Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл веднъж сравни определянето на

...
Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл веднъж сравни определянето на
Коментари Харесай

Банките може да вдигнат лихвите рязко, за да се справят с инфлацията

Председателят на Федералния запас Джером Пауъл един път съпостави определянето на лихвените проценти с навигацията в небето. Днес, когато инфлацията скочи, нараства чувството, че Фед е изгубил пътя си. Изглежда, че е на път да направи внезапна смяна на курса посредством мощно и бързо стягане на паричната политика. Тази вероятност удари фондовите пазари и накара доста компании и притежатели на жилища да се чудят дали ерата на ниските лихви може да завърши вечно.

Реалността е по-сложна. В кратковременен проект Фед в действителност би трябвало да овладее обстановката. Но в дълготраен проект застаряващото население на света ще резервира таван на лихвените проценти. Това сочи по-скоро неприятна финансова рецесия, в сравнение с връщане към 70-те години на предишния век.

Повишаването на лихвените проценти е плашещо, тъй като огромна част от света е привикнала с ерата на съвсем безплатните пари. Нито една централна банка на страна от Г-7 не е определила лихви над 2.5% за повече от десетилетие. През 1990 година всички те бяха над 5%. Евтиното финансиране стартира да наподобява като незаличима характерност на богатите стопански системи. Това разреши на държавните управления да имат изключителни дефицити, докара цените на активите до астрономически върхове и принуди политиците да посегнат към други принадлежности като изкупуване на облигации и чекове за стимулиране, с цел да поддържат стопанската система по време на закъснение.

Ето за какво възходящите цени през последните 18 месеца бяха толкоз груба изненада за Фед и други централни банки. В Съединени американски щати потребителските цени набъбнаха със 7% и инфлацията надалеч не е преходна, а се отразява в заплатите, защото концепцията, че сметките ще се покачат, се включва в упованията на семействата и компаниите. Заплатите както в частния, по този начин и в държавния бранш в Америка са нарастнали с 5% за една година. През декември междинният американски консуматор очакваше цените да се покачат с 6% за 12 месеца. Много от тези трендове се усещат по целия свят - световната инфлация към този момент е достигнала 6%.
Реклама Всички погледи са ориентирани към Фед
В резултат на това централните банки се раздвижват. Дванадесет от тях, определящи лихвените проценти в разрастващите се пазари, покачиха лихвените проценти през 2021 година Английската централна банка също го направи. Това се случи още веднъж на 3 февруари и са евентуални и спомагателни покачвания. Инвеститорите чакат даже ледниковата Европейска централна банка (ЕЦБ), която не е повишавала лихвите повече от десетилетие, да направи това два пъти тази година. И въпреки всичко всички погледи са ориентирани към Америка и Пауъл. Това е частично тъй като те имат преобладаваща роля в международната финансова система, само че и тъй като американската инфлация е висока. От месеци Фед подтиква стопанската система, която към този момент е загрята, като купува облигации и поддържа лихвените проценти на равнище 0-0.25%.

Федералният запас споделя, че възнамерява да върне лихвените проценти до към 2% до 2024 година, близо до множеството оценки за тяхното неутрално равнище, което на доктрина нито подтиква стопанската система, нито я задържа. Но защото Фед се бави, нараства рискът, че ще би трябвало да отиде по-далеч. По-високите инфлационни упования вършат по-трудно оправянето с покачването на цените. Реалната цена на заема за пет години към момента е по-ниска в този момент, в сравнение с беше в средата на 2020 година Следователно най-вероятната вероятност е една година или повече лихвените проценти в Америка да се покачат по-рязко, в сравнение с Фед уточни до момента. Някои прогнози предвиждат, че Фед ще увеличи лихвите с 1.75 процентни пункта през 2022 година, повече от всяка година след 2005 година

Какво ще кажете за по-дългосрочния проект? В последна сметка множеството притежатели на жилища и компании се стремят да вземат заеми за дълги години напред. За отговор би трябвало да погледнете оттатък Пауъл и към силите, движещи стопанската система. Паричната политика е закотвена към неутралния лихвен %, цената на парите, нужни за балансиране на световния вкус за икономисване с желанието за вложение. Това е съществена променлива, върху която централните банкери имат дребен надзор.

През последните 20 години този главен безпристрастен лихвен % непрестанно спада, защото спестяванията и вложенията са се трансформирали. Нарастващите световни спестявания, породени изначало от натрупването на запаси в азиатските стопански системи, значат, че големи суми пари преследват всяка възвръщаемост, колкото и нищожна или рискована да е тя. В същото време компании, потърпевши след международната финансова рецесия от 2007 - 2009 година, не са склонни да влагат както преди.
Реклама
Въпросът е дали салдото на силите се е трансформирал. Бизнес вложенията може да навлизат в нова фаза. След пандемията стопанската система се възвърне по-бързо, в сравнение с след финансовата рецесия. Това частично се дължи на пандемичния тласък, който в този момент се отдръпва. Но също по този начин отразява оптимизма във връзка с софтуерния напредък, който подхранва разноските за интелектуална благосъстоятелност. Това в този момент съставлява повече от две пети от американските бизнес вложения. Междувременно преходът към чиста сила основава потребност от вложения от може би 60% от брутния вътрешен артикул (БВП) в богатия свят. Ако техно оптимизмът продължи и светът се отнася съществено към битката с изменението на климата, вложенията евентуално ще бъдат по-силни през това десетилетие, в сравнение с през предходното.

От друга страна, желанието на света за избавяне е малко евентуално да отслабне. Откакто Бен Бернанке, един от предшествениците на Пауъл, за първи път видя " пренасищането със спестявания в международен мащаб ", растежът на запасите на азиатските стопански системи се забави и някои държавни управления взеха повече дълг. Но се чака делът на жителите на света над 50 години да нарасне от 25% на 40% до 2100 година и може да се повиши още по-високо, като се има поради скорошното намаляване на раждаемостта в Индия и Китай. Опитът демонстрира, че застаряването води до повече спестявания, защото възходящата дълготрайност на живота кара семействата да заделят повече за пенсионирането си, а пенсионерите са склонни да изчерпват активите си постепенно. Покачвания и спадове

Тези фактори дефинират картата на развиване за лихвените проценти. В дълготраен проект всяка възходяща смяна евентуално ще бъде дребна и, доколкото това отразява повишаване на вложенията, е добре пристигнало. Въпреки това сред в този момент и тогава е евентуално да има внезапно и евентуално мъчително повишаване на лихвите. Световните задължения са достигнали 355% от Брутният вътрешен продукт, което прави компаниите и семействата по-чувствителни даже към дребни нараствания на лихвите. Има няколко образеца на това централните банки да укротяват инфлацията, без стопанската система да претърпи криза. Последният път, когато инфлацията в Америка падна от над 5% без спад, беше преди повече от 70 години. Борбата с инфлацията може да докара света до спад. Ако е по този начин, вероятността един ден лихвите още веднъж да се намалят ще бъде единствено известна разтуха.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Свят 1 Политика 2 Свят 3 Енергетика 1 Свят 2 Енергетика 3 Политика Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР