Беларус: “Лукашенко може да свърши като Кадафи“
Преди година “Дойче Веле” разкри по какъв начин в края на 90-те години на 20 век съперниците на беларуския президент Александър Лукашенко са били отвличани и убивани. В извънредно изявление някогашният боен от спецчастите Юрий Гаравски описа по какъв начин е оказал помощ за отвличането и ликвидиране на известни беларуски опозиционери – измежду тях някогашния вътрешен министър Юрий Захаренко. Разследващите в Минск възобновиха работата по случая през 2019 година, само че бързо по-късно я прекратиха заради " неспособност да бъде открита идентичността на обвинения”.
Дъщерята на Юрий Захаренко - Елена, не е сюрпризирана. “Ясно ми е, че при настоящето ръководство истината за случилото се няма да излезе наяве”, съобщи тя за Дъждовни води от жилището си в Мюнстер, Германия.
Борбата против диктатурата взима жертви
Юрий Захаренко е един от съперниците на Лукашенко, които в края на 1990-те се пробват да предотвратят властническото му ръководство. Лукашенко е определен през 1994 година и с два противоречиви референдума уголемява своите пълномощия. Той поправя конституцията в своя изгода и държавното ръководство се трансформира от президентско-парламентарно в напълно президентско.
Захаренко, който първоначално поддържа Лукашенко и даже е определен за вътрешен министър от него през 1994 година, става един от най-яростните му критици и упреква президента в корупция и корист с власт. Лукашенко го освобождава през 1995 година. Захаренко става един от водачите на опозицията и си слага за цел да смъкна Лукашенко, в който вижда деспот. На 7 май 1999 година Юрий Захаренко изчезва безследно.
До февруари 2020 година щерка му не е знаела какво тъкмо се е случило с него. След издание на следствието на Дъждовни води тя взема решение да се свърже с Юрий Гаравски. Двамата се срещат в Швейцария, където Гаравски кандидатства за леговище през 2018 година. За Елена Захаренко не е елементарно да се срещне очи в очи с мъжа, който е взел участие в убийството на татко ѝ. “Но трябваше да го направя”, споделя тя. Захаренко желае да разбере дали Гаравски е споделил истината в изявлението за Дъждовни води. Срещата заличава всякакво подозрение.
Паралели с митингите от 1990-те
От 2000 година Елена Захаренко живее в Германия дружно със сина си, майка си и най-малката си сестра. Днес работи като продавачка в Мюнстер, а в свободното си време свири на пиано и върви на черква. Жената наподобява спокойна и меланхолична, само че тъжната ѝ фамилна история я преследва и до през днешния ден. С нея гледаме остарели касети. На една от тях тя е на разходка в Мюнстер дружно със сина си през 2002 година. “Къде е твоят дядо?”, пита операторът. “Той беше отвлечен”, дава отговор четиригодишното дете. “От кого?”, пита мъжът. “От бандитите”, дава отговор момчето.
Захаренко следи антиправителствените митинги в Беларус с “тревога и надежда”. Протестите против Лукашенко и техните знаци (например бяло-червено-бялото знаме) припомнят за митингите от края на 1990-те. Това не я изненадва, защото задачата е същата: “страната да бъде освободена от диктатурата”. Разликата е, че с помощта на интернет през днешния ден информация се предава бързо. Както и че в Беларус има ново потомство, израснало с европейските демократични полезности.
Репресиите не престават и до през днешния ден
Демонстрациите в Беларус се потушават брутално. От началото на всеобщите митинги след президентските избори на 9 август по данни на деятели са задържани над 30 хиляди индивида. Организация на обединените нации документира стотици случаи на изтезания, има и жертви. Например 31-годишният актьор Роман Бондаренко, който беше пребит до гибел.
“Това се случва, тъй като на нарушителите тогава по този начин и не се потърси сметка. Безнаказаността докара до нови жертви.” Докато репресиите преди са били ориентирани против водещи политици, през днешния ден те засягат и елементарните хора, отбелязва Елена Захаренко. Тя не счита, че Лукашенко ще даде властта непринудено, и си показва два сюжета – Лукашенко да приключи като избягалия в Русия някогашен украински президент Виктор Янукович, или като екзекутирания някогашен либийски водач Муамар Кадафи. “Ако Лукашенко се появи без своите охранители на обществено място, хората просто ще го раздерат на парчета”, споделя Захаренко.
Беларус ѝ липсва
Какъв е нейният съвет към сънародниците ѝ? “Младите и добре образованите имат опция да се осъществят в чужбина”, споделя тя. За по-възрастните емиграцията е сложна. На Елена също ѝ липсва Беларус. Германия по този начин и не се трансформира в нейна татковина. Но все пак тук е домът ѝ, в който живее с майка си и сина си.
И 20 години по-късно Елена Захаренко не може да загърби предишното. Иска да се върне в Беларус и да се сбогува с татко си и баба си. И се надява, че скоро освен тя ще е скъсала с тъмното минало, само че и родината ѝ.
Дъщерята на Юрий Захаренко - Елена, не е сюрпризирана. “Ясно ми е, че при настоящето ръководство истината за случилото се няма да излезе наяве”, съобщи тя за Дъждовни води от жилището си в Мюнстер, Германия.
Борбата против диктатурата взима жертви
Юрий Захаренко е един от съперниците на Лукашенко, които в края на 1990-те се пробват да предотвратят властническото му ръководство. Лукашенко е определен през 1994 година и с два противоречиви референдума уголемява своите пълномощия. Той поправя конституцията в своя изгода и държавното ръководство се трансформира от президентско-парламентарно в напълно президентско.
Захаренко, който първоначално поддържа Лукашенко и даже е определен за вътрешен министър от него през 1994 година, става един от най-яростните му критици и упреква президента в корупция и корист с власт. Лукашенко го освобождава през 1995 година. Захаренко става един от водачите на опозицията и си слага за цел да смъкна Лукашенко, в който вижда деспот. На 7 май 1999 година Юрий Захаренко изчезва безследно.
До февруари 2020 година щерка му не е знаела какво тъкмо се е случило с него. След издание на следствието на Дъждовни води тя взема решение да се свърже с Юрий Гаравски. Двамата се срещат в Швейцария, където Гаравски кандидатства за леговище през 2018 година. За Елена Захаренко не е елементарно да се срещне очи в очи с мъжа, който е взел участие в убийството на татко ѝ. “Но трябваше да го направя”, споделя тя. Захаренко желае да разбере дали Гаравски е споделил истината в изявлението за Дъждовни води. Срещата заличава всякакво подозрение.
Паралели с митингите от 1990-те
От 2000 година Елена Захаренко живее в Германия дружно със сина си, майка си и най-малката си сестра. Днес работи като продавачка в Мюнстер, а в свободното си време свири на пиано и върви на черква. Жената наподобява спокойна и меланхолична, само че тъжната ѝ фамилна история я преследва и до през днешния ден. С нея гледаме остарели касети. На една от тях тя е на разходка в Мюнстер дружно със сина си през 2002 година. “Къде е твоят дядо?”, пита операторът. “Той беше отвлечен”, дава отговор четиригодишното дете. “От кого?”, пита мъжът. “От бандитите”, дава отговор момчето.
Захаренко следи антиправителствените митинги в Беларус с “тревога и надежда”. Протестите против Лукашенко и техните знаци (например бяло-червено-бялото знаме) припомнят за митингите от края на 1990-те. Това не я изненадва, защото задачата е същата: “страната да бъде освободена от диктатурата”. Разликата е, че с помощта на интернет през днешния ден информация се предава бързо. Както и че в Беларус има ново потомство, израснало с европейските демократични полезности.
Репресиите не престават и до през днешния ден
Демонстрациите в Беларус се потушават брутално. От началото на всеобщите митинги след президентските избори на 9 август по данни на деятели са задържани над 30 хиляди индивида. Организация на обединените нации документира стотици случаи на изтезания, има и жертви. Например 31-годишният актьор Роман Бондаренко, който беше пребит до гибел.
“Това се случва, тъй като на нарушителите тогава по този начин и не се потърси сметка. Безнаказаността докара до нови жертви.” Докато репресиите преди са били ориентирани против водещи политици, през днешния ден те засягат и елементарните хора, отбелязва Елена Захаренко. Тя не счита, че Лукашенко ще даде властта непринудено, и си показва два сюжета – Лукашенко да приключи като избягалия в Русия някогашен украински президент Виктор Янукович, или като екзекутирания някогашен либийски водач Муамар Кадафи. “Ако Лукашенко се появи без своите охранители на обществено място, хората просто ще го раздерат на парчета”, споделя Захаренко.
Беларус ѝ липсва
Какъв е нейният съвет към сънародниците ѝ? “Младите и добре образованите имат опция да се осъществят в чужбина”, споделя тя. За по-възрастните емиграцията е сложна. На Елена също ѝ липсва Беларус. Германия по този начин и не се трансформира в нейна татковина. Но все пак тук е домът ѝ, в който живее с майка си и сина си.
И 20 години по-късно Елена Захаренко не може да загърби предишното. Иска да се върне в Беларус и да се сбогува с татко си и баба си. И се надява, че скоро освен тя ще е скъсала с тъмното минало, само че и родината ѝ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ