Ще премахнем 100 пречки пред бизнеса за 100 дни. Георги Ганев пред Свободна Европа
Преговорите за сформиране на кабинет започнаха. 18 екипа беседват по 18 тематики, като всичко се излъчва онлайн онлайн, с цел да бъде транспарантен процесът. Георги Ганев е част от преговорния екип на "Демократична България " в региона на стопанската система.
Експертите на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ започнаха договаряния в региона на стопанската система във вторник. Още след първата среща съпредседателят на "Продължаваме смяната " Кирил Петков сподели, че има "огромно единогласие ".
Представителят на икономическия екип на "Демократична България " Георги Ганев сподели, че е реализирано единодушие за съответни стъпки за отпадане на пречките пред дребния бизнес в границите на 18 месеца. Четирите политически сили са се съгласили да проведат административна промяна и цифровизация на услугите.
Съгласие е реализирано и за унищожаване на безбройните инспекции за бизнесите и въвеждане на правилото на безмълвното единодушие при започване на работа.
"Ние предложихме едно нещо, което нарекохме "100 спънки за 100 дни " – да се отстранен 100 спънки пред дребния и междинния бизнес за 100 дни ", сподели Ганев в Студио България на Свободна Европа.
Първият приоритет за всички обаче е усилване на имунизацията и проучване на хората, с цел да може да отпаднат рестриктивните мерки, свързани с COVID-19. Постигнато е единодушие да продължат ограниченията за подкрепяне на бизнеса .
Експертите на другите политически сили поддържат концепцията за повдигане на прага по Данък добавена стойност , до който всяка компания да може да си избира дали да се записва или не.
Според Георги Ганев е добре „ Демократична България “ да взе участие със свои представители в държавното управление.
„ На мен ми се коства обикновено в случай, че "Демократична България " има направен напълно явен профил и име, изключително в света на правораздавателната промяна, да има известна рекламация най-малкото за правосъден министър “, сподели Ганев.
Можете да слушате.
Ето и целия текст на изявлението:
- Какъв е правилото, по който сте се договорили да преминат тези договаряния?
- Има преговорни групи, които са структурирани по метод, по който явно политическите управления на всички партии, са се договорили, че горе долу това ще е структурата на комисиите в Народното събрание и вероятно на Министерски съвет със съответните министерства. Тя не е някаква оригиналност.
Във всяка една от тези области се образува сходна група с представители от четирите партии и се организират тричасови диалози по проект. Партиите споделят горе долу какви цели биха желали да видят в една управническа стратегия. Казват какви ограничения виждат като метод за реализиране на тези цели и стартира да се търси по кои неща има цялостно съвпадане на мненията, по кои неща би трябвало да се доработва или има някакви неща, които би трябвало да се доизгладят.
И една трета категория неща, за които сигурно би трябвало да се свържат и с другите групи, тъй като минават през границите на съответните области и би трябвало да се координират сред другите групи. След което, надяваме се тази седмица, когато това премине, стартират диалозите на високо политическо равнище - водачите да се договарят за вероятно съдружно съглашение.
- Това, което ще забележим до събота, ще е работата на експертните групи?
- Да.
- Това време задоволително ли е за показване на цели, за някакви съответни неща, с цел да намерите допирните си точки?
- Като за начало е задоволително. Всеки би се радвал да има повече време. За страдание политиката и конституцията не го дават изключително обилно това време за сформиране на сходен комплициран вид кабинет.
Когато бъдат контрактувани главните неща, към този момент могат да послужат за основата на съдружно съглашение.
Идеята е, че ще има динамичност в целия развой. Когато бъдат контрактувани главните неща, като точки на единодушие, към този момент могат да послужат за основата на съдружно съглашение. Дотогава ще продължава да има работни групи. Те ще доизглаждат неща.
Вече, когато се одобри задоволително харесвано от всички забъркани партии съдружно съглашение, то ще послужи за основа на едно ново държавно управление, ще продължи работата там, където е нужно от конкретика, доразписване на неща, доизглаждане на нюанси, които другите партии имат. Така че това ще бъде една работа, която няма да завърши в този момент.
Идеята е тази седмица, някои съществени неща, които по убеждението на политическите управления са задоволителни, с цел да могат да влязат в съдружно съглашение, да могат да бъдат реализирани.
- Кои са общите неща, по които намерихте пресечни точки, в границите на вашата работна група?
- В нашата работна група се оказа, че има много високо равнище на консенсус по нещата, които всяка от политическите сили показа. Това се дължи на метода и на четирите политически сили към този развой, тъй като аз съм сигурен, че когато ние от „ Демократична България “ изготвяхме нещата, които искахме да представим, сме взели поради това, че ще беседваме и с други партии, за които знаем.
За сътрудниците от Българска социалистическа партия, да вземем за пример, знаем някои неща, които ние бихме желали да забележим, само че те не дават отговор на техните визии, на тяхната идеология. Така че ние изобщо не сме се опитвали да ги предлагаме даже. Има задоволително доста неща, по които сме сигурни, че ще можем да реализираме единодушие, които са задоволително значими и задоволително потребни, с цел да не влизаме в разногласия, които могат да се вземат решение по-нататък вероятно при последващи избори след мандата.
- Наблюдавате ли този метод и при вашите сътрудници в диалозите – да не изкарвате на напред във времето конфликтни тематики?
- Да. Това ми направи усещане и при сътрудниците от „ ИТН “, и при сътрудниците от Българска социалистическа партия, и несъмнено от „ Продължаваме промяната “, че точка първа беше: „ дайте да намерим къде сме съгласни “.
Идеята беше да излезем с неща, които съвсем сме сигурни, че няма да бъдат възприети на нож от останалите.
Когато изникне нещо, по което ние сме мислили, че ще имаме единодушие, а то се окаже, че няма – „ дайте да го обговорим “. И никой не потегля напред с неща, които знае, че по-скоро няма да бъдат посрещнати със единодушие. В този смисъл методът беше много градивен. Идеята беше да излезем с неща, които съвсем сме сигурни, че няма да бъдат възприети на нож от останалите.
- Може ли да кажете главните пунктове, към които се обединихте и които смятате, че ще са в основата на съдружното съглашение?
- Още е рано. Принципът е: нищо не е контрактувано, до момента в който всичко не е контрактувано. Към края на седмицата, когато стане явен целия лист от неща, по които се съгласяваме, може да се каже, че те влизат и няма да отпаднат.
Но в нашата група, единствено като образец за неща, които се появиха, е, че съществена тактика за превъзмогване на рестриктивните мерки, свързани с епидемията върху стопанската система, е да се отвори, да отпаднат рестриктивните мерки, доколкото е допустимо в най-голяма степен позволена, посредством реализиране на подобаващ % от популацията имунизирани и несъмнено, при съществуване на имунитет при тези хора, които имат задоволително антитела и няма потребност в допълнение да се имунизират, с цел да са защитени.
Засилване на имунизацията и проучване на хората, които са го прекарали.
Когато се доближи някакъв % от популацията (лекарите ще ни кажат какъв), тогава да могат да паднат ограниченията и да престанат всички тези ограничавания, които тежат и на бизнеса, и на стопанската система, и на заетостта, и на образованието, както доста добре знаем.
Ето един, относително кратковременен, явен приоритет – усилване на имунизацията и проучване на хората, които са го прекарали, с оглед каква е картината с имунитета.
- Наличието на антитела, това, което сега се прави?
- Да. Примерно във връзка с други ограничения, свързани с пандемията – единодушие има да се продължат с преразглеждане и със промяна на акцентите: 60/40 – 80/20 ограниченията. Целта е не толкоз отплата на удар върху бизнеса, колкото поддръжка на заетостта, доколкото е допустимо.
Обмисля се вид, при който се поема част от осигуровките за известно време от страна на страната. Говоря за тези бизнеси, които са лимитирани от самата нея – за брой места или въобще да не могат да работят. За такива неща, свързани с пандемията има единодушие.
Има сериозна доза единодушие по линия на административната промяна, като главната философия тук, по която всички се съгласихме, е, че администрацията, когато би трябвало да обезпечава осъществяването на съответните регулации (тук аз либертарианецът не влязох в спор с сътрудниците от Българска социалистическа партия кое би трябвало е първо: пазарът или страната регулация), администрацията вместо както прави сега да идва и да те ревизира всеки месец с друга инспекция – да се вкара ред при тези инспекции.
Бизнесът да не бъде третиран като нарушител
И също така тези инспекции да са не "търсим нарушаване, с цел да има наказване ", а да служат за друго – в случай че има неспазване на правилник да се помогне на бизнеса да стартира да го съблюдава. Т.е. бизнесът да не бъде третиран като нарушител.
И несъмнено, правилото на безмълвното единодушие – имаме единодушие по него: че бизнесите, които подлежат на лицензиране и на такива разрешителни, те подават нужната документи, настояват, че са изпълнили всички условия и в случай че не им бъде категорично отказано в някакъв напълно допустим период от време те просто могат да го третират като единодушие и да стартират да работят.
- Символите на времето на пребиваването на Кирил Петков в Министерството на стопанската система бяха Държавната консолидационна компания (ДКК) и Българската банка за развиване (ББР), където той стартира интензивно да работи. Там имате ли консенсус, тъй като във връзка с ББР концепцията на "Има подобен народ " беше тя да бъде приватизирана, Българска социалистическа партия не са съгласни? И за ДКК ще ви попитам – Кирил Петков изрази подозрение, още до момента в който беше министър, до каква степен има смисъл от съществуването на сходна конструкция.
- Конкретно по двете тематики. И след това малко за държавните предприятия като цяло, тъй като те не се изчерпват ББР и ДКК. Към това, което казахте за ДКК, би трябвало да бъде добавено (то е обвързвано с групата по енергетика) и Българския енергиен холдинг (БЕХ), тъй като и той е една такава холдингова конструкция от много комплициран вид.
По отношение на ББР е комплицирано, тъй като тя е и банка. Но също така е и инструмент на държавна политика в стопанската система, за развиване. Колегите от "Има подобен народ " не повдигнаха въпроса за приватизация, тъй че това въобще не беше сложено на масата от никого, на този стадий.
- Българска социалистическа партия споделиха, че не са за приватизация.
- Те категорично споделиха, че са срещу, само че тъй като никой не сподели, че е "за ", това остана единствено като изказване. Между другото сътрудниците от "Продължаваме смяната ", мисля че също не са настроени тя [ББР] да бъде приватизирана и я виждат като един вероятен, потребен инструмент за българска държавна политика в региона на стопанската система. Оттам нататък към този момент смяната в метода, по който работи ББР, предстои да се регламентира, само че това не е нещо, което може да спъне едно съдружно съглашение.
По отношение на ДКК сигурно консенсусът е, че би трябвало да се преразгледа тази холдингова конструкция и методът, по който е издигната. Трябва да се мисли дали страната въобще би трябвало да има холдинги или в действителност да има обособени предприятия.
Ако се реши, че в някои сфери е уместно да има сходна конструкция, тя да бъде прецизирана, а не както господин Петков споделяше – да можеш да смениш шефа на държавния "плод и зарзават " в Габрово, само че да не можеш да смениш шефа на ВМЗ Сопот, тъй като той е под ДКК и не е под пряк надзор на притежателя. Така че там сигурно ще има сериозен обзор. Доколкото енергетиците дадат експертно мнение за опциите натам, същото важи и за БЕХ.
По отношение на държавните предприятия приехме и се съгласихме за доста други неща. На първо място: доста по-редовно осъществяване на закона, който изисква те да разгласяват своите доклади. Като докладите към този момент да са освен финансови, а там където има държавно дружество със обществена функционалност (защото доста постоянно държавната благосъстоятелност бива оправдана с това, че се правят и обществени функционалности – да кажем БДЖ) да има знаци за тая обществена функционалност и те да се регистрират също, до каква степен се извършват.
Освен това би трябвало да има обществено състезания с обективно създадени и спазени критерии за претенденти за всички членове на управителните тела.
- Това съществува и сега. Има цяла организация, която се занимава с организацията на това. Там са и докладите на тези предприятия.
- Това, което прибавям, е обществените знаци да се прибавят към тази отчетност. Всичко тук опира до това изпълнителната власт да направи по този начин, че това в действителност да се случва. Всъщност тук бъдещият парламент няма да има кой знае какво да прави.
- Проблемът е, че тази Агенция за обществените предприятия не работи ли? И изобщо тя би трябвало ли да действа, откакто казвате, че не се съблюдава закона?
- Според мен самата организация не е толкоз ясно дали би трябвало да съществува, колкото всичките принципали – притежателите на тези предприятия, които най-често са министерства (проблемът с общинските е друга категория).
Ние имаме една концепция от Демократична България, ще се разисква, тя не е така наречен deal breaker – в случай че не се одобри няма да се оттеглим, само че концепцията е: където е допустимо (има чувствителни браншове, където това е мъчно да се случи) да бъдат приватизирани дребни дялове, с цел да влезе частен миноритарен притежател, който нормално доста мощно дисциплинира мажоритарния притежател като желае информация, разисква избрани проблеми на общите събрания и така нататък
Плюс това, че тия сдружения като акционерни, са длъжни да разгласяват конспекти и прочие, тъй че това също дисциплинира. Това е концепция, която другите одобриха да бъде разисквана по-нататък. Така че в рамката на държавните предприятия има доста точки, по които имаме единодушие.
В рамката за стопанска система на високите технологии също има единодушие.
В рамката за стопанска система на високите технологии също има единодушие. Това звучи доста пожелателно, само че има избрани неща, които набелязахме, примерно в група Образование - целеустремено деяние за свързване на основаването на човешкия капитал с потребностите на бизнеса.
В бъдещето ще се отива доста повече към електродвигатели, а България има доста съществено минало в тази сфера. То е малко позабравено, само че може да се употребява този потенциал, който може да се свърже и с други видове нови производства, които чакаме светът от ден на ден и повече да развива в бъдеще време и да се получи по този начин нареченият резултат на клъстериране на производството, което по някакъв метод да поражда синергия и оттова висока продуктивност.
Много обсъждахме и връзките към дребните и междинни предприятия. Ние предложихме едно нещо, което нарекохме "100 спънки за 100 дни " – да се отстранен 100 спънки пред дребния и междинния бизнес за 100 дни. Конкретни образци са Наредба 18, която е за свързани фискални устройства, която за следващ път тормози изключително дребния и междинен бизнес.
- Подкрепена ли беше тази концепция?
- Да, подкрепена беше. Най-малкото да се прегледа съществено Наредба 18, само че примерно сътрудниците от Българска социалистическа партия отидоха малко по-далеч, и всички бяхме съгласни, че и това е добра концепция, патентният налог да се употребява доста повече за дребен и междинен бизнес. Вместо всякога да издават записка - да заплащат един патентен налог на година и с това да се завършва.
Освен това повдигане на прага по Данък добавена стойност също да стане – да имат по-висок предел, до който всяка компания да може да си избира дали да се записва или не. Също по този начин други спънки казахме: да има правилник, по който да става проверяването на бизнесите.
Първо да има някакъв инцидентен асортимент, само че да се ревизира всичко едновременно. Тоест, когато идва инспекция на един бизнес, тъй като се е паднало да бъде проверяван, да се ревизират по всичките регламенти, а не една по една всички държавни организации да се влачат.
- Това допустимо ли е?
- Напълно е допустимо с едно електронно ръководство, по което си има също друга група, на която ние ще сложим задачата. Това е изцяло допустимо – да има електронна система плюс, когато има някакви странни и особени неща, има софтуери от дълго време създадени по света, които горе долу наблюдават отчетността и законността на отчетните компании, и когато се видят странни неща за съответните компании – тогава отново да се прави инспекция. Но още веднъж задачата на инспекцията не е безусловно да се намерят нарушавания, с цел да бъде осъден индивидът и репресиран, а да се види по какъв начин може да се изчистят в случай че има нередности.
- И всичко това, за което говорите, по какъв начин ще бъде структурирано, дефинирано и най-после какво да чакаме? Какъв документ?
- Името на документа ще бъде Коалиционно съглашение, допускам, който в последна сметка ще бъде политическият документ, въз основа на който ще се образува съдружно болшинство зад възможното бъдещо държавно управление.
Като вътре в това съдружно съглашение, допускам, ще има обсъждане по какъв начин да се формулира откъм политическите водачи, само че евентуално ще има съществени цели изброени и изброени всички неща, по които има консенсус като съответни ограничения.
- Ще бъде ли обвързано със периоди това нещо?
В рамките на 18 месеца тези най-пречещи на бизнеса неща, регламенти, държания на администрацията да отпаднат
- Да, както е с съответния образец за 100 дни. Идеята беше в границите на 18 месеца тези най-пречещи на бизнеса неща, регламенти, държания на администрацията да отпаднат.
- Тоест проектът е да оправим България за 18 месеца?
- Ако си сложим подобен период. Може да решим, че 12 месеца стигат.
- Защото казахте, че 18 месеца е някакъв период, в който ще вкарвате целите, по тази причина Ви запитвам.
- Да облекчим пречките, споделих. Това по какъв начин ще оправи България…
- Добре, да облекчим пречките за 18 месеца.
- Да облекчим пречките пред бизнеса. Има и други неща, несъмнено. Една съответна концепция беше за ребрандиране на България – към този момент не като на ниска цена, нископроизводително и все по-известно за всички корумпирано място, а като печелившо място, което включва и хора с доста високи заплати, само че които създават още повече от заплатите си.
- Смятате ли, че би трябвало "Демократична България " да има представители в бъдещия кабинет?
- Това към този момент е безусловно напълно мое мнение. Това е политическо решение, което политическото управление на обединението би трябвало да одобри, само че на мен ми се коства обикновено в случай, че "Демократична България " има направен напълно явен профил и име изключително в света на правораздавателната промяна, да има известна рекламация най-малкото за правосъден министър.
Но в действителност зависи по какъв начин ще потръгнат договарянията. Друг наш приоритет е властта да е главно в Народното събрание, да се върнем към парламентарността на републиката. В този смисъл няма никакъв проблем главните фигури на обединението да бъдат в Народното събрание и оттова да се упражнява въздействие върху политиките.
- Това, което стартира тази седмица и в събота се чака нещо да бъде финализирано. Кога ще забележим окончателния му край като документ?
- Предполагам, няма да е тази седмица. Може би точките, по които е реализирано единодушие в работните групи. Но към този момент съдружното съглашение допускам би трябвало да бъде резултат от договарянията сред политическите управления на тези политически сили, което аз чакам да е съвсем до последния миг преди да се гласоподава в Народното събрание ново държавно управление.
Експертите на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ започнаха договаряния в региона на стопанската система във вторник. Още след първата среща съпредседателят на "Продължаваме смяната " Кирил Петков сподели, че има "огромно единогласие ".
Представителят на икономическия екип на "Демократична България " Георги Ганев сподели, че е реализирано единодушие за съответни стъпки за отпадане на пречките пред дребния бизнес в границите на 18 месеца. Четирите политически сили са се съгласили да проведат административна промяна и цифровизация на услугите.
Съгласие е реализирано и за унищожаване на безбройните инспекции за бизнесите и въвеждане на правилото на безмълвното единодушие при започване на работа.
"Ние предложихме едно нещо, което нарекохме "100 спънки за 100 дни " – да се отстранен 100 спънки пред дребния и междинния бизнес за 100 дни ", сподели Ганев в Студио България на Свободна Европа.
Първият приоритет за всички обаче е усилване на имунизацията и проучване на хората, с цел да може да отпаднат рестриктивните мерки, свързани с COVID-19. Постигнато е единодушие да продължат ограниченията за подкрепяне на бизнеса .
Експертите на другите политически сили поддържат концепцията за повдигане на прага по Данък добавена стойност , до който всяка компания да може да си избира дали да се записва или не.
Според Георги Ганев е добре „ Демократична България “ да взе участие със свои представители в държавното управление.
„ На мен ми се коства обикновено в случай, че "Демократична България " има направен напълно явен профил и име, изключително в света на правораздавателната промяна, да има известна рекламация най-малкото за правосъден министър “, сподели Ганев.
Можете да слушате.
Ето и целия текст на изявлението:
- Какъв е правилото, по който сте се договорили да преминат тези договаряния?
- Има преговорни групи, които са структурирани по метод, по който явно политическите управления на всички партии, са се договорили, че горе долу това ще е структурата на комисиите в Народното събрание и вероятно на Министерски съвет със съответните министерства. Тя не е някаква оригиналност.
Във всяка една от тези области се образува сходна група с представители от четирите партии и се организират тричасови диалози по проект. Партиите споделят горе долу какви цели биха желали да видят в една управническа стратегия. Казват какви ограничения виждат като метод за реализиране на тези цели и стартира да се търси по кои неща има цялостно съвпадане на мненията, по кои неща би трябвало да се доработва или има някакви неща, които би трябвало да се доизгладят.
И една трета категория неща, за които сигурно би трябвало да се свържат и с другите групи, тъй като минават през границите на съответните области и би трябвало да се координират сред другите групи. След което, надяваме се тази седмица, когато това премине, стартират диалозите на високо политическо равнище - водачите да се договарят за вероятно съдружно съглашение.
- Това, което ще забележим до събота, ще е работата на експертните групи?
- Да.
- Това време задоволително ли е за показване на цели, за някакви съответни неща, с цел да намерите допирните си точки?
- Като за начало е задоволително. Всеки би се радвал да има повече време. За страдание политиката и конституцията не го дават изключително обилно това време за сформиране на сходен комплициран вид кабинет.
Когато бъдат контрактувани главните неща, към този момент могат да послужат за основата на съдружно съглашение.
Идеята е, че ще има динамичност в целия развой. Когато бъдат контрактувани главните неща, като точки на единодушие, към този момент могат да послужат за основата на съдружно съглашение. Дотогава ще продължава да има работни групи. Те ще доизглаждат неща.
Вече, когато се одобри задоволително харесвано от всички забъркани партии съдружно съглашение, то ще послужи за основа на едно ново държавно управление, ще продължи работата там, където е нужно от конкретика, доразписване на неща, доизглаждане на нюанси, които другите партии имат. Така че това ще бъде една работа, която няма да завърши в този момент.
Идеята е тази седмица, някои съществени неща, които по убеждението на политическите управления са задоволителни, с цел да могат да влязат в съдружно съглашение, да могат да бъдат реализирани.
- Кои са общите неща, по които намерихте пресечни точки, в границите на вашата работна група?
- В нашата работна група се оказа, че има много високо равнище на консенсус по нещата, които всяка от политическите сили показа. Това се дължи на метода и на четирите политически сили към този развой, тъй като аз съм сигурен, че когато ние от „ Демократична България “ изготвяхме нещата, които искахме да представим, сме взели поради това, че ще беседваме и с други партии, за които знаем.
За сътрудниците от Българска социалистическа партия, да вземем за пример, знаем някои неща, които ние бихме желали да забележим, само че те не дават отговор на техните визии, на тяхната идеология. Така че ние изобщо не сме се опитвали да ги предлагаме даже. Има задоволително доста неща, по които сме сигурни, че ще можем да реализираме единодушие, които са задоволително значими и задоволително потребни, с цел да не влизаме в разногласия, които могат да се вземат решение по-нататък вероятно при последващи избори след мандата.
- Наблюдавате ли този метод и при вашите сътрудници в диалозите – да не изкарвате на напред във времето конфликтни тематики?
- Да. Това ми направи усещане и при сътрудниците от „ ИТН “, и при сътрудниците от Българска социалистическа партия, и несъмнено от „ Продължаваме промяната “, че точка първа беше: „ дайте да намерим къде сме съгласни “.
Идеята беше да излезем с неща, които съвсем сме сигурни, че няма да бъдат възприети на нож от останалите.
Когато изникне нещо, по което ние сме мислили, че ще имаме единодушие, а то се окаже, че няма – „ дайте да го обговорим “. И никой не потегля напред с неща, които знае, че по-скоро няма да бъдат посрещнати със единодушие. В този смисъл методът беше много градивен. Идеята беше да излезем с неща, които съвсем сме сигурни, че няма да бъдат възприети на нож от останалите.
- Може ли да кажете главните пунктове, към които се обединихте и които смятате, че ще са в основата на съдружното съглашение?
- Още е рано. Принципът е: нищо не е контрактувано, до момента в който всичко не е контрактувано. Към края на седмицата, когато стане явен целия лист от неща, по които се съгласяваме, може да се каже, че те влизат и няма да отпаднат.
Но в нашата група, единствено като образец за неща, които се появиха, е, че съществена тактика за превъзмогване на рестриктивните мерки, свързани с епидемията върху стопанската система, е да се отвори, да отпаднат рестриктивните мерки, доколкото е допустимо в най-голяма степен позволена, посредством реализиране на подобаващ % от популацията имунизирани и несъмнено, при съществуване на имунитет при тези хора, които имат задоволително антитела и няма потребност в допълнение да се имунизират, с цел да са защитени.
Засилване на имунизацията и проучване на хората, които са го прекарали.
Когато се доближи някакъв % от популацията (лекарите ще ни кажат какъв), тогава да могат да паднат ограниченията и да престанат всички тези ограничавания, които тежат и на бизнеса, и на стопанската система, и на заетостта, и на образованието, както доста добре знаем.
Ето един, относително кратковременен, явен приоритет – усилване на имунизацията и проучване на хората, които са го прекарали, с оглед каква е картината с имунитета.
- Наличието на антитела, това, което сега се прави?
- Да. Примерно във връзка с други ограничения, свързани с пандемията – единодушие има да се продължат с преразглеждане и със промяна на акцентите: 60/40 – 80/20 ограниченията. Целта е не толкоз отплата на удар върху бизнеса, колкото поддръжка на заетостта, доколкото е допустимо.
Обмисля се вид, при който се поема част от осигуровките за известно време от страна на страната. Говоря за тези бизнеси, които са лимитирани от самата нея – за брой места или въобще да не могат да работят. За такива неща, свързани с пандемията има единодушие.
Има сериозна доза единодушие по линия на административната промяна, като главната философия тук, по която всички се съгласихме, е, че администрацията, когато би трябвало да обезпечава осъществяването на съответните регулации (тук аз либертарианецът не влязох в спор с сътрудниците от Българска социалистическа партия кое би трябвало е първо: пазарът или страната регулация), администрацията вместо както прави сега да идва и да те ревизира всеки месец с друга инспекция – да се вкара ред при тези инспекции.
Бизнесът да не бъде третиран като нарушител
И също така тези инспекции да са не "търсим нарушаване, с цел да има наказване ", а да служат за друго – в случай че има неспазване на правилник да се помогне на бизнеса да стартира да го съблюдава. Т.е. бизнесът да не бъде третиран като нарушител.
И несъмнено, правилото на безмълвното единодушие – имаме единодушие по него: че бизнесите, които подлежат на лицензиране и на такива разрешителни, те подават нужната документи, настояват, че са изпълнили всички условия и в случай че не им бъде категорично отказано в някакъв напълно допустим период от време те просто могат да го третират като единодушие и да стартират да работят.
- Символите на времето на пребиваването на Кирил Петков в Министерството на стопанската система бяха Държавната консолидационна компания (ДКК) и Българската банка за развиване (ББР), където той стартира интензивно да работи. Там имате ли консенсус, тъй като във връзка с ББР концепцията на "Има подобен народ " беше тя да бъде приватизирана, Българска социалистическа партия не са съгласни? И за ДКК ще ви попитам – Кирил Петков изрази подозрение, още до момента в който беше министър, до каква степен има смисъл от съществуването на сходна конструкция.
- Конкретно по двете тематики. И след това малко за държавните предприятия като цяло, тъй като те не се изчерпват ББР и ДКК. Към това, което казахте за ДКК, би трябвало да бъде добавено (то е обвързвано с групата по енергетика) и Българския енергиен холдинг (БЕХ), тъй като и той е една такава холдингова конструкция от много комплициран вид.
По отношение на ББР е комплицирано, тъй като тя е и банка. Но също така е и инструмент на държавна политика в стопанската система, за развиване. Колегите от "Има подобен народ " не повдигнаха въпроса за приватизация, тъй че това въобще не беше сложено на масата от никого, на този стадий.
- Българска социалистическа партия споделиха, че не са за приватизация.
- Те категорично споделиха, че са срещу, само че тъй като никой не сподели, че е "за ", това остана единствено като изказване. Между другото сътрудниците от "Продължаваме смяната ", мисля че също не са настроени тя [ББР] да бъде приватизирана и я виждат като един вероятен, потребен инструмент за българска държавна политика в региона на стопанската система. Оттам нататък към този момент смяната в метода, по който работи ББР, предстои да се регламентира, само че това не е нещо, което може да спъне едно съдружно съглашение.
По отношение на ДКК сигурно консенсусът е, че би трябвало да се преразгледа тази холдингова конструкция и методът, по който е издигната. Трябва да се мисли дали страната въобще би трябвало да има холдинги или в действителност да има обособени предприятия.
Ако се реши, че в някои сфери е уместно да има сходна конструкция, тя да бъде прецизирана, а не както господин Петков споделяше – да можеш да смениш шефа на държавния "плод и зарзават " в Габрово, само че да не можеш да смениш шефа на ВМЗ Сопот, тъй като той е под ДКК и не е под пряк надзор на притежателя. Така че там сигурно ще има сериозен обзор. Доколкото енергетиците дадат експертно мнение за опциите натам, същото важи и за БЕХ.
По отношение на държавните предприятия приехме и се съгласихме за доста други неща. На първо място: доста по-редовно осъществяване на закона, който изисква те да разгласяват своите доклади. Като докладите към този момент да са освен финансови, а там където има държавно дружество със обществена функционалност (защото доста постоянно държавната благосъстоятелност бива оправдана с това, че се правят и обществени функционалности – да кажем БДЖ) да има знаци за тая обществена функционалност и те да се регистрират също, до каква степен се извършват.
Освен това би трябвало да има обществено състезания с обективно създадени и спазени критерии за претенденти за всички членове на управителните тела.
- Това съществува и сега. Има цяла организация, която се занимава с организацията на това. Там са и докладите на тези предприятия.
- Това, което прибавям, е обществените знаци да се прибавят към тази отчетност. Всичко тук опира до това изпълнителната власт да направи по този начин, че това в действителност да се случва. Всъщност тук бъдещият парламент няма да има кой знае какво да прави.
- Проблемът е, че тази Агенция за обществените предприятия не работи ли? И изобщо тя би трябвало ли да действа, откакто казвате, че не се съблюдава закона?
- Според мен самата организация не е толкоз ясно дали би трябвало да съществува, колкото всичките принципали – притежателите на тези предприятия, които най-често са министерства (проблемът с общинските е друга категория).
Ние имаме една концепция от Демократична България, ще се разисква, тя не е така наречен deal breaker – в случай че не се одобри няма да се оттеглим, само че концепцията е: където е допустимо (има чувствителни браншове, където това е мъчно да се случи) да бъдат приватизирани дребни дялове, с цел да влезе частен миноритарен притежател, който нормално доста мощно дисциплинира мажоритарния притежател като желае информация, разисква избрани проблеми на общите събрания и така нататък
Плюс това, че тия сдружения като акционерни, са длъжни да разгласяват конспекти и прочие, тъй че това също дисциплинира. Това е концепция, която другите одобриха да бъде разисквана по-нататък. Така че в рамката на държавните предприятия има доста точки, по които имаме единодушие.
В рамката за стопанска система на високите технологии също има единодушие.
В рамката за стопанска система на високите технологии също има единодушие. Това звучи доста пожелателно, само че има избрани неща, които набелязахме, примерно в група Образование - целеустремено деяние за свързване на основаването на човешкия капитал с потребностите на бизнеса.
В бъдещето ще се отива доста повече към електродвигатели, а България има доста съществено минало в тази сфера. То е малко позабравено, само че може да се употребява този потенциал, който може да се свърже и с други видове нови производства, които чакаме светът от ден на ден и повече да развива в бъдеще време и да се получи по този начин нареченият резултат на клъстериране на производството, което по някакъв метод да поражда синергия и оттова висока продуктивност.
Много обсъждахме и връзките към дребните и междинни предприятия. Ние предложихме едно нещо, което нарекохме "100 спънки за 100 дни " – да се отстранен 100 спънки пред дребния и междинния бизнес за 100 дни. Конкретни образци са Наредба 18, която е за свързани фискални устройства, която за следващ път тормози изключително дребния и междинен бизнес.
- Подкрепена ли беше тази концепция?
- Да, подкрепена беше. Най-малкото да се прегледа съществено Наредба 18, само че примерно сътрудниците от Българска социалистическа партия отидоха малко по-далеч, и всички бяхме съгласни, че и това е добра концепция, патентният налог да се употребява доста повече за дребен и междинен бизнес. Вместо всякога да издават записка - да заплащат един патентен налог на година и с това да се завършва.
Освен това повдигане на прага по Данък добавена стойност също да стане – да имат по-висок предел, до който всяка компания да може да си избира дали да се записва или не. Също по този начин други спънки казахме: да има правилник, по който да става проверяването на бизнесите.
Първо да има някакъв инцидентен асортимент, само че да се ревизира всичко едновременно. Тоест, когато идва инспекция на един бизнес, тъй като се е паднало да бъде проверяван, да се ревизират по всичките регламенти, а не една по една всички държавни организации да се влачат.
- Това допустимо ли е?
- Напълно е допустимо с едно електронно ръководство, по което си има също друга група, на която ние ще сложим задачата. Това е изцяло допустимо – да има електронна система плюс, когато има някакви странни и особени неща, има софтуери от дълго време създадени по света, които горе долу наблюдават отчетността и законността на отчетните компании, и когато се видят странни неща за съответните компании – тогава отново да се прави инспекция. Но още веднъж задачата на инспекцията не е безусловно да се намерят нарушавания, с цел да бъде осъден индивидът и репресиран, а да се види по какъв начин може да се изчистят в случай че има нередности.
- И всичко това, за което говорите, по какъв начин ще бъде структурирано, дефинирано и най-после какво да чакаме? Какъв документ?
- Името на документа ще бъде Коалиционно съглашение, допускам, който в последна сметка ще бъде политическият документ, въз основа на който ще се образува съдружно болшинство зад възможното бъдещо държавно управление.
Като вътре в това съдружно съглашение, допускам, ще има обсъждане по какъв начин да се формулира откъм политическите водачи, само че евентуално ще има съществени цели изброени и изброени всички неща, по които има консенсус като съответни ограничения.
- Ще бъде ли обвързано със периоди това нещо?
В рамките на 18 месеца тези най-пречещи на бизнеса неща, регламенти, държания на администрацията да отпаднат
- Да, както е с съответния образец за 100 дни. Идеята беше в границите на 18 месеца тези най-пречещи на бизнеса неща, регламенти, държания на администрацията да отпаднат.
- Тоест проектът е да оправим България за 18 месеца?
- Ако си сложим подобен период. Може да решим, че 12 месеца стигат.
- Защото казахте, че 18 месеца е някакъв период, в който ще вкарвате целите, по тази причина Ви запитвам.
- Да облекчим пречките, споделих. Това по какъв начин ще оправи България…
- Добре, да облекчим пречките за 18 месеца.
- Да облекчим пречките пред бизнеса. Има и други неща, несъмнено. Една съответна концепция беше за ребрандиране на България – към този момент не като на ниска цена, нископроизводително и все по-известно за всички корумпирано място, а като печелившо място, което включва и хора с доста високи заплати, само че които създават още повече от заплатите си.
- Смятате ли, че би трябвало "Демократична България " да има представители в бъдещия кабинет?
- Това към този момент е безусловно напълно мое мнение. Това е политическо решение, което политическото управление на обединението би трябвало да одобри, само че на мен ми се коства обикновено в случай, че "Демократична България " има направен напълно явен профил и име изключително в света на правораздавателната промяна, да има известна рекламация най-малкото за правосъден министър.
Но в действителност зависи по какъв начин ще потръгнат договарянията. Друг наш приоритет е властта да е главно в Народното събрание, да се върнем към парламентарността на републиката. В този смисъл няма никакъв проблем главните фигури на обединението да бъдат в Народното събрание и оттова да се упражнява въздействие върху политиките.
- Това, което стартира тази седмица и в събота се чака нещо да бъде финализирано. Кога ще забележим окончателния му край като документ?
- Предполагам, няма да е тази седмица. Може би точките, по които е реализирано единодушие в работните групи. Но към този момент съдружното съглашение допускам би трябвало да бъде резултат от договарянията сред политическите управления на тези политически сили, което аз чакам да е съвсем до последния миг преди да се гласоподава в Народното събрание ново държавно управление.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ