Вицепремиерът Караджов: В резултат на Зелената сделка ще се появят нови работни места
Предизвикателството пред нас в този момент е да достигнем до хората с ясното известие, че Зелената договорка е значима за тях и за това каква планета ще оставим на идващото потомство. И това по никакъв метод не е в несъгласие с опциите им за работа. В резултат от нея ще се появят нови и повече работни места. Това сподели вицепремиерът и министър на районното развиване и благоустройството в оставка Гроздан Караджов по време на днешния конгрес „ Зелената договорка – нововъведения, вложения и обективен преход “.
Във форума участваха президентът на България Румен Радев, европейският комисар по доближаване и промени Елиза Ферейра, президентът на Европейската капиталова банка Вернер Хойер и изпълнителният шеф на ОББ, член на кънтри екипа на KBC Груп в Българи и водач на програмата за Устойчиво финансиране на KBC Груп в България Теодор Маринов.
Вицепремиерът уточни, че България е с най-въглеродната и ресурсоемка стопанска система в целия Европейски съюз. Това значи висока енергийна неефективност на индустриалните процеси. Същото се отнася за енергийната успеваемост на сградния фонд. На този декор би трябвало да бъдат извършени идните тежки промени в подтекста на Зелената договорка.
Ключов приоритет за нас е да осигурим цялостна поддръжка за българските райони и общини за справяне със социално-икономическите последствия и прехода към климатична индиферентност, сподели Караджов. Мерките и вложенията, които ще подкрепим по пътя към декарбонизация на българската стопанска система, би трябвало да подсигуряват сигурност на хората, най-много на тези, които живеят в 3-те въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил, добави той. Вицепремиерът изясни, че за тази цел ще бъде вложен сериозен запас. През интервала до 2027 година той възлиза на 6,6 милиарда лева (от Европейски Съюз и националния принос) по Програмата за развиване на районите. Средствата би трябвало да реализират няколко цели, всяка от които с особена значимост: понижаване на несъответствията в развиването на общините, смяна в отрицателните демографски трендове, стопански напредък и условия за по-качествен живот на хората по тези места. Фокусът на вложенията е подложен върху спецификата на обособените територии, техните потребности и капацитет за развиване, означи вицепремиерът. Той обърна внимание, че с 45% от този запас или 3 милиарда лева ще бъде оказана поддръжка на трите най-засегнати от прехода към нисковъглеродна стопанска система региона в страната – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Задължително изискване за поддръжка обаче е финансираните ограничения да бъдат разпознати в Териториалните проекти за обективен преход, като плановете, които ще бъдат осъществени в тези региони, ще се изготвят изпод нагоре, т.е. на място.
1,048 милиарда лева от Програмата за развиване на районите ще бъдат ориентирани към 10 градски общини центрове на напредък въз основа на проектите им за интегрирано развиване. Още 40 междинни и по-малки общини ще разполагат с други 2,506 милиарда лева от програмата. Чрез тях ще бъде оказана поддръжка за интегрирани териториални вложения с финансиране от разнообразни стратегии, разпознати от локалните заинтригувани страни.
Над 717 млн. лева по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност ще бъдат вложени за стабилно енергийно възобновяване на нежилищни здания и „ зелена “ подвижност. Има и стратегия за финансиране на планове за сила от възобновими източници в еднофамилни и многофамилни здания. Средствата за енергийна успеваемост на жилищния сграден фонд са в размер на 1,4 милиарда лева, подсети Гроздан Караджов.
471 млн. лева по линия на Плана ще бъдат вложени във ВиК системи и пречиствателни станции – 471 млн. лева Други 9 млн. лева ще се насочат към въвеждането на строително осведомителното моделиране в капиталовото планиране и строителството, а с още 3,5 млн. лева е планувано да се финансира единна осведомителна система по устройство на територията, които ще улеснят осъществяването на разнообразни обекти.
Вицепремиерът Караджов подсети, че с помощта на кохезионната политика в България към този момент са осъществени доста стратегически инфраструктурни планове, които преобразиха цели райони. Пример за това е обособяването на икономическа зона „ Тракия “ към автомагистрала „ Тракия “. Това обаче е задълбочило разделянето сред Южна България и Северна България, в която към момента няма приключена автомагистрала. Затова към момента следва голяма работа по обезпечаване на нужните транспортни връзки. Гроздан Караджов заяви, че е срещнал разбирането на комисаря по доближаване и промени Елиза Ферейра за нуждата от създаване на автомагистрала от София, през тунел под Петрохан, до Видин, която да обезпечи връзка със Западна Европа посредством трасе и в Румъния.
Във форума участваха президентът на България Румен Радев, европейският комисар по доближаване и промени Елиза Ферейра, президентът на Европейската капиталова банка Вернер Хойер и изпълнителният шеф на ОББ, член на кънтри екипа на KBC Груп в Българи и водач на програмата за Устойчиво финансиране на KBC Груп в България Теодор Маринов.
Вицепремиерът уточни, че България е с най-въглеродната и ресурсоемка стопанска система в целия Европейски съюз. Това значи висока енергийна неефективност на индустриалните процеси. Същото се отнася за енергийната успеваемост на сградния фонд. На този декор би трябвало да бъдат извършени идните тежки промени в подтекста на Зелената договорка.
Ключов приоритет за нас е да осигурим цялостна поддръжка за българските райони и общини за справяне със социално-икономическите последствия и прехода към климатична индиферентност, сподели Караджов. Мерките и вложенията, които ще подкрепим по пътя към декарбонизация на българската стопанска система, би трябвало да подсигуряват сигурност на хората, най-много на тези, които живеят в 3-те въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил, добави той. Вицепремиерът изясни, че за тази цел ще бъде вложен сериозен запас. През интервала до 2027 година той възлиза на 6,6 милиарда лева (от Европейски Съюз и националния принос) по Програмата за развиване на районите. Средствата би трябвало да реализират няколко цели, всяка от които с особена значимост: понижаване на несъответствията в развиването на общините, смяна в отрицателните демографски трендове, стопански напредък и условия за по-качествен живот на хората по тези места. Фокусът на вложенията е подложен върху спецификата на обособените територии, техните потребности и капацитет за развиване, означи вицепремиерът. Той обърна внимание, че с 45% от този запас или 3 милиарда лева ще бъде оказана поддръжка на трите най-засегнати от прехода към нисковъглеродна стопанска система региона в страната – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Задължително изискване за поддръжка обаче е финансираните ограничения да бъдат разпознати в Териториалните проекти за обективен преход, като плановете, които ще бъдат осъществени в тези региони, ще се изготвят изпод нагоре, т.е. на място.
1,048 милиарда лева от Програмата за развиване на районите ще бъдат ориентирани към 10 градски общини центрове на напредък въз основа на проектите им за интегрирано развиване. Още 40 междинни и по-малки общини ще разполагат с други 2,506 милиарда лева от програмата. Чрез тях ще бъде оказана поддръжка за интегрирани териториални вложения с финансиране от разнообразни стратегии, разпознати от локалните заинтригувани страни.
Над 717 млн. лева по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност ще бъдат вложени за стабилно енергийно възобновяване на нежилищни здания и „ зелена “ подвижност. Има и стратегия за финансиране на планове за сила от възобновими източници в еднофамилни и многофамилни здания. Средствата за енергийна успеваемост на жилищния сграден фонд са в размер на 1,4 милиарда лева, подсети Гроздан Караджов.
471 млн. лева по линия на Плана ще бъдат вложени във ВиК системи и пречиствателни станции – 471 млн. лева Други 9 млн. лева ще се насочат към въвеждането на строително осведомителното моделиране в капиталовото планиране и строителството, а с още 3,5 млн. лева е планувано да се финансира единна осведомителна система по устройство на територията, които ще улеснят осъществяването на разнообразни обекти.
Вицепремиерът Караджов подсети, че с помощта на кохезионната политика в България към този момент са осъществени доста стратегически инфраструктурни планове, които преобразиха цели райони. Пример за това е обособяването на икономическа зона „ Тракия “ към автомагистрала „ Тракия “. Това обаче е задълбочило разделянето сред Южна България и Северна България, в която към момента няма приключена автомагистрала. Затова към момента следва голяма работа по обезпечаване на нужните транспортни връзки. Гроздан Караджов заяви, че е срещнал разбирането на комисаря по доближаване и промени Елиза Ферейра за нуждата от създаване на автомагистрала от София, през тунел под Петрохан, до Видин, която да обезпечи връзка със Западна Европа посредством трасе и в Румъния.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ