Софийската опера открива сезона с „Парсифал“
Премиерните спектакли на величавата Вагнерова опера „ Парсифал " през юли 2017 година привлякоха ценители на оперното изкуство от целия свят. Пред телевизионните камери и репортерските микрофони феновете от всички възрасти изрекоха вълнуващи и възторжени оценки за магичната режисура и въодушевена музикална интерпретация, за блестящото осъществяване на оркестъра и хора, и постигнатите вокални върхове от солистите на Софийската опера и балет.
Поради огромния интерес и многочислените запитвания от страната и чужбина, Софийската опера открива новия сезон 2017/2018 година с най-новата си режисура „ Парсифал ".
Голямото предпочитание на целия екип на Софийската опера и по думите на режисьора Пламен Карталов е Вагнеровия шедьовър „ да разсъни дрямката в неизкушения, да го приготви за върховен пилотаж, да бъде като изобретател за нови усети и като един нов Парсифал да е подготвен за „ лечебно пътешестване на човешката душа към света и към себе си ".
Вагнеровият репертоар на първия ни оперен спектакъл построи нов интерес и нов усет, нова аудитория и най-ценното - ново потомство отлични създатели - интерпретатори, солисти, оркестранти, хористи. Даде международна популярност на театъра ни и направи съпоставим смисъла на специалността и труда в полето на оперното изкуство с това на създатели от сцените на най-големите и с вековни обичаи оперни театри, столици, страни ".
„ Парсифал " на софийска сцена въодушевено изтръгна спонтанните и красноречиви оценки дадени от видни музикални критици:
„ Вагнеровата театрална тайнственост „ Парсифал " чества своето значимо първо осъществяване в България в Софийската опера и балет, която - както тук доста постоянно оповестяват - през последните години се изявява с забавни и доста сполучливи постановки на Вагнер. Неуморният мотор за това пионерско придвижване е Пламен Карталов, който и в този момент с „ Парсифал ", както преди при „ Пръстенът " и „ Тристан и Изолда " води режисурата. Със своите художници ( Н. Панайотов, М.Табачки и Св. Йонке), както и извънредно изпълнената с фикция и добър усет дизайнерка по костюмите (Ст.Вауда) и художника на осветлението ( А. Хайдиняк)), той е основал една интерпретация, която слага - при висока степен на абстракция - в центъра духовната тайнственост на тази легенда, както и философските послания на настоящите лица и техния блян към една „ крайна нирвана "
На диригента Константин Тринкс се удаде това, което режисьорът бе сложил като максима за взаимоотношението на музика и деяние, таман освен това произведение на Вагнер - визуализацията на музиката.
Оркестърът на Софийската опера даде опция да бъде чут от най-хубавата му страна с тънко тоноизвличане при най-често тържествено мудни темпа, без да изпада в неудобен възторг. Ръководеният от Виолета Димитрова хор на Софийската опера беше хореографиран по най-хубавия метод и пя пламенно при добра бистрота.
Всички артисти и певици направиха своя дебют в тези функции и освен това с подобен важен резултат: Костадин Андреев сподели един деятелен Парсифал, още доста младият Атанас Младенов изпя един лирично интониран Амфортас; Ангел Христов показа Гурнеманц с огромна изразителност на думите и съвсем сързецателно; Бисер Георгиев даде един неотстъпчив Клингзор, а софийската Изолда Радостина Николаева изпя една доста харесваща се Кундри... Затова подобаващи бяха и нестихващите овации най-после. "
Томас Майер - антропософ, публицист, и издател на месечните списания Der Europaer (Европеецът) и The Present Age (Съвременната епоха) в Базел: „ В премиерните представления на „ Парсифал " в Софийската опера преобладаваше едно изключително сакрално въодушевление и при артистите, както и в оркестъра, и в хоровете. При това режисурата насърчаваше придвижвания, които другояче надали могат да се видят при постановки на Вагнер, където постоянно се следят дълго продължаващи статични пози. Особено във второто деяние да вземем за пример се получи възхитително при пластиката на Кундри.
Така фенът можеше да наблюдава живо и с неотслабващ интерес музикалната драма, подкрепено и посредством българските и британските надписи. Защото музиката на Вагнер без текст е като кафе без кофеин. Като цяло: едно огромно изпълнено с въодушевление единение на артисти и музиканти, което се придвижи върху цялата аудитория. Всички слушаха с същинско славянско страхопочитание и вглъбеност. Аплодисментите след представленията бяха продължителни и идваха от сърцата на феновете ".
В спектакъла на „ Парсифал " на 1 октомври 2017г. от 16:00ч. ще вземат участие:
Костадин Андреев - Парсифал
Радостина Николаева - Кундри
Ангел Христов - Гурнеманц
Атанас Младенов - Амфортас
Бисер Георгиев - Клингзор
Петър Бучков - Титурел
Даниел Острецов, Стефан Владимиров - двама рицари
Диригент - Айра Левин
Режисьор - Пламен Карталов
Сценография - Свен Йонке
Костюми - Станка Вауда
Диригент на хора - Виолета Димитрова
Музикална подготовка - Рихард Тримборн
Солисти, оркестър, хор и балет на Софийската опера
Операта се извършва на немски език със надписи на български и британски.
Поради огромния интерес и многочислените запитвания от страната и чужбина, Софийската опера открива новия сезон 2017/2018 година с най-новата си режисура „ Парсифал ".
Голямото предпочитание на целия екип на Софийската опера и по думите на режисьора Пламен Карталов е Вагнеровия шедьовър „ да разсъни дрямката в неизкушения, да го приготви за върховен пилотаж, да бъде като изобретател за нови усети и като един нов Парсифал да е подготвен за „ лечебно пътешестване на човешката душа към света и към себе си ".
Вагнеровият репертоар на първия ни оперен спектакъл построи нов интерес и нов усет, нова аудитория и най-ценното - ново потомство отлични създатели - интерпретатори, солисти, оркестранти, хористи. Даде международна популярност на театъра ни и направи съпоставим смисъла на специалността и труда в полето на оперното изкуство с това на създатели от сцените на най-големите и с вековни обичаи оперни театри, столици, страни ".
„ Парсифал " на софийска сцена въодушевено изтръгна спонтанните и красноречиви оценки дадени от видни музикални критици:
„ Вагнеровата театрална тайнственост „ Парсифал " чества своето значимо първо осъществяване в България в Софийската опера и балет, която - както тук доста постоянно оповестяват - през последните години се изявява с забавни и доста сполучливи постановки на Вагнер. Неуморният мотор за това пионерско придвижване е Пламен Карталов, който и в този момент с „ Парсифал ", както преди при „ Пръстенът " и „ Тристан и Изолда " води режисурата. Със своите художници ( Н. Панайотов, М.Табачки и Св. Йонке), както и извънредно изпълнената с фикция и добър усет дизайнерка по костюмите (Ст.Вауда) и художника на осветлението ( А. Хайдиняк)), той е основал една интерпретация, която слага - при висока степен на абстракция - в центъра духовната тайнственост на тази легенда, както и философските послания на настоящите лица и техния блян към една „ крайна нирвана "
На диригента Константин Тринкс се удаде това, което режисьорът бе сложил като максима за взаимоотношението на музика и деяние, таман освен това произведение на Вагнер - визуализацията на музиката.
Оркестърът на Софийската опера даде опция да бъде чут от най-хубавата му страна с тънко тоноизвличане при най-често тържествено мудни темпа, без да изпада в неудобен възторг. Ръководеният от Виолета Димитрова хор на Софийската опера беше хореографиран по най-хубавия метод и пя пламенно при добра бистрота.
Всички артисти и певици направиха своя дебют в тези функции и освен това с подобен важен резултат: Костадин Андреев сподели един деятелен Парсифал, още доста младият Атанас Младенов изпя един лирично интониран Амфортас; Ангел Христов показа Гурнеманц с огромна изразителност на думите и съвсем сързецателно; Бисер Георгиев даде един неотстъпчив Клингзор, а софийската Изолда Радостина Николаева изпя една доста харесваща се Кундри... Затова подобаващи бяха и нестихващите овации най-после. "
Томас Майер - антропософ, публицист, и издател на месечните списания Der Europaer (Европеецът) и The Present Age (Съвременната епоха) в Базел: „ В премиерните представления на „ Парсифал " в Софийската опера преобладаваше едно изключително сакрално въодушевление и при артистите, както и в оркестъра, и в хоровете. При това режисурата насърчаваше придвижвания, които другояче надали могат да се видят при постановки на Вагнер, където постоянно се следят дълго продължаващи статични пози. Особено във второто деяние да вземем за пример се получи възхитително при пластиката на Кундри.
Така фенът можеше да наблюдава живо и с неотслабващ интерес музикалната драма, подкрепено и посредством българските и британските надписи. Защото музиката на Вагнер без текст е като кафе без кофеин. Като цяло: едно огромно изпълнено с въодушевление единение на артисти и музиканти, което се придвижи върху цялата аудитория. Всички слушаха с същинско славянско страхопочитание и вглъбеност. Аплодисментите след представленията бяха продължителни и идваха от сърцата на феновете ".
В спектакъла на „ Парсифал " на 1 октомври 2017г. от 16:00ч. ще вземат участие:
Костадин Андреев - Парсифал
Радостина Николаева - Кундри
Ангел Христов - Гурнеманц
Атанас Младенов - Амфортас
Бисер Георгиев - Клингзор
Петър Бучков - Титурел
Даниел Острецов, Стефан Владимиров - двама рицари
Диригент - Айра Левин
Режисьор - Пламен Карталов
Сценография - Свен Йонке
Костюми - Станка Вауда
Диригент на хора - Виолета Димитрова
Музикална подготовка - Рихард Тримборн
Солисти, оркестър, хор и балет на Софийската опера
Операта се извършва на немски език със надписи на български и британски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ