Предварителните консултации на 4-те германски партия във връзка с новата

Предварителните съвещания на 4-те немски партия по отношение на новата ръководеща коалиция във Федерална Република Германия са удължени.

В Берлин през днешния ден се възобновиха предварителните съвещания за съставянето на бъдещото немско държавно управление, така наречен „ Ямайка “. Те се водят от делегациите на четирите партии, имащи дружно болшинство: /черните/ консерватори от Християндемократическия съюз /ХДС/ и Християнсоциалния съюз /ХСС/, /зелените/ „ Съюз-90/зелените “ и /жълтите/ либерали от Свободната демократическа партия /СвДП/.

В хода на предходните кръгове от съвещания те съумяха да сближат позициите си по редица противоречиви политически тематики, само че не по всички. Съществени различия остават в метода към мигрантите, отбраната на климата и данъчната политика. Именно поради тези разлики договарянията не бяха завършени и търсенето на компромис, най-вероятно, ще продължи и през почивните дни.

[b]Да предположим, че ще има компромис. Какво следва?[/b]

Впрочем, сполучливото привършване на предварителните съвещания е належащо, само че не единственото изискване за началото на съдружните, вследствие на които би трябвало да се появи новото немско държавно управление. Първоначално своето единодушие би трябвало да дадат освен участниците в договарянията, само че и управителните органи на самите партии.

С тази цел след завършването на предварителните съвещания е планувано провеждането на изключителни съвещания на партийните управления и парламентарни групи. На тях, най-вероятно, ще бъдат дадени инструкции на тези, които би трябвало да водят съдружните договаряния.

Единствената партия, която реши да разиска на конгрес резултатите от предварителните съвещания и вземането на решение за съдружни договаряния, са „ зелените “. Той ще се организира в събота, 25 ноември. Опитът от предходните конгреси на тази партия демонстрира, че от „ зелените “ делегати, които не признават никакви престижи, изцяло може да се чака и отрицателен избор.

[b]Да допуснем, че и „ зелените “ дадат „ зелена светлина “[/b]

В този случай незабавно след „ зеления “ конгрес могат да стартират формалните съдружни договаряния. Няма никакви гаранции, че те ще преминат по-гладко, в сравнение с предварителните съвещания, и безусловно ще приключат сполучливо. До момента представителите на четирите партии са набелязали единствено пътищата за реализиране на съглашение, и то не по всички противоречиви тематики. А следва да се създаде съответна стратегия за деяние през идващите четири години, да се дефинира структурата на бъдещото съдружно държавно управление, кое ведомство защо ще дава отговор, да се разпределят министерските портфейли.

Според съществуващата политическа традиция в Германия преобладаващата в бъдещата коалиция партия /в този случай консерваторите от блока ХДС/ХСС/ не постанова своята воля на младшия

сътрудник и не претендира за министри, които да са съразмерно равни на нейната парламентарна тежест. Това не е филантропията на по-силния, а обикновена политическа сметка. За да издържи държавната коалиция четири години и да не се разпадне прибързано, нито един от нейните участници не би трябвало да се усеща подценен.

Ако по този начин бъде и този път, то, както считат наблюдаващите, новото немско държавно управление ще бъде формирано към Коледа и през януари идната година ще стартира работа. А в случай че не?

[b]Какво ще се случи, в случай че „ Ямайка “ не се състои?[/b]

В този случай има няколко разновидността. Председателят на ХДС Ангела Меркел, която към момента е канцлер, може още веднъж да предложи на социалдемократите да влязат в нейното държавно управление. Чисто математически възобновяването на „ огромната коалиция “ с присъединяване на ХДС/ХСС и ГСДП не е проблем. Заедно те разполагат с 399 места от 709. Но социалдемократите няма да се съгласят с това.

Правителство на малцинството? Например, консерваторите с техния натурален съдружник либералите от СвДП? В подобен случай Меркел ще би трябвало да търси болшинство в Бундестага за всяка своя самодейност. Или благодарение на социалдемократите, или - със „ зелените “. Тя надали ще може да разчита на гласовете на Лявата партия или на „ Алтернатива за Германия “, отбелязва „ Дойче Веле “. При всички положения държавното управление на малцинството ще бъде несигурно и няма да дава отговор на немската политическа традиция. Може би ще си коства да се попитат гласоподавателите още един път?

Разговорите за нови избори са чести, като за тях най-вече приказват либералите. След всеки несполучлив кръг съвещания те декларират, че не се опасяват от нови избори, в случай че „ Ямайка “ не се състои. В немската Конституция има редица защитни механизми, тъй че в страната да не се организират избори, до момента в който една от партиите не бъде задоволена от техния резултат.

Германският президент има право да разпусне Бундестага и да насрочи нови избори при положение, че федералният парламент гласоподава избор на съмнение на канцлера. Това се е случвало три пъти в историята на Германия – през 1972, 1982 и 2005 година При това самодейността за избор на съмнение и трите пъти е идвала от канцлерите.

Вили Бранд, Хелмут Кол и Герхард Шрьодер предумишлено са търсили избор на съмнение, с цел да отворят път към предварителните избори. Но Ангела Меркел няма такава опция. Новият Бундестаг още не я е избрал за канцлер, а изпълняващият длъжността канцлер няма право да желае избор на съмнение.

[b]Каква е ролята на федералния президент?[/b]

За да повтори трика на своите прародители, Меркел първо би трябвало да бъде определена за канцлер. Президентът предлага кандидатурата на Бундестага. Франк-Валтер Щайнмайер може да не направи това, а да изиска продължение на договарянията за сформиране на ръководеща коалиция, имаща поддръжката на парламентарното болшинство. Конституцията не слага никакви периоди за това. Ето един от вероятните разновидности.

Вторият, президентът въпреки всичко предлага кандидатурата на Меркел, като представител на най-силната ПГ в Бундестага. За избирането й на първите два тура е належащо безусловно болшинство, което консерваторите нямат. На третия – с релативно болшинство.

Избирането на канцлера с релативно болшинство внезапно покачва ролята на президента, който в естествената обстановка не разполага със мощни лостове за влияние на политиката. Щайнмайер в този случай ще има избор. Той може да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори, които би трябвало да се проведат в течение на идващите 60 дни, само че има и правото да утвърди Меркел като канцлер и по този метод в действителност ще докара на власт държавно управление на малцинството. В подобен случай Меркел ще може да сложи въпроса за гласоподаване на избор на доверие. /БГНЕС