Най-старата гора на Земята
Представете си парещ, тропически пейзаж покрай Екватора, цялостен с плитки морета. Птиците и безгръбначните към момента не съществуват. Нито Атлантическият океан. Вместо това планинска верига с височината на Андите се издига над нежни сектори от дървета, които наподобяват на палми, написа BBC.
Така е изглеждал щата Ню Йорк по време на девонския интервал, преди към 400 милиона години. Това е основен миг във времето, когато горите, каквито ги познаваме в този момент, се появяват за първи път на Земята, променяйки коренно климата на планетата.
Има девонски скали, разпръснати по целия свят, само че през 19-ти и 20-ти век град Гилбоа, Ню Йорк, стана международно прочут с откриването на своите редки гори (групи от непокътнати пънове, съдържащи остатъци от антични дървета). Те бяха приети за най-старите в света на към 380 милиона години.
Това бе по този начин, до момента в който откритието през 2018 година в кариера в близкия Кайро, Ню Йорк, разкри доказателства за гора на 385 милиона години, която се прави оценка на два до три милиона години по-стара от Гилбоа. През януари 2024 година откритието в Кайро още веднъж попадна в новините, когато обектът получи финансиране за отбрана на неразрешената сега зона като първа стъпка към превръщането му в учебен обект и теоретичен резерват.
Вкаменелостите непрекъснато се появяват в района. Тъй като почти 10% от Ню Йорк има девонски скали, Катскилс и окръзите на север от тях са фантазия както за туристи, по този начин и за скални ловци.
Повече гори би трябвало да са били разпръснати из региона на Катскилс, в скали, отсрочени от реките на сушата “, сподели доктор Чарлз Вер Стрейтен, девонски геолог и куратор на седиментни скали в Държавния музей на Ню Йорк. „ Тук би трябвало да има непокътнати хиляди изкопаеми гори, които просто не се намират елементарно под актуалните гори и почви. “
Откритието
Вер Стрейтен бе част от откритието на най-старата горска екология в света в кариерата в Кайро. Той копае един ден през 2009 година с сътрудниците си Линда Ван Алър Херник и Франк Манолини, когато вижда необикновен отпечатък, сходен на улей. През годините триото наблюдава отпечатъците от 11 огромни коренови системи, към шест до осем инча в диаметър, до най-старата горска основа в света. През 2018 година те взимат дрон, който им разреши да изследват отпечатъците от огромни дървета от горната страна и да схванат цялостния мащаб на кореновите системи за първи път. Те откриват минимум три типа дървета тук, които са растели в основен миг в историята на околната среда.
Учените към момента учат за тези антични дървета, които може да съдържат улики за въпроси без отговор по отношение на еволюцията на античните горски екосистеми и измененията в климата.
С възникването на горите равнищата на въглероден диоксид в атмосферата спадат, което охлажда световните температури. Дървета, които могат да всмукват въглероден диоксид и да обезпечат сянка, като тези, открити в Кайро и Гилбоа, довеждат до световното изстудяване през палеозойската епоха (преди 541 до 252 милиона години) и в последна сметка оказват помощ на съществата да се трансфорат в обитаващи сушата гръбначни животни. С необятното обезлесяване в международен мащаб и увеличението на равнищата на въглероден диоксид, в този момент сме очевидци на сходен развой на изменение на климата, само че в противоположна посока.
Древните среди в Кайро и Гилбоа са доста разнообразни. Гилбоа е имала напоени с вода гори, осеяни с пагубни наводнения, които са донесли големи количества пясък. Кайро следи по-тиха среда с влажни и сухи интервали. Последно наводняване в Кайро най-вероятно е умъртвило дърветата, запазвайки ги като моментна фотография във времето. Дърветата на Гилбоа претърпели сходно моментно събитие, само че в този случай водата помогнала за погребването на дърветата в пясък, създавайки отливки от пясъчник.
В началото на Девон, преди към 420 милиона години, най-високите растения са били високи единствено няколко инча. В този миг не е имало листа и всички растения са носели спори. Около 30 милиона години по-късно, в средата на Девонския интервал растенията са еволюирали до размерите на дърво. Гилбоа е първото място, направило такова огромно изобретение ", изясни Вер Стратен.
Някои от тези фосилни отливки (останките от фосилните гори на Гилбоа) в този момент са изложени в музея на Гилбоа, почти на 40 минути северозападно от Кайро. Гилбоа е преуспяващ град в края на 19-ти век, само че е евакуиран и трансфорат във вододел през 1927 година, с цел да обезпечи прясна вода за разрастващия се Ню Йорк. По време на този развой палеонтолозите откриват към 40 неповторими дървесни вкаменелости, които извеждат Гилбоа на палеонтологичната международна сцена.
Всички наши предшественици са изгубили домовете си в Гилбоа по време на построяването на язовира, който е наводнил града, само че позитивното е, че са намерили тези вкаменелости от Гилбоа. Те генерират доста информация за света, тъй като това са първите гори на Земята “, изясни Кристен Уайкоф, запалянко на изкопаемите, първичен създател на музея Гилбоа през 2005 година и сегашен вицепрезидент на Историческото общество на Гилбоа.
Специален тип
Едно дърво по-специално доминирало в античните гори на Гилбоа: Eospermatopteris.
Дърветата Eospermatopteris имали сходна на лук луковица на дъното и пръстовидни корени, които се простирали в почвата. Кух дънер водел до върха с листа. Въпреки че наподобяват сходни на палмово дърво, типовете не са свързани. Смята се, че Eospermatopteris е по-тясно обвързван със актуалните папрати.
В музея Гилбоа са окачени две огромни творби на изкуството, рисувани от Уайкоф, изобразяващи по какъв начин са изглеждали дърветата и пейзажът в девонските времена.
Навсякъде другаде в музея има отливки от вкаменелости. За необученото око те наподобяват като сегменти от пънове и скали с линии. Някои имат инцидентна шарка на листа, като вкаменелостите от дървото Archaeopteris от късния девонски интервал, което е намерено в близкия окръг Делауеър. В продължение на години това бе най-старият цялостен фосил на дърво, регистриран в миналото, до момента в който Eospermatopteris не взе тази корона.
Със своите иглолистни и широколистни дървета, плюс забележителната ерозия на планините Катскил, този район през днешния ден наподобява доста по-различен от тропическото си минало, когато това, което в този момент е Северна Америка, лежи под Екватора.
Така е изглеждал щата Ню Йорк по време на девонския интервал, преди към 400 милиона години. Това е основен миг във времето, когато горите, каквито ги познаваме в този момент, се появяват за първи път на Земята, променяйки коренно климата на планетата.
Има девонски скали, разпръснати по целия свят, само че през 19-ти и 20-ти век град Гилбоа, Ню Йорк, стана международно прочут с откриването на своите редки гори (групи от непокътнати пънове, съдържащи остатъци от антични дървета). Те бяха приети за най-старите в света на към 380 милиона години.
Това бе по този начин, до момента в който откритието през 2018 година в кариера в близкия Кайро, Ню Йорк, разкри доказателства за гора на 385 милиона години, която се прави оценка на два до три милиона години по-стара от Гилбоа. През януари 2024 година откритието в Кайро още веднъж попадна в новините, когато обектът получи финансиране за отбрана на неразрешената сега зона като първа стъпка към превръщането му в учебен обект и теоретичен резерват.
Вкаменелостите непрекъснато се появяват в района. Тъй като почти 10% от Ню Йорк има девонски скали, Катскилс и окръзите на север от тях са фантазия както за туристи, по този начин и за скални ловци.
Повече гори би трябвало да са били разпръснати из региона на Катскилс, в скали, отсрочени от реките на сушата “, сподели доктор Чарлз Вер Стрейтен, девонски геолог и куратор на седиментни скали в Държавния музей на Ню Йорк. „ Тук би трябвало да има непокътнати хиляди изкопаеми гори, които просто не се намират елементарно под актуалните гори и почви. “
Откритието
Вер Стрейтен бе част от откритието на най-старата горска екология в света в кариерата в Кайро. Той копае един ден през 2009 година с сътрудниците си Линда Ван Алър Херник и Франк Манолини, когато вижда необикновен отпечатък, сходен на улей. През годините триото наблюдава отпечатъците от 11 огромни коренови системи, към шест до осем инча в диаметър, до най-старата горска основа в света. През 2018 година те взимат дрон, който им разреши да изследват отпечатъците от огромни дървета от горната страна и да схванат цялостния мащаб на кореновите системи за първи път. Те откриват минимум три типа дървета тук, които са растели в основен миг в историята на околната среда.
Учените към момента учат за тези антични дървета, които може да съдържат улики за въпроси без отговор по отношение на еволюцията на античните горски екосистеми и измененията в климата.
С възникването на горите равнищата на въглероден диоксид в атмосферата спадат, което охлажда световните температури. Дървета, които могат да всмукват въглероден диоксид и да обезпечат сянка, като тези, открити в Кайро и Гилбоа, довеждат до световното изстудяване през палеозойската епоха (преди 541 до 252 милиона години) и в последна сметка оказват помощ на съществата да се трансфорат в обитаващи сушата гръбначни животни. С необятното обезлесяване в международен мащаб и увеличението на равнищата на въглероден диоксид, в този момент сме очевидци на сходен развой на изменение на климата, само че в противоположна посока.
Древните среди в Кайро и Гилбоа са доста разнообразни. Гилбоа е имала напоени с вода гори, осеяни с пагубни наводнения, които са донесли големи количества пясък. Кайро следи по-тиха среда с влажни и сухи интервали. Последно наводняване в Кайро най-вероятно е умъртвило дърветата, запазвайки ги като моментна фотография във времето. Дърветата на Гилбоа претърпели сходно моментно събитие, само че в този случай водата помогнала за погребването на дърветата в пясък, създавайки отливки от пясъчник.
В началото на Девон, преди към 420 милиона години, най-високите растения са били високи единствено няколко инча. В този миг не е имало листа и всички растения са носели спори. Около 30 милиона години по-късно, в средата на Девонския интервал растенията са еволюирали до размерите на дърво. Гилбоа е първото място, направило такова огромно изобретение ", изясни Вер Стратен.
Някои от тези фосилни отливки (останките от фосилните гори на Гилбоа) в този момент са изложени в музея на Гилбоа, почти на 40 минути северозападно от Кайро. Гилбоа е преуспяващ град в края на 19-ти век, само че е евакуиран и трансфорат във вододел през 1927 година, с цел да обезпечи прясна вода за разрастващия се Ню Йорк. По време на този развой палеонтолозите откриват към 40 неповторими дървесни вкаменелости, които извеждат Гилбоа на палеонтологичната международна сцена.
Всички наши предшественици са изгубили домовете си в Гилбоа по време на построяването на язовира, който е наводнил града, само че позитивното е, че са намерили тези вкаменелости от Гилбоа. Те генерират доста информация за света, тъй като това са първите гори на Земята “, изясни Кристен Уайкоф, запалянко на изкопаемите, първичен създател на музея Гилбоа през 2005 година и сегашен вицепрезидент на Историческото общество на Гилбоа.
Специален тип
Едно дърво по-специално доминирало в античните гори на Гилбоа: Eospermatopteris.
Дърветата Eospermatopteris имали сходна на лук луковица на дъното и пръстовидни корени, които се простирали в почвата. Кух дънер водел до върха с листа. Въпреки че наподобяват сходни на палмово дърво, типовете не са свързани. Смята се, че Eospermatopteris е по-тясно обвързван със актуалните папрати.
В музея Гилбоа са окачени две огромни творби на изкуството, рисувани от Уайкоф, изобразяващи по какъв начин са изглеждали дърветата и пейзажът в девонските времена.
Навсякъде другаде в музея има отливки от вкаменелости. За необученото око те наподобяват като сегменти от пънове и скали с линии. Някои имат инцидентна шарка на листа, като вкаменелостите от дървото Archaeopteris от късния девонски интервал, което е намерено в близкия окръг Делауеър. В продължение на години това бе най-старият цялостен фосил на дърво, регистриран в миналото, до момента в който Eospermatopteris не взе тази корона.
Със своите иглолистни и широколистни дървета, плюс забележителната ерозия на планините Катскил, този район през днешния ден наподобява доста по-различен от тропическото си минало, когато това, което в този момент е Северна Америка, лежи под Екватора.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ