Конституционалист с коментар за новия референдум на Слави Трифонов
Представители на " ИТН " внесоха съобщение в Народното събрание за пускане на подписка за иницииране на народен референдум с въпрос да се произведат ли избори за Велико национално заседание, което да реши въпросите за формата на държавно ръководство от парламентарна на президентска република.
Прочетете още
Подписката започва от на следващия ден, 24 януари 2023 година Председател на Инициативния комитет е Слави Трифонов и се състои от 12 души.
Новото публично допитване на Слави идва откакто референдумът от 2016 година не събра нужното болшинство.
След внасяне на уведомлението до Народното събрание Ивайло Вълчев от " ИТН " съобщи преди медиите, че в този момент е точният миг за този референдум. „ Отне ни време да формулираме въпроса, какъвто би трябвало да бъде, с цел да сме сигурни, че дава отговор на Конституцията и законовите правила “, добави още Вълчев. Станислав Балабанов пък добави, че парламентарната република към този момент е изчерпана и „ би трябвало да вървим към смяна на системата “.
Какво обаче е мнението на конституционалистите – се допита до доцент доктор Христо Паунов, който е учител по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет, както и в УНСС.
Доц. Паунов стартира с това, че законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГДВМС) позволява опцията народен референдум да се инициира като в Народното събрание се направи предложение за производство на народен референдум, подкрепено с подписка на избран брой жители с изборни права. Той означи, че в този случай сме изправени пред две разнообразни хипотези , които са уредени в закона:
„ Първата догадка е когато сходно предложение се направи от предприемчив комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на жители с изборни права. В този случай решението дали да се организира народен референдум (или респективно да не се организира такъв) принадлежи на Народното събрание. Тоест Народното събрание е оправомощен да направи преценката дали да се организира референдумът или не и да облече тази своя воля с решение.
Втората догадка е когато в Народното събрание постъпи предложение за производство на народен референдум, което е импортирано от предприемчив комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български жители с изборни права и не опонира на рестриктивните мерки, сложени в член 9, алинея 2, 3 и 4 на ЗПУГДВМС. В този случай Народното събрание е длъжен от закона да вземе решение за производство на народен референдум. “
Преподавателят по Конституционно право акцентира, че и в двете хипотези инициативният комитет е задължен да уведоми документално ръководителя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласоподаване на референдума въпрос (въпроси).
„ Председателят на Народното събрание провежда основаването и воденето на обществен указател (той е наличен на формалната интернет страницата на НС), в който се вписват предложенията за производство на народен референдум и инициативните комитети “, добави доцент Паунов.
Подписката на инициативния комитет на жителите би трябвало да съдържа избрани в закона реквизити.
Позовавайки се на ЗПУГДВМС доцент Паунов уточни, че в случай че в период до три месеца от уведомяването на ръководителя на Народното събрание подписката не бъде импортирана в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се приключва от него, което се вписва в регистъра.
Преподавателят изясни, че подписката се внася в Народното събрание по ред, опреден в закона.
„ Народното събрание разисква подписката, в случай че тя дава отговор на условията посочени в ЗПУГДВМС. Постоянните комисии разискват предлагането не по-късно от един месец от разпределянето му и показват на ръководителя на Народното събрание мненията си по него. Водещата комисия показва план за решение на Народното събрание. Народното събрание може да редактира, без да трансформира смисъла на съдържащия се в предлагането въпрос или въпроси, както и тяхната последователност. На въпроса (въпросите) жителите, които ще гласоподават на референдума, могат да отговорят с „ да “ или с „ не “.
В взаимозависимост от това при съществуване на коя от двете горепосочени хипотези е изправено Народното събрание, то приема съответното решение по предлагането за референдум на едно гласоподаване в период до три месеца от внасянето на предлагането “.
Доц. Паунов добави още, че президентът на Републиката в период до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за производство на референдум дефинира датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обявяване на решението на Народното събрание.
Референдумът се организира по реда, постановен в ЗПУГДВМС.
„ Законът споделя, че предлагането, предмет на референдума, е признато, в случай че в гласуването са взели участие не по-малко от участвалите в последните избори за Народно заседание и в случай че с " да " са дали своят вот повече от половината от участвалите в референдума гласоподаватели. Ако предлагането, предмет на референдума, не е признато, народен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума ".
Доц. Паунов направи следните бележки по отношение на импортираното съобщение (подписано от Станислав Трифонов) до Председателя на Народно събрание, че стартира подписка за производство на народен референдум по следния въпрос: „ Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? “:
До м. октомври 2020 година Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление не допускаше въпроси от компетентността на Великото национално заседание да се вземат решение посредством народен референдум . Забраната беше експлицитна и се съдържаше в наредбата на член 9, алинея 2, т.1 от ЗПУГДВМС, която беше анулирана с смяната в закона, направена с § 21 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ДВ, бр. 88 от 2020 г.). Към сегашния миг такава възбрана няма.Венецианската комисия (Европейската комисия за народна власт посредством право към Съвета на Европа) в Кодекса за положителните практики на референдумите от 2007 година акцентира, че формите на директна народна власт следва да бъдат съобразени с откритите конституционни форми на държавните институции. Отмяната на законовата възбрана посредством народен референдум да бъдат решавани въпроси от компетентността на Велико национално заседание (една от тях точно е смяната на формата да държавно управление) безпричинно смесва две конституционно открити форми на присъединяване на жителите в държавната власт. Сама за себе си такава смяна явно не основава действителен резултат от гражданското присъединяване в референдум по такива въпроси, а единствено залага неустановеност и непредвидимост при възможното му осъществяване.Конституционността на решението на Народното събрание за производство на народен референдум (ако се стигне до там) също е противоречива, поради обстоятелството, че в Конституцията на Република България категорично е очакван редът, по който се привиква Велико Народно заседание и това не може да стане с позитивно извършен народен референдум.Промяна на формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република може да бъде реализирана единствено по пътя на приемане на нова Конституция или смяна на настоящата. И в двата случая според член 158, т. 3 от Конституцията на Република България при вземане предвид и със наложителната тълкувателна процедура на Конституционния съд, компетентността принадлежи на Велико Народно заседание, а не на нормално Народно събрание.Националният референдум е директно обвързван с упражняването на учредителната власт. Решението за неговото производство се взема единствено и само от Народното събрание, според член 84, т. 5 от Конституцията. Правомощието на Народното събрание по член 84, т. 5, наредбите на член 10, член 42, алинея 2, както и наредбите в Глава девета от Конституцията образуват обединен комплекс от правила, които пораждат правни последствия във взаимовръзка една с друга. От тяхното деяние следва, че Народното събрание може да взема решение за производство на народен референдум само по въпроси от своята подготвеност , в това число и за смяна на Конституцията. Само тогава това би било в сходство с Конституцията, за което Народното събрание би трябвало да следи.Въпросите, предмет на народен референдум, могат да бъдат единствено такива, чието решение е от подготвеност на Народното събрание. Този извод следва и от вероятните правни последствия, зараждащи вследствие на дадения на референдума избор от жителите. Правната уредба на националния референдум като форма на директно присъединяване на жителите в ръководството обгръща и тези последствия. Така съгласно член 9, алинея 6 от ЗПУГДВМС решението, признато с народен референдум, не предстои на следващо утвърждение от Народното събрание, т.е. то създава директно своето деяние. Парламентарната институция се намесва единствено тогава, когато за осъществяване на решението е належащо да се одобри подобаващ акт - закон, решение и така нататък Очевидно е, че откакто поначало националният референдум е с решителен темперамент, той не би могъл да извърши своето предопределение и вотът на жителите да бъде зачетен, като създаде планувания юридически резултат, в случай че въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или даже на друга власт.
„ Гореизложеното довежда до извода, че започването на подписка за производство на народен референдум по следния въпрос: „ Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? “ носи характера на политическо обръщение, което обаче надали би довело до някакви бъдещи юридически последствия . То ненапълно е разумно, поради идната предизборна акция и може би цели повишение на политическия рейтинг на своите уредници “, заключи преподавателят по Конституционно право.
Доц. доктор Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е междинното си обучение в Образцова Математическа гимназия „ Акад. Кирил Попов “. Висше обучение по специалността „ Право ” приключва в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. През 1999 година, след конкурс, стартира работа в ЮФ на ПУ „ Паисий Хилендарски ”, където преподава и в този момент в катедра „ Публичноправни науки “. Защитил е дисертационен труд в Института за страната и правото при Българската академия на науките и има добита научна степен „ лекар по право “. Доцент е по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
Прочетете още
Подписката започва от на следващия ден, 24 януари 2023 година Председател на Инициативния комитет е Слави Трифонов и се състои от 12 души.
Новото публично допитване на Слави идва откакто референдумът от 2016 година не събра нужното болшинство.
След внасяне на уведомлението до Народното събрание Ивайло Вълчев от " ИТН " съобщи преди медиите, че в този момент е точният миг за този референдум. „ Отне ни време да формулираме въпроса, какъвто би трябвало да бъде, с цел да сме сигурни, че дава отговор на Конституцията и законовите правила “, добави още Вълчев. Станислав Балабанов пък добави, че парламентарната република към този момент е изчерпана и „ би трябвало да вървим към смяна на системата “.
Какво обаче е мнението на конституционалистите – се допита до доцент доктор Христо Паунов, който е учител по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет, както и в УНСС.
Доц. Паунов стартира с това, че законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГДВМС) позволява опцията народен референдум да се инициира като в Народното събрание се направи предложение за производство на народен референдум, подкрепено с подписка на избран брой жители с изборни права. Той означи, че в този случай сме изправени пред две разнообразни хипотези , които са уредени в закона:
„ Първата догадка е когато сходно предложение се направи от предприемчив комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на жители с изборни права. В този случай решението дали да се организира народен референдум (или респективно да не се организира такъв) принадлежи на Народното събрание. Тоест Народното събрание е оправомощен да направи преценката дали да се организира референдумът или не и да облече тази своя воля с решение.
Втората догадка е когато в Народното събрание постъпи предложение за производство на народен референдум, което е импортирано от предприемчив комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български жители с изборни права и не опонира на рестриктивните мерки, сложени в член 9, алинея 2, 3 и 4 на ЗПУГДВМС. В този случай Народното събрание е длъжен от закона да вземе решение за производство на народен референдум. “
Преподавателят по Конституционно право акцентира, че и в двете хипотези инициативният комитет е задължен да уведоми документално ръководителя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласоподаване на референдума въпрос (въпроси).
„ Председателят на Народното събрание провежда основаването и воденето на обществен указател (той е наличен на формалната интернет страницата на НС), в който се вписват предложенията за производство на народен референдум и инициативните комитети “, добави доцент Паунов.
Подписката на инициативния комитет на жителите би трябвало да съдържа избрани в закона реквизити.
Позовавайки се на ЗПУГДВМС доцент Паунов уточни, че в случай че в период до три месеца от уведомяването на ръководителя на Народното събрание подписката не бъде импортирана в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се приключва от него, което се вписва в регистъра.
Преподавателят изясни, че подписката се внася в Народното събрание по ред, опреден в закона.
„ Народното събрание разисква подписката, в случай че тя дава отговор на условията посочени в ЗПУГДВМС. Постоянните комисии разискват предлагането не по-късно от един месец от разпределянето му и показват на ръководителя на Народното събрание мненията си по него. Водещата комисия показва план за решение на Народното събрание. Народното събрание може да редактира, без да трансформира смисъла на съдържащия се в предлагането въпрос или въпроси, както и тяхната последователност. На въпроса (въпросите) жителите, които ще гласоподават на референдума, могат да отговорят с „ да “ или с „ не “.
В взаимозависимост от това при съществуване на коя от двете горепосочени хипотези е изправено Народното събрание, то приема съответното решение по предлагането за референдум на едно гласоподаване в период до три месеца от внасянето на предлагането “.
Доц. Паунов добави още, че президентът на Републиката в период до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за производство на референдум дефинира датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обявяване на решението на Народното събрание.
Референдумът се организира по реда, постановен в ЗПУГДВМС.
„ Законът споделя, че предлагането, предмет на референдума, е признато, в случай че в гласуването са взели участие не по-малко от участвалите в последните избори за Народно заседание и в случай че с " да " са дали своят вот повече от половината от участвалите в референдума гласоподаватели. Ако предлагането, предмет на референдума, не е признато, народен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума ".
Доц. Паунов направи следните бележки по отношение на импортираното съобщение (подписано от Станислав Трифонов) до Председателя на Народно събрание, че стартира подписка за производство на народен референдум по следния въпрос: „ Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? “:
До м. октомври 2020 година Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление не допускаше въпроси от компетентността на Великото национално заседание да се вземат решение посредством народен референдум . Забраната беше експлицитна и се съдържаше в наредбата на член 9, алинея 2, т.1 от ЗПУГДВМС, която беше анулирана с смяната в закона, направена с § 21 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ДВ, бр. 88 от 2020 г.). Към сегашния миг такава възбрана няма.Венецианската комисия (Европейската комисия за народна власт посредством право към Съвета на Европа) в Кодекса за положителните практики на референдумите от 2007 година акцентира, че формите на директна народна власт следва да бъдат съобразени с откритите конституционни форми на държавните институции. Отмяната на законовата възбрана посредством народен референдум да бъдат решавани въпроси от компетентността на Велико национално заседание (една от тях точно е смяната на формата да държавно управление) безпричинно смесва две конституционно открити форми на присъединяване на жителите в държавната власт. Сама за себе си такава смяна явно не основава действителен резултат от гражданското присъединяване в референдум по такива въпроси, а единствено залага неустановеност и непредвидимост при възможното му осъществяване.Конституционността на решението на Народното събрание за производство на народен референдум (ако се стигне до там) също е противоречива, поради обстоятелството, че в Конституцията на Република България категорично е очакван редът, по който се привиква Велико Народно заседание и това не може да стане с позитивно извършен народен референдум.Промяна на формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република може да бъде реализирана единствено по пътя на приемане на нова Конституция или смяна на настоящата. И в двата случая според член 158, т. 3 от Конституцията на Република България при вземане предвид и със наложителната тълкувателна процедура на Конституционния съд, компетентността принадлежи на Велико Народно заседание, а не на нормално Народно събрание.Националният референдум е директно обвързван с упражняването на учредителната власт. Решението за неговото производство се взема единствено и само от Народното събрание, според член 84, т. 5 от Конституцията. Правомощието на Народното събрание по член 84, т. 5, наредбите на член 10, член 42, алинея 2, както и наредбите в Глава девета от Конституцията образуват обединен комплекс от правила, които пораждат правни последствия във взаимовръзка една с друга. От тяхното деяние следва, че Народното събрание може да взема решение за производство на народен референдум само по въпроси от своята подготвеност , в това число и за смяна на Конституцията. Само тогава това би било в сходство с Конституцията, за което Народното събрание би трябвало да следи.Въпросите, предмет на народен референдум, могат да бъдат единствено такива, чието решение е от подготвеност на Народното събрание. Този извод следва и от вероятните правни последствия, зараждащи вследствие на дадения на референдума избор от жителите. Правната уредба на националния референдум като форма на директно присъединяване на жителите в ръководството обгръща и тези последствия. Така съгласно член 9, алинея 6 от ЗПУГДВМС решението, признато с народен референдум, не предстои на следващо утвърждение от Народното събрание, т.е. то създава директно своето деяние. Парламентарната институция се намесва единствено тогава, когато за осъществяване на решението е належащо да се одобри подобаващ акт - закон, решение и така нататък Очевидно е, че откакто поначало националният референдум е с решителен темперамент, той не би могъл да извърши своето предопределение и вотът на жителите да бъде зачетен, като създаде планувания юридически резултат, в случай че въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или даже на друга власт.
„ Гореизложеното довежда до извода, че започването на подписка за производство на народен референдум по следния въпрос: „ Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? “ носи характера на политическо обръщение, което обаче надали би довело до някакви бъдещи юридически последствия . То ненапълно е разумно, поради идната предизборна акция и може би цели повишение на политическия рейтинг на своите уредници “, заключи преподавателят по Конституционно право.
Доц. доктор Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е междинното си обучение в Образцова Математическа гимназия „ Акад. Кирил Попов “. Висше обучение по специалността „ Право ” приключва в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. През 1999 година, след конкурс, стартира работа в ЮФ на ПУ „ Паисий Хилендарски ”, където преподава и в този момент в катедра „ Публичноправни науки “. Защитил е дисертационен труд в Института за страната и правото при Българската академия на науките и има добита научна степен „ лекар по право “. Доцент е по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ