Банките може да вдигнат лихвите рязко, за да се справят с инфлацията
Председателят на Федералния запас Джером Пауъл един път съпостави определянето на лихвените проценти с навигацията в небето. Днес, когато инфлацията скочи, нараства чувството, че Фед е изгубил пътя си. Изглежда, че е на път да направи внезапна смяна на курса посредством мощно и бързо стягане на паричната политика. Тази вероятност удари фондовите пазари и накара доста компании и притежатели на жилища да се чудят дали ерата на ниските лихви може да завърши вечно.
Реалността е по-сложна. В кратковременен проект Фед в действителност би трябвало да овладее обстановката. Но в дълготраен проект застаряващото население на света ще резервира таван на лихвените проценти. Това сочи по-скоро неприятна финансова рецесия, в сравнение с връщане към 70-те години на предишния век.
Повишаването на лихвените проценти е плашещо, тъй като огромна част от света е привикнала с ерата на съвсем безплатните пари. Нито една централна банка на страна от Г-7 не е определила лихви над 2.5% за повече от десетилетие. През 1990 година всички те бяха над 5%. Евтиното финансиране стартира да наподобява като незаличима характерност на богатите стопански системи. Това разреши на държавните управления да имат изключителни дефицити, докара цените на активите до астрономически върхове и принуди политиците да посегнат към други принадлежности като изкупуване на облигации и чекове за стимулиране, с цел да поддържат стопанската система по време на закъснение.
Ето за какво възходящите цени през последните 18 месеца бяха толкоз груба изненада за Фед и други централни банки. В Съединени американски щати потребителските цени набъбнаха със 7% и инфлацията надалеч не е преходна, а се отразява в заплатите, защото концепцията, че сметките ще се покачат, се включва в упованията на семействата и компаниите. Заплатите както в частния, по този начин и в държавния бранш в Америка са нарастнали с 5% за една година. През декември междинният американски консуматор очакваше цените да се покачат с 6% за 12 месеца. Много от тези трендове се усещат по целия свят - световната инфлация към този момент е достигнала 6%.
Реклама Всички погледи са ориентирани към Фед
В резултат на това централните банки се раздвижват. Дванадесет от тях, определящи лихвените проценти в разрастващите се пазари, покачиха лихвените проценти през 2021 година Английската централна банка също го направи. Това се случи още веднъж на 3 февруари и са евентуални и спомагателни покачвания. Инвеститорите чакат даже ледниковата Европейска централна банка (ЕЦБ), която не е повишавала лихвите повече от десетилетие, да направи това два пъти тази година. И въпреки всичко всички погледи са ориентирани към Америка и Пауъл. Това е частично тъй като те имат преобладаваща роля в международната финансова система, само че и тъй като американската инфлация е висока. От месеци Фед подтиква стопанската система, която към този момент е загрята, като купува облигации и поддържа лихвените проценти на равнище 0-0.25%.
Федералният запас споделя, че възнамерява да върне лихвените проценти до към 2% до 2024 година, близо до множеството оценки за тяхното неутрално равнище, което на доктрина нито подтиква стопанската система, нито я задържа. Но защото Фед се бави, нараства рискът, че ще би трябвало да отиде по-далеч. По-високите инфлационни упования вършат по-трудно оправянето с покачването на цените. Реалната цена на заема за пет години към момента е по-ниска в този момент, в сравнение с беше в средата на 2020 година Следователно най-вероятната вероятност е една година или повече лихвените проценти в Америка да се покачат по-рязко, в сравнение с Фед уточни до момента. Някои прогнози предвиждат, че Фед ще увеличи лихвите с 1.75 процентни пункта през 2022 година, повече от всяка година след 2005 година
Какво ще кажете за по-дългосрочния проект? В последна сметка множеството притежатели на жилища и компании се стремят да вземат заеми за дълги години напред. За отговор би трябвало да погледнете оттатък Пауъл и към силите, движещи стопанската система. Паричната политика е закотвена към неутралния лихвен %, цената на парите, нужни за балансиране на световния вкус за икономисване с желанието за вложение. Това е съществена променлива, върху която централните банкери имат дребен надзор.
През последните 20 години този главен безпристрастен лихвен % непрестанно спада, защото спестяванията и вложенията са се трансформирали. Нарастващите световни спестявания, породени изначало от натрупването на запаси в азиатските стопански системи, значат, че големи суми пари преследват всяка възвръщаемост, колкото и нищожна или рискована да е тя. В същото време компании, потърпевши след международната финансова рецесия от 2007 - 2009 година, не са склонни да влагат както преди.
Реклама
Въпросът е дали салдото на силите се е трансформирал. Бизнес вложенията може да навлизат в нова фаза. След пандемията стопанската система се възвърне по-бързо, в сравнение с след финансовата рецесия. Това частично се дължи на пандемичния тласък, който в този момент се отдръпва. Но също по този начин отразява оптимизма във връзка с софтуерния напредък, който подхранва разноските за интелектуална благосъстоятелност. Това в този момент съставлява повече от две пети от американските бизнес вложения. Междувременно преходът към чиста сила основава потребност от вложения от може би 60% от брутния вътрешен артикул (БВП) в богатия свят. Ако техно оптимизмът продължи и светът се отнася съществено към битката с изменението на климата, вложенията евентуално ще бъдат по-силни през това десетилетие, в сравнение с през предходното.
От друга страна, желанието на света за избавяне е малко евентуално да отслабне. Откакто Бен Бернанке, един от предшествениците на Пауъл, за първи път видя " пренасищането със спестявания в международен мащаб ", растежът на запасите на азиатските стопански системи се забави и някои държавни управления взеха повече дълг. Но се чака делът на жителите на света над 50 години да нарасне от 25% на 40% до 2100 година и може да се повиши още по-високо, като се има поради скорошното намаляване на раждаемостта в Индия и Китай. Опитът демонстрира, че застаряването води до повече спестявания, защото възходящата дълготрайност на живота кара семействата да заделят повече за пенсионирането си, а пенсионерите са склонни да изчерпват активите си постепенно. Покачвания и спадове
Тези фактори дефинират картата на развиване за лихвените проценти. В дълготраен проект всяка възходяща смяна евентуално ще бъде дребна и, доколкото това отразява повишаване на вложенията, е добре пристигнало. Въпреки това сред в този момент и тогава е евентуално да има внезапно и евентуално мъчително повишаване на лихвите. Световните задължения са достигнали 355% от Брутният вътрешен продукт, което прави компаниите и семействата по-чувствителни даже към дребни нараствания на лихвите. Има няколко образеца на това централните банки да укротяват инфлацията, без стопанската система да претърпи криза. Последният път, когато инфлацията в Америка падна от над 5% без спад, беше преди повече от 70 години. Борбата с инфлацията може да докара света до спад. Ако е по този начин, вероятността един ден лихвите още веднъж да се намалят ще бъде единствено известна разтуха.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Свят 1 Политика 2 Свят 3 Енергетика 1 Свят 2 Енергетика 3 Политика Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Реалността е по-сложна. В кратковременен проект Фед в действителност би трябвало да овладее обстановката. Но в дълготраен проект застаряващото население на света ще резервира таван на лихвените проценти. Това сочи по-скоро неприятна финансова рецесия, в сравнение с връщане към 70-те години на предишния век.
Повишаването на лихвените проценти е плашещо, тъй като огромна част от света е привикнала с ерата на съвсем безплатните пари. Нито една централна банка на страна от Г-7 не е определила лихви над 2.5% за повече от десетилетие. През 1990 година всички те бяха над 5%. Евтиното финансиране стартира да наподобява като незаличима характерност на богатите стопански системи. Това разреши на държавните управления да имат изключителни дефицити, докара цените на активите до астрономически върхове и принуди политиците да посегнат към други принадлежности като изкупуване на облигации и чекове за стимулиране, с цел да поддържат стопанската система по време на закъснение.
Ето за какво възходящите цени през последните 18 месеца бяха толкоз груба изненада за Фед и други централни банки. В Съединени американски щати потребителските цени набъбнаха със 7% и инфлацията надалеч не е преходна, а се отразява в заплатите, защото концепцията, че сметките ще се покачат, се включва в упованията на семействата и компаниите. Заплатите както в частния, по този начин и в държавния бранш в Америка са нарастнали с 5% за една година. През декември междинният американски консуматор очакваше цените да се покачат с 6% за 12 месеца. Много от тези трендове се усещат по целия свят - световната инфлация към този момент е достигнала 6%.
Реклама Всички погледи са ориентирани към Фед
В резултат на това централните банки се раздвижват. Дванадесет от тях, определящи лихвените проценти в разрастващите се пазари, покачиха лихвените проценти през 2021 година Английската централна банка също го направи. Това се случи още веднъж на 3 февруари и са евентуални и спомагателни покачвания. Инвеститорите чакат даже ледниковата Европейска централна банка (ЕЦБ), която не е повишавала лихвите повече от десетилетие, да направи това два пъти тази година. И въпреки всичко всички погледи са ориентирани към Америка и Пауъл. Това е частично тъй като те имат преобладаваща роля в международната финансова система, само че и тъй като американската инфлация е висока. От месеци Фед подтиква стопанската система, която към този момент е загрята, като купува облигации и поддържа лихвените проценти на равнище 0-0.25%.
Федералният запас споделя, че възнамерява да върне лихвените проценти до към 2% до 2024 година, близо до множеството оценки за тяхното неутрално равнище, което на доктрина нито подтиква стопанската система, нито я задържа. Но защото Фед се бави, нараства рискът, че ще би трябвало да отиде по-далеч. По-високите инфлационни упования вършат по-трудно оправянето с покачването на цените. Реалната цена на заема за пет години към момента е по-ниска в този момент, в сравнение с беше в средата на 2020 година Следователно най-вероятната вероятност е една година или повече лихвените проценти в Америка да се покачат по-рязко, в сравнение с Фед уточни до момента. Някои прогнози предвиждат, че Фед ще увеличи лихвите с 1.75 процентни пункта през 2022 година, повече от всяка година след 2005 година
Какво ще кажете за по-дългосрочния проект? В последна сметка множеството притежатели на жилища и компании се стремят да вземат заеми за дълги години напред. За отговор би трябвало да погледнете оттатък Пауъл и към силите, движещи стопанската система. Паричната политика е закотвена към неутралния лихвен %, цената на парите, нужни за балансиране на световния вкус за икономисване с желанието за вложение. Това е съществена променлива, върху която централните банкери имат дребен надзор.
През последните 20 години този главен безпристрастен лихвен % непрестанно спада, защото спестяванията и вложенията са се трансформирали. Нарастващите световни спестявания, породени изначало от натрупването на запаси в азиатските стопански системи, значат, че големи суми пари преследват всяка възвръщаемост, колкото и нищожна или рискована да е тя. В същото време компании, потърпевши след международната финансова рецесия от 2007 - 2009 година, не са склонни да влагат както преди.
Реклама
Въпросът е дали салдото на силите се е трансформирал. Бизнес вложенията може да навлизат в нова фаза. След пандемията стопанската система се възвърне по-бързо, в сравнение с след финансовата рецесия. Това частично се дължи на пандемичния тласък, който в този момент се отдръпва. Но също по този начин отразява оптимизма във връзка с софтуерния напредък, който подхранва разноските за интелектуална благосъстоятелност. Това в този момент съставлява повече от две пети от американските бизнес вложения. Междувременно преходът към чиста сила основава потребност от вложения от може би 60% от брутния вътрешен артикул (БВП) в богатия свят. Ако техно оптимизмът продължи и светът се отнася съществено към битката с изменението на климата, вложенията евентуално ще бъдат по-силни през това десетилетие, в сравнение с през предходното.
От друга страна, желанието на света за избавяне е малко евентуално да отслабне. Откакто Бен Бернанке, един от предшествениците на Пауъл, за първи път видя " пренасищането със спестявания в международен мащаб ", растежът на запасите на азиатските стопански системи се забави и някои държавни управления взеха повече дълг. Но се чака делът на жителите на света над 50 години да нарасне от 25% на 40% до 2100 година и може да се повиши още по-високо, като се има поради скорошното намаляване на раждаемостта в Индия и Китай. Опитът демонстрира, че застаряването води до повече спестявания, защото възходящата дълготрайност на живота кара семействата да заделят повече за пенсионирането си, а пенсионерите са склонни да изчерпват активите си постепенно. Покачвания и спадове
Тези фактори дефинират картата на развиване за лихвените проценти. В дълготраен проект всяка възходяща смяна евентуално ще бъде дребна и, доколкото това отразява повишаване на вложенията, е добре пристигнало. Въпреки това сред в този момент и тогава е евентуално да има внезапно и евентуално мъчително повишаване на лихвите. Световните задължения са достигнали 355% от Брутният вътрешен продукт, което прави компаниите и семействата по-чувствителни даже към дребни нараствания на лихвите. Има няколко образеца на това централните банки да укротяват инфлацията, без стопанската система да претърпи криза. Последният път, когато инфлацията в Америка падна от над 5% без спад, беше преди повече от 70 години. Борбата с инфлацията може да докара света до спад. Ако е по този начин, вероятността един ден лихвите още веднъж да се намалят ще бъде единствено известна разтуха.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Свят 1 Политика 2 Свят 3 Енергетика 1 Свят 2 Енергетика 3 Политика Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ