Медицинският съвет предлага масов скрининг за коронавирус
Председателят на медицинския съвет към държавното управление проф. доктор Коста Костов разяснява, че досегашните ограничения за ограничение на вируса са положителни и ще ги дискутират в края на изключителното състояние
© Надежда Чипева Масов скрининг за диагностициране на ковид предлага медицинският съвет към държавното управление, който беше основан в неделя като самобитен контращаб на националния спешен щаб.
Според ръководителя на медицинския съвет проф. доктор Коста Костов, специалистите в съвета ще оферират единствено медицински решения и логаритми за диагностика и лекуване на болестта. До дни ще бъде готово първото предложение и то е да стартира всеобщо тестване за ковид.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Това е глътка вяра за по-бързо превъзмогване на здравната част от рецесията. До момента държавното управление подхваща единствено ограничения за понижаване на скоростта на заразяване, само че не и за определяне на действителния размер на епидемията и дейното ѝ ограничение. Без всеобщо тестване на процедура не може да има ясна вероятност за това докога ще са нужни ограничаващите ограничения и по кое време ще бъде достигната и премината сериозната част от епидемията.
Сутринта проф. доктор Тодор Кантарджиев заяви, че потенциалът на петте лаборатории, които сега изследват пациенти, подозрителни за ковид и техните контактни лица, е 300 теста дневно. В същото време спешният щаб се съмнява в достоверността на бързите проби и не ги употребява.
Лекарите не знаят къде сме в кривата на заболяването
Според доцент Атанас Мангъров, завеждащ детското поделение в Инфекциозна болница и член на медицинския съвет, той е чул някои странни изказвания за тестванията, които " в случай че са на изпит, няма да минат ".
" Един болен отделя ковид в околната среда 4-5 дни, преди да се появят признаците на заболяването и 20-30 дни след началото на признаците. През този интервал вирусът може да бъде заловен с бързи проби ", разяснява доцент Мангъров.
По думите му досега контактните на един открит болен се изследват с мудни проби, само че те към момента не отделят вируса и тестванията дават негативен резултат.
" Ако става въпрос за пациент, който е заразил болния, той не отделя вируса, в случай че се е излекувал. За да се откри дали е бил болен, би трябвало да се направи серологично проучване и да се откри дали е прекарал болестта от дълго време или скоро ", сподели Мангъров.
Според него съществува и втора кохорта контактни лица - тези, които откритият болен е заразил скоро, защото е отделял вируса 4-5 дни, преди да се появят признаците.
Те пък не могат да бъдат уловени нито с бавните, нито с бързите проби, тъй като към момента не отделят вируса и не са си изработили антитела.
" Вижда се значимостта на знанието кой е прекарал ковид зараза. Може да се откри какъв е имунният статус в страната, което не се прави и ние не знаем сега къде сме. В други страни като Южна Корея са са направени 190 хиляди теста, Германия дневно прави по 20 хиляди теста, които няма по какъв начин да бъдат тези мудни референтни проби, които използваме. Ние използваме проби за потвърждаване на една открита зараза ", сподели Мангъров.
Според него " без значение от мнението на спешния щаб, ние би трябвало да поставим старания това тяхно мнение да бъде променено и тези проби да бъдат употребявани на доста необятна нога, тъй като се лишаваме от значимо диагностично средство. Не сме в положение да установим контактните лица, нито да създадем положително епидемиологично изследване, с цел да знаем какво можем да чакаме ".
Според проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог, е доста ясно, че съветът приказва за всеобщ скриниг, откакто бъде признат логаритъм за него. Те ще го предлагат на държавното управление и здравното министерство. След това ще се възнамерява нужният брой проби, в какви случаи ще се ползват мудни или бързи проби, какви средства са нужни за тях и по какъв начин ще се действа с диагностиката. По думите ѝ от дълго време е трябвало да бъде направен логаритъм за диагностика и се усеща голяма липса на упътвания за държание към всички лекари, ангажирани в борбата в борбата с ковид.
Заболеваемостта не понижава
Според проф. Коста Костов това, че единствено за денонощие има един нов случай до обяд, не значи, че заболеваемостта понижава, защото лекарите нямат цялата картина и е нужно да изчакат.
" До момента сме единомислещи, че ограниченията от страната са съответни, само че ще ги обсъждаме, ще предложим нашето мнение когато изтече един месец от изключителното състояние и ще предложим дали да продължат ограниченията или не ", сподели проф. Костов. Той добави, че няма да влиза в борба с шеф щаба, защото в този момент е мъжко време, само че не е за персонални борби.
" След като изтече епидемията ще отговоря в детайли за всички спорове с ген. Мутафчийски. Ние сме тук да оказваме помощ на щаба, заровили сме всички томахавки, тези спорове не са решаващи ", разяснява проф. Костов. Още при назначението му за ръководител на медицинския щаб министър председателят оповести известния спор сред двамата професори от времето на общата им работа във ВМА, която Костов беше заставен да напусне.
В допълнение заместник-министърът на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, който ще има задачата да посредничи сред ведомството и лекарите, оповести, че в София и страната има задоволително доста кревати и клиники, откакто през вчерашния ден спешният щаб оповести, че е доближат потенциалът за банкет на " Пирогов " и ВМА.
" В момента за лекуване на ковид са отделени 900 кревати на национално равнище, за два дни могат да станат над 2000. Няма проблем, дано бъдат спокойни софиянци и българите ", сподели Пенков.
© Надежда Чипева Масов скрининг за диагностициране на ковид предлага медицинският съвет към държавното управление, който беше основан в неделя като самобитен контращаб на националния спешен щаб.
Според ръководителя на медицинския съвет проф. доктор Коста Костов, специалистите в съвета ще оферират единствено медицински решения и логаритми за диагностика и лекуване на болестта. До дни ще бъде готово първото предложение и то е да стартира всеобщо тестване за ковид.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Това е глътка вяра за по-бързо превъзмогване на здравната част от рецесията. До момента държавното управление подхваща единствено ограничения за понижаване на скоростта на заразяване, само че не и за определяне на действителния размер на епидемията и дейното ѝ ограничение. Без всеобщо тестване на процедура не може да има ясна вероятност за това докога ще са нужни ограничаващите ограничения и по кое време ще бъде достигната и премината сериозната част от епидемията.
Сутринта проф. доктор Тодор Кантарджиев заяви, че потенциалът на петте лаборатории, които сега изследват пациенти, подозрителни за ковид и техните контактни лица, е 300 теста дневно. В същото време спешният щаб се съмнява в достоверността на бързите проби и не ги употребява.
Лекарите не знаят къде сме в кривата на заболяването
Според доцент Атанас Мангъров, завеждащ детското поделение в Инфекциозна болница и член на медицинския съвет, той е чул някои странни изказвания за тестванията, които " в случай че са на изпит, няма да минат ".
" Един болен отделя ковид в околната среда 4-5 дни, преди да се появят признаците на заболяването и 20-30 дни след началото на признаците. През този интервал вирусът може да бъде заловен с бързи проби ", разяснява доцент Мангъров.
По думите му досега контактните на един открит болен се изследват с мудни проби, само че те към момента не отделят вируса и тестванията дават негативен резултат.
" Ако става въпрос за пациент, който е заразил болния, той не отделя вируса, в случай че се е излекувал. За да се откри дали е бил болен, би трябвало да се направи серологично проучване и да се откри дали е прекарал болестта от дълго време или скоро ", сподели Мангъров.
Според него съществува и втора кохорта контактни лица - тези, които откритият болен е заразил скоро, защото е отделял вируса 4-5 дни, преди да се появят признаците.
Те пък не могат да бъдат уловени нито с бавните, нито с бързите проби, тъй като към момента не отделят вируса и не са си изработили антитела.
" Вижда се значимостта на знанието кой е прекарал ковид зараза. Може да се откри какъв е имунният статус в страната, което не се прави и ние не знаем сега къде сме. В други страни като Южна Корея са са направени 190 хиляди теста, Германия дневно прави по 20 хиляди теста, които няма по какъв начин да бъдат тези мудни референтни проби, които използваме. Ние използваме проби за потвърждаване на една открита зараза ", сподели Мангъров.
Според него " без значение от мнението на спешния щаб, ние би трябвало да поставим старания това тяхно мнение да бъде променено и тези проби да бъдат употребявани на доста необятна нога, тъй като се лишаваме от значимо диагностично средство. Не сме в положение да установим контактните лица, нито да създадем положително епидемиологично изследване, с цел да знаем какво можем да чакаме ".
Според проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог, е доста ясно, че съветът приказва за всеобщ скриниг, откакто бъде признат логаритъм за него. Те ще го предлагат на държавното управление и здравното министерство. След това ще се възнамерява нужният брой проби, в какви случаи ще се ползват мудни или бързи проби, какви средства са нужни за тях и по какъв начин ще се действа с диагностиката. По думите ѝ от дълго време е трябвало да бъде направен логаритъм за диагностика и се усеща голяма липса на упътвания за държание към всички лекари, ангажирани в борбата в борбата с ковид.
Заболеваемостта не понижава
Според проф. Коста Костов това, че единствено за денонощие има един нов случай до обяд, не значи, че заболеваемостта понижава, защото лекарите нямат цялата картина и е нужно да изчакат.
" До момента сме единомислещи, че ограниченията от страната са съответни, само че ще ги обсъждаме, ще предложим нашето мнение когато изтече един месец от изключителното състояние и ще предложим дали да продължат ограниченията или не ", сподели проф. Костов. Той добави, че няма да влиза в борба с шеф щаба, защото в този момент е мъжко време, само че не е за персонални борби.
" След като изтече епидемията ще отговоря в детайли за всички спорове с ген. Мутафчийски. Ние сме тук да оказваме помощ на щаба, заровили сме всички томахавки, тези спорове не са решаващи ", разяснява проф. Костов. Още при назначението му за ръководител на медицинския щаб министър председателят оповести известния спор сред двамата професори от времето на общата им работа във ВМА, която Костов беше заставен да напусне.
В допълнение заместник-министърът на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, който ще има задачата да посредничи сред ведомството и лекарите, оповести, че в София и страната има задоволително доста кревати и клиники, откакто през вчерашния ден спешният щаб оповести, че е доближат потенциалът за банкет на " Пирогов " и ВМА.
" В момента за лекуване на ковид са отделени 900 кревати на национално равнище, за два дни могат да станат над 2000. Няма проблем, дано бъдат спокойни софиянци и българите ", сподели Пенков.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ