Изгубено поколение днес, проблем утре: какво правят ЕС и Турция за децата бежанци
Преди две години очите на 11-годишния Хасан се пълнели със сълзи всякога когато питал майка си за какво би трябвало да работи във фабрика при доста неприятни условия за мизерно възнаграждение. Той се опитвал да се оправи с контузията от войната, откакто избягал от Сирия с майка и си по-малката си сестра, и се озовал в едностаен апартамент в безпаричен квартал в Газиантеп, огромен турски град на границата. Неговата история надалеч не е единствената, написа EUobserver.
Според някои оценки към 1 милион турски деца са принудени да работят в страната, чиято стопанска система е все по-нестабилна. Децата на сирийци и на други бежанци са лесна плячка за безскрупулни работодатели, които търсят евтина работна ръка.
Има данни, че през 2016 година 56 деца са умряли до момента в който са работели с тежки машини. Оттогава турското държавно управление разгласи 2018 за година за битка с детския труд и се надява, съгласно интернационалните наблюдаващи като " Уницеф " и Европейския съюз, да подсигурява, че сирийските деца няма да се трансфорат в изгубено потомство. Целите на Анкара обаче са изпълнени с неустановеност.
През 2003 година Турция стартира национална стратегия, в границите на която раздаваше на бедните турски фамилии с деца скромна месечна сума в опит да ги задържи в учебно заведение. Едно семейство с момиче в тийнейджърска възраст получаваше 60 турски лири (11 евро) на месец, а с момче младеж – 50 турски лири (9 евро). Около 15 години по-късно близо 1 милион деца към момента биват експлоатирани.
" Не на изгубеното потомство "
Европейски Съюз и УНИЦЕФ гледат на националната скица като на средство за подкрепяне на мигрантите и убедиха държавното управление да разшири програмата и за тях с заплащания, равни на тези за турците.
Основният боязън е, че децата бежанци, които мъчно се оправят с турския език и нямат вяра за бъдещето, може, когато пораснат, да станат нарушители или да опитат благодарение на контрабандисти да стигнат до сърцето на Европа.
" Заедно с УНИЦЕФ и други организации от Европейски Съюз ние заставаме зад мотото " Не на изгубеното потомство ". Не можем да си позволим да има деца, които не вървят на учебно заведение, тъй като ще би трябвало да платим цената ", разяснява Кристиан Бергер, дипломат на Европейски Съюз в Истанбул.
Сега всеки чужденец, който законно обитава в Турция, може да има достъп до програмата, известна като система за обвързано с условия даване на парични компенсации за обучение (Conditional Cash Transfer for Education - CCTE). Тя е финансирана с грантове от Европейската комисия, Норвегия и Съединени американски щати. Родителите получават парите по банков път на картите си на всеки два месеца, откакто се показа удостоверение, че децата им са посещавали учебно заведение. Смята се, че над 330 000 сирийски деца са се възползвали от схемата след започването й през май предходната година.
Тези, които не вървят на учебно заведение, са посещавани от групи от турския Червен полумесец, които пробват да убедят родителите децата им да продължат да бъдат записани, услуга, която не се дава за турските деца. Случаите на злоупотреби, немарливост към децата или ранни бракове биват отнасяни до турските национални управляващи.
Включените в програмата деца употребяват безвъзмезден превоз до учебно заведение и получават спомагателни пари при започване на всеки период, с цел да платят за материали и униформи. Повечето сирийски фамилии в CCTE са включени и в обособена стратегия, която им оказва помощ да покриват разноските си за вода, отопление и наем.
Ранни бракове, неприятни условия на труд
Въпреки напъните доста деца не престават да отпадат от учебно заведение " Знаем, че за първите класове, за първите пет години, имаме 90% записване, само че казусът в действителност стартира по-късно ", разяснява Вейсел Гинлибал от турското министерство на националното обучение. " Семействата се нуждаят от пари и заради тази причина карат децата си да работят на улиците, да просят по улиците, да вършат всичко, с цел да поддържат фамилиите си ", добавя тя.
Сирийските деца не са задължени по закон да посещават учебно заведение в Турция. Около 3 милиона сега живеят в страната, някои откогато стартира войната преди седем години, като огромното болшинство живее отвън лагерите. В страната има спор дали тактиката да се насочи към интеграцията или към изпращането им назад в личните им страни.
С помощта на УНИЦЕФ и на Европейски Съюз в Турция се строят нови учебни заведения. Миналата седмица Европейски Съюз подписа контракт с турското държавно управление за построяването на към 200 учебни заведения. През 2017 година УНИЦЕФ добави 1000 класни стаи.
Сирийците, родени в Турция, обаче не получават народност и не е ясно дали, когато свърши войната в Сирия, тя ще ги одобри назад. Тази заплаха тревожи и ръководителя на УНИЦЕФ в Турция. " Има евентуален риск, когато тези деца се върнат, да не бъдат приети за сирийски жители. В момента няма подобен проблем, само че той може да се появи в бъдеще ", счита той.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1367)
Според някои оценки към 1 милион турски деца са принудени да работят в страната, чиято стопанска система е все по-нестабилна. Децата на сирийци и на други бежанци са лесна плячка за безскрупулни работодатели, които търсят евтина работна ръка.
Има данни, че през 2016 година 56 деца са умряли до момента в който са работели с тежки машини. Оттогава турското държавно управление разгласи 2018 за година за битка с детския труд и се надява, съгласно интернационалните наблюдаващи като " Уницеф " и Европейския съюз, да подсигурява, че сирийските деца няма да се трансфорат в изгубено потомство. Целите на Анкара обаче са изпълнени с неустановеност.
През 2003 година Турция стартира национална стратегия, в границите на която раздаваше на бедните турски фамилии с деца скромна месечна сума в опит да ги задържи в учебно заведение. Едно семейство с момиче в тийнейджърска възраст получаваше 60 турски лири (11 евро) на месец, а с момче младеж – 50 турски лири (9 евро). Около 15 години по-късно близо 1 милион деца към момента биват експлоатирани.
" Не на изгубеното потомство "
Европейски Съюз и УНИЦЕФ гледат на националната скица като на средство за подкрепяне на мигрантите и убедиха държавното управление да разшири програмата и за тях с заплащания, равни на тези за турците.
Основният боязън е, че децата бежанци, които мъчно се оправят с турския език и нямат вяра за бъдещето, може, когато пораснат, да станат нарушители или да опитат благодарение на контрабандисти да стигнат до сърцето на Европа.
" Заедно с УНИЦЕФ и други организации от Европейски Съюз ние заставаме зад мотото " Не на изгубеното потомство ". Не можем да си позволим да има деца, които не вървят на учебно заведение, тъй като ще би трябвало да платим цената ", разяснява Кристиан Бергер, дипломат на Европейски Съюз в Истанбул.
Сега всеки чужденец, който законно обитава в Турция, може да има достъп до програмата, известна като система за обвързано с условия даване на парични компенсации за обучение (Conditional Cash Transfer for Education - CCTE). Тя е финансирана с грантове от Европейската комисия, Норвегия и Съединени американски щати. Родителите получават парите по банков път на картите си на всеки два месеца, откакто се показа удостоверение, че децата им са посещавали учебно заведение. Смята се, че над 330 000 сирийски деца са се възползвали от схемата след започването й през май предходната година.
Тези, които не вървят на учебно заведение, са посещавани от групи от турския Червен полумесец, които пробват да убедят родителите децата им да продължат да бъдат записани, услуга, която не се дава за турските деца. Случаите на злоупотреби, немарливост към децата или ранни бракове биват отнасяни до турските национални управляващи.
Включените в програмата деца употребяват безвъзмезден превоз до учебно заведение и получават спомагателни пари при започване на всеки период, с цел да платят за материали и униформи. Повечето сирийски фамилии в CCTE са включени и в обособена стратегия, която им оказва помощ да покриват разноските си за вода, отопление и наем.
Ранни бракове, неприятни условия на труд
Въпреки напъните доста деца не престават да отпадат от учебно заведение " Знаем, че за първите класове, за първите пет години, имаме 90% записване, само че казусът в действителност стартира по-късно ", разяснява Вейсел Гинлибал от турското министерство на националното обучение. " Семействата се нуждаят от пари и заради тази причина карат децата си да работят на улиците, да просят по улиците, да вършат всичко, с цел да поддържат фамилиите си ", добавя тя.
Сирийските деца не са задължени по закон да посещават учебно заведение в Турция. Около 3 милиона сега живеят в страната, някои откогато стартира войната преди седем години, като огромното болшинство живее отвън лагерите. В страната има спор дали тактиката да се насочи към интеграцията или към изпращането им назад в личните им страни.
С помощта на УНИЦЕФ и на Европейски Съюз в Турция се строят нови учебни заведения. Миналата седмица Европейски Съюз подписа контракт с турското държавно управление за построяването на към 200 учебни заведения. През 2017 година УНИЦЕФ добави 1000 класни стаи.
Сирийците, родени в Турция, обаче не получават народност и не е ясно дали, когато свърши войната в Сирия, тя ще ги одобри назад. Тази заплаха тревожи и ръководителя на УНИЦЕФ в Турция. " Има евентуален риск, когато тези деца се върнат, да не бъдат приети за сирийски жители. В момента няма подобен проблем, само че той може да се появи в бъдеще ", счита той.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1367)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ