Руските претенции за откритията на Марс-оправдани?
Преди една седмица НАСА разгласява първите данни от автоматизираната междупланетна станция “Мейвън ” по отношение на загубите, които търпи марсианската атмосфера.
Дни по-късно ученият Олег Вайсберг от галактическия институт на Руската академия на науките съобщи, че американската организация е постъпила неточно, че не се е позовала на по-ранни данни и че нещата, които американските учени са разкрили, са от дълго време известни на руските.
Спорът към този момент се разисква от българските медии и в общественото пространство у нас към този момент протича общоприетата дискусия сред “-фили ” и “-фоби ”, оцветена от политическите пристрастия на спорещите. Ние обаче би трябвало да разискваме случая независимо и да преценим до каква степен претенциите на ИКИ-РАН са основателни.
Какво твърди НАСА? Автоматичната междупланетна станция “Мейвън ” е изстреляна през ноември 2013 година, работи в орбита към Марс от септември 2014 година и резултатите от дългомесечните изследвания са оповестени в научна публикация на Science and Geophysical Research Letters на 5-ти ноември (източник). Съгласно измерванията на “Мейвън ”, слънчевият вятър издухва газ от атмосферата на Марс със скорост 100 g/sec.
Какво настояват съветските откриватели? Оценката на загубата на атмосферен материал, измерена от руската автоматизирана станция “Марс 5 ”, възлиза на 250 g/sec (източник). Резултатите по-късно били доказани от руската задача “Фобос-2 ” през 1988 година и европейската “Марс Експрес ”. Това са думите на учения Олег Вайсберг. Разбира се, разликата сред двете цифри (предоставени респективно от руските и американските учени) – 250 по отношение на 100 g/sec е голяма, когато се прави цялостна оценка на загубата на марсианската амосфера. Сметнете сами какъв брой грама губи атмосферата на денонощие, а и годишно, в случай че желаете, съгласно руските и американските данни и ще прецените какъв брой голяма е тази разлика. Така че няма спор, че данните би трябвало да се уточняват и да се стигне до оптимално точната стойност.
В интерес на обективната истина, обаче, има някои неща, които господин Вайсберг, умишлено или неумишлено премълчава, и аз бих желал да ги припомня тук. Космическата задача “Марс 5 ”, на чиито данни Вайсберг се базира, е проведена през 1973 година от Съюз на съветските социалистически републики заедно с три други мисии – “Марс 4 ”, “Марс 6 ” и “Марс 7 ”. За тези задачи е известно следното – по време на тествания преди стартовете било открито, че транзисторите им били дефектни заради разяждане. Две години преди провеждането на задачите е имало решение златните детайли в транзисторите да бъдат сменени с алуминиеви с цел да се пестят златните запаси на Съюз на съветските социалистически републики. Съветските учени били шокирани да научат, че транзисторите на “Марс 4 ”, “Марс 5 ”, “Марс 6 ” и “Марс 7 ” не просто са корозирали, само че не е имало време да бъдат сменени, с цел да могат задачите да бъдат изстреляни в период. Въпреки оценките, че възможностите за неуспех са 50 на 50, Съветските управляващи дали заповед задачите да бъдат изстреляни (източник).
От тях “Марс 7 ”, която е спускаема, се провалила изцяло. “Марс 4 ”, орбитална задача, също се провалила и не съумяла да влезе в орбита към Марс, само че направила някои фотоси при облитането на планетата. “Марс 6 ”, спускаема задача, съумяла да навлезе в атмосферата на Марс, да разгърне парашутите си и да изпрати някои данни, преди да се разбие секунди преди кацането. Единствено орбиталната задача “Марс 5 ” била релативно сполучлива, само че триумфът бил краткоживущ – съумяла да работи единствено две седмици на орбита, преди да се провали дефинитивно.
Първо – даже единствено въз основата на тези обстоятелства, аз бих се доверил доста повече на данните от американската задача “Мейвън ”, която открила атмосферни загуби от 100 g/sec, в сравнение с от руската “Марс 5 ”, която открила атмосферни загуби от 250 g/sec. “Мейвън ” работи в орбита към Марс от септември 2014 година до ден сегашен, а “Марс 5 ” е бил функционален едвам две седмици и едва ли е имало задоволително време да се уточняват и да се преповторят всичките измервания.
Второ – американските учени може би са сериозни към качеството на научните данни, получени от руските задачи, освен това с съображение! Съветските учени са смятали дълго време, че данните от спускаемата задача “Марс 6 ” са били показателни за съществуването на огромни количества от неподвижен газ в марсианската атмосфера (аргон) – към 35±10% от общия атмосферен състав и това е разказано в научните им публикации (източник). Днес се знае, че това не е по този начин – аргонът е с незначително количество, в порядъка на 1-2%. Ако има някакво съмнение в НАСА към научните данни на Съюз на съветските социалистически републики, то е целесъобразно, имайки поради съществено допусканите неточности и дефектите на автоматизираните междупланетни станции.
Трето – не мисля, че трудът на Вайсберг е изцяло подценен. Публикацията Ion Energization and Escape on Mars and Venus, чийто теоретичен екип се състои от E. Dubinin, M. Fraenz, A. Fedorov, R. Lundin, N. Edberg, F. Duru, е представена в следните изявления:
MAVEN observations of the response of Mars to an interplanetary coronal mass ejection
The spatial distribution of planetary ion fluxes near Mars observed by MAVEN
Time‐dispersed ion signatures observed in the Martian magnetosphere by MAVEN
Magnetotail dynamics at Mars: Initial MAVEN observations
Щом има цитируемост на Вайсберг в трудовете на НАСА, не мисля, че може да се претендира за неучтивост. Ако претенцията на Вайсберг (както запознат съм изявленията му) е такава, че “по време на прес-конференцията сътрудниците не сметнали за нужно да се базират на по-ранни резултати ”, тя е неоснователна. На конференции за задачи на НАСА е обикновено да се регистрират резултати, получени от станциите на НАСА, а не на такива от руски станции. Това е за конференциите. Научната благодарност към труда обаче е нещо напълно друго – тя се показва в цитируемост и такава има.
Все ми се коства, че същинският проблем в тази ситуация е от вида “гроздето е кисело ”. Русия няма сполучлива задача до Марс от 80-те години насам, т.е. от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, а и даже преди този момент няма нито една руска задача до Марс, която да е завършила с цялостен триумф. Единствените модерни съветски опити за постигане на Червената планета през 1996 (на “Марс-96 ”) и 2011 (на “Фобос-Грунт ”) приключиха с неуспех и е разбираемо, че съветските учени се ядосват, че през днешния ден Марс е изучаван сполучливо от американски, европейски и индийски галактически апарати, до момента в който съветски няма. Може би това ще се промени – може би през март 2016 година Русия най-сетне ще изстреля сполучливо експедицията “ЕкзоМарс ” и може би тя най-сетне ще реализира триумф.
А до тогава – Индия, Европа и Съединени американски щати имат задачи, които в продължение на години учат Марс и няма по какъв начин – ще би трябвало да се позоваваме на техните данни, тъй като са достоверни.
