Преди дни започна тридесетата юбилейна Българска антарктическа експедиция. Първата група

Преди дни стартира тридесетата юбилейна Българска антарктическа експедиция. Първата група от 15 души потегли от София на 19 ноември. През средата на януари се чака още 11 учени да заминат за о-в Ливингстън. Ръководител на юбилейната експедиция е проф. дн Христо Пимпирев.

Сред главните задания на експедицията е създаване основите на научната лаборатория в българската изследователска база " Свети Климент Охридски " на о-в Ливингстън и върху седем научни плана.

За да опише повече за експедицията, посетител на Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ беше ученият и полярен откривател проф. дн Христо Пимпирев . Проф. Пимпирев е началник на Българския антарктически институт.

“Това е тридесетата, юбилейна експедиция на България. Нашите учени сега се намират в Пунта Аренас (град в Чили). Чакат да мине седемдневната карантина и ще се качат на чилийски транспортен съд, който ще ги закара до българската база. На този транспортен съд ще бъдат натоварени гориво за три месеца престой - най-малко 5 тона нафта, 2 тона бензин на моторните шейни и лодките, хранителни продукти”, заяви професорът.

Той описа повече за научните задания на тази експедиция. “Основата на тези антарктически експедиции постоянно е науката. Там се вършат най-големите открития, които касаят цялото човечество. Преди всичко те са свързани с измененията на климата, които се усещат най-очевидно там. Това е една естествена естествена лаборатория, предоставяща условия за научни проучвания, които в останалите континенти могат да бъдат извършени единствено при лабораторни условия. Там естествената естествена среда дава тези условия. Тази среда не е нечиста от антропогенното замърсяване, което се получава от другите мотори с вътрешно горене, от заводи, ТЕЦ-ове, въглища. В Антарктида се вършат едни от най-важните открития за развиването на климата на нашата планета”, уточни проф. Пимпирев.

По думите на професора, той се надява, че през октомври 2022 година към българската база на о-в Ливингстън ще може да се насочи и новият - първи, български боен научноизследователски транспортен съд " Свети свети Кирил и Методий ".

“Полярните проучвания са бъдещето на човечеството. В момента ние започваме градежа на теоретичен, лабораторен блок на българската база. Строим този блок за 21, даже 22 век - за децата на нашите деца. Правителства, президенти се сменят, само че този блок ще остане. Там ще живеят и работят българи и техните задгранични сътрудници за богатството на цялото човечество. Тези първи 15 души отпътуваха, с цел да слагат основите на този лабораторен блок. С тази група има четирима наши сънародници - мюсюлмани от Родопите, от село Чепинци, които са кофражисти. Именно те ще сложат основите. Тук демонстрираме, че българи и хора от религиозни общности сме едно цяло, тъй като строим бъдещето на България. Там няма дрязги, няма разногласия кой къде дал своя вот, там ние сме едно огромно семейство”, сподели още проф. Пимпирев.

“Антарктида дава неповторими благоприятни условия на доста необятна гама от учени. Имаме да вземем за пример доста мощен геоложки план, който ще се работи тази година на българската база. Антарктида не е единствено лед - там има скали, има доста потребни изкопаеми. В покрайнините на нашата база има злато, сребро, мед, редки метали. Без тях не можем да имаме даже един мобилен телефон, да не приказваме за коли, ракети и всевъзможни други механически съоръжения, с които сме привикнали да живеем. Всяка една машина употребява естествените запаси на земята. Тези естествени запаси не са неизчерпаеми. Те се свършват и когато се свършат, на Антарктида ги има”, изясни откривателят на Ледения континент.

След въпрос за правовия ред на Ледения континент, откривателят акцентира, че България е пълновръстен член на Антарктическия контракт и може да дефинира ориста на континента, наедно с Великите сили.

Професорът предвижда, че ще се стигне до потребление на ресурсите на Антарктида. “Децата на нашите ще ги използват”, счита той.

Ученият изясни още, че българската експедиция до Ледения континент има потребност и от финансиране. “Финансирането на тези експедиции в никакъв случай не е било задоволително. Първите 10 експедиции бяха направени единствено от неправителствения бранш и единствено от спонсори. Държавата тогава не се е интересувала от нас”, уточни той.

“Антарктида е една доста огромна външна политика” разяснява ученият. “В момента да вземем за пример Полша строи нова база на Ледения континент, която коства 15 милиона евро”, даде образец той. Професорът изясни, че все още за българската научна лаборатория са нужни 2 милиона евро - доста по-малка сума, която обаче не е обезпечена. “Търсим ги”, добави той.

“Който счита, че това е едно дело за бъдещето на нашата страна и че вършим нещо съществено в Антарктида, е добре дошъл”, сподели също професорът.

В края на диалога проф. Пимпирев разказа маршрута на експедицията: “В момента българския екип е в Пунта Аренас. От там с чилийски транспортен съд ще минат през пролива на Магелан, по-късно през пролива на Бигъл, около нос Хорн, ще навлязат в най-бурните води на земята в пролива на Дрейк, кръстен на един британски корсар от XIX век. Там са най-бурните води на земята, тъй като се сблъскват Тихият и Атлантическият океан като в една фуния. След като се премине този проток, се стига до Южношетландските острови, до Атлантическия полуостров, до о-в Кинг Джордж, а по-късно до българската база”.

Планира се към 10 декември българският екип да стигне до изследователска база " Свети Климент Охридски ".

Целия диалог за тридесетата юбилейна Българска антарктическа експедиция можете да изгледате във видеото: