Децата предпочитат редовното обучение
Преподавателите бяха по-стресирани от вируса, споделя Вержиния Трайкова, психолог в 119-то СУ в изявление за вестник " СТАНДАРТ " Казах на учениците, че са ми липсвали нелепостите им
- Госпожо Трайкова, по какъв начин реагират учениците на завръщането си след дълго отдалечено образование. Имат ли някакви терзания от ковид?
- Аз още през цялото време на образователната година влизах в разнообразни класове, част от които не познавам - в четвърти клас и в паралелките от осми до 12-ти. Поначало всяка година влизам в класове, които не познавам. Затова първо попитах учениците по какъв начин се усещат след завръщането в постоянно образование и кое им подхожда повече - постоянното или отдалеченото. По- огромната част от тях обявиха, че избират да вървят на учебно заведение вместо онлайн образованието - основно поради неналичието на връзки по време на отдалеченото преподаване, поради неналичието на контакти с връстниците. Около 10 на 100, без да бъда сигурна, тъй като не съм правила точна статистика, избират онлайн образованието, само че множеството от тях го обясниха с това, че нямало потребност да стават рано и да пътуват на дълги дистанции. Това са най-вече възпитаници от гимназията, които живеят в разнообразни региони на София и ранното ставане, както и дългият път, може в действителност да ги затрудняват.
- Какви са другите им причини?
- Учениците и преди, колкото и да приказваме за изолираност, излизаха и се виждаха с приятелите си. Но, когато са затворени вкъщи, им липсват и обществените контакти, и придвижването. По-големите съумяха да го обяснят, само че за по-малките е по-трудно да дефинират какви са аргументите да не желаят да стоят затворени у дома толкоз време.
- Как се отнасят към опасността от ковид? Притесняват ли се?
- По-голямата част от децата са скептично настроени по отношение на болестта - считат, че това е вирус като всички останали. Но не забравяйте, че мнението на децата на тази възраст се образува значително от мненията на родителите у дома.
- Има ли недоволства от домашно принуждение по време на престоя у дома?
- Поне аз не съм чула такова.
- А по какъв начин се приспособиха към завръщането?
- Всичко е друго, тъй като те не са стъпили в учебно заведение шест месеца, в случай че прибавим към изключителното състояние и грипната почивка, която беше преди този момент. Всичко това се отразява на дисциплината, учениците са отвикнали да съблюдават разпоредбите. По време на самото изключително състояние ние се опитахме да работим онлайн с учениците - изключително при по-малките това да бъдеш оставен самичък у дома работи на душeвността. Предложихме разнообразни извършения за унищожаване на напрежението. В първите седмици заложихме на извършения за осъзнаване на себе си, за това по какъв начин би трябвало да си слагаме цели и да ги преследваме, говорихме с учениците за смисъла на ученето. Бяхме трима сътрудници психолози и работехме надали не по 10 часа дневно. В началото се опитахме да приказваме и за ковид, само че самите деца ни помолиха " Госпожо, дайте да не приказваме за хигиена и ковид " - явно след всички повтаряния не желаеха да слушат още веднъж за това. Показахме им и някои презентации по тематиката за превъзмогване на напрежението, само че сякаш по-притеснените в действителност бяха учителите.
- Заради прекосяването на онлайн модел ли?
- Първо, тъй като трябваше незабавно да се приспособяват да преподават отдалечено. И второ, тъй като, трябваше да работят тройно повече. А и при този метод на преподаване учителите не могат да се изявят до дъно и да дадат всичко от себе си. Затова направихме и една онлайн група за децата на нашите преподаватели, които нямаха опция да им извърнат внимание, а бяха останали у дома. Най-малкото беше на 3 години, а най-голямото - на седем.
- Как реагираше на вируса примерно най-малкото?
- Мисля, че по-скоро се радваше на опцията да рисува и да слуша песнички, тъй като ние главно ги забавлявахме с това. На тази възраст още не можеш да осмислиш сходен проблем.
- Всъщност и Вашето натоварване е било голямо...
- Да, ние работехме по 10 часа пред компютър, а аз съм деен човек и обичам да се движа. Нямах време да излизам и се снабдих с болки в кръста и очите. Всъщност човек може да работи при подобен режим в екстрена обстановка, само че не повече от две-три седмици, въпреки че с сътрудниците ми се редувахме да си осигуряваме отмора. В последна сметка след толкоз часове съвещания на компютър най-после се получава по този начин, че не можеш да погледнеш близките и да искаш да разговаряш с тях. Когато за първи път тази година видях учениците от 10-ти и 11-ти клас, им споделих, че са ми липсвали нелепостите, които правят.
- А пазите ли към момента тази кутия, в които децата от 119-то учебно заведение пускат сигнали, в случай че са унизени.
- Кутията я има, само че сигнали няма. Предполагам, че към момента се радват на персоналния си контакт.
- Госпожо Трайкова, по какъв начин реагират учениците на завръщането си след дълго отдалечено образование. Имат ли някакви терзания от ковид?
- Аз още през цялото време на образователната година влизах в разнообразни класове, част от които не познавам - в четвърти клас и в паралелките от осми до 12-ти. Поначало всяка година влизам в класове, които не познавам. Затова първо попитах учениците по какъв начин се усещат след завръщането в постоянно образование и кое им подхожда повече - постоянното или отдалеченото. По- огромната част от тях обявиха, че избират да вървят на учебно заведение вместо онлайн образованието - основно поради неналичието на връзки по време на отдалеченото преподаване, поради неналичието на контакти с връстниците. Около 10 на 100, без да бъда сигурна, тъй като не съм правила точна статистика, избират онлайн образованието, само че множеството от тях го обясниха с това, че нямало потребност да стават рано и да пътуват на дълги дистанции. Това са най-вече възпитаници от гимназията, които живеят в разнообразни региони на София и ранното ставане, както и дългият път, може в действителност да ги затрудняват.
- Какви са другите им причини?
- Учениците и преди, колкото и да приказваме за изолираност, излизаха и се виждаха с приятелите си. Но, когато са затворени вкъщи, им липсват и обществените контакти, и придвижването. По-големите съумяха да го обяснят, само че за по-малките е по-трудно да дефинират какви са аргументите да не желаят да стоят затворени у дома толкоз време.
- Как се отнасят към опасността от ковид? Притесняват ли се?
- По-голямата част от децата са скептично настроени по отношение на болестта - считат, че това е вирус като всички останали. Но не забравяйте, че мнението на децата на тази възраст се образува значително от мненията на родителите у дома.
- Има ли недоволства от домашно принуждение по време на престоя у дома?
- Поне аз не съм чула такова.
- А по какъв начин се приспособиха към завръщането?
- Всичко е друго, тъй като те не са стъпили в учебно заведение шест месеца, в случай че прибавим към изключителното състояние и грипната почивка, която беше преди този момент. Всичко това се отразява на дисциплината, учениците са отвикнали да съблюдават разпоредбите. По време на самото изключително състояние ние се опитахме да работим онлайн с учениците - изключително при по-малките това да бъдеш оставен самичък у дома работи на душeвността. Предложихме разнообразни извършения за унищожаване на напрежението. В първите седмици заложихме на извършения за осъзнаване на себе си, за това по какъв начин би трябвало да си слагаме цели и да ги преследваме, говорихме с учениците за смисъла на ученето. Бяхме трима сътрудници психолози и работехме надали не по 10 часа дневно. В началото се опитахме да приказваме и за ковид, само че самите деца ни помолиха " Госпожо, дайте да не приказваме за хигиена и ковид " - явно след всички повтаряния не желаеха да слушат още веднъж за това. Показахме им и някои презентации по тематиката за превъзмогване на напрежението, само че сякаш по-притеснените в действителност бяха учителите.
- Заради прекосяването на онлайн модел ли?
- Първо, тъй като трябваше незабавно да се приспособяват да преподават отдалечено. И второ, тъй като, трябваше да работят тройно повече. А и при този метод на преподаване учителите не могат да се изявят до дъно и да дадат всичко от себе си. Затова направихме и една онлайн група за децата на нашите преподаватели, които нямаха опция да им извърнат внимание, а бяха останали у дома. Най-малкото беше на 3 години, а най-голямото - на седем.
- Как реагираше на вируса примерно най-малкото?
- Мисля, че по-скоро се радваше на опцията да рисува и да слуша песнички, тъй като ние главно ги забавлявахме с това. На тази възраст още не можеш да осмислиш сходен проблем.
- Всъщност и Вашето натоварване е било голямо...
- Да, ние работехме по 10 часа пред компютър, а аз съм деен човек и обичам да се движа. Нямах време да излизам и се снабдих с болки в кръста и очите. Всъщност човек може да работи при подобен режим в екстрена обстановка, само че не повече от две-три седмици, въпреки че с сътрудниците ми се редувахме да си осигуряваме отмора. В последна сметка след толкоз часове съвещания на компютър най-после се получава по този начин, че не можеш да погледнеш близките и да искаш да разговаряш с тях. Когато за първи път тази година видях учениците от 10-ти и 11-ти клас, им споделих, че са ми липсвали нелепостите, които правят.
- А пазите ли към момента тази кутия, в които децата от 119-то учебно заведение пускат сигнали, в случай че са унизени.
- Кутията я има, само че сигнали няма. Предполагам, че към момента се радват на персоналния си контакт.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ