Манол Глишев: Трети март 2024: очакваният триумф на наглостта
Предстои към този момент дискредитираният ни народен празник. Трети март в миналото беше просто датата на Освобождение на България от османско робство. Самата историческа дата е ясна: на този ден през 1878 година в истанбулското предградие Сан Стефано съветската и османската делегация подписват предварителен кротичък контракт или по-точно помирение. Според една от точките на примирието на Балканския полуостров ще бъде основано протежирано от османците българско княжество с територии, почти съвпадащи с очертанията на към този момент съществуващата църковна Екзархия.
Санстефанските очертания по картата се трансформират в български народен идеал… и в точка, по която съветската страна непрекъснато припомня на българите своите хипотетични заслуги. Предполагаеми, тъй като съветските краткотрайни управляващи на наша територия – естествено – не коментират на популацията, че примирието си е единствено помирение, както и че великата славянска империя авансово се е нагърбила с Райхщадското съглашение, съгласно чийто текст действителните граници на създаващото се българско княжество в действителност ще бъдат доста по-тесни. Оттук Трети март се трансформира в главен пункт на проруската агитация измежду българите.
Сегашният Трети март безспорно ще бъде употребен от проруските сили в България за нови пропагандни, само че и практини акции. Посолството на Руската федерация в София, президентът Румен Радев и всевъзможни официално безпартийни някогашни величия с посткомунистически, десарски и постсъветски генезис ще вдигнат необикновен звук от връх Шипка. Хубаво е да се наблюдава дали ще веят повече български или повече съветски флагове.
Някога един също проруски президент на България (и ченге от ДС), а точно – Георги Първанов-„ Гоце “ се опита да сътвори своя лична русофилска партия. Тя се наричаше АБВ или „ Алтернатива за българско Възраждане “ (ще помоля читателите да извърнат внимание на материала ми „ Парола Възраждане “ за употребите на тази дума от русофилските кръгове у нас). Днес е ясно, че Румен Радев ще опита нещо сходно. Проектът в началото може и да не е партия. Ще стане с времето и финансирането. Но главното събитие на Шипка няма да е елементарното формиране на следващото публично тяло, работещо в полза на Путин и срещу потребностите на българската самостоятелност и сигурност. Най-важната серия жестове на Радев и компания на върха ще бъде обругаването и отхвърлянето на нашия народен ангажимент към съдружниците ни, демокрацията, свободата и отбраната на мира в Европа. Радев и другарите му сигурно ще приказват оруеловски новоговор: те ще назовават войната – мир, лъжата – истина и черното – бяло. Ще бъде непоносимо, несъмнено.
Радев напълно скоро съумя още един път да изговори един куп лъжи. В момента цяла Европа осъзнава, че се е забавила с трагични последствия в даряването на оръжие за Украйна. Редица водачи изрекоха съжалението си, дори разкаянието си за досегашната незадоволителна поддръжка за нападнатата и страдаща от съветската свирепост нация. Най-вероятно през идващите дни, седмици и месеци, до момента в който съветските офанзиви се ускоряват, редом с тях ще нараства и към този момент надалеч по-реалният ангажимент на Европа към украинския народ. Най-сетне боеприпасите ще дойдат по предопределение. Но цената в човешки животи в това време ще пораства. И тъкмо в този миг Радев има дръзкото безсрамие да каже, че даването на оръжие очевидно не е дало резултат, а единствено било водело към разширение на конфликта…
Радев преднамерено пропуща обикновената истина, че колкото повече отстъпки се вършат или незадоволителни дейности се водят против един самозабравил се, почнал война деспот, то толкоз по-нагъл и упорит става диктаторът. Радев се преструва, че не вижда опасността против България от приближаването на фронта до границите ни посредством активирането на Приднестровската „ република “. Нашият президент работи като PR на съветската посланичка и не се срами да работи срещу нацията си. Той в никакъв случай не приказва за моралната тежест на войната, за това кой я стартира и на чия страна стои правото. Радев в никакъв случай не отваря и дума за взаимност, чест или независимост, а приказва единствено с причините на страха и снишаването.
Този път няма да е по-различно.
Поведението на Радев няма по какъв начин да се отклони от поетата посока. Предателството към националната идея на България е пътят, определен от настоящия ни президент и той няма да се поколебае да звучи неуместно, безсрамно, гръмко и подправено, като с това за следващ път ще оскверни връх Шипка. Дали Радев работи по надълбоко персонално разбиране или заради боязън и взаимозависимост от Русия на процедура е без значение. Резултатите са явни. Той би желал да саботира всяка българска помощ за храбрите украинци, нищо че техните жертви пазят и нашата независимост. Радев явно работи за саботиране на българската интеграция в еврозоната и шенгенското пространство. Да можеше, той би извадил страната ни от Европейски Съюз и НАТО. Така диктуват московските господари на този оперетен летец.
И тук идва моментът, в който би трябвало да си зададем няколко въпроса. Този за анулацията на Трети март като водещ народен празник е единствено началото. Разбира се, че всяка опция за съветска агитация у нас би трябвало да се пресече един път вечно – десетките хиляди цивилни жертви под руините на до неотдавна процъфтяващия Мариупол и труповете на почтените поданици на Буча, Ирпен, Бахмут и Буча би трябвало да са задоволително ясни знаци за това какъв брой гнусна е станала всяка форма на удивление пред страната на палачите.
Но има и още въпроси. Радев не трябва да остава президент нито ден. Импийчмънтът би трябвало да е единствено първото от приключенията на този инцидентен човек, само че неслучаен съперник на свободата, издигнал се от нищото до поста на държавен глава. Нашите служби несъмнено би трябвало да вземат под внимание риска пред демокрацията в България.
След Трети март идва оставката на акад. Денков като министър-председател. Между 6 и 8 март би трябвало да станем очевидци на предстоящата държавна ротация в границите на настоящето парламентарно болшинство. България би следвало да продължи с по-убедителен прозападен, либерален и проукраински курс от до момента. Новият министър-председател би трябвало да е Мария Габриел. Но дали това ще се случи? И в случай че се случи – то безапелационна ли ще е линията на новия кабинет? Дали проф. Тагарев ще резервира позицията си като министър на защитата? Ще изпрати ли новото държавно управление помощ на украинските сили? Ще бъде ли в самата България направено нещо срещу свободното разпространяване на проруска пропаганда, рушаща устоите на нашата европейска еднаквост? На по-ниско равнище – ще продължи ли България да се освобождава от руски и комунистически монументи?
Другата опция, която не трябва да пропущаме, е освен Радев, а и самите настоящи участници в парламентарната „ сглобка “ или „ некоалиция “ да навредят на евроатлантическата идея, която сякаш пазят и да оказват помощ на Радев в неговата зловредна активност след Трети март. Движение за права и свободи по едно и също време предава на Прокуратурата над 400 проруски уеб страницата и подправени профила, само че и дружно с ГЕРБ закриля депутатите от проруската (и затова антибългарска) партия „ Възраждане “, които напълно скоро по най-възмутителен бяха на инструктаж в Москва. От ГЕРБ смущаващо обявиха, че ястребът Тагарев не трябва да остава министър на отбраната- изказване, което още веднъж припомня безобразните думи на Борисов за платноходките в Черно море.
Не на последно място, до момента в който и ГЕРБ, и Движение за права и свободи, и ДБПП си играят на дребно и рискуват да подарят още три месеца служебна власт на един от най-големите съперници на демокрацията у нас, самият Радев наподобява подготвен да работи необмислено и рисково да се приближи до нарушение на Конституцията. Трети март ще е един от моментите, в които крешендото на генерала може да се трансформира в нервност. Предвид слабостта на нашите институции и краткотрайната самодейност на съветските войски в Украйна е изцяло допустимо Радев да се опита да надскочи правата си.
Всякаква толерантност към това държание съставлява опасност за нашата страна – изключително след заканите на съветския деспот Путин с нуклеарна война.
Манол Глишев
за ФрогНюз
Санстефанските очертания по картата се трансформират в български народен идеал… и в точка, по която съветската страна непрекъснато припомня на българите своите хипотетични заслуги. Предполагаеми, тъй като съветските краткотрайни управляващи на наша територия – естествено – не коментират на популацията, че примирието си е единствено помирение, както и че великата славянска империя авансово се е нагърбила с Райхщадското съглашение, съгласно чийто текст действителните граници на създаващото се българско княжество в действителност ще бъдат доста по-тесни. Оттук Трети март се трансформира в главен пункт на проруската агитация измежду българите.
Сегашният Трети март безспорно ще бъде употребен от проруските сили в България за нови пропагандни, само че и практини акции. Посолството на Руската федерация в София, президентът Румен Радев и всевъзможни официално безпартийни някогашни величия с посткомунистически, десарски и постсъветски генезис ще вдигнат необикновен звук от връх Шипка. Хубаво е да се наблюдава дали ще веят повече български или повече съветски флагове.
Някога един също проруски президент на България (и ченге от ДС), а точно – Георги Първанов-„ Гоце “ се опита да сътвори своя лична русофилска партия. Тя се наричаше АБВ или „ Алтернатива за българско Възраждане “ (ще помоля читателите да извърнат внимание на материала ми „ Парола Възраждане “ за употребите на тази дума от русофилските кръгове у нас). Днес е ясно, че Румен Радев ще опита нещо сходно. Проектът в началото може и да не е партия. Ще стане с времето и финансирането. Но главното събитие на Шипка няма да е елементарното формиране на следващото публично тяло, работещо в полза на Путин и срещу потребностите на българската самостоятелност и сигурност. Най-важната серия жестове на Радев и компания на върха ще бъде обругаването и отхвърлянето на нашия народен ангажимент към съдружниците ни, демокрацията, свободата и отбраната на мира в Европа. Радев и другарите му сигурно ще приказват оруеловски новоговор: те ще назовават войната – мир, лъжата – истина и черното – бяло. Ще бъде непоносимо, несъмнено.
Радев напълно скоро съумя още един път да изговори един куп лъжи. В момента цяла Европа осъзнава, че се е забавила с трагични последствия в даряването на оръжие за Украйна. Редица водачи изрекоха съжалението си, дори разкаянието си за досегашната незадоволителна поддръжка за нападнатата и страдаща от съветската свирепост нация. Най-вероятно през идващите дни, седмици и месеци, до момента в който съветските офанзиви се ускоряват, редом с тях ще нараства и към този момент надалеч по-реалният ангажимент на Европа към украинския народ. Най-сетне боеприпасите ще дойдат по предопределение. Но цената в човешки животи в това време ще пораства. И тъкмо в този миг Радев има дръзкото безсрамие да каже, че даването на оръжие очевидно не е дало резултат, а единствено било водело към разширение на конфликта…
Радев преднамерено пропуща обикновената истина, че колкото повече отстъпки се вършат или незадоволителни дейности се водят против един самозабравил се, почнал война деспот, то толкоз по-нагъл и упорит става диктаторът. Радев се преструва, че не вижда опасността против България от приближаването на фронта до границите ни посредством активирането на Приднестровската „ република “. Нашият президент работи като PR на съветската посланичка и не се срами да работи срещу нацията си. Той в никакъв случай не приказва за моралната тежест на войната, за това кой я стартира и на чия страна стои правото. Радев в никакъв случай не отваря и дума за взаимност, чест или независимост, а приказва единствено с причините на страха и снишаването.
Този път няма да е по-различно.
Поведението на Радев няма по какъв начин да се отклони от поетата посока. Предателството към националната идея на България е пътят, определен от настоящия ни президент и той няма да се поколебае да звучи неуместно, безсрамно, гръмко и подправено, като с това за следващ път ще оскверни връх Шипка. Дали Радев работи по надълбоко персонално разбиране или заради боязън и взаимозависимост от Русия на процедура е без значение. Резултатите са явни. Той би желал да саботира всяка българска помощ за храбрите украинци, нищо че техните жертви пазят и нашата независимост. Радев явно работи за саботиране на българската интеграция в еврозоната и шенгенското пространство. Да можеше, той би извадил страната ни от Европейски Съюз и НАТО. Така диктуват московските господари на този оперетен летец.
И тук идва моментът, в който би трябвало да си зададем няколко въпроса. Този за анулацията на Трети март като водещ народен празник е единствено началото. Разбира се, че всяка опция за съветска агитация у нас би трябвало да се пресече един път вечно – десетките хиляди цивилни жертви под руините на до неотдавна процъфтяващия Мариупол и труповете на почтените поданици на Буча, Ирпен, Бахмут и Буча би трябвало да са задоволително ясни знаци за това какъв брой гнусна е станала всяка форма на удивление пред страната на палачите.
Но има и още въпроси. Радев не трябва да остава президент нито ден. Импийчмънтът би трябвало да е единствено първото от приключенията на този инцидентен човек, само че неслучаен съперник на свободата, издигнал се от нищото до поста на държавен глава. Нашите служби несъмнено би трябвало да вземат под внимание риска пред демокрацията в България.
След Трети март идва оставката на акад. Денков като министър-председател. Между 6 и 8 март би трябвало да станем очевидци на предстоящата държавна ротация в границите на настоящето парламентарно болшинство. България би следвало да продължи с по-убедителен прозападен, либерален и проукраински курс от до момента. Новият министър-председател би трябвало да е Мария Габриел. Но дали това ще се случи? И в случай че се случи – то безапелационна ли ще е линията на новия кабинет? Дали проф. Тагарев ще резервира позицията си като министър на защитата? Ще изпрати ли новото държавно управление помощ на украинските сили? Ще бъде ли в самата България направено нещо срещу свободното разпространяване на проруска пропаганда, рушаща устоите на нашата европейска еднаквост? На по-ниско равнище – ще продължи ли България да се освобождава от руски и комунистически монументи?
Другата опция, която не трябва да пропущаме, е освен Радев, а и самите настоящи участници в парламентарната „ сглобка “ или „ некоалиция “ да навредят на евроатлантическата идея, която сякаш пазят и да оказват помощ на Радев в неговата зловредна активност след Трети март. Движение за права и свободи по едно и също време предава на Прокуратурата над 400 проруски уеб страницата и подправени профила, само че и дружно с ГЕРБ закриля депутатите от проруската (и затова антибългарска) партия „ Възраждане “, които напълно скоро по най-възмутителен бяха на инструктаж в Москва. От ГЕРБ смущаващо обявиха, че ястребът Тагарев не трябва да остава министър на отбраната- изказване, което още веднъж припомня безобразните думи на Борисов за платноходките в Черно море.
Не на последно място, до момента в който и ГЕРБ, и Движение за права и свободи, и ДБПП си играят на дребно и рискуват да подарят още три месеца служебна власт на един от най-големите съперници на демокрацията у нас, самият Радев наподобява подготвен да работи необмислено и рисково да се приближи до нарушение на Конституцията. Трети март ще е един от моментите, в които крешендото на генерала може да се трансформира в нервност. Предвид слабостта на нашите институции и краткотрайната самодейност на съветските войски в Украйна е изцяло допустимо Радев да се опита да надскочи правата си.
Всякаква толерантност към това държание съставлява опасност за нашата страна – изключително след заканите на съветския деспот Путин с нуклеарна война.
Манол Глишев
за ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ