Цветница е! Над 340 000 българи празнуват имен ден
Православната черква чества християнския празник Вход Господен в Йерусалим, именуван още Цветница или Връбница. Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.
На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите клончета, като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
„ Обичам те! ”. „ Украсявам твоя живот ”, „ Никога няма да те не помни ”, „ Пази се ”, „ Изпитвам почит към теб ”.
Това са все послания и смисли, които хората са се пробвали да припишат на цветята, написа женското списание Hera.bg. А в действителност тези растения са съвършената част от планетата ни, естественият бисер в еволюционната верига. Те са най-красивият метод да изразим възторга си от страстите – обич, неустановеност, амнистия, обвързаност, признателност. Чрез цветята от дълбока античност хората са изразявали насладата си от празниците, от идването на топлия сезон, от пробуждането на природата. Така е по света, по този начин е и у нас.
Божура, Елица, Цветан, Теменужка, Жасмина, Върбан, Цветелина – море от имена на хора, които ще почерпят седмица преди Великден – на Цветница. Казват, че една пета от българите носят имена на растения. И именниците, и всички останали християни имаме чудесната опция в последния от цикъла пролетни празници преди Великден да си вземем осветена клонка върба от църквата. Защо тъкмо тогава, за какво върба и за какво ще ни пази тази клонка?
Пищна и наситена с доста символика е обредността на този ден, прочут и под името Връбница, Момина неделя, Вая, Куклинден, Палмова или Цветна неделя.
Официално Православната черква ни напомня посрещането и влизането на Исус Христос в Йерусалим. В неделята преди Пасха (на еврейски – избавление) той пристигнал във Витания и възкресил от мъртвите Лазар. Веднага на идващия ден Божият наследник потеглил за Йерусалим и на всички места по пътя хората го срещали в символ на признателност с цветя, зелени клончета с бели цветове и палмови листа с възгласи „ Осанна! Благословен идващия в името Господне! ”. И по този начин към този момент повече от две хиляди години християните не престават празнуването на този ден.
Богослужението стартира още вечерта преди Цветница. Вместо палмови клончета, хората берат като алегорични заместници върбови, откъдето идва и едно от имената на празника. Тези клони се отнасят вкъщи и се поставят до иконата, пазят през цялата година и носят здраве и излекуване. Малки деца и млади булки се причестяват в храма. В някои краища на страната се прави курбан. На този ден Българската православна черква разрешава потреблението на риба, макар, че още сме във времето на Велики пости.
Освен църковна, Връбница има и национална обредност, обвързвана с тази на Лазаровден. Момите, които са лазарували предходния ден се събирали на реката и изпълнявали обичая „ кумичене ”. Хората в Североизточна България имат вяра, че на този ден Господ разпускал умрелите и душите им бродят по земята чак до Спасовден. Затова и до през днешния ден по-възрастните дами в тази част на страната раздават жито и питки за помен на умрелите си близки.
Цветница е плаващ празник. Тази година (2024) той е на 28 април, неделята преди Великден. След Връбница стартира тежката Страстна седмица на Христовите премеждия.
Цветница е и най-празнуваният имен ден в България. По данни на Националния статистически институт през днешния ден честват 343 113 българи. От тях 78 798 са мъже, а 264 315 - дами.
Имен ден имат всички, които са кръстени на цветя, дървета и шубраци. Ето и най-популярните от тях: Биляна, Беляна, Божура; Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса; Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка; Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина; Елица, Ела, Евелина; Жасмина, Жасмин; Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка; Ива, Иглика; Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала; Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора.
А също и Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин; Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана; Петуния, Паулина; Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица; Смилян, Смиляна, Сияна; Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка; Фидан, Фиданка; Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвятко, Цвятка, Цветин, Цветина; Хризантема, Череша; Явор, Явора, Ягода, Ясен, Ясена, Ясенка, Ясмин, Ясмина.
На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите клончета, като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
„ Обичам те! ”. „ Украсявам твоя живот ”, „ Никога няма да те не помни ”, „ Пази се ”, „ Изпитвам почит към теб ”.
Това са все послания и смисли, които хората са се пробвали да припишат на цветята, написа женското списание Hera.bg. А в действителност тези растения са съвършената част от планетата ни, естественият бисер в еволюционната верига. Те са най-красивият метод да изразим възторга си от страстите – обич, неустановеност, амнистия, обвързаност, признателност. Чрез цветята от дълбока античност хората са изразявали насладата си от празниците, от идването на топлия сезон, от пробуждането на природата. Така е по света, по този начин е и у нас.
Божура, Елица, Цветан, Теменужка, Жасмина, Върбан, Цветелина – море от имена на хора, които ще почерпят седмица преди Великден – на Цветница. Казват, че една пета от българите носят имена на растения. И именниците, и всички останали християни имаме чудесната опция в последния от цикъла пролетни празници преди Великден да си вземем осветена клонка върба от църквата. Защо тъкмо тогава, за какво върба и за какво ще ни пази тази клонка?
Пищна и наситена с доста символика е обредността на този ден, прочут и под името Връбница, Момина неделя, Вая, Куклинден, Палмова или Цветна неделя.
Официално Православната черква ни напомня посрещането и влизането на Исус Христос в Йерусалим. В неделята преди Пасха (на еврейски – избавление) той пристигнал във Витания и възкресил от мъртвите Лазар. Веднага на идващия ден Божият наследник потеглил за Йерусалим и на всички места по пътя хората го срещали в символ на признателност с цветя, зелени клончета с бели цветове и палмови листа с възгласи „ Осанна! Благословен идващия в името Господне! ”. И по този начин към този момент повече от две хиляди години християните не престават празнуването на този ден.
Богослужението стартира още вечерта преди Цветница. Вместо палмови клончета, хората берат като алегорични заместници върбови, откъдето идва и едно от имената на празника. Тези клони се отнасят вкъщи и се поставят до иконата, пазят през цялата година и носят здраве и излекуване. Малки деца и млади булки се причестяват в храма. В някои краища на страната се прави курбан. На този ден Българската православна черква разрешава потреблението на риба, макар, че още сме във времето на Велики пости.
Освен църковна, Връбница има и национална обредност, обвързвана с тази на Лазаровден. Момите, които са лазарували предходния ден се събирали на реката и изпълнявали обичая „ кумичене ”. Хората в Североизточна България имат вяра, че на този ден Господ разпускал умрелите и душите им бродят по земята чак до Спасовден. Затова и до през днешния ден по-възрастните дами в тази част на страната раздават жито и питки за помен на умрелите си близки.
Цветница е плаващ празник. Тази година (2024) той е на 28 април, неделята преди Великден. След Връбница стартира тежката Страстна седмица на Христовите премеждия.
Цветница е и най-празнуваният имен ден в България. По данни на Националния статистически институт през днешния ден честват 343 113 българи. От тях 78 798 са мъже, а 264 315 - дами.
Имен ден имат всички, които са кръстени на цветя, дървета и шубраци. Ето и най-популярните от тях: Биляна, Беляна, Божура; Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса; Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка; Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина; Елица, Ела, Евелина; Жасмина, Жасмин; Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка; Ива, Иглика; Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала; Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора.
А също и Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин; Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана; Петуния, Паулина; Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица; Смилян, Смиляна, Сияна; Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка; Фидан, Фиданка; Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвятко, Цвятка, Цветин, Цветина; Хризантема, Череша; Явор, Явора, Ягода, Ясен, Ясена, Ясенка, Ясмин, Ясмина.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ