ЕЦБ вдига лихвите, готви изненада за финансовите пазари
Предвижда се на 21 юли Европейската централна банка (ЕЦБ) да реализира първото увеличение на лихвените проценти от 2011 година насам. Очаквайки новината банките и финансовите пазари се готвят да се изправят против провокациите на по-високите лихви – по-скъпи заеми посред икономическа рецесия, която утежнява вероятностите за бизнеса.
Прогнозите стават все по-мрачни с всеки минал ден, защото инфлацията в еврозоната и в Европейския съюз като цяло продължава да се усилва, а икономическият растеж да се забавя. Компромисът, който ЕЦБ би трябвало да направи в тази обстановка, прави дейностите и доста непопулярни, а задачата й – по-трудна от тази на която и да е централна банка по света.
Агенция Ройтерс задава пет основни за банките и пазарите въпроси, които занимават мозъците на икономическите анализатори.
1. Колко умерено ще бъде покачването на лихвите?
Най-очакваното е да има умерено повишение на главния лихвен %. С 25 базисни пункта растеж на лихвата ЕЦБ ще се опита да овладее рекордната инфлация от 8,6% в еврозоната. За финален път банката увеличи лихвените проценти през 2011 година. А лихвата по депозити от -0,5% е негативна от 2014 година насам.
Не е изключено и по-голямо повишение, да вземем за пример 50 базисни пункта, изключително като се има поради слабостта на еврото, само че анализатори настояват, че е малко евентуално, поради терзанията да бъде изумен икономическият напредък.
„ Повече от 25 базисни пункта в сегашната обстановка биха били възприети от пазара като доста изострен сигнал “, счита Мартин Волбург, старши икономист в „ Дженерали Инвестментс “ (Generali Investments).
2. Как ЕЦБ ще облекчи напрежението върху пазара на облигации?
Банката е подготвена да разгласи нов инструмент за битка с фрагментирането на пазара, в отговор на скока в доходността на облигациите, който удря най-тежко най-задлъжнелите страни. Финансовите управляващи не са решили дали би трябвало да разгласят размера и продължителността на новата скица за закупуване на облигации.
Ако бъде разгласен огромен пакет, това може да увеличи доверието в уговорката на ЕЦБ, с цел да се бори с така наречен опасности от фрагментиране, при по-малък размер – вложителите ще бъдат разочаровани. Ето да вземем за пример сегашната тежка политическа рецесия в Италия пречи на държавното управление да получи достъп до по-евтин финансов запас.
„ Колкото по-мощен е готвеният инструмент, толкоз по-малък е рискът той да бъде тестван от пазара “, показва основният икономист за Европа на банка UBS Райнхард Клузе.
3. Как прогнозата за свиващия се напредък се отразява на решението за повишение на лихвените проценти?
Инвеститорите ще желаят да знаят дали да чакат през септември още едно, по-голямо повишение на лихвените проценти, което към този момент се появи като опция измежду изказванията на централните банкери преди месец. Това е значимо на фона на влошените прогнози за икономическия напредък, на фона на заплахата от нарушение на доставките на природен газ за Европа.
Паричните пазари понижават упованията за размера на паричното стягане от страна на ЕЦБ (в резултат от растежа на лихвите) и анализаторите правят оценка, че времевият прозорец, в който ЕЦБ би трябвало да работи, може да се затвори по-рано от предстоящото.
„ По-слабите стопански вероятности ще повлияят на проектите на ЕЦБ за стягане на паричното предложение “, споделя Волбург, който чертае сюжет за повишаване на лихвите по депозитите до 1,25% до края на 2023 година.
4. Очаква ли Европейската централна банка криза?
Следващата поредност от стопански прогнози на ЕЦБ ще бъде оповестена през септември, само че без подозрение шефката на банката Кристин Лагард ще бъде питана за нейните визии по отношение на бъдещето на стопанската система на еврозоната.
Срещата на управителния съвет на банката на 21 юли съответствува с крайния период, разгласен от Русия за привършване на „ плановия годишен ремонт “ на главния газопровод, пренасящ съветски газ до Германия – Северен поток “. Страховете, че Русия ще спре изцяло доставките на газ за Европа ускориха неимоверно страховете от изпадане в криза.
В най-новата й прогноза е видно, че Европейската комисия чака стопанската система на еврозоната да нарасне с 1,4% през 2022 година, т.е. по-малко от плануваните по-рано 2,3% на 100.
„ ЕЦБ би трябвало да признаят, че рецесията е допустима, само че това не трябва да е тяхната съществена грижа сега “, има вяра Андрю Мълинър, началник на отдела по общи световни тактики в капиталовата компания „ Джейнъс Хендерсън “.
5. Тревожи ли се ЕЦБ от слабото евро?
Спадът на курса на еврото до паритет във връзка с щатския $, което се случва за първи път от две десетилетия, съставлява проблем за ЕЦБ. Ако банката остави валутата да пада свободно, това още повече ще изостри инфлацията, а тя към този момент е много над плануваните едвам 2 %. Защитата посредством по-сериозно повишение на лихвите пък съвсем несъмнено ще удари по растежа. Затова алтернатива като че ли няма, а такива ходове в поддръжка на еврото се считат за малко евентуални.
„ Те знаят, че да се впуснеш в този циничен кръг, а точно да се опитваш да подкрепяш валутата си посредством инструментите на централната банка е много рисково, защото би трябвало да затягаш прекалено много, което наранява стопанската система, а и валутата “, безапелационен е Мълинър.
Прогнозите стават все по-мрачни с всеки минал ден, защото инфлацията в еврозоната и в Европейския съюз като цяло продължава да се усилва, а икономическият растеж да се забавя. Компромисът, който ЕЦБ би трябвало да направи в тази обстановка, прави дейностите и доста непопулярни, а задачата й – по-трудна от тази на която и да е централна банка по света.
Агенция Ройтерс задава пет основни за банките и пазарите въпроси, които занимават мозъците на икономическите анализатори.
1. Колко умерено ще бъде покачването на лихвите?
Най-очакваното е да има умерено повишение на главния лихвен %. С 25 базисни пункта растеж на лихвата ЕЦБ ще се опита да овладее рекордната инфлация от 8,6% в еврозоната. За финален път банката увеличи лихвените проценти през 2011 година. А лихвата по депозити от -0,5% е негативна от 2014 година насам.
Не е изключено и по-голямо повишение, да вземем за пример 50 базисни пункта, изключително като се има поради слабостта на еврото, само че анализатори настояват, че е малко евентуално, поради терзанията да бъде изумен икономическият напредък.
„ Повече от 25 базисни пункта в сегашната обстановка биха били възприети от пазара като доста изострен сигнал “, счита Мартин Волбург, старши икономист в „ Дженерали Инвестментс “ (Generali Investments).
2. Как ЕЦБ ще облекчи напрежението върху пазара на облигации?
Банката е подготвена да разгласи нов инструмент за битка с фрагментирането на пазара, в отговор на скока в доходността на облигациите, който удря най-тежко най-задлъжнелите страни. Финансовите управляващи не са решили дали би трябвало да разгласят размера и продължителността на новата скица за закупуване на облигации.
Ако бъде разгласен огромен пакет, това може да увеличи доверието в уговорката на ЕЦБ, с цел да се бори с така наречен опасности от фрагментиране, при по-малък размер – вложителите ще бъдат разочаровани. Ето да вземем за пример сегашната тежка политическа рецесия в Италия пречи на държавното управление да получи достъп до по-евтин финансов запас.
„ Колкото по-мощен е готвеният инструмент, толкоз по-малък е рискът той да бъде тестван от пазара “, показва основният икономист за Европа на банка UBS Райнхард Клузе.
3. Как прогнозата за свиващия се напредък се отразява на решението за повишение на лихвените проценти?
Инвеститорите ще желаят да знаят дали да чакат през септември още едно, по-голямо повишение на лихвените проценти, което към този момент се появи като опция измежду изказванията на централните банкери преди месец. Това е значимо на фона на влошените прогнози за икономическия напредък, на фона на заплахата от нарушение на доставките на природен газ за Европа.
Паричните пазари понижават упованията за размера на паричното стягане от страна на ЕЦБ (в резултат от растежа на лихвите) и анализаторите правят оценка, че времевият прозорец, в който ЕЦБ би трябвало да работи, може да се затвори по-рано от предстоящото.
„ По-слабите стопански вероятности ще повлияят на проектите на ЕЦБ за стягане на паричното предложение “, споделя Волбург, който чертае сюжет за повишаване на лихвите по депозитите до 1,25% до края на 2023 година.
4. Очаква ли Европейската централна банка криза?
Следващата поредност от стопански прогнози на ЕЦБ ще бъде оповестена през септември, само че без подозрение шефката на банката Кристин Лагард ще бъде питана за нейните визии по отношение на бъдещето на стопанската система на еврозоната.
Срещата на управителния съвет на банката на 21 юли съответствува с крайния период, разгласен от Русия за привършване на „ плановия годишен ремонт “ на главния газопровод, пренасящ съветски газ до Германия – Северен поток “. Страховете, че Русия ще спре изцяло доставките на газ за Европа ускориха неимоверно страховете от изпадане в криза.
В най-новата й прогноза е видно, че Европейската комисия чака стопанската система на еврозоната да нарасне с 1,4% през 2022 година, т.е. по-малко от плануваните по-рано 2,3% на 100.
„ ЕЦБ би трябвало да признаят, че рецесията е допустима, само че това не трябва да е тяхната съществена грижа сега “, има вяра Андрю Мълинър, началник на отдела по общи световни тактики в капиталовата компания „ Джейнъс Хендерсън “.
5. Тревожи ли се ЕЦБ от слабото евро?
Спадът на курса на еврото до паритет във връзка с щатския $, което се случва за първи път от две десетилетия, съставлява проблем за ЕЦБ. Ако банката остави валутата да пада свободно, това още повече ще изостри инфлацията, а тя към този момент е много над плануваните едвам 2 %. Защитата посредством по-сериозно повишение на лихвите пък съвсем несъмнено ще удари по растежа. Затова алтернатива като че ли няма, а такива ходове в поддръжка на еврото се считат за малко евентуални.
„ Те знаят, че да се впуснеш в този циничен кръг, а точно да се опитваш да подкрепяш валутата си посредством инструментите на централната банка е много рисково, защото би трябвало да затягаш прекалено много, което наранява стопанската система, а и валутата “, безапелационен е Мълинър.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ