Защо изостанахме толкова много и как ще ги стигнем румънците - Мартин Димитров за ФАКТИ
Преди всички избори в България се приказва за това, че приходите в страната са ниски и че изоставаме съществено от безусловно всички страни в Европейския съюз. Малцина обаче са тези, които показват точните аргументи това да е по този начин, а още по-малко са тези, които с политическите си дейности се борят това да се промени. Икономистът Мартин Димитров е от изключенията и в двата случая.
От ФАКТИ през днешния ден разговаряхме с него по какъв начин стана по този начин, че румънците, а и освен те, толкоз доста ни изпревариха в икономическо отношение, и по какъв начин българите можем да ги догоним във времето.
Мартин Димитров е претендент за депутат от гражданската квота на " Демократична България " в 24 МИР София, като преференцията му е 104.
Ето какво сподели той пред медията ни:
" Въпросът за трагичното ни икономическо закъснение е доста значим. Когато влизахме в Европейския съюз искахме да бъдем разграничени от Румъния, тъй като тя ни забавяше. Беше по-назад и във възприемането на европейското право, и стопански беше след България. Сега чистият годишен приход на един работещ в Румъния е с към 33% по-висок от този в България. Между двама е същото. Това демонстрира съществено закъснение, а изоставането ни по отношение на централноевропейските и балтийските страни е още по-голямо - то е близо двойно. Близо два пъти по-назад са приходите в България по отношение на тези страни. Изоставането пристигна, тъй като в България промените зациклиха . Последната огромна сполучлива вълна на промени беше към първите мигове на участието ни в Европейския съюз и преди него. След това промените зациклиха, не се направиха значимите неща, започвайки от промяната в правораздаването. У нас стартира систематичен тормоз над дребния бизнес, което стопира развиването. Тоест в България се толерират определени огромни компании, другари на властта, а се тормози дребният бизнес, което като композиция има доста неприятни последици за развиването. Също по този начин се толерират монополи и картели и не се взимат ограничения за защита на конкуренцията, което също стопира развиването ", отговори Мартин Димитров.
" Друго доста значимо нещо е, че поради общата среда, случаи като " Осемте джуджета ", за това, че не се пазят правата на благосъстоятелност, имаме проблеми да привличаме вложители в България. Особено след глобите по закона " Магнитски ", в случай че бързо не бъдат подхванати ограничения, аз не виждам кой вложител ще пристигна в тази среда. Ако бързо бъдат възприети ограничения за решение на тези въпроси и се покаже, че има воля за значимите дълбоки промени, а аз видях някои позитивни неща в дейностите на служебния кабинет, който неотложно реагира по закона " Магнитски " и ограничи дейностите на страната с тези свързани компании, това може да бъде преодоляно. България може да доближи Румъния първо, а по-късно и централноевропейските, и балтийски страни, само че това минава през тези дълбоки промени. Напълно е допустимо - въпросът е дали ще стигнем до такова болшинство. Между другото, в този момент за първи път от доста години има късмет да има едно мощно болшинство на смяната ", счита икономистът, претендент за депутат.
Попитахме господин Димитров - какво друго би трябвало да се реформира, с изключение на правосъдната система в Родината ни, а той отговори по този начин:
" Ще ги подредя по този начин: правосъдна промяна, въвеждане на същинско електронно държавно управление, на трето място мощни регулатори, които по едно и също време да пазят потребителите, само че и да подхващат ограничения в защита на конкуренцията против картели и монополи. В този подтекст доста хора питат за какво нарастват цените. Те нарастват първо поради интернационалните фактори, на които ние не можем да влияем, само че също по този начин и поради съществуването на картели и монополи в редица браншове. Например в бранша на горивата не бяха подхванати нужните ограничения за това да има по-добър достъп до данъчно-акцизните хранилища - нещо което с Петър Славов и други сътрудници доста години го обясняваме и настояваме за него. Това влиза в графата мощни регулатори, които да пазят потребителите и да пазят и конкуренцията. На последващо място бих загатнал превръщане на парадигмата - а точно, че страната би трябвало да пази дребния бизнес преди всичко, а не да се сдружава с монополистите и картелите против дребните компании. Често в България избрани, близки до властта огромни монополисти употребяват страната, с цел да си разчистят терена от дребния бизнес. Това би трябвало да престане изрично. Държавата би трябвало да пази дребния бизнес, а не да го тормози. Това е една доста фундаментална, дълбока промяна, която би трябвало да бъде направена. Следващото доста значимо нещо е достъпът до публични поръчки, цялостна електронизация и еднакъв достъп, с цел да не се оказва, че единствено компании близки до властта печелят, което е ужасна процедура. Всички проблеми, които изброих, те пречат на развиването и растежа ".
Логично бе да попитаме Мартин Димитров какви ще бъдат първите му законодателни начинания като депутат в 46-тото Народно заседание, които се отнасят точно до промени, помагащи за това догонване.
Част от въпросните начинания ще са към този момент стартирани от Димитров и сътрудниците му в 45-тото Народно заседание.
Ето какво съобщи той:
" В предишния парламент внесохме един доста значим закон за понижаване на лихвата за забавено заплащане. Това касае всички хора, които закъснеят със своите заплащания за парно, ток, вода. Касае също редица заплащания към страната. В България лихвата за забавено заплащане е на процедура наказателна и е най-високата в Европейския съюз. Размерът ѝ е ОЛП (б.р. главен лихвен процент) +10% за жителите и за бизнеса. Предложихме фрапантното ѝ понижаване до ОЛП 4% за жителите и ОЛП 8% за компаниите, тъй като за компаниите има европейска инструкция, която показва минималното равнище. Това би довело до едно приблизително равнище за Европейския съюз. Така няма да бъде наказателно, няма да бъде затормозяващо, няма зорлем да банкрутират хората. Това е една доста значима мярка, изключително в спешна обстановка, в която доста хора закъсняват с заплащанията си. Така те няма да бъдат докарвани до банкрут, а ще има едно по-справедливо решение.
С сътрудниците внесохме още законопроект за увеличение на прага за наложителна регистрация по Данък добавена стойност, който отново ще внесем. Тук апелирам да не се бърка, защото доброволната регистрация е различен режим, всеки може да се записва непринудено по Данък добавена стойност, когато желае. Говорим за прага за наложителна регистрация. Предложихме той да бъде повишен на 166 хиляди лв., каквато европейска инструкция също има. Това ще помогне още веднъж на дребните и междинни компании да имат по-добра среда и да работят в по-благоприятни условия.
На трето място с сътрудниците Петър Славов и Георги Ганев планираме да внесем необлагаем най-малко за налог общ приход. Тоест резервира се ставката от 10%, само че се предлага необлагаем най-малко. Това има за цел да направи плоския налог по-социален, да бъде още по-приемлив за хората, тъй че тези с ниски приходи да имат един необлагаем най-малко от 500 лв.. Това, първо, е инструмент за понижаване на налозите, второ е инструмент тъкмо най-уязвимите групи да получат данъчни тласъци и да схванат, че третирането към тях е по-благоприятно и надлежно да има тласъци за полагане на спомагателен труд от тези хора, виждайки, че средата за тях се усъвършенства ".
Това са едни от първите ограничения, които би трябвало да се създадат. Има и нещо четвърто, доста значимо - да се запушат пробойните в бюджета. Виждате през in house поръчки какво се случва - близо 9 милиарда лв.... Това е голяма неефективност. Ние би трябвало да запушим пробойните в бюджета, с цел да има пари за естествените неща ".
Напоследък още веднъж става настояща тематиката за приемането на еврото в България, а евентуално и в бъдеще време ще си приказваме доста за нашето приемане в еврозоната. Разглеждайки тази тематика, попитахме Мартин Димитров ще спомогне ли приемането ни в еврозоната за възможното икономическо догонване на сътрудниците ни от Европейския съюз, като той отговори по следния метод:
" Първо, 2024 година приемете като най-ранната допустима дата. Тя мъчно би могла да се случи. Беше по-коректно да се каже на хората, че България може да бъде призната в еврозоната сред 2024 и 2030 година. Така беше по-коректно да се каже примерно, тъй като не се лъжете - в случай че не бъдат направени нужните дълбоки промени, за които говорихме, в това число битката с корупцията, това с участието в еврозоната е доста комплициран въпрос.
На последващо място, с помощта на това, че България има валутен ръб, влизането в еврозоната ще бъде с доста по-малко разтърсвания. Ако се види образеца на Естония, това е тъкмо по този начин. Хората не би трябвало да се тормозят.
И да, влизането в еврозоната ще има и удобно въздействие върху икономическия напредък.
Имайте поради, че вероятността е по-далечна и самото присъединяване в чакалнята на еврозоната, която се назовава ERM II, също има удобно въздействие върху стопанската система. Неслучайно Дания е избрала повече от 20 години да стои в същата тази чакалня, тъй като тя също има удобния резултати - като достъп до финансиране, възстановяване на кредитния рейтинг вследствие на това и така нататък
Така че, първо би трябвало хората да са наясно, че това няма да стане на следващия ден, прекомерно е евентуално да не стане и 2024 година. Ще имаме задоволително време да се подготвим.
Второто значимо нещо е, че, с цел да влезем в еврозоната, ние би трябвало да създадем основните дълбоки промени. А и апропо, няма никакви аргументи да бързаме да влизаме в еврозоната. Дали ще стане 2024, 2026 или 2028 година, няма огромно значение. Няма смисъл от бързане ".
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
От ФАКТИ през днешния ден разговаряхме с него по какъв начин стана по този начин, че румънците, а и освен те, толкоз доста ни изпревариха в икономическо отношение, и по какъв начин българите можем да ги догоним във времето.
Мартин Димитров е претендент за депутат от гражданската квота на " Демократична България " в 24 МИР София, като преференцията му е 104.
Ето какво сподели той пред медията ни:
" Въпросът за трагичното ни икономическо закъснение е доста значим. Когато влизахме в Европейския съюз искахме да бъдем разграничени от Румъния, тъй като тя ни забавяше. Беше по-назад и във възприемането на европейското право, и стопански беше след България. Сега чистият годишен приход на един работещ в Румъния е с към 33% по-висок от този в България. Между двама е същото. Това демонстрира съществено закъснение, а изоставането ни по отношение на централноевропейските и балтийските страни е още по-голямо - то е близо двойно. Близо два пъти по-назад са приходите в България по отношение на тези страни. Изоставането пристигна, тъй като в България промените зациклиха . Последната огромна сполучлива вълна на промени беше към първите мигове на участието ни в Европейския съюз и преди него. След това промените зациклиха, не се направиха значимите неща, започвайки от промяната в правораздаването. У нас стартира систематичен тормоз над дребния бизнес, което стопира развиването. Тоест в България се толерират определени огромни компании, другари на властта, а се тормози дребният бизнес, което като композиция има доста неприятни последици за развиването. Също по този начин се толерират монополи и картели и не се взимат ограничения за защита на конкуренцията, което също стопира развиването ", отговори Мартин Димитров.
" Друго доста значимо нещо е, че поради общата среда, случаи като " Осемте джуджета ", за това, че не се пазят правата на благосъстоятелност, имаме проблеми да привличаме вложители в България. Особено след глобите по закона " Магнитски ", в случай че бързо не бъдат подхванати ограничения, аз не виждам кой вложител ще пристигна в тази среда. Ако бързо бъдат възприети ограничения за решение на тези въпроси и се покаже, че има воля за значимите дълбоки промени, а аз видях някои позитивни неща в дейностите на служебния кабинет, който неотложно реагира по закона " Магнитски " и ограничи дейностите на страната с тези свързани компании, това може да бъде преодоляно. България може да доближи Румъния първо, а по-късно и централноевропейските, и балтийски страни, само че това минава през тези дълбоки промени. Напълно е допустимо - въпросът е дали ще стигнем до такова болшинство. Между другото, в този момент за първи път от доста години има късмет да има едно мощно болшинство на смяната ", счита икономистът, претендент за депутат.
Попитахме господин Димитров - какво друго би трябвало да се реформира, с изключение на правосъдната система в Родината ни, а той отговори по този начин:
" Ще ги подредя по този начин: правосъдна промяна, въвеждане на същинско електронно държавно управление, на трето място мощни регулатори, които по едно и също време да пазят потребителите, само че и да подхващат ограничения в защита на конкуренцията против картели и монополи. В този подтекст доста хора питат за какво нарастват цените. Те нарастват първо поради интернационалните фактори, на които ние не можем да влияем, само че също по този начин и поради съществуването на картели и монополи в редица браншове. Например в бранша на горивата не бяха подхванати нужните ограничения за това да има по-добър достъп до данъчно-акцизните хранилища - нещо което с Петър Славов и други сътрудници доста години го обясняваме и настояваме за него. Това влиза в графата мощни регулатори, които да пазят потребителите и да пазят и конкуренцията. На последващо място бих загатнал превръщане на парадигмата - а точно, че страната би трябвало да пази дребния бизнес преди всичко, а не да се сдружава с монополистите и картелите против дребните компании. Често в България избрани, близки до властта огромни монополисти употребяват страната, с цел да си разчистят терена от дребния бизнес. Това би трябвало да престане изрично. Държавата би трябвало да пази дребния бизнес, а не да го тормози. Това е една доста фундаментална, дълбока промяна, която би трябвало да бъде направена. Следващото доста значимо нещо е достъпът до публични поръчки, цялостна електронизация и еднакъв достъп, с цел да не се оказва, че единствено компании близки до властта печелят, което е ужасна процедура. Всички проблеми, които изброих, те пречат на развиването и растежа ".
Логично бе да попитаме Мартин Димитров какви ще бъдат първите му законодателни начинания като депутат в 46-тото Народно заседание, които се отнасят точно до промени, помагащи за това догонване.
Част от въпросните начинания ще са към този момент стартирани от Димитров и сътрудниците му в 45-тото Народно заседание.
Ето какво съобщи той:
" В предишния парламент внесохме един доста значим закон за понижаване на лихвата за забавено заплащане. Това касае всички хора, които закъснеят със своите заплащания за парно, ток, вода. Касае също редица заплащания към страната. В България лихвата за забавено заплащане е на процедура наказателна и е най-високата в Европейския съюз. Размерът ѝ е ОЛП (б.р. главен лихвен процент) +10% за жителите и за бизнеса. Предложихме фрапантното ѝ понижаване до ОЛП 4% за жителите и ОЛП 8% за компаниите, тъй като за компаниите има европейска инструкция, която показва минималното равнище. Това би довело до едно приблизително равнище за Европейския съюз. Така няма да бъде наказателно, няма да бъде затормозяващо, няма зорлем да банкрутират хората. Това е една доста значима мярка, изключително в спешна обстановка, в която доста хора закъсняват с заплащанията си. Така те няма да бъдат докарвани до банкрут, а ще има едно по-справедливо решение.
С сътрудниците внесохме още законопроект за увеличение на прага за наложителна регистрация по Данък добавена стойност, който отново ще внесем. Тук апелирам да не се бърка, защото доброволната регистрация е различен режим, всеки може да се записва непринудено по Данък добавена стойност, когато желае. Говорим за прага за наложителна регистрация. Предложихме той да бъде повишен на 166 хиляди лв., каквато европейска инструкция също има. Това ще помогне още веднъж на дребните и междинни компании да имат по-добра среда и да работят в по-благоприятни условия.
На трето място с сътрудниците Петър Славов и Георги Ганев планираме да внесем необлагаем най-малко за налог общ приход. Тоест резервира се ставката от 10%, само че се предлага необлагаем най-малко. Това има за цел да направи плоския налог по-социален, да бъде още по-приемлив за хората, тъй че тези с ниски приходи да имат един необлагаем най-малко от 500 лв.. Това, първо, е инструмент за понижаване на налозите, второ е инструмент тъкмо най-уязвимите групи да получат данъчни тласъци и да схванат, че третирането към тях е по-благоприятно и надлежно да има тласъци за полагане на спомагателен труд от тези хора, виждайки, че средата за тях се усъвършенства ".
Това са едни от първите ограничения, които би трябвало да се създадат. Има и нещо четвърто, доста значимо - да се запушат пробойните в бюджета. Виждате през in house поръчки какво се случва - близо 9 милиарда лв.... Това е голяма неефективност. Ние би трябвало да запушим пробойните в бюджета, с цел да има пари за естествените неща ".
Напоследък още веднъж става настояща тематиката за приемането на еврото в България, а евентуално и в бъдеще време ще си приказваме доста за нашето приемане в еврозоната. Разглеждайки тази тематика, попитахме Мартин Димитров ще спомогне ли приемането ни в еврозоната за възможното икономическо догонване на сътрудниците ни от Европейския съюз, като той отговори по следния метод:
" Първо, 2024 година приемете като най-ранната допустима дата. Тя мъчно би могла да се случи. Беше по-коректно да се каже на хората, че България може да бъде призната в еврозоната сред 2024 и 2030 година. Така беше по-коректно да се каже примерно, тъй като не се лъжете - в случай че не бъдат направени нужните дълбоки промени, за които говорихме, в това число битката с корупцията, това с участието в еврозоната е доста комплициран въпрос.
На последващо място, с помощта на това, че България има валутен ръб, влизането в еврозоната ще бъде с доста по-малко разтърсвания. Ако се види образеца на Естония, това е тъкмо по този начин. Хората не би трябвало да се тормозят.
И да, влизането в еврозоната ще има и удобно въздействие върху икономическия напредък.
Имайте поради, че вероятността е по-далечна и самото присъединяване в чакалнята на еврозоната, която се назовава ERM II, също има удобно въздействие върху стопанската система. Неслучайно Дания е избрала повече от 20 години да стои в същата тази чакалня, тъй като тя също има удобния резултати - като достъп до финансиране, възстановяване на кредитния рейтинг вследствие на това и така нататък
Така че, първо би трябвало хората да са наясно, че това няма да стане на следващия ден, прекомерно е евентуално да не стане и 2024 година. Ще имаме задоволително време да се подготвим.
Второто значимо нещо е, че, с цел да влезем в еврозоната, ние би трябвало да създадем основните дълбоки промени. А и апропо, няма никакви аргументи да бързаме да влизаме в еврозоната. Дали ще стане 2024, 2026 или 2028 година, няма огромно значение. Няма смисъл от бързане ".
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ