал след татко си.
А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като схванал, че е възкресил мъртъв, светецът доста се натъжил, тъй като не желаел славата на вълшебник, и забранил на индивида да споделя за случилото се до самата му кончина.
Веднъж братята попитали боговдъхновения отец:
- Ако някой брат падне в грях, задоволителна ли ще е една година, с цел да се покае?
- Жестоки са тези думи - дал отговор старецът.
Тогава братята споделили:
- Значи съгрешилият би трябвало да се кае единствено шест месеца?
- Много е - дал отговор старецът.
- Може би - още веднъж попитали братята - за покаянието му са задоволителни четиридесет дни?
- И това е доста - отново отвърнал той.
После добавил:
- Вярвам в милосърдието на Човеколюбивия Бог, и в случай че човек се покае от цялата си душа, Бог ще одобри покаянието му до три дни.
Един брат още веднъж попитал стареца:
- Как да постъпя, отче, тъй като паднах в грях?
- Изправи се, чадо - дал отговор старецът, - и ще се спасиш.
- Но откакто се изправих, паднах още веднъж - дал отговор братът.
- Отново се изправи - споделил старецът.
- Докога - запитал братът - ще продължава моето проваляне и изправяне?
- Докато не пристигна краят ти и те застигне или в положително, или в зло. Затова би трябвало постоянно да обитаваме в изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.
Преподобният отец имал един възпитаник на име Аполос. По силата на вражеското лукавство измежду другите изкушения у него се появило желанието да придобие духовнически ранг. На сън му се явили бесове в облика на светители, които го хиротонисали за свещеник. Когато се събудил, той почнал да моли стареца да му заповяда да иде в града при архиерея, с цел да одобри ръкополагане за духовник. Но старецът му забранявал и с поуки го вразумявал да не търси ранг, по-висок от своето достолепие. Огорчен от непрекъснатите поуки и директиви на стареца, Аполос скрито избягал от него и се отправил при свои родственици в Александрия, с цел да може с тяхно подпомагане по-скоро да получи презвитерски ранг. Когато вървял по пътя, срещнал бяс в облика на неизмеримо висок човек. Той бил гол и черен, с непоносимо лице, с дебели устни и стоманени нокти. Бил сходен на звяр, само че в това време приличал и на мъж, и на жена. Разпространявайки воня, бесът показвал пред Аполосовите очи такова дебелоочие, че даже не може да се опише. Той се хвърлил на врата му, прегръщал го и постоянно го целувал. Аполос се ограждал с кръстното предсказание и се опитвал да се отскубне от ръцете му.
Но бесът му споделил:
- Защо бягаш от мене? Знай, че си мой и аз те обичам, тъй като изпълняваш моите стремежи. Затова и пристигнах да те придружавам, до момента в който не извърша всичките ти стремежи до дъно.
Аполос не бил в положение да понесе неговия воня и дебелоочие, вдигнал очи към небето и високо извикал:
- Боже, по молитвите на моя отец Сисой, помогни ми и ме избави от тази злина!
Тогава бесът отстъпил от него, преобразил се в красива гола жена и му споделил:
- Ела и удовлетвори желанието си, тъй като доста пъти си ме успокоявал с намерения в сърцето си!
- Исках - добавил бесът - да те направя духовник и свещеник, само че молитвите на Сисой, сластолюбивия дъртак, ме прогонват от тебе.
С тези думи бесът станал незабележим.
Обзет от мощен боязън, Аполос се върнал при стареца и като паднал пред него, му изповядал всичко и молел за амнистия. Той разказал и на братята какви премеждия е претърпял от дяволската хубост и по какъв начин му помогнали молитвите на преподобния Сисой.
Наистина молитвата на преподобния била мощна да прогони бесовете. Тя прогонила измъчващия го мръсен дух и от различен възпитаник на стареца, на име Авраам. Всички зли духове бягали от него и не смеели да се приближат до храбрия и несломим Христов боец.
Преподобният Сисой живял в пустинята шестдесет години. Когато към този момент бил на смъртен одър, заобиколен от братя, лицето му се озарило от светлина и той им споделил:
- Ето, пристигна авва Антоний.
После помълчал малко и още веднъж споделил:
- Ето, пристигна ликът на пророците.
И още веднъж просиял и споделил:
- Ето, пристигна ликът на апостолите.
И двойно просияло лицето му и той беседвал с невидимите лица.
Братята го молели:
- Отче, кажи ни с кого беседваш?
А той дал отговор:
- Ангелите пристигнаха да ме вземат, само че аз ги апелирам да ме оставят още малко, с цел да мога да се разкая.
- Ти нямаш потребност от смирение, отче - споделили му братята. На това старецът дал отговор:
- Наистина не зная дали съм положил най-малко началото на своето смирение.
Но всички братя знаели, че той е идеален в добродетелите.
След това още веднъж, още по-силно просиял и лицето му станало като слънце, а всички доста се изплашили.
Тогава старецът споделил:
- Ето, иде Господ, гледайте всички. Той споделя: донесете Ми определения съсъд от пустинята!
С тези думи преподобният предал духа си на Господа. В този миг блеснала гръмотевица и килията се изпълнила с благовоние.
Преподобният Сисой Велики умрял към 429 година
Завършил с такава блажена кончина краткотрайния си живот, преподобният Сисой се преселил във безконечния. И в този момент съжителства с Христа и се любува на Неговото Лице, дружно с тези ликове на светиите, които видял при кончината си.
По молитвите на преподобния наш отец Сисой да се сподобим и ние с тази наслада посредством благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ