Ирен Леви: Има неща, които не се казват на никого
Представям си я все с развети къдрици. Вероятно тъй като е постоянно вихрена, забързана и в това време изящна, излъчваща лекост, меко зарево и тактичност. Този неин натюрел основава характерния темперамент на телевизионното предаване по Българска национална телевизия „ Малки истории “, което след двегодишно спиране в този момент още веднъж води, озарява и книгите, които написа, а сигурна съм – и класните стаи, в които преподава.Само в случай че я чуете по какъв начин приказва за дребните си възпитаници, по какъв начин предизвика въображението на първокласници със Салвадор Дали, по какъв начин ги повежда да открият очертанията на буквите, кодирани в измислена за задачата приказка, ще разберете, че е от щастливците, правещи нещата, които обичат. А в случай че дискретно навлезете в персоналния ù свят, тя не би позволила друго – ще разберете какъв брой доста любов има там.Може би трябваше да се забележим на чаша вино, тъй като доста пъти ще стане дума за вино в този приглушен диалог, обагрен от красиво звучащия глас на Ирен, само че трябваше да се съобразим с препълнения ѝ график. Сама споделя, че обича да живее на бързи обороти, че е привикнала да мисли за няколко неща по едно и също време. 
„ Рано или късно ще се наложи да забавя, то ще бъде натурален ход, само че не ми се желае да е в този момент. Наскоро научих за девойките охлюви, които избират да си стоят у дома, да се завият с одеялце, да си гледат телевизия, да си ровят в интернет, вероятно да си четат книги. И това е нещо като тренд сега. Може би част от тези девойки са имали доста дейни майки и те вършат блага контра на техния метод на живот. Да забавиш по този начин звучи прелестно, само че не, в случай че е всеки ден. На мен подобен живот не би ми бил задоволителен. Надявам се да не съм и от тези свръхактивни майки, които по всяка възможност са отключили концепцията за девойките охлюви. “
Какво ти лишава и какво ти дава отминаващото време? Времето изтича като в песъчлив часовник. Виждам го. Изпитвам и задоволство, и ми се желае да съм направила повече неща, да съм дала повече. Да, и да съм взела повече, само че още мисълта ми е ориентирана към това да давам. Наскоро сънувах необикновен сън и се замислих какво ще стане, в случай че времето ми свърши през днешния ден или на следващия ден. Изпитах не горест, а безпределно незадоволство от това, че моята история няма да приключи както би трябвало. Това не би бил добър край, имам още да давам. Фамилията ти Леви като че ли носи протяжността на пътищата, които в историческата си орис са преброждали евреите. Единият ти дядо идва от испанските земи, другият е македонец, едната ти баба – от гръцките земи, другата – от Беломорска Тракия. Всички тези хора е трябвало да се срещнат, с цел да се появиш ти. Ти самата странница ли си? Бродя не повече от всеки различен, диря цялостен живот както всеки различен. Кое е най-ценното ти фамилно завещание? Това, което се е появило след мен. И това, което ще се появи след него. Вярваш ли в Съдбата, тя ли преплита пътищата? Някои назовават Съдбата Бог. Аз, когато бях по-млада и по-дръзка, назовах Бог – Сценаристите, не можех да допускам, че едно схващане може да е толкоз напълно, че единствено да изплете мрежата от всички човешки ориси. И си споделях – да забележим какво са ми подготвили Сценаристите. Понякога даже успявах да предвидя. Според мен в човешките животи има логичност. Може би не я виждаме сега. Но в случай че се обърнем обратно, ще я забележим. В този смисъл имам вяра, че не вършим нещата сами – мисля, че има Съдба, Бог или Сценаристи. Това, което не ми подхожда във възгледите на някои хора, е, че когато нещо хубаво се случи в живота им, считат, че си е тяхно персонално достижение. А когато нещо неприятно се случи – Съдбата е отговорна. Е, или вярваш в едното, или в другото. Аз се надявам да има нещо по-висше от нас, тъй като човечеството надалеч не е напълно, а и рядко се учи от грешките си. Дълга е историята на Малките истории. Вече станаха 13 години, откогато са разказвани. За тези 13 години доста неща се трансформираха. Технологиите се трансформират с часове. Промениха ли се обаче хората в Малките истории? Нито дребните истории, нито хората в тях са се трансформирали. Понякога имам възприятието, че сме създали едно предаване преди пет години и в този момент още веднъж го снимаме. Има герои в тези истории, чиито сетива за света са тъкмо такива, каквито са били на героите отпреди 10 години. Така е и с новите генерации – на пръв взор децата са доста разнообразни и, да, за някои неща те като че ли се раждат научени, само че за други са същите дребосъци, каквито сме били ние.
Има ли история, за която можеш да кажеш, че те е трансформирала? Всички дребни истории – може би да. Но една съответно, не – тя би трябвало да е твоята история, с цел да те промени. А история, която, откакто е била разказана от предаването, е трансформирала ориси? Интересно е, че има хора, които сме снимали в предаването и по-късно с тях сме станали другари. Търсят ме. Виждаме се макар моя вманиачен график. Чуваме се за празници. Понякога след време се връщаме към историите, които сме разказали, с цел да забележим какво се е случило с нашите герои. Така стана с индивида, на който бяха сложили сърце от донор. Помня, че снимах историята му, тогава имах повече време, в този момент съм главно водеща на „ Малки истории “. Той беше доста разчувствуван и споделяше, че желае да познава хората, с помощта на които е получил шанса за втори живот. Знаеше единствено, че към този момент носи женско сърце. Когато позвънихме след време, с цел да разберем какво се е случило, се оказа, че сестрата на дамата, чието сърце е дарено, е гледала предаването ни и се е свързала с него. Говорили са няколко часа по телефона. Той ѝ задавал въпроси, търсейки отговор на необясними за него нови желания към цветове, цветя, храни. После даже се бяха срещнали… Когато се случват такива неща, е прелестно. 
В метода, по който звучи и наподобява предаването, има доста мекост, схващане, естетика… В живота по този начин ли посрещаш сложните обстановки? Това присъщ натюрел ли е? Или мъдрост, която си натрупала през годините? Трудно е да се научиш да не съдиш другия. И не настоявам, че съм постигнала сходно съвършенство на духа. Но в предаването се стараем даже с дума да не съдим героите си. Те са разкрили душата си пред нас, нямаме право. Още повече, в случай че не участват в студиото.А що се отнася до мен – постоянно съм била търпелива. Но откровен съвет към всички, които срещат търпеливи хора – недейте да изпитвате границите им. Рядко съм стигала моята граница. Опитвам се хиляди пъти да схвана обстановката, да реализира единодушие, само че разсърдя ли се, доста мъчно излизам от това положение. Има ли неща, които не си могла да простиш? Има, само че съм си сложила за цел да простя и тях, преди да завърши времето ми на тази земя, тъй като по този начин бих желала да бъде.
„ Рано или късно ще се наложи да забавя, то ще бъде натурален ход, само че не ми се желае да е в този момент. Наскоро научих за девойките охлюви, които избират да си стоят у дома, да се завият с одеялце, да си гледат телевизия, да си ровят в интернет, вероятно да си четат книги. И това е нещо като тренд сега. Може би част от тези девойки са имали доста дейни майки и те вършат блага контра на техния метод на живот. Да забавиш по този начин звучи прелестно, само че не, в случай че е всеки ден. На мен подобен живот не би ми бил задоволителен. Надявам се да не съм и от тези свръхактивни майки, които по всяка възможност са отключили концепцията за девойките охлюви. “ Какво ти лишава и какво ти дава отминаващото време? Времето изтича като в песъчлив часовник. Виждам го. Изпитвам и задоволство, и ми се желае да съм направила повече неща, да съм дала повече. Да, и да съм взела повече, само че още мисълта ми е ориентирана към това да давам. Наскоро сънувах необикновен сън и се замислих какво ще стане, в случай че времето ми свърши през днешния ден или на следващия ден. Изпитах не горест, а безпределно незадоволство от това, че моята история няма да приключи както би трябвало. Това не би бил добър край, имам още да давам. Фамилията ти Леви като че ли носи протяжността на пътищата, които в историческата си орис са преброждали евреите. Единият ти дядо идва от испанските земи, другият е македонец, едната ти баба – от гръцките земи, другата – от Беломорска Тракия. Всички тези хора е трябвало да се срещнат, с цел да се появиш ти. Ти самата странница ли си? Бродя не повече от всеки различен, диря цялостен живот както всеки различен. Кое е най-ценното ти фамилно завещание? Това, което се е появило след мен. И това, което ще се появи след него. Вярваш ли в Съдбата, тя ли преплита пътищата? Някои назовават Съдбата Бог. Аз, когато бях по-млада и по-дръзка, назовах Бог – Сценаристите, не можех да допускам, че едно схващане може да е толкоз напълно, че единствено да изплете мрежата от всички човешки ориси. И си споделях – да забележим какво са ми подготвили Сценаристите. Понякога даже успявах да предвидя. Според мен в човешките животи има логичност. Може би не я виждаме сега. Но в случай че се обърнем обратно, ще я забележим. В този смисъл имам вяра, че не вършим нещата сами – мисля, че има Съдба, Бог или Сценаристи. Това, което не ми подхожда във възгледите на някои хора, е, че когато нещо хубаво се случи в живота им, считат, че си е тяхно персонално достижение. А когато нещо неприятно се случи – Съдбата е отговорна. Е, или вярваш в едното, или в другото. Аз се надявам да има нещо по-висше от нас, тъй като човечеството надалеч не е напълно, а и рядко се учи от грешките си. Дълга е историята на Малките истории. Вече станаха 13 години, откогато са разказвани. За тези 13 години доста неща се трансформираха. Технологиите се трансформират с часове. Промениха ли се обаче хората в Малките истории? Нито дребните истории, нито хората в тях са се трансформирали. Понякога имам възприятието, че сме създали едно предаване преди пет години и в този момент още веднъж го снимаме. Има герои в тези истории, чиито сетива за света са тъкмо такива, каквито са били на героите отпреди 10 години. Така е и с новите генерации – на пръв взор децата са доста разнообразни и, да, за някои неща те като че ли се раждат научени, само че за други са същите дребосъци, каквито сме били ние.
Има ли история, за която можеш да кажеш, че те е трансформирала? Всички дребни истории – може би да. Но една съответно, не – тя би трябвало да е твоята история, с цел да те промени. А история, която, откакто е била разказана от предаването, е трансформирала ориси? Интересно е, че има хора, които сме снимали в предаването и по-късно с тях сме станали другари. Търсят ме. Виждаме се макар моя вманиачен график. Чуваме се за празници. Понякога след време се връщаме към историите, които сме разказали, с цел да забележим какво се е случило с нашите герои. Така стана с индивида, на който бяха сложили сърце от донор. Помня, че снимах историята му, тогава имах повече време, в този момент съм главно водеща на „ Малки истории “. Той беше доста разчувствуван и споделяше, че желае да познава хората, с помощта на които е получил шанса за втори живот. Знаеше единствено, че към този момент носи женско сърце. Когато позвънихме след време, с цел да разберем какво се е случило, се оказа, че сестрата на дамата, чието сърце е дарено, е гледала предаването ни и се е свързала с него. Говорили са няколко часа по телефона. Той ѝ задавал въпроси, търсейки отговор на необясними за него нови желания към цветове, цветя, храни. После даже се бяха срещнали… Когато се случват такива неща, е прелестно. В метода, по който звучи и наподобява предаването, има доста мекост, схващане, естетика… В живота по този начин ли посрещаш сложните обстановки? Това присъщ натюрел ли е? Или мъдрост, която си натрупала през годините? Трудно е да се научиш да не съдиш другия. И не настоявам, че съм постигнала сходно съвършенство на духа. Но в предаването се стараем даже с дума да не съдим героите си. Те са разкрили душата си пред нас, нямаме право. Още повече, в случай че не участват в студиото.А що се отнася до мен – постоянно съм била търпелива. Но откровен съвет към всички, които срещат търпеливи хора – недейте да изпитвате границите им. Рядко съм стигала моята граница. Опитвам се хиляди пъти да схвана обстановката, да реализира единодушие, само че разсърдя ли се, доста мъчно излизам от това положение. Има ли неща, които не си могла да простиш? Има, само че съм си сложила за цел да простя и тях, преди да завърши времето ми на тази земя, тъй като по този начин бих желала да бъде. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ