Коко Шанел и Артър Кейпъл - разказана любов
Прекрасно знаем, че тази жена от нищо може да направи шапка и скандал, и то по този начин, че светът да бъде покорен от концепциите ѝ в продължение на десетилетия. Името ѝ е Габриел Шанел. За нас тя е просто Коко. Тя е от тези персони, чийто живот е разграничен на „ преди “ и „ след “. Вододелът е един мъж – Артър Кейпъл, който е обичал да бъде именуван Бой. Макар и да е един от многото мъже, минали през живота на Шанел, също като Етиен Балзан, Салвадор Дали, Дмитрий Павлович, Рьоверди и доста други, Бой остава безконечната обич на Коко, а след гибелта си той се трансформира в неин отегчителен блян.
За Габриел интервалът, преди да срещне духовното си продължение в лицето на Кейпъл, е свързан от устрема й да откри своето място във висшето общество. Детството ѝ е единствено мотив за догадки. И до през днешния ден липсват изцяло доказани сведения за ранния живот на стилната икона. Мракът, който задушава дните на детството ѝ, е толкоз тежък, че не намира място даже и в формалната ѝ биография. Самата Габриел умишлено икономисва някои детайлности от тези свои години и преиначава други.
Едно е несъмнено: Коко е родена в многодетното семейство на селския търговец Албер, а появяването ѝ на бял свят е незначителна за родителите ѝ. Ето за какво на никого не прави усещане, че детето е вписано в акта си за раждане с семейството Шаснел. На 12 години попада в манастира сиропиталище " Обазин ". Майка ѝ е умряла от туберкулоза, а татко ѝ лъже децата си, че търси по-добре платена работа. Вместо това той напуща дома си, като оставя в душевността на Коко един голям и неизпълним боязън – този от занемаряване, който се усилва след всяка несполучлива любовна връзка и който е нетърпим след гибелта на Бой.
Дните в " Обазин " са мрачни и монотонни. Там Габриел се научава да шие – едно съдбоносно умеене за стилния свят, който ще сътвори. Също по този начин обича да запълва времето си с четене на сладникави любовни романи. Въпреки това се твърди, че остава необразована: написа писма в извънредно редки случаи, като това не убягва даже на Салвадор Дали – един от бъдещите ѝ любовници. Интерес буди моментът, в който Шанел напуща сиропиталището. В търсене на прехранване, дружно с една от далечните си родственици, Адриен, пеят в парижките кабарета. Там Габриел става известна с песните Ko Ko Ri Ko и " Кой е виждал Коко на Трокадеро? ". За да я извикат на бис, тълпите са скандирали „ Коко, Коко! “. Така момичето печели своя популярен прякор. Шанел работи и в шивашка работилница, където става фаворитка на офицерите, в частност на Етиен Балзан, с който заживява в шато Royallieu и се допира за пръв път до охолството. Същият способства за отварянето на бутика за шапки. Това е първият огромен любовен боязън, непостижим с това, което ще изпитва по-късно с приятеля на Балзан, Артър.
Годината е 1908-а, а мястото – едно шато в По, където Етиен е канен годишно. В спомените на Габриел са запечатани красивите пейзажи на покрайнините, игрите на поло, конете и... Артър. За него се знае, че е необикновен състезател на поло и не по-малко добър ездач, а също и познавач на женската хубост, която не е мъчно да притегли към себе си. Миналото му, също като това на Габриел, е неясно, видяно от през днешния ден. Според биографични сведения е наследил мини за въглища и корабоплавателни компании. Знае се също, че е взел участие в Първата международна война, на която посвещава своя труд Reflections on Victory. Бил е и секретар във Версайската конференция.
И до момента в който съдим за живота на Артър по думите на Шанел, то усетът му за положителния бизнесмен е непогрешим. Такава за него е Габриел. Ето за какво през 1911 година благодарение на Бой именитият адрес „ Камбон 31 “ се снабдява със своята забележителна и неповторима наемателка. Не единствено адресът претърпява промени. Някогашният блян към самостоятелност и независимост е паднал в жертва на един от дребното взаимни отстъпки, които Шанел прави.
Артър е мечтаният човек за Коко. За нея той е единственият притежател на огромното благополучие, а дружно с това – и извършител на цялата последвала тъга. Заради Кейпъл Шанел най-накрая попада в средите на висшето общество и се откъсва вечно от своите провинциални корени. Именно това е една от огромните фантазии на стилната икона. Връзката с Артър обезпечава на Габриел скъпи движимости и разкош, само че и скъпи познания, поради които може да назова себе си дизайнер. А вярата, която Бой има в любовницата си, е повода Chanel да бъде империята, която познаваме през днешния ден. Отново поради любовта си Кейпъл гордо носи облеклата на своята обичана жена и предизвиква развиването ѝ по всички вероятни способи, измежду които и финансиране на разрастващия се бизнес, който по-късно ще завоюва овациите на стилните издания.
В отношението си към своята обичана Артър остава безпощадно прям. Гордостта, която от време на време е подбудена и от наивно очакване на грандиозни триумфи, напуща Коко единствено за нощ. Това става с развенчаването на митовете за нейното богатство: парите, с които разполага пищно, принадлежат не на нея, а на банката. Кулминацията на разговора са фразите: „ Ти си горда и ще страдаш! “ и „ Не забравяй, че си жена “. С това несломимата упоритост на иконата само получава своето ускоряване към международната фешън сцена. Въпреки всички трудности, скърби и войни Шанел в никакъв случай няма да изневери на своя бизнес. И да, тя постоянно не помни, че е жена. Така се трансформира в дамата, прекроила образа на света.
Има и още...
За Габриел интервалът, преди да срещне духовното си продължение в лицето на Кейпъл, е свързан от устрема й да откри своето място във висшето общество. Детството ѝ е единствено мотив за догадки. И до през днешния ден липсват изцяло доказани сведения за ранния живот на стилната икона. Мракът, който задушава дните на детството ѝ, е толкоз тежък, че не намира място даже и в формалната ѝ биография. Самата Габриел умишлено икономисва някои детайлности от тези свои години и преиначава други.
Едно е несъмнено: Коко е родена в многодетното семейство на селския търговец Албер, а появяването ѝ на бял свят е незначителна за родителите ѝ. Ето за какво на никого не прави усещане, че детето е вписано в акта си за раждане с семейството Шаснел. На 12 години попада в манастира сиропиталище " Обазин ". Майка ѝ е умряла от туберкулоза, а татко ѝ лъже децата си, че търси по-добре платена работа. Вместо това той напуща дома си, като оставя в душевността на Коко един голям и неизпълним боязън – този от занемаряване, който се усилва след всяка несполучлива любовна връзка и който е нетърпим след гибелта на Бой.
Дните в " Обазин " са мрачни и монотонни. Там Габриел се научава да шие – едно съдбоносно умеене за стилния свят, който ще сътвори. Също по този начин обича да запълва времето си с четене на сладникави любовни романи. Въпреки това се твърди, че остава необразована: написа писма в извънредно редки случаи, като това не убягва даже на Салвадор Дали – един от бъдещите ѝ любовници. Интерес буди моментът, в който Шанел напуща сиропиталището. В търсене на прехранване, дружно с една от далечните си родственици, Адриен, пеят в парижките кабарета. Там Габриел става известна с песните Ko Ko Ri Ko и " Кой е виждал Коко на Трокадеро? ". За да я извикат на бис, тълпите са скандирали „ Коко, Коко! “. Така момичето печели своя популярен прякор. Шанел работи и в шивашка работилница, където става фаворитка на офицерите, в частност на Етиен Балзан, с който заживява в шато Royallieu и се допира за пръв път до охолството. Същият способства за отварянето на бутика за шапки. Това е първият огромен любовен боязън, непостижим с това, което ще изпитва по-късно с приятеля на Балзан, Артър.
Годината е 1908-а, а мястото – едно шато в По, където Етиен е канен годишно. В спомените на Габриел са запечатани красивите пейзажи на покрайнините, игрите на поло, конете и... Артър. За него се знае, че е необикновен състезател на поло и не по-малко добър ездач, а също и познавач на женската хубост, която не е мъчно да притегли към себе си. Миналото му, също като това на Габриел, е неясно, видяно от през днешния ден. Според биографични сведения е наследил мини за въглища и корабоплавателни компании. Знае се също, че е взел участие в Първата международна война, на която посвещава своя труд Reflections on Victory. Бил е и секретар във Версайската конференция.
И до момента в който съдим за живота на Артър по думите на Шанел, то усетът му за положителния бизнесмен е непогрешим. Такава за него е Габриел. Ето за какво през 1911 година благодарение на Бой именитият адрес „ Камбон 31 “ се снабдява със своята забележителна и неповторима наемателка. Не единствено адресът претърпява промени. Някогашният блян към самостоятелност и независимост е паднал в жертва на един от дребното взаимни отстъпки, които Шанел прави.
Артър е мечтаният човек за Коко. За нея той е единственият притежател на огромното благополучие, а дружно с това – и извършител на цялата последвала тъга. Заради Кейпъл Шанел най-накрая попада в средите на висшето общество и се откъсва вечно от своите провинциални корени. Именно това е една от огромните фантазии на стилната икона. Връзката с Артър обезпечава на Габриел скъпи движимости и разкош, само че и скъпи познания, поради които може да назова себе си дизайнер. А вярата, която Бой има в любовницата си, е повода Chanel да бъде империята, която познаваме през днешния ден. Отново поради любовта си Кейпъл гордо носи облеклата на своята обичана жена и предизвиква развиването ѝ по всички вероятни способи, измежду които и финансиране на разрастващия се бизнес, който по-късно ще завоюва овациите на стилните издания.
В отношението си към своята обичана Артър остава безпощадно прям. Гордостта, която от време на време е подбудена и от наивно очакване на грандиозни триумфи, напуща Коко единствено за нощ. Това става с развенчаването на митовете за нейното богатство: парите, с които разполага пищно, принадлежат не на нея, а на банката. Кулминацията на разговора са фразите: „ Ти си горда и ще страдаш! “ и „ Не забравяй, че си жена “. С това несломимата упоритост на иконата само получава своето ускоряване към международната фешън сцена. Въпреки всички трудности, скърби и войни Шанел в никакъв случай няма да изневери на своя бизнес. И да, тя постоянно не помни, че е жена. Така се трансформира в дамата, прекроила образа на света.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ