Внимавайте с маската, която слагате пред близките по празниците – може да е разрушителна
Прегръдка и едно " Добър ден " могат да ви извадят от неприятното въодушевление и самотата
Удобно е да създадем самотата факсимиле - жена със седем котки или неразговорчив и безстопанствен възрастен мъж, евентуално компютърджия. Самотата обаче участва във всички възрастови групи и по празниците е изключително тежка, персонална, мъчителна и с доста фасети, а думата самоуверено обобщава
доста видове самота, от които боледува човечеството
2023-а ще остане в историята на публичното здраве с това, че една не-болест - самотата, която е нито инфекциозна, нито хронична, бе оповестена от изключително значимо значение за бъдещето на човечеството. Две години по-рано Япония, постоянно напред, сътвори министерство на самотата и изолацията за да създава тактики и практики, които да ги предотвратяват. Причината? Самотата е отрова, която унищожава физическото и менталното здраве.
Намаляване на вредата: използвайте празниците, с цел да сте повече с децата си, с изключение на на масата, екрана или в кухнята.
При поколението на по-младите самотата не е необичайност и е обвързвана значително със фамилната среда, като изключително значение има прочувствената връзка с родителя от противоположния пол, т.е. на бащата с дъщерята и на майката със сина. Студеното държание на подобен родител може даже след години да носи отпечатък върху всички връзки, в това число и връзки на индивида самичък със себе си (като ниска самоценка, самооценка, обща задоволеност от живота).
Добрите връзки и с двамата родители
са първото нещо, което “ваксинира ” човек от самотност. Липса на време, отдадено на детето, при което то избира какво да вършиме дружно, усилва в този момент и в бъдеще неговите проблеми. Как може да ревизирате дали вършиме нещо не напълно добре - за някои деца отрицателното внимание е по-добре от никакво и то се чуди по какъв начин да ви ядоса. Други деца пък избират метода да са прекомерно послушни и дисциплинирани, което също издава, че има проблем с чувството му за самотност в всекидневието. Оттам евентуално се корени и стремежът “на всяка цена ” да си във връзка, в това число и с другари, тази визия, че откакто имаш “някого ” или деца, тя няма да оплете студените си пипала, е
отговор на страха да останеш самичък
Самотата измежду хора е много по-различна от краткотрайното оставане самичък за празниците да вземем за пример, което въпреки и неприятно минава с първата прегръдка от непосредствен. Понякога тя се трансформира в хронична - хората, които я носят, са се чувствали самотни толкоз време, че това се е трансформирало в метод на живот, въпреки и подбудена от време на време от странични условия като промяна на местоживеене или липса на другари.
Празниците са необикновен случай, в който заблудите ни за това какви са връзките в фамилията се разкриват от непосредственото другарство и не могат да бъдат прикрити от неналичието на време или други комфортни малки врати.
В фамилиите и връзките постоянно се промъква самотата, която идва от това, че с цел да не мине епично неприятно празникът, човек би трябвало да си постави маска, която ще угоди на желанията и упованията на другите. Тя обаче е неуместна, даже когато човек свикне с нея, тъй като се уморява да я носи, пък и като не си си ти, това основава самотност. От друга страна, в случай че я свалиш, разочарованието на близките също не е прелестно. Затова тази самотност е толкоз разрушаваща, че нерядко отива в зависимостите (алкохол и храна например). Това е този вид самотност, при която чувството е, че
нямаш с кого да приказваш по този начин, че да бъдеш свестен, на кого да довериш страховете си.
Сложното в нея е, че тя води до циничен кръг - колкото по-самотен се усеща човек, толкоз по-малко евентуално е да се доверява.
Главният хирург на Съединени американски щати доктор Вивек Мърти, един от деятелите в региона на тематиката, някъде беше написал, че “Срамът, който идва със самотата... ни кара да мислим, че
в случай че сме самотни, не сме симпатични,
че сме счупени по някакъв метод ”. В подобен случай не би трябвало да забравяме, че за всички нас близката среда е въпрос на ментално оцеляване и няма нищо извънредно в това да извършите първата стъпка в такава посока - да намерите кръг, в който да се чувствате част. Да си самичък и печален е невероятно, непостижимо мъчно, като единственият метод да бъде прекосен този бряг е единствено с човек или хора, на които да бъде споделено това по какъв начин се чувствате. И надалеч не е нужно това да е психотерапевт - някой от членовете на фамилията, другари са първият избор и е допустимо да се отзове с наслада на тези думи, тъй като може би е минавал през подобен интервал.
Едно “добър ден ” и самотата бяга от теб
Терапията на самотата, когато околните не са наоколо или не могат да отделят повече от времето, което желаете, може да бъде като във фразата “една ябълка дневно държи лекаря надалеч от мен ” и до момента в който пиша това, се сещам за съседа от другия вход, който - през днешния ден ревизирах в интернет (няма да му загатна името) - е на 89 години, само че ми прави усещане по какъв начин постоянно споделя “Добър ден ” и се усмихва.
Не знам дали той знае, само че
в дребен шведски град има кампания с името “Кажи здравей! ”,
която има за цел да понижи самотата измежду жителите и да зарадва психолозите и обществените служащи по целия свят. Общуването с непознати даже в неангажиращи диалози води до възстановяване на живота, като едно от проучванията по въпроса е турско и е с над 60 хиляди души.
Независимо от какъв брой време се усеща уединен един човек, добре е да знае, че каквато и да е повода за самотата му, може да я избегне. Това може да стане посредством 15 минути дневно с други хора, каквито и да било, тъй като по този начин не разрешаваме на мозъка ни самичък да се затвори за другите, а устата ни - да ръждяса за думи и усмивки.
И дано не забравяме, че съгласно проучвания групата на 16-24-годишните се приема за най-самотната от всички генерации до момента.
Детелина Стаменова, психолог
Удобно е да създадем самотата факсимиле - жена със седем котки или неразговорчив и безстопанствен възрастен мъж, евентуално компютърджия. Самотата обаче участва във всички възрастови групи и по празниците е изключително тежка, персонална, мъчителна и с доста фасети, а думата самоуверено обобщава
доста видове самота, от които боледува човечеството
2023-а ще остане в историята на публичното здраве с това, че една не-болест - самотата, която е нито инфекциозна, нито хронична, бе оповестена от изключително значимо значение за бъдещето на човечеството. Две години по-рано Япония, постоянно напред, сътвори министерство на самотата и изолацията за да създава тактики и практики, които да ги предотвратяват. Причината? Самотата е отрова, която унищожава физическото и менталното здраве.
Намаляване на вредата: използвайте празниците, с цел да сте повече с децата си, с изключение на на масата, екрана или в кухнята.
При поколението на по-младите самотата не е необичайност и е обвързвана значително със фамилната среда, като изключително значение има прочувствената връзка с родителя от противоположния пол, т.е. на бащата с дъщерята и на майката със сина. Студеното държание на подобен родител може даже след години да носи отпечатък върху всички връзки, в това число и връзки на индивида самичък със себе си (като ниска самоценка, самооценка, обща задоволеност от живота).
Добрите връзки и с двамата родители
са първото нещо, което “ваксинира ” човек от самотност. Липса на време, отдадено на детето, при което то избира какво да вършиме дружно, усилва в този момент и в бъдеще неговите проблеми. Как може да ревизирате дали вършиме нещо не напълно добре - за някои деца отрицателното внимание е по-добре от никакво и то се чуди по какъв начин да ви ядоса. Други деца пък избират метода да са прекомерно послушни и дисциплинирани, което също издава, че има проблем с чувството му за самотност в всекидневието. Оттам евентуално се корени и стремежът “на всяка цена ” да си във връзка, в това число и с другари, тази визия, че откакто имаш “някого ” или деца, тя няма да оплете студените си пипала, е
отговор на страха да останеш самичък
Самотата измежду хора е много по-различна от краткотрайното оставане самичък за празниците да вземем за пример, което въпреки и неприятно минава с първата прегръдка от непосредствен. Понякога тя се трансформира в хронична - хората, които я носят, са се чувствали самотни толкоз време, че това се е трансформирало в метод на живот, въпреки и подбудена от време на време от странични условия като промяна на местоживеене или липса на другари.
Празниците са необикновен случай, в който заблудите ни за това какви са връзките в фамилията се разкриват от непосредственото другарство и не могат да бъдат прикрити от неналичието на време или други комфортни малки врати.
В фамилиите и връзките постоянно се промъква самотата, която идва от това, че с цел да не мине епично неприятно празникът, човек би трябвало да си постави маска, която ще угоди на желанията и упованията на другите. Тя обаче е неуместна, даже когато човек свикне с нея, тъй като се уморява да я носи, пък и като не си си ти, това основава самотност. От друга страна, в случай че я свалиш, разочарованието на близките също не е прелестно. Затова тази самотност е толкоз разрушаваща, че нерядко отива в зависимостите (алкохол и храна например). Това е този вид самотност, при която чувството е, че
нямаш с кого да приказваш по този начин, че да бъдеш свестен, на кого да довериш страховете си.
Сложното в нея е, че тя води до циничен кръг - колкото по-самотен се усеща човек, толкоз по-малко евентуално е да се доверява.
Главният хирург на Съединени американски щати доктор Вивек Мърти, един от деятелите в региона на тематиката, някъде беше написал, че “Срамът, който идва със самотата... ни кара да мислим, че
в случай че сме самотни, не сме симпатични,
че сме счупени по някакъв метод ”. В подобен случай не би трябвало да забравяме, че за всички нас близката среда е въпрос на ментално оцеляване и няма нищо извънредно в това да извършите първата стъпка в такава посока - да намерите кръг, в който да се чувствате част. Да си самичък и печален е невероятно, непостижимо мъчно, като единственият метод да бъде прекосен този бряг е единствено с човек или хора, на които да бъде споделено това по какъв начин се чувствате. И надалеч не е нужно това да е психотерапевт - някой от членовете на фамилията, другари са първият избор и е допустимо да се отзове с наслада на тези думи, тъй като може би е минавал през подобен интервал.
Едно “добър ден ” и самотата бяга от теб
Терапията на самотата, когато околните не са наоколо или не могат да отделят повече от времето, което желаете, може да бъде като във фразата “една ябълка дневно държи лекаря надалеч от мен ” и до момента в който пиша това, се сещам за съседа от другия вход, който - през днешния ден ревизирах в интернет (няма да му загатна името) - е на 89 години, само че ми прави усещане по какъв начин постоянно споделя “Добър ден ” и се усмихва.
Не знам дали той знае, само че
в дребен шведски град има кампания с името “Кажи здравей! ”,
която има за цел да понижи самотата измежду жителите и да зарадва психолозите и обществените служащи по целия свят. Общуването с непознати даже в неангажиращи диалози води до възстановяване на живота, като едно от проучванията по въпроса е турско и е с над 60 хиляди души.
Независимо от какъв брой време се усеща уединен един човек, добре е да знае, че каквато и да е повода за самотата му, може да я избегне. Това може да стане посредством 15 минути дневно с други хора, каквито и да било, тъй като по този начин не разрешаваме на мозъка ни самичък да се затвори за другите, а устата ни - да ръждяса за думи и усмивки.
И дано не забравяме, че съгласно проучвания групата на 16-24-годишните се приема за най-самотната от всички генерации до момента.
Детелина Стаменова, психолог
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ